Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№…………………….гр.София, 19.08.2022г.
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІV-В
състав в закрито заседание на 19.08 две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Розалина Ботева
като
разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 11340
по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.436, вр. с чл.435, ал.2,
т.7 ГПК.
Образувано е по жалба , подадена от
„Т.С.“ срещу постановление за разноски от 31.08.2020г. на ЧСИ М.П.с
рег.№ 851 на КЧСИ по изпълнително дело № 20208510401503, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника за намаляване поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение, определено на взискателя
от сумата 400,00лв.- до размера на сумата от 200 лв. Жалбоподателят атакува и определената от ЧСИ
такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят
твърди,
че възложените в негова тежест разноски за адвокатско възнаграждение на
пълномощника на взискателя са прекомерни и завишени с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Поддържа, че
извършените от процесуалния представител на взискателя
действия в изпълнителното производство се свеждат единствено до изготвяне на
молба за неговото образуване, поради което
са дължими единствено разноските за адвокатско възнаграждение по чл.10,
т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възразява, че процесуални действия от пълномощника на взискателя, които да попадат в приложното поле на чл.10,
т.2 от Наредбата, не са реализирани,
поради което счита, че възнаграждение над минималното по т.1 на чл.10 от
Наредбата от 200лв. – до пълния приет за събиране от ЧСИ размер от 400 лв. - не
се дължи. С изложените доводи
жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на обжалваното разпореждане от 31.08.2020г. и за намаляване на адвокатското
възнаграждение, определено на взискателя - до размера
на сумата от 200 лв. Претендира по
отношение на приетата за събиране такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ съдът да реши
въпроса по същество.
Насрещната
страна по жалбата - взискател в
изпълнителния процес, „Б.С.М.“ ЕООД
оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение по
съображения, изложени в писмено възражение. Твръди,
че освен молбата за образуване на изпълнителното производство от пълномощника
му е подадена допълнителна молба, с която е посочена конкретна банкова сметка ***,
която да бъде запорирана. Ето защо,счита, че от
процесуалния му представител освен действия по образуване на изпълнителното
производство са извършени и такива по събиране на вземането. Заявява искане за присъждане на разноски за
настоящото съдебно производство.
По делото са депозирани мотиви от
Помощник ЧСИ А.К.към ЧСИ М.П., с които е
заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, като взе предвид становищата и
доводите на страните и обсъди доказателствата по делото, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20208510401503 по
описа на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ е образувано по молба от 18.08.2020г.,
подадена от „Б.С.М.“ ЕООД чрез пъномощника- адв. В.Ф.С.- за събиране на сумата по изпълнителен лист от 14.07.2018г., издаден от
СРС, ГО, 85 състав по гр.д.№ 177565/2018г. и за сумата от 5,91лв.- разноски, направени във
връзка с издаването на изпълнителния лист /платена държ.такса
за издаване на изп.лист/. С изпълнителния лист „Т.С.“ ЕАД е осъдена да
заплати на С.М.С.сумата от 360,00лв.- разноски по делото в исковото производство.
С договор за цесия от 14.11.2019г. вземането по изпълнителния лист за сумата от
360,00лв. е прехвърлена от С.М.С.на „Б.С.М.“ ЕООД, като с уведомление, получено
от длъжника „Т.С.“ ЕАД на 18.11.2019г. , последният й е уведомен за цедирането на процесното вземане
– л.5 от изп.дело.
С
молбата по чл.426 ГПК взискателят е поискал от
съдебния изпълнител да наложи запор върху притежавани от длъжника дружествени
дялове, върху движимите му вещи, както и
да бъдат възбранени
имотите, собственост на ответника.
По
изпълнителното дело е представено
пълномощно от 13.08.2020г., с което адвокат В.Ф.С.е овластен
да представлява взискателя
„Б.С.М.“ ЕООД по изпълнителното дело. Към пълномощното е приложено писмено
споразумение за адвокатско възнаграждение от 13.08.2020г., подписано между взискателя „Б.С.М.“ ЕООД и пълномощника – адв.Виктор Симиеонов, от който е
видно, че страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв.,
платимо по банков път, като на л.8 от изп.дело е
представен банков документ за заплащането на това възнаграждение на датата
13.08.2020г.
С постановление,
инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение с изх.№ 42994/ 18.08.2020г. на
ЧСИ М.П.по изпълнително дело № 20208510401503, са приети за събиране по
изпълнителното дело разноски към 01.09.2020г. в размер на 408,91лв. и е
определена такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 176,27лв. Поканата за
доброволно изпълнение и инкорпорираното в нея постановление за разноски са
връчени на длъжника на 21.08.2020г.
По
изп.дело е представена молба на л.13, подадена от
пълномощника на взискателя – адв.Виктор
Симеонов от 24.08.2020г., с която от същият е заявенооттегляне
на способите за събиране на процесното вземане,
посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело. Вместо тях е посочен друг
изпълнителен способ - запор върху банковите сметки на длъжника
С
възражение вх.№ 7878 от 25.08.2020г. от длъжника „Т.С.“ ЕАД е заявено искане до
съдебния изпълнител по чл.78, ал.5 от ГПК -
за намаляване, поради
прекомерност, на разноските по
изпълнителното дело, представляващи адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. -
до размера по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- от
200,00лв. С молбата е заявено възражение срещу таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ,
като прекомерна с искане да бъде намалена, като последица от намаляване на
общия размер на задължението, по отношение, на който освен възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, се поддържа и възражение, че в
него не следва да бъде включвана държавната такса, заплатена от взискателя за издаване на изпълнителния лист.
С обжалваното постановление от
31.08.2020г. ЧСИ М.П.е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване
на адвокатското възнаграждение , определено като дължими разноски на взискателя от 400,00лв.- на 200,00лв., с мотива, че
възнаграждението е в рамките на минималните размери по т.1 на чл.10 от Наредба
№ 1/2004г. – от 200,00лв. и този по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/ 2004г. – от
200,00лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК срещу постановлението
31.08.2020г., с което е оставено без уважение искането на длъжника по
чл.78,ал.5 от ГПК, е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по
изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата
срещу постановлението от 31.08.2020г. за основателна. При проверка за
законосъобразността на отказа на съдебния изпълнител, съдът намира следното:
Нормата на чл. 435, ал.2 ГПК
изчерпателно и лимитивно
изброява действията на съдебния изпълнител, които могат да бъдат обжалвани от
длъжника. Глава 39 от ГПК,
обаче, се отнася само за защита против изпълнителните действия. Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в ГПК е в част първа
"Общи правила". Тази част важи
както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство. Задължението на длъжника за
разноски е изрично уредено с нормата на чл. 79, ал.1 от ГПК, чието систематическо място е
в раздел втори, глава осма, от първа част на ГПК- „Общи правила“ . Ето
защо, съдът приема, че произнасянето на
съдебния изпълнител за разноските в изпълнителното производство не е
изпълнително действие, а е реализация на общия принцип за отговорност за
разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди.
Възможността да се иска намаляване на
разноските за адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е предвидена с
разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба
е постановено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител. Според
настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която следва
да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК има систематично
място в част първа „Общи правила” на ГПК, поради което съдът приема, че тя намира приложение
както за исковия процес,
така и за изпълнителния процес. Следователно съдия – изпълнителят също има право по
искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася
по искането за намаляване размера
на разноските за адвокат / юрисконсулт, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи
на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо,
тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара,
който може да договаря с пълномощника
си – адвокат/юрисконсулт, а длъжникът, който има признато
право да иска намаление на прекомерното възнаграждение, не би имал механизъм
да изисква съдия-изпълнителят да се произнесе по
това искане. Няма основание да се допуска
и възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски
хонорар за сметка на длъжника
без да се
признае правото на съдебен контрол
върху това решение, респективно отказ на съдия-изпълнителя .
При проверка за
законосъобразността на обжалвания отказ на съдия-изпълнителя в конкретния
случай – да намали адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя до посочения от жалбоподателя-длъжник минимум от
200,00лв., във връзка с приложението на
чл. 78, ал.5 ГПК, съдът приема следното: Преценката за правната и фактическа сложност на
изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността
на оказаната по делото правна
помощ; като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото. При дадения казус се установява, че
предмет на принудително събиране са парични вземания срещу „Т.С.“ ЕАД, чийто
едноличен собственик на капитала е Столична община. В тази връзка, на първо
място, с оглед качеството на конкретния длъжник, / юридическо лице, чийто
едноличен собственик на капитала е общината/ , за който длъжник банковите му сметки са публично известни /публикувани са на публично достъпния сайт на
дружеството/, съдът приема, че не съществува трудност за събиране на вземанията
срещу него. Ето защо, не е налице
фактическа и правна сложност на изпълнителното производство. На второ място,
съдът съобразява , че в рамките на
изпълнителния процес освен
първоначалната молба по чл. 426 ГПК,
с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални
действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. При тази хипотеза
съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и
взискателят има право на адвокатско възнаграждение
единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но не и
за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира за
неоснователно е възражението на взискателя, че му е
дължимо и адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 от Наредба № 1/2004г.- за
водене на изпълнителното производство, предвид подадената от процесуалния му
представител молба от 24.08.2020г. Тази молба не представлява процесуално действие, попадащо в приложното поле
на т.2 на чл.10 от Наредбата, тъй като с нея молбата по чл.426 от ГПК е
приведена в съответствие с изискването за редовност по ал.2, изр.1 на същата норма на чл.426 ГПК– относно посочването на
изпълнителния способ, доколкото първоначално посочените в молбата за образуване
на изпълнителното дело изпълнителни способи са оттеглени и вместо тях е посочен
друг конкретен изпълнителен способ с тази
молба от 24.08.2020г. Ето защо, съдът приема, че процесуалното действие , извършено от
пълномощника на взискателя се изчерпва само с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство
, / за която има изискване за редовност/
и като последица от това единствено процесуално действие, попадащо в приложното
поле на т.1 на чл.10 от Наредбата, не е
налице основание за определяне като дължими разноски в изпълнителния процес- претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение по т.2 на чл.10 от
Наредба №1/ 2004г.
С оглед
изложените съображения, съдът приема,
че обжалваното постановление от 31.08.2020г.
следва да бъде отменено и вместо него – да
бъде постановено, на основание чл.78,ал.5 от ГПК , с което приетите за събиране
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение
следва да бъдат намалени от 400,00лв.- до размер на 200,00лв.
На
последно място, съдът приема, че жалбата в частта , с която се твърди, че от
ЧСИ е постановен отказ за намаляване размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде
оставена без разглеждане, като недопустима, поради липса на предмет. С
обжалваното постановление на ЧСИ от 31.08.2020г. няма произнасяне от страна на съдебния
изпълнител по размера на таксата по т.26
от ТТР към ЗЧСИ. При тази хипотеза и доколкото ГПК - чл.435 от ГПК, не
предвижда правна /процесуална / възможност за обжалване на т.нар.“мълчалив
отказ“, / този
смисъл е и съдебната практика:
определение № 2829/01.09.2018 г. по в.гр. д. № 4 201/2018 г. на САС, определение № 3
120/01.10.2018 г. по в.гр.
д. № 4688/2018 г. на САС, определение
№ 880/12.03.2019 г. по в.ч.гр.
д. № 648/2019 г. на САС, определение
№ 882/01.03.2019 г. по в.ч.гр.
д. № 1161/2019 г. на САС, определение
№ 1526/07.05.2019 г. по ч.гр.
д. № 1230/2019 г. на САС, определение
№ 1572/13.05.2019 г. по ч.гр.
д. № 1991/2019 г. на САС и др./, жалбата срещу определения от ЧСИ размер на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва да бъде върната като недопустима, поради
липса на предмет и правен интерес. Доколкото възражение срещу размера на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ се поддържа от длъжника и в подаденото от него
възражение от 27.08.2020г., с което е заявено искането по чл.78,ал.5 от ГПК –
за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, като това възражение, касаещо
определената с ПДИ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, е заявено в срока по чл.436,ал.1 от ГПК , в
случай, че длъжникът изрично поддържа това възражение то по своята правна същност
следва да се цени като жалба по чл.435,ал.2,т.5 от ГПК , която следва да бъде
надлежно администрирана от ЧСИ и едва след това- изпратена до съда за
произнасяне по компетентност.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на „Т.С.“ ЕАД - постановление за
разноски от 31.08.2020г. на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по изпълнително дело №
20208510401503, с което е оставено без уважение възражението на „Т.С.“ ЕАД за намаляване поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение, определено на взискателя
„Б.С.М.“ ЕООД от сумата 400,00лв.- до размера на сумата от 200 лв., ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение, прието
за събиране и заплатено от взискателя „Б.С.М.“ ЕООД по изпълнително дело № 20208510401503 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
- от 400,00лв.- до размера на сумата от
200,00 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, поради липса на
предмет жалбата , подадена „Т.С.“ ЕАД
срещу твърдян отказ на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20208510401503 за намаляване размера на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Решението
в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в 1 седмичен срок от
връчването на жалбоподателя. В останалата част – решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.