Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл.121 от ГПК. С определение от 08.05.2012 година по гр.дело № 1970 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година, производството по делото е прекратено по реда на чл. 118, ал. 2 от ГПК и е изпратено на Великотърновски окръжен съд за разглеждане на спора като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност. Разпореждането е обжалвано от ищците Л. И. С. и М. М. Д. с искане за отмяната му и връщане на преписката за разглеждане от Великотърновски районен съд. Позовават се на неправилно приложение на чл. 104,т. 4, предложение второ от ГПК във връзка с чл. 200 от КТ. Постулират трудовия характер на спора и родова компетентност на районния съд. Съдът обсъди наведените доводи и след преценка на доказателствата по делото, приема. Производството пред Великотърновски районен съд е образувано по искова молба на частните жалбоподатели против „Б.Х.”О., гр. В. Т. и ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСДТВО „Д.”, О. Е., гр. Е. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от по 100 000 лв. всеки му, следствие на трудова злополука с наследодателката на ищците, до момента на смъртта й в трудово правоотношение с първия ответник. За да намери, че родово компетентен да разгледа спора е окръжен съд, районният съд е приел, че спорът не е трудов, а дори да е трудов, нормата на чл. 360 от КТ предвиждала разглеждането на трудовите спорове по реда на ГПК: по общите правила, включващи и тези за родовата подсъдност по чл. 104 от ГПК. Щом цената на иска била над 25 000 лв., претенциите следвало да се разгледат от окръжен съд. Изводите са в противоречие с предвиденото в чл. 104, т. 4 от ГПК изключение от принципа – цена на иска, регламентиращ родовата компетентност на окръжния съд. Във въпросния текст изрично е предвидено, че трудовите спорове се разглеждат от районен съд като първа инстанция, независимо от цената на иска им. Че спорът за обезщетение, репариращо вреди от трудова злополука, е трудов е видно от нормата на чл. 200 от КТ, като елемент от фактическия състав на вземането за обезвреда предвиждаща валидно трудово правоотношение. В тази насока следва да се отбележи, че изброяването на видовете трудови спорове в нормата на чл. 357 от КТ не е изчерпателно. Касае се за общ текст, посочващ типичните за едно трудово правоотношение спорове. Дали и доколко исковете срещу втория ответник имат за предмет трудов спор, ако този спор е нетрудов – дали следва да се разгледа съвместно с претенцията по чл. 200 от КТ, е въпрос, отговор на който следва да се даде след като спрямо тази претенция се проведе процедура по чл. 129, ал. 3 от ГПК – клонът на търговското предприятие на застрахователното дружество ли е претендирания ответник, доколко то притежава процедурна правосубектност, каква връзка сочат ищците между трудовото правоотношение на наследодателката им с възможно застрахователно отношение, в какво съотношение са предявени исковете против двамата ответници и съществува ли връзка между делата, обосноваваща възможността на районния съд да разгледа неподсъден му по общите правила за родовата компетентност иск или следва исковете да бъдат разделени. Въз основа на изложеното съдът приема, че атакуваното определение е неправилно като противоречащо на нормата на чл. 104,т. 4, предложение второ от ГПК и подлежи на отмяна по реда на настоящото производство. Делото следва да се върне на Великотърновски районен съд за разглеждане на спора по същество срещу първия ответник и за процедура по чл. 129, ал. 3 от ГПК – спрямо втория. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И: Отменя определението от 08.05.2012 година по гр.дело № 1970 по описа на Великотърновски районен съд за 2012 година, с което производството по делото е прекратено по реда на чл. 118, ал. 2 от ГПК и е изпратено на Великотърновски окръжен съд за разглеждане на спора като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност. Връща делото на великотърновски районен съд за разглеждане на спора по същество и за процедура по чл. 129, ал. 3 от ГПК спрямо втория ответник. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |