Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „Г“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
д.
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия
Трендафилов въззивно гражданско дело № 969
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 493729 /без дата/, постановено
по гр.д. № 84338/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, са
отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Т.С.М.
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 550.64 лв. – главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на същата; 94.76 лв. – обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 13.04.2017 г.; 30.11 лв. – главница, представляваща
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, както и сумата от 5.40
лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение,
за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 29659/2017 г. по описа
на СРС, 49 състав.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.”
ЕООД.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца "Т.С." ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ответникът не е титуляр на вещни права върху имота.
Твърди, че от представените по делото документи се установявало, че отвеникът е
титуляр на вещно право на ползване на процесния топлоснабден имот през исковия
период. Законът изрично давал легална дефиниция на понятието „потребител на
топлинна енергия“, като било без значение обстоятелството дали лицето обитавало
процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинна енергия в имота лично.
Ето защо, моли обжалваното решение на СРС да бъде отменено, а предявените
искове - да бъдат уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата Т.С.М., чрез адв. М.Д., поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира разноски за
въззивното производство.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр, чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответницата като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответницата на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателство не се установява
наличието на първата материалноправна предпоставка за уважаване на предявения
иск. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва
при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на
така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия
за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното
право на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
достатъчно е ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния
топлоснабден имот.
В
разглеждания случай за установяване на това обстоятелство ищецът не е провел
пълно и главно доказване. Представените към исковата молба писмени
доказателства по никакъв начин не доказват, че ответникът е собственик или
вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. Още с определението по чл. 140,
ал. 3 вр. ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца, че с оглед
правилата за разпределения на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 ГПК/
следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на
договорно отношение между страните за доставка на топлнна енергия. Видно от
данните по делото ищецът не е установил посоченото обстоятелство, поради което
при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест, правилно първоинстанционният съд е приел, че
претенциите са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
При
съвпадение на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено въззиваемата страна Т.С.М.. С молба от 27.11.2019 г. процесуалният
представител на въззиваемата страна е претендирал присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в
размер на 600 лв, като въззивникът „Т.С.“ ЕАД своевременно е релевирал
възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид възражението на
въззивника, както и съобразно фактическата и правна сложност на делото
настоящият съдебен състав намира, че на процесуалният представител на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред СГС в размер на 300 лева, на основание чл.
38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
С
оглед цената на исковете, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 493729 /без дата/, постановено
по гр.д. № 84338/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, да заплати на адв. М.И.Д. – д., с личен номер *****от
Адвокатска колегия – Перник, със съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 300 лв. /триста лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Т.С.М.
за въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/