Р А З
П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. Русе, 01 юни 2020 год.
Русенски
административен съд, в закрито заседание на 01 юни 2020 год. в състав:
Съдия
: Диан Василев
за да се произнесе по адм. дело №169 по описа на съда за 2020 год.,
намира следното:
Производството е по чл. 306, ал. 2 АПК
във вр. с чл. 304 АПК.
Образувано е по искане на Д.В.В., за налагане на наказание на директора на Д „Социално
подпомагане“ Русе, за неизпълнение на влязлото на 05.03.2020 год. решение от 30.09.2019
год., постановено по адм. дело №497/2019г. на АС – Русе. Иска се и
издаване на изпълнителен лист за разноски.
Със съдебният акт по жалба на Д. В. е
отменена Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от 28.05.2019 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Русе, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и
чл.4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД на Д.В.В. била
отпусната месечна помощ като родител, отглеждащ дете с трайни увреждания – Н.Г.С.,
в размер на 930 лева, считано от 01.05.2019 г. до 30.11.2021 г. Отмяната касае
частта на заповедта, относно началния момент на отпускане на добавката. Със
съдебното решение преписката по Заявление - декларация вх. № ЗСПД/Д-Р/4507 от
21.05.2019 г., подадено от Д.В.В., е върната на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Русе за ново разглеждане и решаване на въпроса по
същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Според
мотивите на решението, за жалбоподателката е налице претендираното право на
месечна добавка по чл.8д, ал. 1 от ЗСПД, считано от 01.11.2018 г. и като е
постановил резултат в противната насока Директорът на ДСП - Русе е издал
оспорената заповед в противоречие с целта, която преследва закона.
Д. В. е счела, че след като решението от 30.09.2019 год., постановено по
адм. дело №497/2019г. на АС – Русе е влязло в сила, може да отправи покана до
АО да изпълни задължението си съгласно постановеното в съдебния акт. Такава е
била входирана на 09.03.2020г., с вх. №1804-94Д-00-1228.
На 11.03.2020г., до Д. В. е отправен
писмен отговор от директора на ДСП-Русе, с който АО заявява, че за да бъде
изпълнено съдебното решение, следва да се спази и процедурата по чл.268 и сл.
от АПК, намиращи се в гл. 17 от кодекса, озаглавена „Изпълнение на
административни актове и съдебни решение по административни дела“.
В срока, даден на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе са депозирани писмени обяснения и
доказателства в подкрепа на казаното в тях. Внимателният прочит на тези обяснения,
изключително подробни и обстоятелствени очертава и изхода на настоящото
производство.
Съгласно казаното от директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе, не е налице твърдяното от Д. В.
неизпълнение на съдебно решение. Напротив, предприети са всички необходими
мерки и действия и практически, видно от доказателствата към обяснението, то е
изпълнено-в цялост.
За какво конкретно става въпрос:
Производството по адм. дело №497/2019г. по описа на АС Русе е
било образувано по повод жалба на Д.В.В. *** против Заповед № ЗСПД/Д-Р/4507 от
28.05.2019 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Русе, с която
на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, във връзка с чл. 8д, ал. 1
и ал. 7 от ЗСПД на Д.В.В. е отпусната месечна помощ като родител, отглеждащ
дете с трайни увреждания – Н.Г.С., в размер на 930 лева, считано от 01.05.2019
г. до 30.11.2021 г., Жалбата е била досежно началния момент на отпускане на
добавката. Със решението си, съдът е изложил мотиви, че началната дата на
отпускане на помощта е определена в противоречие с целта, която преследва ЗСПД
с постановяване на административни актове от категорията на оспорения. Посочено
е още, че за Д. В. е налице претендираното
право на месечна добавка по чл.8д, ал. 1 от ЗСПД, считано от 01.11.2018 г., а
не както е било определено в административния акт- от 01.05.2019 г. С такива указания,
съдът е върнал преписката за ново произнасяне от АО, при съобразяване с
дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и
прилагането на ЗСПД и ППЗСПД.
Със съдебния акт са присъдени в полза
на Д. В. 410 (Четиристотин и десет) лева, направените по делото разноски. След
оспорване пред ВАС, касационната жалба на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Русе срещу решение № 47 от 30.09.2019 г., постановено по
административно дело № 497/2019 г. по описа на Административен съд – Русе е
оставена без разглеждане. Определението на 3-членния състав на ВАС е оставено в
сила с такова на 5-членен състав. Агенция
за социално подпомагане, гр. София е била осъдена да заплати на Д. В., съдебни
разноски за касационната инстанция в размер на 400 (Четиристотин) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение пред 3-ния състав и още 300 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение пред 5-членен състав.
На 12.03.2020г. Д. В. сезира
председателя на АС Русе с твърдение за неизпълнение на решението от 30.09.2019
год., постановено по адм. дело №497/2019г. на АС – Русе.
Какво обаче се е случило пред АО след
влизане в сила на това решение? За случилото се научаваме от обяснението на АО и приложените към него доказателства, а
именно:
На 09.03.2020 г. в ДСП - Русе е постъпила
покана за доброволно изпълнение от Д.В., в качеството й на майка и законен
представител на детето Н.С., входирана в ДСП - Русе с вх. №
1804-94Д-00-1228/09.03.2020 г.(л.4 от делото). Подадена е относно влязло в сила
решение по адм. дело N2 497/2019 г. на АС Русе. С нея, Д. В. е поискала в срок
до 15.03.2020 г. да се предприемат необходимите действия и да се заплатят
„дължимите суми за месечна надбавка по чл.8д, ал. 1 от ЗСПД в размер на 930
лева, считано от 01.11.2018г. до 30.04.2019г., както и сторените в административното
производство разноски в общ размер на 1 110 лева.
Издаден бил констативен протокол
N288/10.03.2020г. от комисия утвърдена със заповед на директора на ДСП-Русе
(прилож.4 към доказателствата от АО). С констативния протокол било определено
основанието, периодът за който се дължи и размерът на доплащане по отпусната
месечна помощ по чл.8д, т. 1 от ЗСПД. В протокола било определено доплащането
да се извърши за месец февруари 2020 г. Дължимата сума, посочена за периода от
м. ноември 2018 г. до м. април 2019 г. включително, общ размер на 5130 лева,
била включена ведно с дължимата сума по ведомост за месец февруари 2020 г. - в
размер на 930 лева или на Д. В. са изплатени общо 6060 лева по ведомост (№ 2050
по списъка към приложение 5, представено от АО.) Тази сума била преведена на
13.03.2020г. г. (прилож. 7 и 9, представени от АО) по посочената от Д. В. в
заявление - декларация банкова сметка, ***ания на отпуснатата социална помощ -
в изпълнение на чл.7, ал.2 от ППЗСПД.
Единствено по отношение на дължимите
от Агенция за социално подпомагане, гр. София към Д. В. суми, свързани с
направените по делото разноски в общ размер на 1 110 лева, директорът на
ДСП-Русе уточнява, че няма как да бъдат изплатени, преди да се насочи срещу тях
издаден от съда изпълнителен лист в полза на Д. В..
При така
установените факти съдът приема, че не са налице елементите от състава на административно нарушение по
чл. 304 АПК. Нормата на чл.304, ал.1 АПК предвижда налагане на административно
наказание глоба за длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от
влязъл в сила съдебен акт.
Безспорно
е установено по делото, че е налице влязъл в сила съдебен акт - съдебно решение, постановено
по адм. дело №497/2019г. на АС – Русе. От решението по адм. дело
произтича задължение за директора
на ДСП-Русе да се съобрази с мотивите и да определи нова начална дата за
отпускане на исканите помощи, съответно и да ги изплати. Друго
задължение директорът на
ДСП-Русе досежно записаното в съдебното решение няма. Няма пречка от страна на
кредитора да бъде отправена покана за доброволно изпълнение и за направените в
съдебното производство разноски, но с оглед спецификата на длъжника- държавно
учреждение, дължимото се изплаща само и единствено при представен изпълнителен
лист, какъвто явно към него момент Д.
В. не е поискала от съда.
Ето защо,
не може да се приеме, че е налице бездействие на административния орган, както
и вина като елемент от субективната страна на нарушението.
Напротив,
в изпълнение на съдебния акт, влязъл в законна сила и на дадените с него
указания, са предприети от директора
на ДСП-Русе нужните и дължими съгласно съдебното решение действия.
Този извод
се подкрепя по безспорен и категоричен начин от доказателствата, представени от
АО по повод поисканите от него обяснения.
Липсва неизпълнение
на влязло в сила съдебно решение, при което съдът приема, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 304, ал. 1 АПК.
Искането
за налагане на санкция по чл. 304, ал. 1 АПК е неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
Поради
спецификата на настоящото производство, страни в него са нарушителят и
административно-наказващият орган по 306, ал. 1 от АПК. Обжалването на
постановено по този ред разпореждане е изрично уредено в ал. 5 и ал. 6 -
обжалваемо е само разпореждането, с което се налага наказание, като активно
легитимирано е само наказаното лице. Разпореждане, с което е оставено без
уважение искането по чл. 304 АПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
За пълнота
на изложението, съдът намира за необходимо да посочи, че по искането на Д. В. за издаване на изпълнителен лист за разноски,
отправено към съда в молбата, инициираща производство по чл. 306, ал. 2 АПК във
вр. с чл. 304 АПК не е допустимо. Съгласно вътрешните правила на АС Русе и
разпоредбите на ГПК, искането за изпълнителен лист следва да бъде направено с
нарочна молба, след внасяне и на дължимата за това държавна такса.
Водим от
горното и на основание чл.306, ал.2 АПК председателят на Административен съд
Русе
Р А З П О Р Е Д И :
Оставя без уважение искането на Д.В.В.,
за налагане на наказание на директора на Д „Социално подпомагане“ Русе, за
неизпълнение на влязлото на 05.03.2020 год. решение от 30.09.2019 год.,
постановено по адм. дело №497/2019г. на АС – Русе.
Разпореждането е
окончателно.