Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №…..

 

31.03.2015 година

 

гр.София

 

В       И М Е Т О       Н А         Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I-16 състав,  в о т к р и т о   съдебно заседание на осми декември   през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Е. П., като разгледа докладваното гражд.дело №15284 по описа на съда за 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Предявен е иск с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите.

С исковата молба С.К.М. *** твърди против „А. П."-ЕООД с ЕИК:****  с адрес на управление:*** и  „А.е П."-ЕООД, ЕИК:****  с адрес на управление:***, че  има вземания спрямо първия ответник за обезщетение, на основание чл.220 от КТ, за  сумата от 1406, 56 лева за неспазено предизвестие,  на основание чл.222, ал.1 от КТ за сумата от 1406,56 лева и за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползвани платени годишни отпуски в размер на общо на 4 219,68 лева, представляващи неплатени отпуски за 2009 г., 2010 г. и 2011 г., възникнали след прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, по силата което тя е заемала длъжността „главен счетоводител”. Също така, на основание чл.128 от КТ, първият ответник й дължал и суми за неизплатено в пълен размер трудово възнаграждение  за следните периоди: от 01.02. до 31.12.2009 г. вкл. по 480,00 лева месечно или общо 5 280,00 лева за периода от 01.01.2010 г. до 31.07.2010 г. вкл. по 692.40 лева месечно или общо 4 846,80 лева, от 01.09.2010г. до 31.08.2011 г. вкл. - по 699,48 лева месечно или общо 8 393,76 лева, от 01.09. до 30.11.2011 г. вкл. - по 706,56 лева месечно или общо 2 119,68 лева, от 01.12. до 20.12.2011г. вкл. сумата от 870,73 лева, представляваща заплата за 13 работни дни, както и лихва за забава в размер на 590, 50 лева върху сумата от 20 640, 24 лева, считано от изтичане на срока, в който  е  поканен да заплати - 07.12.2011 г. до датата на депозирането на иск пред Софийски районен съд, както и законната лихва от датата на предявяването на иска в съда до пълното им изплащане. С нотариална покана от 23.11.2011 г., връчена на ответника на 30.11.2011 г., ищцата поискала да й бъдат заплатени разликата между полученото трудово възнаграждение до пълния дължим й се размер на заплатата, но това не било сторено. Така първият ответник - „А. П."-ЕООД, й дължал общо сумата в размер на 28 248, 61 лева, ведно със законната лихва, поради което за вземанията си предявила иск пред Софийски районен съд, Гражданска колегия по гр.д. №12990/2012 г. по описа на 56-ти състав. Знаейки за своите задължения към нея,  първият ответник се разпоредил със своето имущество в полза на втория ответник, като на 08.03.2013 г. му продал следния недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.**.2.121, с предназначение „За търговска дейност", находящ се в жилищна сграда в гр. ********************************, с предназначение за МАГАЗИН, описан подробно в исковата молба, чрез продажба, материализирана в  нотариален акт №128, том XXII, дело №7299/2013г., вх.рег.№9423 от 08.03.2013 г. Вторият ответник е дружество, капиталът на което е собственост на В.С.Д., която е в трудови правоотношения с първия ответник - сервитьорка в „А. П."-ЕООД. Поддържа се, че двамата ответници са свързани и с атакуваната сделка е целяно да се прехвърли имуществото от първия ответник на втория, за да бъде увредена ищцата, която има вземания към първото търговско дружество, възникнало преди сделката. Поддържа се, че с извършеното разпоредително действие длъжникът уврежда ищцата и МОЛИ да се постанови решение, с което съдът да прогласи сделката покупко-продажба  за относително недействителна по отношение на нея.

Ответниците, с писмения си отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, оспорват иска, като неоснователен. Поддържат възражения, че ищцата няма качеството на кредитор, че вземането й не е възникнало, тъй като не е признато с влязло в сила  съдебно решение; а при евентуалност - че не е налице намаляване на имуществото на длъжника и сключената възмездна сделка не го уврежда. В отговора се изтъква, че липсва знание у длъжника и третото лице за това, че с извършеното действие го увреждат, като субективен елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение, прие  за установено от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба писмени доказателства:трудов договор от 13.05.1999 г.; извадка от справка-декларация на НАП; нотариална покана, връчена на 30.11.2011 г. на първия ответник, чрез неговия служител – В.Д.; съдебно удостоверение и решение по гр.д. №12990/2012г. на СРС, 56 състав, влязло в сила на 26.07.2014 г. се установи възникването и съществуването на вземания на ищцата спрямо първия ответник „А.п.” ЕООД за обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ,  по чл.222, ал.1 от КТ и по чл.224, ал.1 от КТ, които са възникнали при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 2/05.11.2011 г., както и вземане за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение, което работодателят дължи да изплати в установените в трудовия договор срокове /чл.128, т.2 от КТ/. Видно от представените писмо с изх.№ 12-10-00-735 от 23.10.2014 г.  и справка за действащи трудови договори към 20.05.2013 г. от ТД на НАП, както и от самата нотариална покана, се установи, че едноличният собственик на капитала и управител на втория ответник „А. П.” ЕООД В.С.Д. е била в трудови правоотношения с дружеството – длъжник, както към момента на възникване на вземанията за трудово възнаграждение и обезщетения и получаването на поканата за плащане, така и към момента на сключване на покупко-продажбата, чиято недействителност се претендира с настоящия иск, поради което знанието за увреждане е налице. Видно от нотариален акт №128, том XXII, дело №7299/2013 г., вх.рег.№9423 от 08.03.2013 г., по имотна партида 4117 на Агенция по вписванията, имотен регистър, ответниците са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот – Магазин №**, по силата на който дружеството –длъжник е прехвърлило правото си на собственост на втория ответник – „А. П.” ЕООД, представлявано от управителя В.Д. за сумата от 9 900, 00 лева. От представеното удостоверение изх. № 19 МДТ-1100-231/31.07.2014 Г. на Дирекция ПАМДГ – Отдел „Л.” при СО е видно, че данъчната оценка на имота е 94 570, 50 лв.

При така установената фактическа обстановка предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.Касае се за иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД-отменителен иск, за уважаването на който е необходимо наличието –от обективна страна- на увреждане на кредитора с атакуваната сделка  и –от субективна страна-знание от страна на длъжника за увреждането, а при възмездните сделки и от третото лице контрахент на длъжника. За ищеца-увредения кредитор на продавача на недвижимия имот, искът по чл.135 от ЗЗД е правно регламентирана възможност  да обезпечи реално изпълнение на своето вземане, като обяви за относително недействителна увреждащата го сделка. Искът е конститутивен и доказателствената тежест за наличието на кумулативните му предпоставки носи ищцовата страна. За установяване на фактите, от които ищецът черпи изгодните за себе си последици, а именно, че има качеството на кредитор спрямо първия ответник - длъжник, че вземането му предхожда извършването на правното действие, водещо до намаляването имуществото на длъжника, както и че е налице извършването на правно действие от длъжника, намаляващо имуществото му, ищецът се позовава на горепосочените писмени доказателства, доказващи възникването и съществуването на вземането.

Кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД е лицето, което по начало има вземане, без то да е установено с влязло в сила съдебно решение, изискуемо или ликвидно, като в производството по посочения текст от закона кредиторът може да доказва вземането си с всички допустими доказателствени средства. Категорично и несъмнено се установи, че ищецът е кредитор по вземания към първия ответник, произтичащи от трудовото правоотношение помежду им, което е било прекратено едностранно от работодателя. Съдът по Павловия иск не може да да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор , освен ако вземането не е отречено със съдебно решение, което в случая не е налице, тъй като от представените писмени доказателства е видно, че те не са отречени- напротив, те са признати с влязло в сила съдебно решение (Решение №639 от 06.10.2010 г. на вКС, по гр.д.№ 754/2009 г. на ВКС, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 от ГПК)

При предявяване на иска и преценката на допустимостта му се държи сметка за обективни критерии за наличието на увреждане или не, а не за субективна преценка на някоя от страните или съда, поради което несъстоятелни са доводите на ответниците, че с конкретното правно действие не е увреден кредитора-ищеца, защото той не би могъл да бъде удовлетворен от имота. Достатъчно е в момента на извършването на действието длъжникът да знае, че има кредитори и че действието ги уврежда. Очевидно с извършените от ответника действия се намалява имуществото му-неговите активи, спрямо които би могло да се предприеме принудително изпълнение и да се удовлетвори вземането и с него кредитора е  бил увреден.

Сключеният между ответниците договор е възмеден, поради което  е необходимо и знанието на третото лице за увреждането. При формиране на извод по отношение знанието на купувача за увреждане, като условие на правната норма при иск в хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съдът преценява от фактическа страна на спорните обстоятелства, възоснова на ангажираните доказателства. В случая  от представените и обсъдени по-горе писмени доказателства за наличието на обвързаност между ответните дружества, поради качеството на работодател и работник между първото дружество и едноличния собственик на капитала и управител на второто, съдът приема, че е налице знание на вредоносния за кредитора характер на сделката, от страна на третото лице, контрагент по нея.

            Предвид изложеното, съдът намира, че се установиха всички необходими предпоставки за уважаването на предявеният иск, поради което той се явява основателен и като такъв следва да бъде   у в а ж е н, като се обяви  за недействителна  по отношение на ищеца действителната сделка-покупко-продажба, извършена с нотариален акт №128, том XXII, дело №7299/2013г., вх.рег.№9423 от 08.03.2013 г. На Нотариус В.Б. с рег. № ** на нК.Искът е основателен по отношение на всички ответници, защото решението по иск по чл. 135 ЗЗД трябва да бъде еднакво по отношение и на двете страни по увреждащата ищеца сделка: длъжника и неговия контрагент.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. за които са представени доказателства (договор за правна помощ), както и деловодни разноски в размер на 114, 50 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се осъдят ответниците да заплатят на СГС сумата от 3782, 82 лв. за държавна такса, тъй като ищцата е била освободена от внасянето й. 

            Водим от изложеното до тук и на основание чл.135 от Закона за задълженията и договорите, СЪДЪТ

 

Р          Е         Ш        И :

 

            ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на С.К.М. с ЕГН:********** *** договор за покупко-продажа, сключен на 08.03.2013 г.  и  обективиран в нотариален акт №128, том XXII, дело №7299/2013 г., вх.рег.№9423 от 08.03.2013 г., по имотна партида 4117 на Агенция по вписванията, имотен регистър, сключен между  „А.П.” ЕООД с  ЕИК:****, с   адрес на управление:*** –като продавач,  и  „А.п." ЕООД с ЕИК:****, с адрес на управление:***- като купувач, по силата на който първия от тях продава на втория, следния недвижим имот: Самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.**.2.121, с предназначение „За търговска дейност", находящ се в жилищна сграда на шест етажа с магазини, ателиета и подземни гаражи -сграда №*, изградена в ПИ с идентификатор 68134.4359.**, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-14 от 06.03.2009г., находящ се в гр. **********************, и представляващ по строителни документи МАГАЗИН №**, разположен на кота +2,40 метра на вход/секция 3, със застроена площ от 79,33 кв.м., при съседи по архитектурен проект: коридор, магазин №20, от секция (вход) №4 и улица, и при съседи съгласно схема №75356 от 24.10.2012г. на СГКК - гр. София: на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.**.2.120, под обекта -самостоятелен обект с идентификатор 68134.4359.**.2.110, над обекта: самостоятелни обекти с идентификатори 68134.4359.**.2.63, 68134.4359.**.2.31, 68134.4359.**.2.33 и 68134.4359.**.2.32, заедно с 4,09% идеални части, съответстващи на 20,73 кв.м. от общите части на сградата, и 0,78% идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена сградата, съставляващо ПИ с идентификатор 68134.4359.**, с площ от 2 416 кв.м., при съседи по скица №4931 от 18.06.2010 г. на СККГ - гр. С.: имот 68134.4359.112, и имот 68134.4359.120, а по стар идентификатор съставляващо УПИ III, отреден за ЖС в кв.123А по плана на гр. **********", целият с площ от 1 000 кв.м., при граници: УПИ II за КОО, УПИ IV за ЖС и улица, и УПИ IV - отреден за ЖС, в кв.123а по плана на гр. ***, целият с площ от 1 430 кв.м., при граници: УПИ III за ЖС, от три страни улици.

            ОСЪЖДА „А.П.” ЕООД с ЕИК**** с   адрес на управление:*** и „А.п." ЕООД, ЕИК:****, с адрес на управление:*** да заплатят на С.К.М. с посочен ЕГН и адрес, сумата от 2000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 114, 50 лв. деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс.

ОСЪЖДА „А.П.” ЕООД с ЕИК:**** с   адрес на управление:*** и  „А.п." ЕООД с  ЕИК:****, с адрес на управление:*** да заплатят на Софийски градски съд, сумата от 3782, 82 лв.  за държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.

            Решението подлежи на възззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.         

Препис от решението да се връчи на страните.

            След влизане в законна сила на настоящето решение да се изпрати съобщение на ищеца, че в шестмесечен срок следва да извърши отбелязване по вписването на исковата на молба съгласно чл.115 във вр. с чл.114, б.”а” от Закона за собствеността.

 

СЪДИЯ: