Решение по дело №202/2022 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 140
Дата: 1 август 2022 г.
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20221500500202
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. Кюстендил, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500202 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба. от ИВ. СТ. Н. с адрес: *** чрез
пълномощника му адв. А.Т., насочена против Решение № 260013/11.03.2022 г.,
постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 1040/2020 г. по описа на същия
съд.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт Районен съд – Кюстендил е
изнесъл на публична продан следния неподеляем недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №41112.503.4000.2.18 по КККР на гр.К., одобрени със
заповед РД-18-96/28.10.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
***, находящ се на ет.6 в сграда с идентификатор №41112.503.4000.2, с
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор №41112.503.4000, брой нива на обекта:1, посочена в документа площ:
83.83, прилежащи части: избено помещение №18 с площ 5.67 кв.м., ведно с 6.177% ид.
части от ОЧС и правото на строеж, ниво:1, съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж: 41112.503.4000.2.17, под обекта: 41112.503.4000.2.15 и над обекта: няма, като е
постановил сумата, получена от продажбата, да се разпредели между страните Р. Г.
ИВ. и ИВ. СТ. Н. при равни квоти по 1/2 ид. части. Отхвърлил е предявеният от ИВ.
СТ. Н. против Р. Г. ИВ. иск по чл. 346 ГПК за сумата от ** лв., представляваща
стойност на извършени подобрения и ремонти: монтирани ПВЦ дограми, ламиниран
1
паркет, ремонт на баня, поставяне на тапети, поставяне на гипсови корнизи и розетки,
монтаж на дървена ламперия, изграждане на локално парно отопление, ремонт и
преустройство на терасата; Осъдил е Р. Г. ИВ. да заплати по сметка на съда държавна
такса ** лв., а ИВ. СТ. Н. да заплати по сметка на съда държавна такса ** лв.
С въззивната жалба Н. обжалва първоинстанционното решение в частта, в която
районен съд е отхвърлил предявения от него иск по чл.346, ГПК за сумата ** лв.и в
частта в която е осъден да заплати по сметка на съда сумата ** лв. държавна такса.
Твърди, че решението в обжалваните му части е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалноправните законови разпоредби и в противоречие със
събраните и приети по делото доказателства. Възразява срещу мотивите на съда, с
които е отхвърлил като неоснователна претенцията на Н. по чл. 346 ГПК и по
конкретно, че поради липса на съсобственост между страните към момента на
подобряване на имота претенцията е изцяло неоснователна, счита, че същите
противоречат на събраните по делото доказателства и материалния закон. Иска отмяна
на решението в обжалваните части и уважаване на предявения иск с правно основание
чл. 346 от ГПК.
В отговора, постъпил в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемият Р. Г. ИВ.
чрез пълномощника си адв. Е.Й. оспорва депозираната въззивна жалба като
неоснователна. Иска оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
решението в обжалваните части.
Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 от ГПК и чл.235, ал.2 от ГПК , както и като взе предвид
становищата на страните намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна
страна с правен интерес от обжалване.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а при
извършената проверка на неговата правилност в условията на ограничен въззив и с
оглед оплакванията в жалбата, намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Съображения:
С влязло в сила решение № 260064/29.01.2021 г., постановено по гр.д. №
1040/2020 г. по описа на РС- Кюстендил, е допуснато извършване на съдебна делба
между страните на процесния недвижим имот при права по ½ ид.ч.
С молба вх. № 2275383/20.09.2021 г. постъпила в съда преди провеждане на
първото по делото заседание след влизане на решението в сила, съделителят И.Н. е
2
предявил по реда на чл.346 ГПК претенции по сметки за заплащане на извършени от
него през лятото на 2017 г. подобрения, подробно описани в молбата, с които е
увеличена стойността на делбения имот.
В съдебното заседание на 23.09.2021 г. процесуалният представител на
съделителя Р.И. е оспорил искането с аргумента, че към момента на извършването им
през 2017 г. той не е бил съсъбственик на имота.
За да постанови обжалваното решение, с което да отхвърли претенциите на
съделителя И.Н. за заплащане на извършените от последния подобрения,
първоинстанционният съд е приел, че според твърденията на молителя те са извършени
през 2017 г., т.е. преди съделителят И. да е придобил права върху имота.
Вземайки предвид твърдението на съделителя И.Н., че е извършил подобренията
през лятото на 2017 г., настоящият състав на съда намира за неоснователно
оплакването му, че районен съд неправилно е отхвърлил претенцията за подобрения,
тъй като липсала съсобственост между страните към момента на подобряване на
имота.
Видно от представеното по делото Постановление за възлагане на недвижим
имот съделителят Р. И. е придобил 1/2 ид.ч.от процесния имот на публична продан на
15.01.2020 г. По дефиниция претенциите по сметки касаят вземания, които
съделителите имат един срещу друг във връзка с делбената общност (т. 4, б. "а" ППВС
№ 7/73 г.), поради което вземания за разходи, сторени преди възникването на
съсобствеността, извън тези по чл.12, ал.2 от ЗН, не могат да бъдат предмет на
претенциите по чл. 346 от ГПК, какъвто е настоящия случай. Следва да се отбележи
също така, че след като съделителят И. е придобил своята идеална част след проведена
публична продан, то той е заплатил увеличената стойност на имота, тъй като по силата
на чл. 485, ал.1 от ГПК при публичната продан съдебният изпълнител е назначил вещо
лице, което е определило стойността на имота според състоянието му в което се е
намирало към момента на оценката.
Неоснователно е възражението и за неправилно определяне на държавната такса.
На основание чл.355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по
сметка на съда държавна такса съобразно стойността квотата му в съсобствеността,
определена върху установената в настоящата инстанция актуална пазарна стойност на
процесния делбен имот, която възлиза на ** лв., според заключението на съдебно-
техническата експертиза. Следователно всяка от страните следва да заплати държавна
такса в размер на ** лв. Отделно от това с оглед неоснователността на претенцията по
чл. 346 от ГПК следва да заплати още ** лв. или общо ** лв., каквато сума е
определена от районен съд.
Вземайки предвид гореизложеното, окръжен съд счита, че решението на
3
районен съд е законосъобразно в обжалваните части и следва да се потвърди. В
останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Водим от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260013/11.03.2022 г., постановено от Районен съд
– Кюстендил по гр.д. № 1040/2020 г. по описа на същия съд в частта, в която е
отхвърлен предявеният от ИВ. СТ. Н., ЕГН ********** против Р. Г. ИВ., ЕГН
********** иск по чл. 346 ГПК за сумата от ** лв., представляваща стойност на
извършени подобрения и ремонти: монтирани ПВЦ дограми, ламиниран паркет,
ремонт на баня, поставяне на тапети, поставяне на гипсови корнизи и розетки, монтаж
на дървена ламперия, изграждане на локално парно отопление, ремонт и преустройство
на терасата, както и в частта, в която ИВ. СТ. Н. е осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на ** лв.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4