№ 3284
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100508907 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №8907/2022, г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД
гр.София срещу решение №20026382 от 31.03.2022 г постановено по гр.д.№20453/19 г на
СРС , 172 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено
, че Н. В. Р. ЕГН ********** от гр.София дължи сумата 1670,15 лева незаплатена топлинна
енергия за периода м.05.2015 г – м.04.2018 г за ап.№94 в гр.София ж.к.****, ведно със
законната лихва от 17.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 156,15
лева лихви за забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 14.09.2016
г – 07.01.2019 г ; сумата от 34,67 лева за дялово разпределение за периода м.12.2015 г –
м.04.2018 г ; и сумата от 5,87 лева лихва за забава върху посочената сума за дялово
разпределение за периода 30.01.2016 г – 07.01.2019 г ; за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2019 г по ч.гр.д.№2650/19 г на СРС , 172 състав ; както и
е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 29.01.2019 г по ч.гр.д.№2650/19 г на
СРС , 172 състав. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е
вещен ползвател на имота и потребител на топлинна енергия по чл.153 ЗЕ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Партидата за имота е открита на собственика И.М. по подадено от него заявление . В имота
1
не се доставя топлинна енергия .
Третото лице “Нелбо” АД гр.София не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД
гр.София на 07.04.2022 г и е обжалвано в срок на 21.04.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за
неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Ответникът е вещен ползвател на имота
според нотариален акт на л.14-15 от делото пред СРС . По делото са представени заявления
за откриване на портида от ответника и от собственика /сина й/ И.М. . Партида е открита на
И.М. и трябва да се приеме , че същият е единствен потребител на топлинна енергия т.е.
исковете срещу Н. В. Р. са неоснователни .
Решението на СРС е правилно в частта за отхвърляне на исковете .
Според т.1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018 гпо тълк.дело № 2/2017 г., на ОСГК
на ВКС няма пречка да бъде постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153 ал.1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, и този правен субект да дължи цената на доставената топлинна енергия . Такъв
правен субект може да бъде и собственика на имота в хипотеза на учредено вещно право на
ползване , например , ако същият собственик се явява заемател за послужване при
отношения между близки роднини , какъвто изглежда да е процесният случай .
По настоящото дело ответникът е подал заявление за закриване на партидата за имота , а
собственикът И.М. е подал заявление за откриване на партида . Заявленията са били приети
от ищеца и за процесния период партидата е на името на И.М. , който е и потребител на
топлинната енергия . Законосъобразно СРС е приел , че Н. В. Р. не е потребител на
топлинна енергия за процесния период и не дължи претендираните от ищеца суми . В тази
част решението на СРС трябва да се потвърди без да се изследват останалите твърдения на
страните .
Решението на СРС е недопустимо в частта , в която е обезсилена заповедта за
изпълнение .
Както е посочено в т.13 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г по тълк.дело №4/14 г
на на ОСГТК на ВКС при отхвърляне на иск по чл.422 ал.1 ГПК заповедта за изпълнение не
2
подлежи на обезсилване - и подобна последица не е предвидена в чл.422 ал.3 ГПК .
Отхвърлянето на иска за установяване на съществуването на вземането препятства
влизането в сила на заповедта за изпълнение съгласно чл.416 ГПК. Ако – както в случая ,
при издадена заповед по чл.410 ГПК - не е образувано изпълнително производство,
решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за образуването му.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде обезсилено само в частта , в която е
обезсилена заповедта за изпълнение и да се потвърди в останалата част .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №20026382 от 31.03.2022 г постановено по гр.д.№20453/19 г на
СРС , 172 състав , в частта , с която е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
29.01.2019 г по ч.гр.д.№2650/19 г на СРС , 172 състав .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която са отхвърлени исковете на
“Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София да бъде признато за установено , че Н. В. Р. ЕГН
********** от гр.София дължи сумата 1670,15 лева незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2015 г – м.04.2018 г за ап.№94 в гр.София ж.к.****, ведно със законната лихва
от 17.01.2019 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 156,15 лева лихви за
забава върху посочената главница за топлинна енергия за периода 14.09.2016 г – 07.01.2019 г
; сумата от 34,67 лева за дялово разпределение за периода м.12.2015 г – м.04.2018 г ; и
сумата от 5,87 лева лихва за забава върху посочената сума за дялово разпределение за
периода 30.01.2016 г – 07.01.2019 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 29.01.2019 г по ч.гр.д.№2650/19 г на СРС , 172 състав .
Решението е постановено при участието на “Нелбо” АД гр.София като трето лице помагач
на ищеца “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3