РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Бургас , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20212100500396 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№262612/21.01.2021г. по описа на БРС,
подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, ул. "Ген.Владимир Вазов" № 3, чрез юрисконсулт Десислава
Златева, против Решение № 260906 от 18.12.2020г., постановено по гр.д.№83/2020 по описа
на РС- Бургас.
С посоченото решение е отхвърлен иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД
против АХМ. С. ИСМ., ЕГН **********, с адрес: ***, за установяване между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 210,20 лева, представляваща задължение по издадени
фактури в периода 24.03.2017 г. – 26.09.2017 г. през отчетен период 15.11.2016 г. –
13.09.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане и сумата от 44,24 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода
25.04.2017 г. – 30.09.2019 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №3688/03.10.2019 г. по ч.гр.д.№8462/2019 г. по описа на РС-
Бургас.
Изложени са оплаквания, че решението е неправилно. Изразено е несъгласие с
решаващия извод на съда, че по делото не се установява А. Х. да е била собственик на
водоснабдения имот, което изключвало легитимацията на ответника като длъжник по
1
наредбата, поради което за АХМ. С. ИСМ. не е възникнало парично задължение. Заявява, че
дружеството никога не е твърдяло А. Х. да е собственик или ползвател на имота. Сочи, че тя
се явява трето лице за настоящия спор, поради което за въззивника било неясно защо според
съда за основателността на претенцията е релевантно ангажиране на доказателства за
притежаваните от това лице права върху имота.
Изразено е несъгласие и с изводите на съда, че ищцовото дружество не е провело
успешно доказване на факта, че ответникът е потребител на ВиК услуги, в съответствие с
разпределената доказателствена тежест. Твърди, че с определението за доклад,
първоинстанционният съд не е разпределил доказателствената тежест, поради което
неоспорването му от страните не санирало допуснатия от съда порок.
Заявява, че в подкрепа на твърденията, изложени в исковата молба са събрани
доказателства, от които се налага извод за основателност на исковите претенции. От
представените декларация по чл.14 ЗМДТ и извадка от кадастралния регистър се
установявало, че ответникът И. е собственик на водоснабдения имот и съответно потребител
на ВиК услуги. А.И. е декларирал, че е придобил въз основа на делба с протокол от
14.03.2003г. на БРС, с подробно описание на имота. Така декларираните данни според
въззивника са категорично признание за притежаваното от ответника право на собственост
върху процесния имот, но първоинстанционният съд не кредитирал представената
декларация без да изложи мотиви защо според него декларацията не е годно доказателство.
Развити са съображения относно доказателствената сила на декларацията.
Посочено е още, че всеки собственик на водоснабден имот следва да се легитимира
като потребител пред оператора и ако не го стори, операторът има право служебно да
разкрива партиди на недобросъвестни потребители, но е в невъзможност да се снабди с
титула за собственост, който в настоящия случай е протокол за делба, защото не е страна по
делбеното дело.
Твърди също, че своевременно е била отправена молба за снабдяване с препис от
протокола за съдебна делба от 14.10.2003г. със съделител А.И. или Община Бургас да бъде
задължена да представи копие от представения към декларацията протокол.
Невъзможността да бъде представен протокола от делбата не била по вина на дружеството,
поради което не можело да се приеме, че не било проведено пълно доказване на исковата
претенция. Представената по делото декларация не била оспорена и съдът следвало да
съобрази нейната доказателствена сила.
От приетите по делото заключения по назначените съдебно-икономическа и съдебно
–техническа експертизи било установено, че счетоводството на ищеца е редовно водено,
ответникът е извършил частично плащане, което е индиция че същият бил титуляр на
партидата и съответно получател на предоставените ВиК услуги, установено било и
количеството на потребените услуги.
Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и да бъде
постановено ново, с което предявените искови претенции да бъдат уважени. Претендира
разноски за двете съдебни инстанции- по 325 лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната
2
страна – АХМ. С. ИСМ., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Радостина Николова в
качеството на особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК, съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Ал.Стамболийски“№ 11, партер. С него жалбата се оспорва като неоснователна.
Въззиваемата страна счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Изтъква, че според Наредба № 4 от 14.09.2004г., потребител на ВИК услуги са
собствениците или носителите на вещно право на ползване на водоснабдения имот, като по
делото не са ангажирани доказателства за право на собственост на ответника върху имота.
Не споделя становището на въззивника, че декларацията по чл.14 от ЗМДТ е официален
документ. По отношение на името на А. Х., съдържащо се в мотивите на решението, счита
същото за фактическа грешка. Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено, тъй
като искът е недоказан.
В съдебно заседание страните поддържат изложените от тях становища.
По допустимостта на въззивната жалба Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да обжалва
решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства,
становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е, че по ч.гр.д.№ 8462 по описа за 2019г. на Районен съд- Бургас в полза на
въззиваемото дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас, е издадена
заповед № 3688 от 3.10.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по
силата на която е разпоредено на АХМ. С. ИСМ. от гр.Бургас, кв. „Рудник“ да заплати на
кредитора „ВиК“ ЕАД сумата от 210,20 лв., представляваща неизплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода за периода от 15.11.2016г. до 13.09.2017г. за обект с
абонатен номер 918536, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
заявлението- 2.10.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 44,42 лв.-
представляващи обезщетение за забавено плащане за периода от 25.04.2017г. до
30.09.2019г., а така също и сумата от 75 лв., включваща разноски за платена държавна такса
/25 лв./ и юрисконсултско възнаграждение /50 лв./.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК,
поради което с разпореждане от 26.11.2019г. на заявителя са дадени указания, че може да
предяви иск за вземането си спрямо него /така чл.415, ал.1, т.2 ГПК /в редакцията на ДВ
бр.86/2017г./.
В едномесечния срок въззивното дружество е предявило обективно съединени
установителни искове против въззиваемия, които са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД- за установяване вземанията си за главницата,
мораторната и законната лихва по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по
които искове е образувано гр.д.№83/2020г. на РС- Бургас.
Ищцовото дружество- сега въззивник, твърди, че „потребител“ за процесния
3
водоснабден обект с административен адрес гр.Бургас, кв.Рудник, ул.“Хаджи Димитър“ №
47 е ответника АХМ. С. ИСМ., който е негов собственик. Качеството „потребител“
възникнало от придобиване собствеността, съгласно изискванията на чл.3, ал.4 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Отношенията между страните по
предоставяните услуги се уреждат с Общи условия, одобрени от КЕВР, които са публично
известни.
Сочи се още, че за клиента е открита партида в базата данни на дружеството с
абонатен №918536.
Доставените ВиК-услуги били отчитани по електронен път, посредством ползване на
мобилно устройство, като били взети предвид показанията на измервателните средства.
След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били издавани данъчни
фактури, в чийто реквизити фигурирали отчетените водни количества, отчетния период,
единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги: вода, канал и
пречистване. Абонатът на дружеството следвало да заплаща потребените услуги в 30-дневен
срок от издаването на фактурата- чл.33, ал.2 от ОУ на ВиК оператора. За процесния период
били издадени четири фактури, първата от които на стойност 214,78 лв., от която неплатени
останали 118,55 лв., а останалите три фактури /за 25,99 лв., за 27,36 лв. и за 38,30 лв./
изобщо не били заплатени. Върху стойността на всяка от фактурите се дължало и
обезщетение за забавено плащане, считано от падежа до датата на предявяването на
исковата претенция, а така също и законната лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното плащане. Дължимата сборна мораторна лихва за периода от 25.04.2017г. до
30.09.2019г. била 44,42 лв.
Ето защо моли да бъдат установени вземанията на дружеството срещу ответника за
посочените суми. Претендира и разноски, включително за заповедното производство.
Ангажира доказателства.
Ответникът- сега въззиваем, представляван от адв. Н. в качеството на особен
представител по чл.47, ал.6 от ГПК, е депозирал своевременно писмен отговор, с който е
оспорил исковете по основание размер и моли за тяхното отхвърляне. С допълнителна
молба, преди първото по делото заседание, адв. Н. е посочила, че след извършена справка в
електронния сайт на Имотния регистър към Агенцията по вписванията, е установила, че
ответникът не притежава имот в кв. Рудник, а е вписан единствено като продавач, заедно с
други физически лица, на земеделска земя, която сделка била осъществена през 2005г.
Ангажира доказателства.
Районният съд е приел писмени доказателства, СТЕ, СИЕ и е разпитан свидетел.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил изцяло предявените
установителни искове като неоснователни, като е посочил, че ищецът не е провел успешно
доказване, както на легитимацията на ответника като потребител на ВиК услуги, така и
относно размера и изискуемостта на процесните вземания. Посочил е, че не е установено, че
през процесния период А. И. Х. е била собственик или ползвател на водоснабдения обект, в
който е предоставена услугата на ищцовото дружество. Липсата на доказателства
4
изключвала материално-правната легитимация на ответника като длъжник по чл.3, ал.1 от
Наредба №4/14.09.2004г., поради което се налагал извод, че за АХМ. С. ИСМ. не е
възникнало парично задължение за заплащане на сумите по представените фактури.
Обжалваното решението е валидно и допустимо.
Районният съд се е произнесъл по предявените искове, в рамките на търсената от
ищеца защита. Исковете са допустими /подадени в законните срокове/, като правният
интерес на ищеца от установяването на вземанията си срещу ответника, за които е издадена
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е свързан с това, че заповедта за
изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, при
което на ищеца са дадени указания да предяви установителен иск за вземанията си спрямо
длъжника.
По същество.
Страните не спорят относно това дали отчетените и осчетоводени с процесните
фактури от ищеца като доставени, пречистени и отведени количества вода са били
действително потребени в процесния обект в гр.Бургас, ***.
Въпреки това по делото е разпитана св.Димка Стоянова, която е отчитала водомера в
процесния имот в продължение на десетина години. Същата сочи, че не е имала проблем с
отчитането на имота, който представлявал къща с двор. Сочи, че хората, които живели на
адреса напуснали преди 3-4 години, като къщата била заключена, а имотът- пуст.
Приета е съдебно-техническа експертиза, изпълнена от в.л. Едрева, чието заключение
се цени от съда като вярно и безпристрастно. От него се установява, че общото изразходено
количество вода, преминало през измервателното устройство за отчетния период от
15.11.2016г. до 13.09.2017г. е било 224 куб.м. Идентични са данните по представената от
ищеца справка- извлечение на отчета с мобилно устройство- л.10 от делото на РС /първите
четири реда/. В справката е посочено още, че електромерът е бил видян, което кореспондира
с показанията на свидетелката, че това означава, че е отчетен на място. Видно от фактурите,
издадени за процесния период, в тях са отразените същите отчетени количества вода за
процесния имот, каквито са отразени в справката и съответно- установени посредством
съдебно-техническата експертиза.
Приета е и съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в.л. Джалева, което се
кредитира от съда като вярно и обективно. Според тази експертиза, за периода от
24.03.2017г. до 26.09.2017г. от страна на ищеца са били издадени на името на ответника 4
бр. фактури на обща стойност 306,43 лв., с основание „вода, пречистване и канал“ за имот в
гр.Бургас, ***. Неплатената сума по фактурите, предмет на делото възлизала на 210,20 лв.,
понеже по фактура №34796814/24.03.2017г. било отразено плащане в размер на 96,23 лв.
преди завеждането на делото. Експертът е посочил още, че фактурите са осчетоводени в
счетоводството на ищеца по сметка 411 /Клиенти/ по партидата на ответника. Констатирано
е, че счетоводството на ищеца е редовно водено. Експертът е установил дължимата
мораторна лихва за периода в размер на 48,58 лв. /повече от претендираната сума/.
Спорният въпрос по делото е дали между страните е налице твърдяната от ищеца
облигационна връзка, съответно- дали ответника е потребител на ВиК услуги и дължи
5
заплащането на тези услуги.
Съгласно §1, ал.1, т.2, б.“а“ от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, потребители по смисъла на този закон са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги.
Нормативният акт, уреждащ по-детайлно отношенията между ВиК- оператора и
потребителите на ВиК-услуги е Наредба №4 от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Според чл.3, ал.1, т.1 от нея, потребители на ВиК- услуги са собствениците или
лицата, на които е учредено право на строеж или право на ползване на водоснабден имот.
Съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор гр.Бургас, потребители на тези услуги са физически или юридически лица, които
са собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Ето защо, с оглед липсата на други оспорвания, за успешното провеждане на
исковете ищецът следваше да докаже, че в процесния период ответникът е бил собственик
на процесния водоснабден имот, поради което има качеството на потребител на ВиК-услуги
за този имот /обект, независимо дали услугите са ползвани реално от него.
За установяване собствеността на ответника върху имота пред първата инстанция
ищецът е представил декларация по чл.14 от ЗМДТ. Видно от същата, имотът /земя и сграда/
е деклариран на 9.05.2016г. в Община Бургас, отдел МДТ като собствен на ответника АХМ.
С. ИСМ.. В декларацията изрично е отбелязано, че имотът не е придобит от тях по
наследство, а чрез делба, а като титул за собственост е посочено- протокол БРС от
14.10.2013г. Тези данни са достатъчни да се приеме, че собственик на имота за процесния
период е бил ответника, тъй като отразеното в декларацията е извънсъдебно негово
признание за правото му на собственост върху имота. В тази връзка следва да се отбележи,
че доколкото искът е за стойността на ВиК услуги, а не е иск за собственост, дори това
извънсъдебно признание на ответника е достатъчно за установяване на правото му на
собственост върху имота. Това, че в имотния регистър няма вписан акт за тази собственост,
което е видно от приложената от адвокат Н. справка от Агенцията по вписванията, не води
до различен правен извод, тъй като собствеността не възниква от вписването на съответната
сделка или друг акт, въз основа на който е придобито правото на собственост, а в случая
вписването има само оповестително действие.
Своевременно, след като се е снабдил с декларацията по чл.14 ЗМДТ, ищецът е
направил искане да бъде снабден с удостоверение от БРС, което да му послужи пред същия
съд за снабдяване с информация относно съдебно производство, приключило с делба- така
Протокол от о.с.з. на 10.11.2020г. Удостоверението е било издадено, но тъй като до с.з. на
15.12.2020г. ищецът не е бил снабден с необходимата информация, с молба от 12.11.2020г. е
направил искане за продължаване на срока за представяне на удостоверението за наличието
на делбено производство. По тази молба липсва произнасяне на съда.
С това съдът е допуснал процесуално нарушение, като страната е била лишена от
възможност да докаже твърденията си пред първата инстанция. По тази причина във
6
въззивната инстанция е уважено искането на въззивника за снабдяване с удостоверение
относно номера на делбеното дело в БРС. В настоящата инстанция са представени съдебни
актове, постановени по гр.д.№1450 /1999г. по описа на БРС и по реда на инстанционния
контрол, от които се установява, че процесния имот е поставен в дял на ответника и той е
станал изключителен собственик на процесния имот, по силата на съдебна спогодба,
обективирана в протокол от 14.10.2013г.
Следователно ответникът, по силата на закона и наредба №4/2004г., като собственик
на процесния имот има качеството „потребител“ на ВиК услуги.
При това положение, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
въззивната инстанция намира, че отчетените от ищеца и осчетоводени доставени,
пречистени и отведени количества вода са били действително потребени в процесния обект
на ответника, поради което той, в качеството му на собственик на имота следва да заплати
тяхната стойност за процесния период.
Затова искът за главницата е основателен и доказан по размер.
С оглед основателността на иска за главницата, се явяват основателни и акцесорните
вземания за обезщетение за забава до предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- в
претендирания размер.
Основателен е и иска за установяване на вземането за законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното погасяване на задължението.
Тъй като изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на районния, решението на
РС- Бургас следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което
исковете бъдат уважени изцяло.
На въззивното дружество следва да се присъдят разноски съобразно изхода на делото,
както следва:255 лв. за въззивната инстанция, 510 лв.- за първата инстанция, както и по 150
лв. за юрисконсултско възнаграждение за всяка от двете инстанции, определено от съда на
основание чл.78, ал.8 от ГПК. Следователно, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
на въззивника сумата от общо 1065 лв., представляващи разноски за производството по
чл.422 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260906 от 18.12.2020г., постановено по гр.д.№83/2020 по
описа на РС- Бургас , като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че АХМ. С. ИСМ., ЕГН **********, с адрес: ***,
ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от
210,20 лева, представляваща задължение по издадени фактури в периода 24.03.2017 г. –
26.09.2017 г. през отчетен период 15.11.2016 г. – 13.09.2017 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й
изплащане и сумата от 44,24 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
7
главницата, дължимо за периода 25.04.2017 г. – 30.09.2019 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №3688/03.10.2019 г. по
ч.гр.д.№8462/2019 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА АХМ. С. ИСМ., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 1065 лв.- деловодни
разноски за производството по чл.422 ГПК, както и 75 лв.- разноски за заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1, предл.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8