РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. Пловдив , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Михаела А. Добрева
Членове:Станислава Б. Бозева
Иван М. Минчев
Секретар:Камелия Д. Спасова
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно частно
наказателно дело № 20205300601685 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С разпореждане от 17.07.2020 година по НЧХД № 3301/ 2020 година на Районен съд
Пловдив, съдът е прекратил на основание чл. 250, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.3 и ал.5, т.2 от
НПК наказателното производство по делото, като е приел, че тъжбата на Н. В. В. против Т.
С. не отговаря на изискванията на закона – подадена е била след срока по чл. 81, ал.3 от
НПК, както и била изтекла давността за наказателно преследване, като в указания от съда
срок и при подадена повторна възможност тъжителят не бил отстранил посочените от съда
пропуски в тъжбата.
Против разпореждането на съда е депозирана жалба от тъжителя – Н. В. В., която
сочи, че същото е некоректно,без да сочи конкретни съображения, а единствено, че
разпореждането не може да остане в този вид предвид факта, че тъжбата е насочена срещу
лице, чийто съпруг е магистрат в Окръжен съд Пловдив. Иска да й бъде дадена възможност
да допълни мотивите си с доказателства относно поисканата отмяна.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание, не представя допълнение към жалбата,
не се ангажират и доказателства. Сочи, че е изпълнила в срок задължението за внасяне на
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, давността за наказателно преследване
1
не била изтекла, тъй като престъплението е продължавано, а наред с това излага доводи, че
подсъдимата използва политически и лични контакти, за да продължава да я клевети, както
и да спира нейни проекти в Община Пловдив.
Т. С. не се явява и не взема становище по жалбата.
Съдът в настоящия състав намира жалбата за допустима – подадена в срок при
наличие на правен интерес от правоимащо лице. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Производството пред Районен съд Пловдив е образувано по тъжба на Н. В. В. против
Т. С. с посочен в тъжбата адрес гр. Пловдив, ул. *** № *** и входирана в съда с вх.№
31488/11.06.2020 година с твърдение за отправени й от подсъдимата „директни обиди“
/цитатът е от тъжбата/ срещу личността й, което в самата тъжба е посочено, че съставлява
престъпление по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2 вр. с чл. 146, ал.1 от НК.
След подаване на тъжбата, Районен съд Пловдив с разпореждане от 16.06.2020
година я е оставил без движение, като е указал на тъжителя, че следва в 10-дневен срок от
получаване на съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса в размер
на 12 лева, да посочи датата, на която твърди да е било извършено престъплението; да
посочи кога е узнала за същото, както и да индивидуализира лицето, срещу което е насочена
тъжбата. Разпоредил е да се издаде исканото в тъжбата удостоверение, което да послужи на
тъжителя пред МВР, като изрично е указал, че ако в посочения срок нередовностите не
могат да бъдат отстранени, производството по делото ще бъде прекратено. Съдът също така
изрично е разяснил на тъжителя, че ако срокът е недостатъчен, може писмено да поиска
продължаването му от съда, преди изтичане на дадения вече срок, като посочи и причините,
налагащи продължаването му. Съобщението , с което тъжителят В. е уведомена за
постановеното разпореждане, й е връчено лично на 25.06.2020 година /л.15 от НОХД/. В
дадения от съда срок, същата е депозирала молба към тъжбата с искане за удължаване на
дадения й от съда срок с още 7 дни за изпълнение на указанията.
С разпореждане от 09.07.2020 година съдът е уважил молбата й, удължавайки срока
за отстраняване на нередовностите с още 7 дни, начиная от датата, на която е изтекъл
предходния срок до 14.07.2020г. и отново й е разяснил, че при неизправяне на
нередовностите изцяло, производството ще бъде прекратено.
Независимо, че препис от това разпореждане й е било връчено на 15.07.2020 година
/т.е. след удължения от съда срок/, с допълнение към тъжбата, входирано в ПРС с № 39011
още на 08.07.2020 година /л.21/, тъжителят В. е представила документ за платена държавна
такса от 12 лв. за образуване на делото, както и за още 5 лева такса за издаване на исканото
съдебно удостоверение; конкретизирала е, че датата, на която е извършено описаното в
тъжбата престъпление е м. април 2014г., като неговото разпространение продължава към
дата 18.10.2015г., 30.09.2018г., 7.03.2020г. и в настоящия момент; че за извършеното е
2
узнала 1 месец след подаден сигнал до Районна прокуратура София на 31.05.2016 година,
както и че исканото удостоверение до органите на МВР Пловдив е именно за снабдяване с
пълни данни за лицето Т. С..
След депозиране на посоченото допълнение, съдът е постановил обжалваното
разпореждане от 17.07.2020 година. Макар за удължаване на срока за поправяне на
нередовностите в тъжбата /даден с разпореждането на съда от 09.07.2020г./ тъжителят да е
била уведомена едва на 15.07.2020г., същата реално с допълнението към тъжбата си е
конкретизирала обстоятелствата, за които съдът й е дал указания.
Разпореждането на Районния съд е законосъобразно. Подадената тъжба и след
предоставената възможност на тъжителя за конкретизация, не отговаря на изискванията на
чл. 81, ал.3 от НПК. Актуалната редакция на текста сочи, че „Тъжбата трябва да бъде
подадена в 6- месечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на
наказателното производство на основание чл. 25, ал.1 т.6 от НПК“. В допълнението към
тъжбата си, самата В. конкретизира в т. 3, че е узнала за извършеното „на 31.05.2016
година“. Т.е. прав е да приеме долният съд, че към датата на входиране на тъжбата в РС
Пловдив, категорично е изтекъл преклузивния 6-месечен срок. Съобразно нормата на чл. 24,
ал.5, т.2 от НПК съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, когато тъжбата не
отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, както законосъобразно е постъпил съда в случая
/виж Решение № 208/1990г., 1 н.о. ВС/.
Така, както са изложени в пледоарията на жалбоподателя пред настоящия състав,
доводите, че се касаело до „продължавано престъпление“, поради което не може да се
приеме, че е изтекла давността, касаят по-скоро другото прието от районния съд основание
за прекратяване на наказателното производство. Но дори и да се отнасяха до съображението,
че тъжбата е подадена след изтичане на преклузивния 6-месечен срок по чл. 81, ал.3 от НПК,
отдавна в теорията и практиката е изяснено, че 6-месечният срок при продължаваните
престъпления /без изобщо тук да се обсъжда дали става въпрос за престъпление и дали е
продължавано или не/ тече от узнаване на единичното престъпно деяние, а не от
довършването му /виж „Наказателен процес на Р България“ - Стефан Павлов, §20, I, т.5/.
Другото самостоятелно основание на районния съд за прекратяване на
производството, е изтекла давност за наказателното преследване за престъплението още през
месец април 2017 година, а абсолютната такава – през м. октомври 2018г. Принципно съдът
е прав, тъй като под “предвидената в закона давност” следва да се разбира детайлната
уредба по чл. 80 – чл. 81 НК, която в случая законосъобразно е преценена от долната
инстанция. В този случай наказателното производство би се прекратило, само ако
съответното подсъдимо лице не направи искане то да продължи /чл. 24, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от
НПК/. Доколкото конкретното разпоредително заседание обаче е закрито, без участие на
страните, съдията-докладчик не разполага с възможност да вземе релевантното становище
3
от посоченото подсъдимо лице /отделен е въпросът, че и подсъдимият не е
индивидуализиран в достатъчна степен в тъжбата/. Принципно в този случай
разпореждането за прекратяване на наказателното производство подлежи на обжалване и
ако подсъдимият не е съгласен с възприетото разрешение за прекратяване на воденото
срещу него наказателно производство, той има възможност по реда на обжалването да иска
от горната инстанция отмяна на разпореждането само на това основание – че не желае
прекратяване на производството, а иска продължаването му. Така е гарантирано
процесуалното право на това лице да поиска приключване на наказателното производство с
присъда, въпреки наличието на предпоставки за прекратяването му. В случая обаче, както се
посочи, неразполагането към този момент с достатъчно данни за индвидуализиране на
подсъдимия, е съществена пречка за районния съд на този етап да изпълни хипотезата на чл.
24, ал.2 от НПК, а и безпредметно предвид посоченото от районния съд друго
самостоятелно основание за прекратяване на производството - поради депозиране на
тъжбата извън срока по чл. 81, ал.3 от НПК.
Не могат да бъдат предмет на обсъждане и преценка в настоящото производство
доводите на жалбоподателя дали действително спрямо нея е извършено престъпно деяние,
след като не са налице предпоставките за разглеждане на делото по същество. Извън
предмета на делото изобщо, предвид съдържанието на тъжбата, попадат и възраженията на
тъжителя пред настоящия съдебен състав за продължаващо друго противоправно поведение
на лицето, срещу което е подадена. А така и за последващо разпространяване на интервюто,
тъй като данни това да е сторено от подсъдимата изобщо не се навеждат в тъжбата и в
допълнението към нея. Оплакването, че тъжителят в срок е внесла ДТ за образуване на
делото и за издаване на исканото съдебно удостоверение, стои извън основанията, поради
които Районният съд е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав констатира, че въззивният жалбоподател не е внесъл
държавна такса при обжалване на разпореждането на първата инстанция, поради което
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса в
размер на 6 /шест/ лева на основание т.12 вр. т.9 от Тарифа № 1 към Закона за държавните
такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието.
Предвид изложеното по-горе и на основание чл. 250, ал.4 във вр. с чл. 338 НПК,
Окръжен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 17.07.2020 година по НЧХД № 3301/2020 година
на Районен съд Пловдив, с което съдът е прекратил наказателното производство по делото и
е оставил без разглеждане тъжба с вх.№ 31488/11.06.2020г. по описа на РС Пловдив,
подадена от Н. В. В..
4
На основание т.12 вр. т.9 от Тарифа № 1 към ЗДТТССПССМП ОСЪЖДА Н. В. В.,
ЕГН ********** да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от 6 /шест/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5