Р Е Ш
Е Н И Е
№ 91
Гр. Перник, 19.05.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: М.Х.
при
съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията-докладчик административно дело № 65 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно
– осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „****“ ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ****,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ж.к. „****“, ул. „****,
представлявано от управителя М.Х.В. срещу Ревизионен акт № Р-22001422001226-091-001/28.09.2022
година, издаден от Т.Б.Г.на длъжност: ***, възложил ревизията и Л.Д.П.на
длъжност: ***– ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1953/13.12.2022
година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на
дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и са установени
задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на
17 353,46 лева /седемнадесет хиляди триста петдесет и три лева и
четиридесет и шест стотинки/, в това число данък върху добавената стойност в
размер на 15 735,02 /петнадесет хиляди седемстотин тридесет и пет лева и
две стотинки/ и лихви за просрочие в размер на 1618,44 лева /хиляда шестстотин
и осемнадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ за данъчни периоди от 01.06.2021
година до 31.12.2021 година.
Жалбоподателят счита, че ревизионният акт е неправилен,
издаден в нарушение на материалния закон и при допускане на съществени
нарушения на процесуалните правила. По същество излага доводи, че в случая е налице
прехвърляне на собствеността на стоките по процесните фактури и извършените
услуги, като намира, че събраните в хода на ревизията доказателства в
достатъчна степен свидетелстват за това. Твърди, че липсата на доставка следва
по категоричен начин да се установи, че е налице обективна невъзможност да се
доставят фактурираните стоки. Намира, че в случая административният орган не е
доказал твърденията си относно липсата на документи, доказващи предаването на
стоките, липсата на документи доказващи транспортирането им, липсата на доказателства
за последваща реализация и т.н. Счита, че за наличието на право на данъчен
кредит е достатъчно получателят да разполага само с фактура. В подкрепа на
правните си изводи цитира практика на Съда на Европейския съюз. Иска отмяна на
процесния ревизионен акт, както ѝ на решението, с което същият е
потвърден.
В съдебно заседание, проведено на 20.04.2023 годишна,
жалбоподателят „****“ ООД, редовно призован се представлява от адвокат И.Г. от Софийска
адвокатска колегия, която моли съда да постанови съдебно решение, с което да
отмени оспорения ревизионен акт, както и решението с което същият е потвърден,
съобразно мотивите изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени по
делото съдебни разноски, за което прилага списъка по реда на чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание, проведено на 20.04.2023 годишна
ответникът по жалбата – директора на Дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ София, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в
срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен
акт, поради което следва същата да бъде разгледана съобразно изложените в нея
доводи.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Началото на ревизионното производство е поставено със
Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001422001226-020-001/14.03.2022
година, издадена от Т.Б.Г.на длъжност **** **** при ТД на НАП София
/упълномощен със Заповед № РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП/,
с която на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия
на „****“ ООД за установяване на задължения за данък върху добавената стойност
за периода от 01.06.2021 година до 31.12.2021 година. Определен е ревизиращ
екип, а именно ревизията да бъде извършена от Л.Д.П. - главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията и Д.П.И.- инспектор по приходите. Посочен е
и срокът за завършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от три
месеца от връчване на настоящата ЗВР. Заповедта е връчена по електронен път на
30.03.2022 година, а това означава, че срокът за извършване на ревизията е
изтекъл на 30.06.2022 година /лист 37/.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия № Р-22001422001226-020-002/29.06.2022 година на основание чл. 112, ал.
2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и
чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията е удължен до
29.07.2022 година.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на
ревизия № Р-22001422001226-020-003/28.07.2022 година на основание чл. 112, ал.
2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и
чл. 114, ал. 2 от ДОПК, срокът за приключване на ревизията е удължен до
30.08.2022 година. Заповедта за възлагане на ревизията и заповедите за
изменение на ЗВР са издадени от Т.Б.Г.на длъжност - *** при ТД на НАП София,
като същите са подписани с валиден към конкретния момент електронен подпис и са
в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУУ.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен
доклад /РД/ № Р-22001422001226-092-001/24.08.2022 година. В ревизионния доклад
е прието, че въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното
производство ревизиращите органи са установили данъчно задължение, а именно ДДС
за довнасяне в общ размер на 17 194,50 лева в едно с начислените лихви за
забава към датата на издаване на ревизионния доклад, а така също и на основание
чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с
чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС не са признали право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 18010,00 лева по издадени фактури от „****“ ЕООД и „****“ ЕООД.
Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на
05.09.2022 година, като срещу него по реда на чл. 117, ал. 5 от ДОПК е
депозирано възражение № Р-22001422001226-ВЗР-001-И/16.09.2022 г., към което не
са представени допълнителни писмени доказателства.
Ревизията е приключила с Ревизионен акт № Р-22001422001226-091-001/28.09.2022
година, издаден от Т.Б.Г.на длъжност - ***, възложил ревизията и Л.Д.П. на
длъжност - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.
Ревизионният акт е връчен на ревизираното лице по електронен път на 18.10.2022
година. Срещу него е била депозирана Жалба с вх. № 53-03-3055/28.10.2022 година
по регистрите на ТД на НАП София и вх. № 23-22-1768/ 03.11.2022
година по регистрите на дирекция ОДОП София. Директорът на Дирекция „ОДОП“
София в законоустановения срок, съобразно чл. 155 от ДОПК се е произнесъл по
нея с Решение № 1953/13.12.2022
година. С него ревизионният акт е бил потвърден изцяло и решението е връчено на
жалбоподателя на 03.01.2023 година.
На 13.01.2022 година чрез директора на Дирекция „ОДОП“
при ЦУ на НАП София срещу Ревизионен акт № Р-22001422001226-091-001/28.09.2023
година е постъпила жалба с вх. № 53-04-16/13.01.2023 година, като същата е препратена
на основание чл. 150, ал. 1 от ДОПК на Административен съд – Перник.
Съгласно разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от ДОПК
ревизионният доклад е неразделна част към ревизионния акт, като изводите на
органите по приходите, които са обективирани в тях са направени след анализ на
събраните и проверени в хода на ревизионното производство писмени
доказателства. С оглед на посочените констатации в тях се установява следното:
Ревизираното дружество „****“ ООД е вписано в Агенцията
по вписванията на 19.12.2008 година с адрес на управление гр. Перник, ж.к. „****“,
ул. **** и адрес за кореспонденция: гр. Перник, кв. ****. Капиталът на
дружеството към датата на вписването му е 5000 лева, управител е М.Х.В. и
съдружници М.Х. В. с 25 дяла на стойност 2500 лв. и М.И.Ш.с 25 дяла на стойност
2500 лв.
През ревизирания период основната дейност на дружеството
е свързана с производство на арматурна заготовка и арматурни мрежи и
международен транспорт. Дружеството притежава лиценз № 16065 за международен
автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден
от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, валиден
от 07.09.2016 г. до 06.09.2026 г. Извършва дейността си в собствен
производствен обект, находящ се в гр. София, ****.
Дружеството е регистрирано по ЗДДС на 29.01.1997 година.
На дружеството е извършена предходна ревизия по ЗКПО и ЗДДС за периода
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г., която е завършила с издаване на Ревизионен акт №
Р-22001420006393-091-001/22.04.2021 година.
Дружеството се финансира със собствени средства и договор
за заем от **** **** банка/ от 10.02.2017 г. за сумата от 270000,00 лв., както
и договор за заем от 27.09.2016 г. предоставен от заемодателя *** АД, в размер
на 120000,00 лв. с лихва от 0,5 %.
Дружеството прилага двустранна форма на счетоводно
записване, като прилага Националните стандарти за финансови отчети на малки и
средни предприятия. Счетоводството обслужване на дружеството се осъществява от счетоводна
къща „***“ ЕООД, а използваният софтуерен счетоводен продукт е „Ранком 91-факт“.
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание
чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК и чл. 53 и чл. 56 от ДОПК на ревизираното лице е
отправено искане за представяне на документи и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ №
Р-22001422001226-040-001/18.04.2022 година, което е връчено на дружеството по
електронен път на 26.04.2022 година. В отговор на това ревизираното дружество е
представило обяснения и документи на 25.05.2022 година. По повод ИПДПОЗЛ №
Р-22001422001226-040-002/21.07.2022 година, връчено на дружеството по
електронен път на 25.07.2022 година, ревизираното дружество е представило
исканите документи на 29.07.2022 година.
На основание чл. 45 от ДОПК са били извършени насрещни
проверки на други задължени дружества: „****“ ЕООД с ЕИК: ***, и „****“ ЕООД с
ЕИК: ***, както следва:
1. По отношение на „****“ ЕООД с ЕИК *** е извършена
насрещна проверка резултатът, от която е обективиран в Протокол с №
П-22002322075831-141-001/28.07.2022 г., в който е констатирано, че до
проверяваното лице е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22002322075831-040-001/17.06.2022
г., връчено на 17.06.2022 г. по електронен път, като са изискани следните
документи: заверени копия на фактури издадени на „****“ ООД с ЕИК **** за
периода 01.06.2021 г. - 31.12.2021 г., ведно с всички съпътстващи документи по
доставките, оборотна ведомост за периода на доставки, данни относно начина на
разплащане по доставката, заверени копия на платежни документи /дневно банково
извлечение, дневно извлечение от ЕКАФП с копие от Свидетелство за регистрация
на ФУ/, хронологични записи на сметки „Каса“-501 и/или „Разплащателна
сметка"- 503, „Клиенти"- 411, Доставчици - 401 за периода на
плащането, доказателствен материал относно вида и количеството на стоките,
предаването и транспортирането им от склад на доставчик до обект
/приемо-предавателен протокол, товарителница, складова разписка, peг. талон на
ПС и пътен лист - по какъв маршрут, с какъв товарен автомобил, копия от сключен
договор и фактура при нает транспорт/. Данни относно съставяна ли е
спецификация за продадените стоки? Къде е мястото на съхранение на същите?
Точното място и дата на товарене и разтоварване на стоките и лица, участващи
при товаро-разтоварните работи /МОЛ/. Представяне хронология на аналитична
сметка гр. 30 „Материали, продукция и стоки" за съответния месец - за
изписване на продадените материали/стоки. Има ли сключен договор /оферта,
заявка, поръчка/ между страните. Заверени копия от същите, включително всички
приложения към тях. Доказателствен материал за реално извършени услуги:
изготвени доклади, приемо-предавателни протоколи, сертификати за излъчени
реклами, количествено-стойностни сметки, точен предмет на услугите, място на
извършването, по какъв начин и за какъв период от време са извършени, други
документи, от които да е видна същността на извършените услуги. Да се докаже
материално-техническа и кадрова обезпеченост на фирмата за реално извършване на
доставките, като: за собствени обекти и притежавани ДМА, в т.ч. складове,
търговски обекти, транспортни средства - представете копие на аналитични сметки
гр. 20-„МДА" с документи за придобиване, амортизационен план /посочване
местонахождението на ДМА/, за ползвани чужди обекти - представяне копия от
договори за наем и платени фактури, информация за наети лица по трудов договор
и/или граждански договори. Заверени копия от фактури на предходни доставчици на
стоки или услуги /име на фирмата, ЕИК по БУЛСТАТ, адрес/ и други счетоводни
документи, доказващи извършване на доставките. Данни за начина на разплащане по
доставките. Декларация относно извършваната дейност. Изисканите документите не
са представени в предоставения 14 дневен срок.
Извършено е посещение на адреса за кореспонденция на
дружеството, удостоверено с протоколи КД 73 № 1816792/16.06.2022 г. и
1816790/27.06.2022 г. На адреса не е намерен представляващ или упълномощено
лице. Не е осигурен достъп до оригинални документи.
След извършена справка в информационния масив на НАП е
установено, че „****“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 23.04.2001 г. и
дерегистрирано по ЗДДС на 21.12.2021 г.
За периода на проверката дружеството е отчело в дневниците
си за продажби извършени доставки към „****“ ООД в размер на 37050,00 лв. и
начислен ДДС в размер на 7410,00 лв., по следните фактури:
№ **********/28.09.2021 на стойност 4500 лв., и ДДС в
размер на 900 лв.;
№ **********/23.09.2021 на стойност 3500 лв., и ДДС в размер на 700 лв.;
№ **********/21.09.2021 на стойност 4500 лв., и ДДС в размер на 900 лв.;
№ **********/23.12.2021 на стойност 8000 лв., и ДДС в
размер на 1600 лв.
№ **********/22.12.2021 на стойност 8250 лв., и ДДС в размер на 1650 лв
№ **********/31.12.2021на стойност 8300 лв., и ДДС в
размер на 1660 лв.
Отделно от горното „****“ ООД е включило в дневниците си
за покупки фактура № *********/29.09.2021 г. за извършване на СМР, на стойност
8000,00 лв. и ДДС в размер на 1600,00 лв., като фактурата не е включена в
дневниците за продажби на „****“ ЕООД.
За периода на проверката в проверяваното дружеството е
имало назначени 12 лица по трудови правоотношения на длъжност барман, машинен
оператор-шиене, работник товаро-разтоварна дейност, работник изолация и работник
поддръжка.
Декларираната икономическа дейност на „****“ ЕООД за
периода на проверката е строителство, ресторантьорство, производство на
текстилни изделия, търговия на едро. Констатирано е, че не са подадени декларация
образец № 1 и № 6 за всички работници в дружеството, като и, че начислените ЗОВ
не са внесени в републиканския бюджет.
2. По отношение на „****“ ЕООД с ЕИК *** е извършена
насрещна проверка резултатите, от която са обективирани в протокол №
П-22002322075835-141-001/29.07.2022 г., с който е констатирано, че до
проверяваното лице е изготвено ИПДПОЗЛ № П-22002322075835-040-001/17.06.2022
г., връчено на 14.07.2022 г. по реда на чл. 32 от ДОПК. За целите на връчването
са извършени две посещения на адреса за кореспонденция, документирани с
протоколи КД 73 № 1816789/16.06.2022 г. и АА1816791/27.07.2022 г. На адреса не
е намерен представляващ или упълномощено лице. Не е осигурен достъп до оригинални документи.
Изискани са заверени копия на фактури издадени за
извършени услуги към „****“ ООД с ЕИК **** за периода 01.06.2021 г. -
31.12.2021 г., както следва:
**********/28.06.2021г. на стойност 5000 лв. и ДДС в
размер на 1000 лв.
**********/22.06.2021 г.
на стойност 8000 лв. и ДДС в размер на 1600 лв.
**********/21.06.2021 г.
на стойност 6000 лв. и ДДС в размер на 1200 лв.
**********/29.06.2021г.на стойност 6000 лв. и ДДС в
размер на 1200 лв.
********** /21.07.2021г.
на стойност 5000 лв. и ДДС в
размер на 1000 лв.
********** /22.07.2021 г. на стойност 4000 лв. и ДДС в размер
на 800 лв.
********** /09.07.2021 г. на стойност 4000 лв. и ДДС в размер на 800 лв.
********** /06.07.2021г.
на стойност 7000 лв. и ДДС в размер на 1400 лв.,
както и всички съпътстващи документи по доставките, оборотна
ведомост за периода на доставки, данни относно начина на разплащане по
доставката, заверени копия на платежни документи /дневно банково извлечение,
дневно извлечение от ЕКАФП с копие от Свидетелство за регистрация на ФУ/, хронологични
записи на сметки „Каса“-501 и/или „Разплащателна сметка"- 503,
„Клиенти"- 411, Доставчици - 401 за периода на плащането, доказателствен
материал относно вида и количеството на стоките, предаването и транспортирането
им от склад на доставчик до обект /приемо-предавателен протокол, товарителница,
складова разписка, peг. талон на ПС и пътен лист - по какъв маршрут, с какъв
товарен автомобил, копия от сключен договор и фактура при нает транспорт/.
Данни относно съставяна ли е спецификация за продадените стоки? Къде е мястото
на съхранение на същите? Точното място и дата на товарене и разтоварване на
стоките и лица, участващи при товаро-разтоварните работи /МОЛ/. Да се представи
хронология на аналитична сметка гр.30 „Материали, продукция и стоки" за
съответния месец - за изписване на продадените материали/стоки. Има ли сключен
договор /оферта, заявка, поръчка/ между страните. Заверени копия от същите,
включително всички приложения към тях. Доказателствен материал за реално
извършени услуги: изготвени доклади, приемо-предавателни протоколи, сертификати
за излъчени реклами, количествено-стойностни сметки, точен предмет на услугите,
място на извършването, по какъв начин и за какъв период от време са извършени,
други документи, от които да е видна същността на извършените услуги. Да се
докаже материално-техническа и кадрова обезпеченост на фирмата за реално
извършване на доставките, като: за собствени обекти и притежавани ДМА, в т.ч.
складове, търговски обекти, транспортни средства - представете копие на
аналитични сметки гр.20 -„МДА" с документи за придобиване, амортизационен
план /посочване местонахождението на ДМА/, за ползвани чужди обекти –
представяне на копия от договори за наем и платени фактури, информация за наети
лица по трудов договор и/или граждански договори. Заверени копия от фактури на
предходни доставчици на стоки или услуги /име на фирмата, ЕИК по БУЛСТАТ,
адрес/ и други счетоводни документи, доказващи извършване на доставките. Данни
за начина на разплащане по доставките. Декларация относно извършваната дейност.
Изисканите документи не са представени в определения 14 дневен срок, както и
след това.
След
извършена справка в информационния масив на НАП е установено, че „****“ ЕООД е
регистрирано по ЗДДС на 20.11.2019 г. и дерегистрирано по ЗДДС на 14.07.2021 г.
За периода
на проверката дружеството не е отчело в дневниците си за продажби извършени
доставки към „****“ ООД. За периода на проверката в проверяваното дружеството
не е имало назначени лица по трудови или извън трудови правоотношения и декларирани
ЗОВ.
С ИПДПОЗЛ
Р-22001422001226-040- 001/26.04.2022 г. от ревизираното лице е изискано да
представи договори, анекси, допълнителни споразумения и приложения към тях,
протоколи, документи удостоверяващи плащания и други документи, свързани с
дейността на дружеството, сключени или с действие през ревизирания период, в
т.ч. с „****“ ЕООД с ЕИК: *** и „****“ ЕООД с ЕИК: ***.
По отношение на „****“ ЕООД от ревизираното лице са
представени копия на фактури с приложени касови бонове, както и договор за СМР
от 20.09.21 г., съгласно който между „****“ ООД, в качеството на възложител и „****“
ЕООД, в качеството на изпълнител е договорено изграждане на плътна и защитна
ограда на хале с 3 метра височина и 42 м. дължина със срок на изпълнение 10 дни
и цена по договора 12 500,00 лв. без ДДС. Представен е анекс от 27.09.2021 г.
за укрепване, заваряване и монтаж на улуци за сума в размер на 8000,00 лв. без
ДДС.
При
извършен анализ на данните налични в ИС на НАП е установено, че в дружеството
има назначени лица по трудови правоотношения на длъжност барман, машинен
оператор-шиене, работник товаро-разтоварна дейност, работник изолация, работник
поддръжка, т.е. за ревизирания период няма назначени лица на длъжност строителен
работник, общ работник и прочие. Не е установена кадрова обезпеченост за
извършване на СМР. В договора за СМР е описано, че изпълнителя следва да
осигури освен работници, също и материалите за СМР. Не са представени документи
удостоверяващи откъде са закупени материалите и как са транспортирани, не са
представени приемо-предавателни протоколи.
Отделно от горното ревизираното лице е включило в
дневниците си за покупки фактура № *********/29.09.2021 г. на стойност 8000,00
лв. и ДДС в размер на 1600,00 лв. Фактурата не е включена в дневниците за
продажби на „****“ ЕООД.
В хода на ревизията е установено, че фактури с №
601/22.12.2021 г., № 602/23.12.2021 г. и 605/30.12.2021 г. са издадени след
датата на дерегистрация по ЗДДС на „****“ ЕООД - 21.12.2021 г., от където
следва, че данъкът по тези фактури е начислен и посочен на отделен ред без
основание. За въпросните декларирани доставки няма основание за ползване на ДК
на основание чл. 69, ал. 1, т.1 от ЗДДС и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
По отношение
на „****“ ЕООД от ревизираното лице са представени копия на фактури с приложени
касови бонове, както и договор за СМР от 01.07.2021 г., с който между „****“
ООД, в качеството му на възложител и „****“ ЕООД, в качеството му на изпълнител
е договорено почистване и профилактика
на машина МЕП от окалине с дървени трици, разглобяване и обратно сглобяване на
приемните части и гресиране. Определено е възнаграждение по договора 20000,00
лв. без ДДС и срок на договора - 20 дни.
При
извършен анализ на данните налични в ИС на НАП е установено, че в дружеството
изпълнител няма назначени лица по трудови правоотношения Не е установена
кадрова обезпеченост за извършване на СМР. В договора за СМР е описано, че
изпълнителя следва да осигури освен работници, също и материалите за СМР. Не са
представени документи удостоверяващи откъде са закупени материалите и как са
транспортирани, както и други книжа за удостоверяване на извършена доставка към
ревизираното лице.
Отделно от
горното ревизираното лице е включило в дневниците си за покупки описани по-горе фактури, но същите
не са включени в дневниците за продажби на „****“ ЕООД, съответно няма начислен
ДДС на декларираните доставки.
Установено
е, че дружествата изпълнители по договорите за СМР не притежават техническа,
ресурсна и кадрова обезпеченост за извършване на доставките.
Предвид
изложеното е направено заключение, че отразените фактури в дневниците за
покупки от ревизираното лице за ревизирания период с издател „****“ ЕООД и ****
ЕООД не отразяват реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС.
В хода на
ревизията е установено, че фактури с № 477/21.12.2021 г., № 478/23.07.2021 г. и
605/22.07.2021 г. са издадени след датата на дерегистрация по ЗДДС на „****“ ЕООД,
от където следва, че данъкът по тези фактури е начислен и посочен на отделен
ред без основание. За въпросните декларирани доставки няма основание за
ползване на ДК на основание чл. 69, ал. 1, т.1 от ЗДДС.
В заключение
на база събраните доказателства на основание чл. 68 , ал. 1. т.1 и чл. 69,
ал.1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с на чл. 6 чл. 9 от ЗДДС с РД е
предложено да се откаже правото на приспадане на ДК в размер на 18010,00 лв. по
посочените по-горе фактури, издадени от „****“ ЕООД и „****“ ЕООД.
По делото в настоящото производство не се ангажираха
допълнителни доказателства във връзка с твърденията в жалбата и указанията на
съда при насрочване на делото за тежестта на доказване на спорните факти в
настоящото производство. Настоящият съдебен състав намира, че при липса на нови
фактически установявания, по време на съдебното производство следва да приеме
тези, отразени в РД и РА.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до
следните правни изводи:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в
съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и в предвидената в чл.
120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни
реквизити, установени в разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а
именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият
номер и дата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на
ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в
хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на
акта, съдържа разпоредителна част, в
която са определени задължения на ревизираното лице, посочено е пред кой орган
и в какъв срок ревизионният акт , може да се обжалва, съдържа се и подпис на
издателя му. В съответствие с изискванията на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към
ревизионния акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него.
Тъй като в ДОПК не се съдържат правила относно разпределянето на
доказателствената тежест, то на основание §2 от ДР на ДОПК се прилагат
разпоредбите на АПК, а именно тежестта на доказване е на страната, за която се
пораждат благоприятни последици. В този смисъл съдът е указал на страните и
разпределяне на доказателствената тежест с определение от 29.03.2023 г.
От приобщените доказателства се установява, че заповедта
за възлагане на ревизията, заповедите за нейното изменение, ревизионният доклад
и ревизионният акт са подписани от издателите им с валиден към момента на
подписването електронен подпис, който съответства на изискванията на ЗЕДЕУУ.
Въз основа на изложеното, съдът счита, че оспореният
ревизионен акт отговаря на изискванията на закона относно материалната
компетентност на издателя му и изискванията, във връзка с неговата форма, в
следствие на което не са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 1
и т. 2 от АПК. От тук следва, че съдът трябва да се произнесе по въпроса, дали
така издадения настоящ индивидуален административен акт съответства на
административнопроизводствените правила, на материалния закон и дали е издаден
в съответствие с целта на закона.
При извършена преценка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт, настоящият съдебен състав не констатира да са
налице основания за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК, а именно да са били
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
тази връзка съдът не се солидаризира с доводите, посочени в жалбата, че е
допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в нарушаване на процедурата по
връчване регламентирана в чл. 32 от ДОПК. В жалбата се сочи, че при извършване
на насрещни проверки на преките доставчици на „****“ ООД – „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, административният орган не
е спазил изискванията на закона за реда на уведомяване на тези дружества.
Твърденията на жалбоподателя не кореспондират с приложените по делото писмени
доказателства, които удостоверяват стриктно спазване на процедурата разписана в
ДОПК. Следва да се има предвид, че Искането за ПДПОЗЛ № П-22002322075831-040-001/17.06.2022
г. до „****“ ЕООД е връчено по електронен път на 17.06.2022 г., като документът
е изтеглен от имейл *****@***.**. В изпълнение разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ДОПК по
делото са приложени Протокол № 1816792/16.06.22г. /стр. 227/ и Протокол №
1816790/27.06.22 г. /стр. 228/, удостоверяващи посещенията
през седем дни на
адреса на дружеството, съобразно изискванията на чл. 32, ал. 1 от ДОПК. От
протоколите се установява, че на адреса не е намерен представляващ или упълномощено
лице и съответно не е осигурен достъп до оригинални документи. Искането за
ПДПОЗЛ № П-22002322075835-040-001/17.06.2022 до „****“ ЕООД е връчено на
14.07.2022 г., за целите на връчването са извършени две проверки на адреса на
дружеството, документирани в Протоколи № 1816789/16.06.2022 г. /стр. 236/ и 1816781/27.06.22
г. /стр. 237/, като на адреса не е намерен представляващ или упълномощено лице
и съответно не е осигурен достъп до оригинални документи. Последователно са
приложени разпоредбите на чл. 32, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК, обективирани в
Съобщение за връчване на документи по чл. 32 от ДОПК № П-22002322075835-С32-001/29.06.2022
г., поставено на определено за целта място в ТД на НАП и публикувано на
интернет страницата на НАП, както и Протокол за поставяне/сваляне на съобщение
по чл. 32 от ДОПК № П-22002322075835-П32-001/14.07.2022 г., от която дата
документът се счита за връчен. Въз основа на всичко това, съдът счита, че така
издаденият ревизионен акт е съобразен с административнопроизводствените
правила, поради което доводите изложени в жалбата във връзка с наличие на
процесуални нарушения следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Относно приложението на материалния закон, настоящият
съдебен състав намира следното:
С така оспореният ревизионен акт на жалбоподателят е било
отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от негови
доставчици и е бил определен данък за довнасяне върху добавената стойност.
По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен
кредит:
Според чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 8 от ЗДДС услуга е
извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от
парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвана като платежно
средство. Облагаема според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е доставката
на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение
на територията на страната. Извършването ѝ е данъчно събитие по смисъла
на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 6, т.
2 от ЗДДС. То възниква от датата, на която услугата е извършена. Тогава,
съгласно чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС данъкът за извършената облагаема доставка
става изискуем и възниква задължение на регистрираното по ЗДДС лице да го
начисли. Едновременно с това настъпва и изискуемостта на данъка на
основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл.
167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадане на данъка.
Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е
сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните
си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми
доставки. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен
кредит, националният законодател, след като е транспонирал по предвидения за
това начин вече цитираната Директива, в нормата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данъка за стоки или
услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които
стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от
доставчика, регистриран по този закон.
След като са налице предпоставките за възникването му,
вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията
по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да
притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискванията на чл. 114 –
чл. 115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставка на услугите, по
които същият се явява получател.
По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, без реално
извършване на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, данъчно събитие по чл. 25,
ал. 1 от ЗДДС няма да настъпи, а от тук няма да се породи и правото на
приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено,
дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. Същото е
възприето и в практиката на СЕС. В множество свои решения СЕС приема, че за да
е признае право на данъчен кредит е необходимо първо да се провери дали
доставките са реално осъществени в съответствие с правилата за доказване по
националното право. Така например в Решение на СЕС от 06.12.2012 година по дело
С-285/11 година, изрично СЕС посочва, че за да се установи, че на основание на
процесните доставки на стоки е налице право на приспадане, е необходимо да се
провери дали последните са били реално осъществени и дали съответната стока е била
използвана от получателя за облагаеми сделки. Това важи и в случаите, когато се
касае за доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Също така в цитираното
решение в т. 32 е посочено, че запитващата юрисдикция е задължена в
съответствие с правилата за доказване, които са установени в националното
право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически
обстоятелства по делото. Тогава, ако след цялостна преценка на събраните
доказателства се прецени, че доставката на стоки или услуги са били реално
осъществени и впоследствие тези услуги са били използвани за целите на неговите
облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде
отказано. От изложеното следва, че за да се признае право на приспадане на ДДС
е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за
целите на облагаемите сделки. От друга страна СЕС казва, че националните
административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на
приспадане на данъчен кредит, ако въз основа на обективни данни се установи, че
се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба.
Действително, в този случай няма да бъдат изпълнени критериите, на които се
основава понятието за доставка на стоки или услуги, извършени от данъчнозадълженото
лице в това качество и за икономическа дейност. Това означава, че ако след
преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото не може да се
направи извод за действително предадени и получени от доставчика на получателя
стоки и услуги, то правото на приспадане не следва да се признае.
От всичко това се установява, че за възникване правото на
приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативно наличие на
следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която
да е облагаема с данъка върху добавената стойност, предметът по която се
използва за целите на извършени от получателя облагаеми доставки, удостоверени
по някой от начините, които са посочени в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният
документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен
период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката – декларация за
същия период. Отсъствието на който и да е от елементите от пораждащия правото
на приспадане фактически състав, води до изключване на възникване на правото.
В настоящият казус са събрани безспорни доказателства във
връзка с това, че дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице, считано
от 29.01.1997 година. По отношение на същото за данъчните периоди м. 9 и м.
12.2021 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 9
010,00 лв. по 7 фактури, издадени от „****“ ЕООД.
Съгласно Протокол № П-22002322075831-141-001/28.07.2022
г. дружеството е регистрирано ЗДДС на 23.04.2001 г. и е дерегистрирано на
21.12.2021 г. Задълженото лице е отразило в дневниците за продажби 6 от
фактурите, по които „****“ ООД е упражнило право на приспадане на данъчен
кредит. Фактура № 415/29.09.2021 г. с начислен ДДС в размер на 1 600,00 лв. не
е включена в съответния отчетен регистър по чл. 124 от ЗДДС. Констатирано е, че
фактури № 601/22.12.2021 г., № 602/23.12.2021 г. и № 605/30.12.2021 г. са
издадени след датата на дерегистрация по ЗДДС на дружеството.
„****“ ЕООД е декларирало назначаването на 12 лица по
трудови правоотношения на длъжности - барман, машинен оператор-шиене, работник
товаро-разтоварна дейност, работник изолация и работник поддръжка.
На дружеството е връчено ИПДПОЗЛ по електронен път, като
изисканите документи и обяснения не са представени.
От „****“ ООД са предоставени копия на фактурите с
приложени касови бонове и договор за СМР от 20.09.2021 г., с който е договорено
изграждане на плътна и защитна ограда на хале с 3 м височина и 42 м дължина,
със срок на изпълнение 10 дни. Цена по договора е 12 500,00 лв. без ДДС.
Представен е и анекс от 27.09.2021 г., с който е уговорено извършване на
дейности по укрепване, заваряване и монтаж на улуци за сумата от 8 000,00 лв.
без ДДС.
По отношение на ревизираното лице за данъчните периоди м.
06 и м. 07.2021 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 9 000,00 лв. по 8 фактури, издадени от „****“ ЕООД.
С Протокол № П-22002322075835-141-001/29.07.2022 г. е
констатирано, че доставчикът е регистриран по ЗДДС на 20.11.2019 г. и е
дерегистриран на 14.07.2021 г. Фактурите не са включени в съответните отчетни
регистри по чл. 124 от ЗДДС.
Дружеството не е декларирало назначаването на лица по
трудово или извънтрудово правоотношение работници.
Изготвеното ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК.
Изисканите документи и обяснения не са представени.
„****“ ООД е представило копия на процесните фактури и
фискални бонове към тях. Представен е и Договор от 01.07.2021 г. за почистване
и профилактика на машина МЕП от окалина с дървени трици, разглобяване и обратно
сглобяване на приемните части и гресиране, със срок за изпълнение 20 дни и
възнаграждение в размер на 20 000,00 лв. без ДДС.
При така установеното органите по приходите правилно са
приели, че липсват доказателства за фактическото изпълнение на СМР. От
доказателствата по делото не може да се установи, нито къде е следвало да се
извърши СМР, нито за вида и количеството вложените материали, както и за чия сметка
са същите. Фактурите са издадени без да е възникнало данъчно събитие и ДДС е
начислен, без да е изискуем по смисъла на чл. 25, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, поради
което, правилно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. В тази
връзка ще се посочи още, че фактури № 601/22.12.2021 г., № 602/23.12.2021 г. и
№ 605/30.12.2021 г. са издадени след датата на дерегистрация на „****“ ЕООД по
ЗДДС, което е още едно основание да се откаже приспадане на данъчен кредит.
Жалбоподателя се позовава на сключени договори с „****“
ЕООД и „****“ ЕООД за изпълнение на СМР и на протоколи за извършени дейности по тези договори.
При цялостна преценка на договорите между жалбоподателя и
неговите преки доставчици се налага извод за липса на корелативност между
правата и задълженията на страните, т.е. същите гарантират получаването на
възнаграждението и не гарантират получаването на насрещната престация -
предоставянето на услугите. Анализът на приемо-предавателните протоколи към
издадените от дружествата фактури също навежда на извод, че страните са се
съгласили и са уредили плащането /насрещната престация/ безусловно, но не са
държали сметка за самото изпълнение, което по своята същност е същественото
съдържание на доставката на услуга. Нито в договорите, нито в
приемо-предавателните протоколи е посочено за кой обект страните са договорили
извършватне на СМР. В приемо-предавателните протоколи няма отразено място на
предаване на изработеното. Предвид изложеното, представените договори
установяват единствено наличие на облигационно отношение между страните, но не
и фактическото изпълнение, следователно не могат да служат като доказателство
за реалността на доставките. Този извод не се опровергава и от факта, че са
налице протоколи, тъй като те са със съдържание, възпроизвежлащо дословно
предмета на договора. В хода на насрещните проверки е изискано представянето на
процесиите фактури, ведно със съпътстващите ги документи: приемо-предавателни
протоколи, количествено-стойностни сметки, оферти, документи за извършено
плащане, осчетоводяване на плащанията, оборотни ведомости, данни на
подизпълнител, при наличие на такъв, както и договори, заявки, плащане, начин
на осчетоводяване, използвани активи за извършване на услугата. Преките
доставчици не са ангажирали никакви доказателства, в т. ч. за превъзлагане
извършването услугите, нито за това кои лица са участвали в извършването им,
няма документи за закупуване и транспортиране на материалите, необходими за
извършването на доставките. При това положение се приема, че представените в
хода на ревизията документи са съставени единствено за нуждите на ревизионното
производство, но от същите не се установява реалност на услугата. При липсата на
достатъчно безспорни доказателства относно договарянето, получаването и
приемането на услугите и последващата им реализация, съдът намира, че е
изпълнен фактическият състав на чл. 70,
ал. 5 ЗДДС и отказът на правото на данъчен кредит е законосъобразен.
В случая не е установено кои лица фактически са извършили
услугите. По принцип извършването на услуга предполага полагане на личен труд
от физически лица. От тук следва, че доставчиците не биха могли да извършат
фактурираните дейности в полза на ревизирания субект, ако не притежават трудов
ресурс или не са превъзложили изпълнението на услугите на подизпълнител. Както
беше отбелязано, не са ангажирани доказателства за превъзлагане. Същевременно
единствено „****“ ЕООД е декларирало назначаването на 12 лица на длъжности,
несъответстващи на предмета на услугите. „****“ ЕООД не е имало назначени лица
по трудово или правоотношение. Т. е. липсват доказателства за наличието на
персонал, необходим за фактическото извършване на фактурираните услуги. Освен
данни за назначени работници по трудови правоотношения, няма ангажирани
доказателства и за наети по граждански договори за съответните периоди. Не са
подавани справки по реда на чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ за изплатени възнаграждения. Предвид предмета на
фактурите – услуги, въпросът за кадровата обезпеченост е от съществено значение
за установяване реалността на доставките. В случая не се доказва, че
доставчиците са разполагали с такава обезпеченост, поради което не е доказано и
изпълнението на фактурираните работи. Няма и данни да имат заведени ДМА и други
активи, необходими за изпълнението на услугите. Въпреки, че така изложеното
касателно кадрова и техническа обезпеченост не води директно до отказ право на
данъчен кредит, същото служи обаче в подкрепа на извода за нереалност на
услугата.
Наличието на доставка и оттам на данъчно събитие по
смисъла на ЗДДС е основополагаща предпоставка за прилагане механизма, както на
начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на
правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка
на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие
за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС
приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят
следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този
смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на
данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно – чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което
означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на
собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена
тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да
докаже при условията на пълно доказване, че са налице законоустановените
предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право.
Наличието само на фактури, вкл. и счетоводното им
отразяване, не достатъчно, за да обоснове реалността на отразените във
фактурите стопански операции. Необходимо е установяване при условията на пълно
доказване, че стоките са получени именно от издателя и са използвани за
икономическата дейност на ревизираното лице, съответно, че услугите са
извършени именно от издателя на фактурата и са за целите на икономическата
дейност на ревизираното лице.
В настоящия
случай, доказателствата са събрани в хода на административното производство
предвид пасивното отношение на жалбоподателя в хода и производството пред съда.
Приходните органи, са използвали всички допустими от закона средства да съберат
относими доказателства относно фактурираните стоки и услуги, вкл. чрез проверки
при издателите на фактурите, за което по всички начини, предвидени в ДОПК –
електронно, на място, чрез обявяване, са изпращани запитвания. С оглед събраните
по делото доказателства се приема, че подробно
и точно в ревизионния доклад и приложенията към него, са отразени фактическите
основания въз основа на, които в ревизионния акт е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит. С решението по горе-стоящият орган правилно е
потвърдил ревизионния акт. Изводът за недоказаност на реалното извършване на
доставки по процесните фактури е правилен и се възприема от настоящия състав.
Неоснователно в жалбата
има позоваване на решението "***" АД срещу България, постановено от
Съда по правата на човека в Страсбург, съответно за нарушаване на Протокол 1
към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
В случая, по цитираното дело на "*** "АД е отказано право на
приспадане само поради липса на начисляване на ДДС от страна на доставчик по
облагаеми доставки, което частен случай на санкциониране на добросъвестен
получател с отказ на право на приспадане поради действия на доставчика. От
изложеното по-горе е ясно, че настоящият случай не е такъв.
С оглед на изложеното законосъобразно се явява
заключението, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1и чл. 69,
ал. 1, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за упражняване на право на приспадане
на данъчен кредит по издадени фактури, от „****“ ЕООД и „****“ ЕООД.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на
Административен съд – Перник счита, че ревизионния акт е законосъобразен, а
подадената срещу него жалба неоснователна, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
Относно разноските:
Предвид липсата на направено искане от страна на
ответника по жалбата за присъждане на направени по делото съдебни разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение, съдът не дължи произнасяне по
въпроса за разноските.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1
от ДОПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „****“
ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ж.к. „****“, ул. „****, представлявано от управителя М.Х.В. срещу Ревизионен
акт № Р-22001422001226-091-001/28.09.2022 година, издаден от Т.Б.Г.на длъжност:
***, възложил ревизията и Л.Д.П.на длъжност: ***– ръководител на ревизията,
потвърден изцяло с Решение № 1953/13.12.2022 година на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно управление на
Националната агенция за приходите, с който на дружеството са установени
задължения за довнасяне на данък върху добавената стойност в общ размер на 17
353,46 лева /седемнадесет хиляди триста петдесет и три лева и четиридесет и
шест стотинки/, в това число данък върху добавената стойност в размер на 15
735,02 /петнадесет хиляди седемстотин тридесет и пет лева и две стотинки/ и
лихви за просрочие в размер на 1618,44 лева /хиляда шестстотин и осемнадесет
лева и четиридесет и четири стотинки / за данъчни периоди от 01.06.2021 година
до 31.12.2021 година, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
.