РЕШЕНИЕ
№ 13246
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110139217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Г. М. Г., с която са предявени претенции за признаване за установено
по отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми –
1242,61 лева за доставена за периода месец май 2018 г. – месец април 2020 до
топлоснабден имот с адрес София, ************* топлинна енергия, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 16.12.2021 г., до окончателното плащане; 140,87 лева
– лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода
15.09.2019 г. – 26.11.2021; 18 лева – цена за услугата „дялово разпределение
на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец
юли 2019 г. – месец април 2020, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.12.2021 г.,
до окончателното плащане, и 4,27 лева – законна лихва за забава за плащане
на последната описана сума за периода 31.08.2019 г. – 26.11.2021 – вземания
по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 72185/2021
г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответницата била „клиент на
топлинна енергия“, тъй като била собственик или титуляр на вещно право на
ползване на топлоснабдения имот, и била длъжна да заплаща доставената до
имота й топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
(ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в
публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ
ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за
1
енергийно и водно регулиране и публикуване в един ежедневник. Сочи се, че
в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил
определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се
доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна
енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната
година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от
дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи,
че това дружество е „Нелбо“ ЕАД, като поради това се иска привличането му
по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за
потреблението на ответниците. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Г. М. Г., с
който предявеният иск се оспорва по размер, като се твърди, че цената на
доставената енергия е неправилно изчислена, както и че не са отчетени
плащания, извършени от ответницата преди образуване на исковото
производство. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Представя
заверени копия от фискални бонове.
Конституираното трето лице – помагач „Нелбо Инженергинг“ ЕООД с
молба от 17.05.2023 г. поддържа, че при определяне разхода за топлинна
енергия за процесния имот са спазени относимите нормативни изисквания за
периода.
Като разгледа доказателствата от делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представения на лист 15 – 16 от делото Договор за продажба
на държавен недвижим имот на 19.07.1988 г. родителите на ответницата – М.
Г. Х. и Е. Б. Х., са придобили процесния недвижим имот с адрес: гр. София,
ж.к. „З. ф.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап.*.
Съгласно представения на лист 18-19 от делото Нотариален акт № ***
по дело № 24246/1996 г. на първи нотариус към Софийска нотариална служба
към ЕРС – София, на 19.11.1996 г. Е. Б. Х. е прехвърлила на дъщеря си –
ответницата Г. М. Г., собствените си 4/6 идеални части от процесния
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. В нотариалния акт
е посочено, че при неговото съставяне е представено и удостоверение за
наследници № 813/09.04.1992 г., издадено от Община „Илинден“.
Съгласно представеното удостоверение за наследници (на лист 17 от
делото), Е. Б. Х. е починала на ***** г. и нейни наследници по закон са Г. М.
Г. (син) и Г. М. Г. (дъщеря).
Съгласно представено на лист 20 от делото заявление-декларация
ответницата Г. М. Г., на 21.12.2011 г. е поискала да бъде открита партида на
нейно име и е декларирала, че домакинството се състой от един член.
Съгласно представената на лист 21 от делото декларация ответницата
използва имота за жилищни нужди.
С доклада от делото като общоизвестен и ненуждаещ от доказване факт
е отделено обстоятелството, че процесния имот се намира в сграда в режим на
2
етажна собственост.
С доклада от делото като служебно известни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните факти: съдържанието на Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., публикувани във вестник “19 минути” и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.
Съгласно представеното на лист 88 от делото становище от третото
лице – помагач от делото, в процесния недвижим имот са монтирани три
топлинни разпределители върху трите присъединени към разклоненията на
общата отоплителна станция радиатори, наличен е и един индивидуален
водомер за топла вода. Абонатът е консуматор на количеството топлинна
енергия, приспадаща се на имота от количеството топлинна енергия, отдадено
от сградната инсталация, количеството топлинна енергия, потребено от
отоплителните тела и количеството топлинна енергия, необходимо за
подгряването на изразходваните кубически метри топла вода. Количеството
топлинна енергия, приспадащо се на имота от количеството топлинна
енергия, отдадено от сградната инсталация се определя по емпиричен път,
съгласно нормативните разпоредби, действащи към определения момент. При
изготвянето на изравнителните сметки на абонатната станция за периода
месец май 2018 г. – април 2019 г., делът за отопление на имота и делът за
топла вода е изчислен въз основа на служебни показания, поради неосигурен
достъп за отчет в край на този отоплителен сезон. При изготвянето на
изравнителните сметки на абонатната станция за периода месец май 2019 г. –
месец април 2020 г. делът за отопление и делът за топла вода е определен въз
основа на показанията на уредите за дялово разпределение, в това число
водомера за топла вода, снети в края на отоплителния сезон.
От представеното на лист 81 – 86 от делото заключение на съдебна
техническа експертиза се установява, че за процесния период изчисленията,
извършени от фирмата за дялово разпределение са в съответствие с Наредба
№ 16-344 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. През процесния период в
имота е имало три броя радиатори с монтирани индивидуални разпределители
на разход за отопление, както и един водомер за топла вода. За отчетния
период 2018/2019 г. до процесния имот не е осигурен достъп за отчет на
уредите, за което е съставен констативен протокол от 14.05.2019 г. Поради
това за отоплителния сезон 2018/2019 г. служебно е начислена топлинна
енергия за три броя радиатори и топлинна енергия за битова гореща вода,
като последната е изчислена на база прогнозни стойности от реално
потребление от предходния период. За отчетния период 2019/2020 г. е
осигурен достъп за отчет на уредите. Цената на 1 мВтч топлинна енергия за
процесния период е била както следва: за периода месец май 2018 г. – месец
юни 2018 г. – 95,98 лева с ДДС, за периода месец юли 2018 г. – месец
септември 2018 г. – 103,13 лева с ДДС, за периода месец октомври 2018 г. –
месец юни 2019 г. – 111,36 лева с ДДС, за периода месец юли 2019 г. – месец
март 2020 г. – 102,08 лева с ДДС, за месец април 2020 г. – 84,38 лева с ДДС.
Към заключението е приложена справка за показанията на топломера в
3
абонатната станция на лист 86 от делото. Общото задължение според вещото
лице след изравняване възлиза на 2232,06 лева.
Съгласно представения с отговора на исковата молба фискален бон на
лист 52 от делото на 04.12.2020 г. е извършено частично плащане на
задълженията на ищцата по фактура от 31.07.2019 г., като изрично е посочено,
че е заплатена сума в общ размер на 466,04 лева, от които –293,50 лева
главница за топлинна енергия и 172,54 лева лихви.
Съгласно представените с отговора на исковата молба фискални бонове
на лист 53 – 55 от делото на 04.12.2020 г. е извършено плащане на суми за
услугата „дялово разпределение“ за периоди до месец юни 2019 г.
включително.
Съгласно представения фискален бон на лист 35 от частно гражданско
дело № 72158/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав, на
07.03.2022 г. е извършено частично плащане на задълженията за топлинна
енергия за процесния недвижим имот в размер на 252,12 лева за главница и
29,03 лева за законна лихва върху главницата. В заявление на лист 38 от
заповедното дело е отразено, че плащането е по частно гр. дело № 72518/2021
г. на Софийския районен съд, 28. състав, и е извършено от Григор Мирчев
Григоров.
Съгласно представеното на лист 73 – 80 от делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, начислената сума за главница за топлинна
енергия за топлоснабдения имот за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. е в
размер на 2323,06 лева. Начислената законна лихва за забава върху
главницата е в размер на 716,27 лева и е изчислена за периода 15.09.2018 г. –
26.11.2021 г. На 04.12.2020 г. е извършено частично плащане на задълженията
за процесния имот в размер на 466,04 лева, от които 293,50 лева са
разпределени за погасяване на задължението й за главница за топлинна
енергия, а 172,54 лева са разпределени за погасяване на задължението за
лихва за забава върху главницата. На 04.12.2020 г. с отделни фискални бонове
е заплатена сумата от 33,92 лева, от които 30,17 лева са отнесени за
погасяване на задължението за услугата „дялово разпределение“, а 3,75 лева –
за погасяване на задължението за лихва за забава върху задължението за
услугата „дялово разпределение“. След извършеното частично плащане
главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г.
възлиза на сумата от 2029,56 лева, а законната лихва е в размер на 543,73
лева.
Съгласно служебно известните на съда чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., публикувани във 3 вестник “19 минути” и във вестник
„Монитор“ на 11.07.2016 г., в сила според клаузите си от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл.
36 от общите условия е предвидено, че клиентите заплащат на
топлоснабдителното предприятие цената на услугата дялово разпределение,
4
като редът за заплащането на тези суми на извършващите услуги се определя
от Топлофикация София ЕАД, съгласувано с търговците, които извършват
тази услуга.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете се уважават, ако съдът установи, че ответникът е собственик
или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна
собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на
доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата
„дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи
заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на
задълженията.
По иска за цена на топлинна енергия:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право
на ползване дължат заплащане на доставената до техните имоти топлинна
енергия, ако същите се намират в сгради в режим на етажна собственост и са
свързани с абонатна станция за отопление и битово водоснабдяване или
свързано към нея отклонение.
От представените по делото доказателства се установява, а и между
страните не се спори, че ответницата е собственик на 5/6 идеални части от
процесиния апартамент и има открита партида при ищеца на нейно име. С
представената справка за показанията на общия топломер се установява и
доставката на топлинна енергия до имота.
Съгласно констативния протокол, представен от третото лице – помагач
на лист 91 от делото и неоспорен от ответницата, същата не е осигурила
достъп за отчет на уредите за дялово разпределение за отоплителния сезон
2018/2019 г. Поради това, съгласно заключението на съдебно-техническата
експертиза, представено на лист 81 –86 от делото, за трите броя радиатори в
процесния имот за периода е начислена служебно топлинна енергия, а
топлинна енергия за битова гореща вода е начислена на база прогнози
стойности от реалното потребление от предходния период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ на заплащане подлежи и енергията за
подгряване на сградната инсталация, която се изчислява в съответствие с
правилата на чл. 70, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването и т. 6.1.1. от
същата наредба в редакцията от ДВ, бр. 99/2013 г., в сила от 15.11.2013 г. до
01.10.2019 г. – действала през процесния период. Тази енергия се изчислява
по нормативен път, като вещото лице е установило, че са спазени
нормативните изисквания за определяне на количеството, отдадено от
сградната инсталация енергия.
В случая се установява, че до имота на ответницата за процесния
период е доставена топлинна енергия на обща стойност 2323,06 лева, от които
5
293,50 лева са платени на 04.12.2020 г., като според заключението на съдебно-
счетоводната експертиза задължението за главница за топлинна енергия,
което фигурира в счетоводството на ищеца за процесния имот за периода,
възлиза за възлиза на сумата от 2029,56 лева. Установеното плащане на
длъжника Григор Григоров в заповедното производство не се отразява на
задължението.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащанията за комунални услуги са
периодични такИ. и се погасяват с 3-годишна давност. Настоящото
производство е образувано за установяване на вземане по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, подадено на 16.12.2021 г. На основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) давността е спряна в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Ето защо, в конкретния случай погасени
по давност биха се явили задълженията за топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. – 31.07.2018 г., за които към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 16.12.2021 г. биха били изтекли 3
години от настъпване на техния падеж, въпреки спирането на давността за
периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В случая обаче, съгласно представения фискален бон на лист 52 от
делото, на 04.12.2020 г. ответницата е извършила частично плащане на
задълженията по фактура № **********/31.07.2019 г. за главница за топлинна
енергия в размер на 293,50 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 6 от Общите условия на „Топлофикация София“
ЕАД когато клиентът има две или повече дължими суми, включително
съдебни и присъдени вземания, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всички, клиентът може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това,
погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко еднакво
обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Предвид изложеното, съдът приема, че с извършеното на 04.12.2020 г.
плащане за главница в размер на 293,50 лева ответницата е погасила най-
старите си задължения за главница за топлинна енергия, т.е задълженията за
месец май, юни и юли 2018 г., като ако не го беше извършила, за тези периода
погасителната давност би се явила изтекла към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.12.2021 г.
Задълженията за периода 01.08.2018 г. – 30.04.2020 г. също не са
погасени по давност, поради това, че към датата на подаване на заявлението
6
за издаване на заповедта за изпълнение – 16.12.2021 г. тригодишният срок от
настъпване на техния падеж не е изтекъл, като се вземе предвид и спирането
на давността за периода от 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Предвид изложеното, искът за заплащане на главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен в претендирания размер от 1242,61 лева
поради това, че съобразно с диспозитивното начало в процеса съдът не може
да присъди по-голяма сума от исканата от ищеца (чл. 6, ал. 2 ГПК).
По иска за присъждане на цена за услугата „дялово разпределение на
топлинна енергия“ се установява, че съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия
на ищеца от 2016 г. цената на тази услуга се заплаща от клиентите в сграда
етажна собственост на Топлофикация София ЕАД. Съгласно чл. 150 ЗЕ
общите условия на ищеца, одобрени от държавен орган и публикувани в два
ежедневника, обвързват потребителите, ако те не с поискали да предложат
други условия, като последното не се твърди по делото. Следователно е
налице договор за заплащане на задълженията, дължими се по принцип на
дружеството, извършващо услугата "дялово разпределение", на
топлоснабдителното дружество.
От представените от третото лице – помагач документи – изравнителни
сметки за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. (на лист 90 от делото) и за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. (на лист 89 от делото), и представените
на лист 91 констативен протокол и талон за отчет на уредите за дялово
разпределение, се установява реално извършване на услугата „дялово
разпределение“ за процесния имот.
Съгласно представеното на лист 26 от делото извлечение ищецът е
начислил за процесния имот за периода 01.07.2019 г. – 29.02.2020 г. суми за
услугата „дялово разпределение“ в размер на 2,16 лева за всеки месец от
периода, или в общ размер на 17,28 лева, който размер съдът не намира за
прекомерен.
За месеците март и април 2020 г. липсват данни за размера на сумата,
която се дължи за услугата „дялово разпределение“, поради което на
основание чл. 162 ГПК съдът намира, че следва да бъдат определени по 2,16
лева за всеки от месеците, или общо сума в размер на 4,32 лева.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза и представените по
делото касови бележки, сумите не са платени, като са платени задълженията
до юни 2019 г.
Предвид горното искът за заплащане на стойността на услугата „дялово
разпределение“ следва да бъде уважен в претендирания размер от 18 лева, тъй
като съобразно диспозитивното начало съдът не може да присъди сума по-
голяма от поисканата от ищеца (чл. 6, ал. 2 ЗЗД).
Искът за присъждане на законна лихва за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) се
уважава, ако се установи, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото
задължението му е за заплащане на парични суми.
Длъжникът изпада в забава при две хипотези – в случай, че е определен
срок за изпълнение на задължението му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или в случай, че е
7
бил поканен да плати – от датата на поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Съгласно чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от Общите условия, ищецът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва за задължения за месечни
суми по фактури за доставена топлинна енергия в сгради етажна собственост,
в които дяловото разпределение се извършва по реда на чл. 73 НТ (въз основа
на реално месечно потребление), както и за задълженията по изравнителни
сметки, ако същите не са заплатени в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че за
периода 15.09.2018 г. – 26.11.2021 г. начислената лихва върху задълженията
за главница за топлинна енергия за имота е в размер на 716,27 лева. Съгласно
представения на лист 52 от делото фискален бон с извършено на 04.12.2020 г.
плащане от ответницата е погасена сума за лихва в размер на 172,54 лева.
Според заключението на вещото лице вземането за лихва за забава след
извършеното частично плащане е в размер на 543,73 лева. Съдът намира, че
от тази сума не следва да се приспадат плащанията на Г. М. Г., тъй като те са
за негово задължение.
Предвид изложените по-горе съображения защо задължението за
главница за топлинна енергия не е погасено по давност, не е погасено по
давност и вземането за законна лихва върху главницата.
Предвид посоченото, искът за заплащане на законна лихва за забава за
периода 15.09.2019 г. – 26.11.2021 г. следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 140,87 лева поради това, че съобразно диспозитивното начало съдът
не може да присъди вземане, по-голямо от заявеното с исковата молба и за
период, различен от посочения в нея (чл. 6, ал. 2 ГПК).
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“:
Лихва за забава за плащане на парично задължение се дължи при
настъпване на две хипотези – уговорен срок за плащане, или покана към
длъжника. В общите условия на Топлофикация София ЕАД не се съдържа
уговорка за срок, в който следва да се плащат разходите за дялово
разпределение, а по делото не са събрани доказателства ответникът да е канен
да плати тези суми преди образуване на съдебно производство. Поради това
този иск следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от иска (99, 70 %), съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК.
Ищецът е доказал разходи в исковото производство за държавна такса в
размер на 158,33 лева, депозит за съдебно-техническа експертиза – 300 лева,
депозит за съдебно-счетоводна експертиза – 200 лева, юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК – 100 лева,
или общо 758,33 лева, и в заповедното производство – 28,12 лева държавна
такса и 41,67 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 69,79 лева От
8
тези суми пропорционално за исковото производство следва да се присъдят
756,03 лева и в заповедното 69,58 лева.
Процесуалният представител на ответника претендира заплащане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв. За да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв по делото следва да
бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от
предвидените в същия закон основания - чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Удостоверяването
на тези обстоятелства се извършва с договора, сключен между клиент и
адвокат. В случая по делото е представено единствено пълномощно на
адвокат Ж., а договор за правна защита и съдействие, сключен с ответницата,
не е представен, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. М. Г. , с
ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „З. ф.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, дължи
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23б, сумите: 1242,61 лева (хиляда двеста
четиридесет и два лева и 61 ст.) – цена на доставена до имот с адрес: гр.
София, ************(аб. № ****), топлинна енергия за периода 01.08.2018 г.
– 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.12.2021 г., до окончателното
плащане; 140,87 лева (сто и четиридесет лева и 87 ст.) – законна лихва за
забава от 15.09.2019 г. до 26.11.2021 г.; 18 лева (осемнадесет лева) – цена за
услуга „дялово разпределение на топлинна енергия“ за посочения по-горе
имот за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2020 г. – задължения по заповед за
изпълнение по частно гражданско дело 72158/2021 по описа на Софийски
районен съд, 28. състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация
София“ ЕАД установителен иск за сумата от 4,27 лева (четири лева и 27 ст.)
– законна лихва за забава за плащане на цената на услугата „дялово
разпределение“ за периода 31.08.2019 г. – 26.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. М. Г. , с ЕГН: **********,
с адрес: София, ж.к. „З. ф.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, да плати на на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23б, 756,03 лева (седемстотин петдесет и шест лева
и 3 ст.) – разноски в исковото производство, и 69,58 лева (шестдесет и девет
лева и 58 ст.) – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач –
„Нелбо Инженергинг“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10