Р Е Ш Е Н И Е
№: 14.09.2018г. гр.Царево,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, наказателен
състав
На пети септември
две хиляди и седемнадесета
година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Мария Москова
Секретар: Нели Стоянова
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 244/2018г. по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.К.С. с
ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № **********. на Началника
РУП- Приморско, с което за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 1500 лева на основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП. С жалбата се
оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна.
Жалбоподателят, редовно
уведомен, се представлява
в с.з. от надлежно упълномощен процесуален представител –адв.А., който поддържа
жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
АНО, редовно
уведомен, не изпраща процесуален представител.
След като
обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
На 11.04.2018г.
около 14:00 часа в община Приморско, на
третокласен път № 9009 в посока към с.Маринка,
св.Н.М. и св.Ив.Д. /и двамата полицейски служители към РУП-Приморско/
спрели за проверка жалбоподателя, който управлявал товарен автомобил „******“ с рег. №: ***** и
установили, че същият управлява по
републиканската пътна процесния товарен автомобил, за който не е заплатена
винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗДвП. Св.М. приел, че водачът е нарушил
разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП и съставил на място против същия Акт за
установяване на административно нарушение с бланков № *****., подписан от
жалбоподателя без възражения.
Въз основа на
така съставения АУАН и след преценка на всички, събрани по АНП доказателства,
Началника РУП- Приморско е издал обжалваното НП № **********., с което за
нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП на жалбоподателя му е наложена глоба в размер
на 1500 лева на основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Препис от наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 06.06.2018г. видно от
инкорпорираната в него разписка, а жалбата е депозирана на 11.06.2018г., видно от входящия
регистрационен номер на АНО.
Изложената
фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и
устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима.
При съставянето
на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57,
ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление
пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са
нарушени. С оглед преценката за съставомерността на нарушението, в конкретния
случай от съществено значение е по кой път се е движело процесното МПС и дали
пътят е част от републиканската пътна мрежа, за движението по който следва да
бъде заплатена пътна такса, като тези обстоятелства са посочени ясно и точно в
НП и в АУАН – „в община Приморско, на
третокласен път № 9009 в посока към с.Маринка“, ето защо възражението на
защитата, че не е посочено на кой километър от този път е била извършена
проверката, е неоснователно. Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата
за опорочаване съставянето на АУАН предвид изготвянето му в присъствието само
на един свидетел. Нормата на чл.40, ал.1 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен
в присъствие на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението, но съставянето на АУАН в присъствието само на
един свидетел не представлява съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Аргумент в тази насока е и
фактът, че самият закон прави отстъпление досежно свидетелите на нарушението,
тъй като съгласно чл.40, ал.3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението
актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Нещо повече, в чл.40,
ал.4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в
отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл, ролята на свидетелите е
декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита
на нарушителя, схващано като невъзможност да разбере вмененото му нарушение,
като същевременно не води и до съществен порок на акта, а наказателното
постановление да бъде отменено само на
това основание. Непосочването на възрастта и местоработата на свидетеля-очевидец
по АУАН не съставляват процесуални нарушения,
, тъй като в акта са посочени ЕГН на свидетеля-очевидец и адреса, на който
същият може да бъде намерен, с което са изпълнени законовите изисквания. Що се
касае до възражението на защитата, че преписа от акта, който е връчен на
нарушителя, е нечетлив, то следва да се отбележи, че по делото са приложени
както оригинала на АУАН, така и индигиран препис от АУАН-а, който препис е
четлив. Що се касае до представения в съдебно заседание индигиран препис от
АУАН, то не е ясно при какви условия този препис е бил съхраняван над 9 месеца от
жалбоподателя и дали неправилното му съхранение е довело до нечетливост
/размазаност/ на текста, поради което възражението в тази насока е
неоснователно. Не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно
наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за
установяване на административно нарушение съответстват на действителното
положение и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят
действително е управлявал по републиканската пътна мрежа процесния товарен
автомобил, за който не е била заплатена винетна такса по чл.10 ал.1 т.1 от
Закона за пътищата. При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП движението на определена категория
пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на
съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата.
Разпоредбата на чл. 179 ал. 3 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който управлява пътно превозно
средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, като в точки 1 - 4 на чл. 179 ал. 3
от ЗДвП е диференциран размерът на административното наказание /глоба/ според вида
на ППС. В настоящия случай се установява, че административно-наказаното лице е
управлявало ППС от вид, посочен в т. 2 на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП –пътно
превозно средство, предназначено за превоз на пътници с повече от 8 (осем)
места за сядане, без мястото на водача, или на пътно превозно средство,
предназначено за превоз на товари с 2 (две) оси, както и на пътните превозни
средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) оси или
на теглещо ремарке, за което не е платена отделна винетна такса, и/или които
имат максимално допустима маса, по-малка от 12 (дванадесет) тона, с оглед на
което се явява пътно превозно средство, посочено в разпоредбата на чл. 10а, ал.
6 във връзка с ал. 7, т. 1 от Закона за пътищата и за което се дължи заплащането
на винетна такса.
В
момента на проверката ППС се е движело по третокласен път № 9009, който е
посочен в Решение № 945 от 01. 12. 2004 година на Министерски съвет за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура -
винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.
10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища. Съгласно
разпоредбата на чл. 10а, ал. 5, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, удостоверяването на заплащането на
винетната такса пред контролните органи става със залепване на част първа от
винетния стикер на предното
стъкло на автомобила. Съгласно същата разпоредба втората част на т. нар.
„винетка” във вид на талон се съхранява от водача на ППС и служи за
доказателство за платена винетна такса при издаване на безплатен винетен стикер
в случаите на счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при
производствен дефект на винетния стикер, каквито обстоятелство в конкретния
случай не са налице.
Към момента на извършената проверка върху
предното стъкло на процесния автомобил не
е бил залепен винетен стикер, удостоверяващ заплащането на винетна такса, нито пък
административнонаказаното лице е представило на проверяващите органи документ
за платена винетна такса, като дори не е твърдяло, че има закупен винетен
стикер за управляваното ППС, което води до категоричния извод за неизпълнение
на вменено с нормативен акт задължение, което неизпълнение представлява
административно нарушение.
Констатираното в НП, както и в предхождащия го АУАН, деяние безспорно
осъществява състава на визираното в чл. 139, ал. 5 от ЗДвП административно нарушение
както от обективна, така и от субективна страна и правилно
административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя по
чл. 179, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Наложеното му административно наказание глоба в
размер на 1500 лева за посоченото по-горе нарушение е в предвидения от закона
размер, който е фиксиран, т.е. липсва възможност за намаляване.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № *******. на Началника РУП- Приморско, с което на С.К.С. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл.139 ал.5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 1500
лева на основание чл.179 ал.3 т.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Районен
съдия :