№ 37
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330206789 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
008894/15.09.2021г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция” – Пловдив, с което на Б. Т. К., ЕГН ********** от гр.С.,
ул.***** са наложени административни наказания - глоба в размер на 700 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител адв.З., жалбоподателят К. моли съда да отмени
НП като необосновано и неправилно. Претендира разноските по делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание. По
делото е депозирана молба-становище, в която се излагат доводи за
потвърждаване на процесното НП. Направено е възражение за намаляване
разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
1
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, предвид което е
допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 06.04.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „България” № 236А,
посока на движение от изток към запад, Б. Т. К. управлявал л. а. „Ауди А8” с
рег. № ***** собственост на „МОНИКА КОМЕРС-2“ ЕООД – ********* и
регистриран ползвател Т.Г.К., движейки се със скорост от 106 км/ч при
максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч.
Посоченото превишение на скоростта било установено с автоматизирано
техническо средство – мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 546
/клип 29498/ с фиксирана скорост, дата и час, а заснетият материал бил
показан на водача. Отчетен бил толеранс минус 3% от измерената скорост в
полза на водача, в резултат на което била приета наказуема скорост за
движение от 103 км/ч, която превишавала с 53 км/ч ограничението на
скоростта за движение в населено място.
Във връзка с така извършеното нарушение, св. Здр. Н. Г., на длъжност
***** при Сектор „Пътна полиция“ - Пловдив при ОДМВР - Пловдив,
съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.
№ 012426/25.08.2021г. срещу К., с квалификация на нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП. Актът бил връчен на 25.08.2021г. на жалбоподателя, тъй като
първоначално той не бил открит на посочения от него адрес, а впоследствие
на 30.05.2021 бил призован да даде обяснения в ОДМВР-Пловдив, с които
признал че именно той е управлявал процесния автомобил на 06.04.2021г. в
10:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „България” № 263А и се запознал със
съдържанието на акта, като го подписал без възражения и получил препис от
него. В срока по чл.44 от ЗАНН също не били подадени писмени възражения,
а въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на св. Г. – актосъставител, който поддържа
акта и в допълнение сочи, че след извършена справка в системата на МВР е
бил установен ползвателят на процесното МПС, а след призоваването му той
е признал, че на 06.04.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „България” №
263А лично той е управлявал л. а. „Ауди А8” с рег. № ***** за което в негово
присъствие му е бил съставен АУАН.
Съдът кредитира показанията на този свидетел като обективни, логични,
2
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото –
АУАН бл. №012426/25.08.2021г. справка за нарушител/водач, справка за
собственици на превозното средство, писмени обяснения от 30.05.2021г. и
09.05.2021г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835/24.02.2010г. Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 1030р-10165/07.04.2021г., снимка на
разположението на техническото средство, снимков материал от клип,
Протокол № 6-33-20/18.09.2020г. от проверка на мобилна система за
видеоконтрол „TFR-1M“, докладна записка, Заповед № 8121з-825/19.07.2019г.
и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
На базата на всички представени и събрани по делото доказателства,
съдът намира за установено, че на 06.04.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив, на
бул. „България” № 236А, жалбоподателят К., управлявайки л.а. „Ауди А8” с
рег. № ***** с наказуема скорост от 103 км/ч, превишавайки с 53 км/ч
ограничението на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч, е
нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Настоящият съд констатира, че правилно е била ангажирана отговорността
именно на Б.К.. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че
собственикът или този на който е предоставено МПС отговаря за
извършеното нарушение. От друга страна разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП
предвижда, че електронният фиш се изпраща на лицето по чл. 188, ал. 1
ЗДвП, като същото в 14-дневен срок, ако е управлявало друго лице, трябва да
посочи кое е това лице. По делото няма ангажирани доказателства досежно
това въпросния автомобил да е управляван от трето лице на въпросната дата,
поради което и правилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност, а именно Б.К., който е признал в
писменото си обяснение от 30.05.2021г., че именно той е управлявал л.а.
„Ауди А8” с рег. № ***** на процесната дата и място.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 1-
M“ № 546, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото
средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, валидно до 24.02.2020
г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на измерения
3
резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст на чл. 30, ал.
5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения
тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази
презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M с № 546, тъй като тя е била в употреба към
06.04.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип. Отделно от това по делото е
наличен Протокол № 6-33-20 за последваща проверка на АТСС от дата
18.09.2020г., с валидност една година, т.е. до 18.09.2021г. По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване.
По делото е представен и Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 1030р-10165/07.04.2021г., съставен в
изпълнение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г., която задължава органа за контрол на правилата за движение по
пътищата да попълва протокол, съгласно приложение на наредбата при всяко
използване на мобилно АТСС, каквото е настоящото техническо средство. В
случая протоколът съдържа нормативно изискуемите реквизити и е
доказателство относно датата и мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, номер на служебния
автомобил и други обстоятелства, необходими, за да бъде извършена
преценка за законосъобразността на издаденото постановление. В
съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. протоколът се съпровожда със снимка на разположението на
уреда, т.е. на мобилното АТСС, което изискване в случая е изпълнено. Такава
снимка е неразделна част от протокола и има предназначение да се даде
визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се
прецени дали това място отговаря на посоченото в протокола и къде е било
разположено мобилното АТТС спрямо посоката на сработване на АТСС. От
приложения към протокола снимков материал се установява разположението
на мобилната камера, а именно в служебния автомобил на процесното място,
което е посочено в протокола – гр. Пловдив, на бул. „България” № 236А,
посока на движение от изток към запад, а джи пи ес координатите на
местонахождението на служебния автомобил са посочени в съставения за
установяване на нарушението клип.
4
Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се
установява и по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за
доказани посочените в акта обстоятелства.
В тази връзка неоснователни се явяват наведените от жалбоподателя
възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
поради следните съображения:
Не се възприе възражението за неспазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН при съставянето на актовете в производството. Тримесечният срок за
съставяне на АУАН следва да се брои от установяване на нарушителя. В
конкретния случай това е датата 30.05.2021г., когато Б. Т. К. е бил призован и
са му били снети обяснения от органите на ОДМВР-Пловдив, в които
жалбоподателят е посочил, че именно той е управлявал л.а. „Ауди А8” с рег.
№ ***** на 06.04.2021г. в 10:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „България” № 236А.
Следователно тримесечният срок за съставяне на АУАН следва да се брои от
30.05.2021 г., който изтича на 30.08.2021 г., докато актът е съставен на
25.08.2021 г. – т. е. в срок. В срок е съставено и НП – на 15.09.2021 г.
Неоснователно е и възражението, че извършването на нарушението
именно от жалбоподателя не било установено по несъмнен начин поради
наличието и на други заснети МПС-та на самото изображение. Използваното
АТСС е извършвало измерване на скоростта само на МПС, движещи се срещу
радарния лъч. Следва да се има предвид и че принципът на действие на
техническото средство е такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и
посоката на движение на най-бързо движещото се МПС по пътния участък, но
системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за движение
автоматично идентифицира и посочва автомобила, който се движи с
превишена скорост. В конкретния случай системата за видеоконтрол
обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът, движещ се с
превишена скорост на съответния пътен участък, е този, управляван от
жалбоподателя. Средството за измерване може да фиксира скорост като
посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и
не се влияе от наличието на други ППС /така Решение № 1947 от 14.10.2019
г. по к. а. н. д. № 2413/2019 г. на Административен съд – Пловдив/.
5
Касационната инстанция вече е имала повод да изясни, че АТСС автоматично
фиксира допуснатите нарушения за скорост. Принципът на работа на
системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на
базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства,
като измерванията се документират от две конструктивно идентични камери,
оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния и след всички
измервания и направените изчисления устройството предоставя една валидно
измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети
МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството с
възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите
регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни – така
изрично Решение № 2356 от 19.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2125/2019 г. на
Административен съд – Пловдив. Видно е и че системата еднозначно е
определила и посочила регистрационния номер на автомобила, управляван от
жалбоподателя. Във всички случаи, в които авторството е прието за
недоказано, това изискване не е било изпълнено. По тези съображения съдът
намира възражението за неоснователно.
По отношение на другото възражение за нарушаване разпоредбата на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН съдът счита същото за неоснователно. От доказателствата
по делото се установява безспорно, че АУАН е съставен в присъствието на
двама свидетели, каквото е изискването и на закона. Отделно дори и
съставянето на акта в случая да бе извършено неприсъственото, то това
процесуалното нарушение нямаше да бъде от категорията на съществените,
защото последиците му, изразяващи се в ограничаване правото на защита на
нарушителя, щяха пак да са заличени, поради личното връчване както на
АУАН, така и на наказателното постановление /В този см. Решение № 1231
от 17.5.2013 г. по н. д. № 925/2013 г. на XXIII състав на Административен съд
– Варна/.
Наложените на жалбоподателя наказания глоба в размер на 700 лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца, съответстват на предвиденото в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, съгласно
която разпоредба за превишаване в населено място над 50 km/h на водача се
налага глоба 700 лв. и 3 месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв. В случая превишаването е с 53 км/ч в повече от
6
разрешените 50 км/ч, поради което правилно са определени по вид и размер
наложените на жалбоподателя наказания.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен
на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Правилно в случая е съставен АУАН, а въз основа на него и НП, вместо
електронен фиш по аргумент на противното на чл.189 ал.4 от ЗДвП,
доколкото за така извършеното нарушение от жалбоподателя е предвидено и
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната им.
Ето защо съдът намира, че основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
възложени и сторените по делото разноски, но предвид липсата на изрично
искане от страна на въвзиваемата страна за присъждане на такива, то съдът не
дължи произнасяне. От друга страна претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 вр.
ал.1 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
008894/15.09.2021г. на Началник Група към ОДМВР - Пловдив, Сектор
„Пътна полиция” – Пловдив, с което на Б. Т. К., ЕГН ********** от гр.С.,
ул.***** са наложени административни наказания - глоба в размер на 700 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.182,
7
ал.1, т.6 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8