РЕШЕНИЕ
гр. София, 07.09.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
при секретаря Кирилка
Илиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 15627 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, съединен с евентуални искове с правно
основание чл.79 ал.2 и чл.79 ал.1 от ЗС.
Ищците
твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № 68134.2095.685,
находящ се в гр.София, р-н Витоша въз основа на решение № 5866/9.10.2000г. на ПК
в Община Витоша, с което имотът е възстановен на наследниците на А.П.С.. Въз
основа на решението на ПК имотът е отписан от актовите книги за държавна собственост.
Ищците посочват, че са се снабдили и с нотариален акт за собственост на имота,
в който всеки от тях е бил признат за собственик съобразно наследствените си дялове.
Имотът е нанесен и на кадастралната карта по реда на ЗКИР и за същия е
определен сегашния посочен по-горе идентификационен номер. Ищците посочват, че
през м.март 2014г. са се опитали да се снабдят със скица на имота от Службата
по геодезия, картография и кадастър София и с изненада установили, че в
кадастралния регистър на поземлените имоти са регистрирани данни за
собствениците на поземления имот и като такива са записани ответника и
наследодателя им А.С.. Ищците подали заявление пред СГКК София за изменение на
кадастралния регистър с искане ответникът да бъде заличен като собственик.
Изменение на регистрираните данни било допуснато със заповед на Началника на
СГКК София, но само досежно наследниците на А.С.. За ответника изменение не
било допуснато, тъй като за имота съществували конкуриращи се титули за
собственост. Посочват, че от данните на
регистъра е видно, че ответникът е отразен като собственик въз основа на
документ №4/27.05.2005г. на МС, документ №9/29.07.2002г. на МС, Акт за частна
държавна собственост № 4613/13.04.1970г. на СРС и документ № ПР-2/1.06.2005г.,
издаден от МКТ. Посочват , че тези документи не могат да служат като основание
за придобиване на собственост , тъй като собствеността върху имота е възстановена
на наследниците на А.С. още през 2000г. , а имотът е деактуван с нарочна
заповед на областния управител на 29.06.2001г. и след тази дата държавата не би
могла да се разпорежда с имота, тъй като е престанала да бъде негов собственик.
Ищците сочат, че регистрираните данни в кадастралния регистър препятстват
правата им на собственици, вкл. правото им да се разпореждат с имота, въпреки
че го владеят. С това обясняват правния си интерес да водят положителен
установителен иск за собственост срещу ответника. Отделно от това ,посочват, че
владеят имота спокойно, явно и непрекъснато, поради което са го придобили и по
давност. Молят съда да постанови решение, с което признае за установено, че
ищците са собственици на процесния имот по реституция. При условията на евентуалност
, ищците искат да бъде установено по отношение на ответника , че правото им на собственост
върху имота е придобито по давност на основание чл.79 ал.2 от ЗС, поради
упражнявано от тях непрекъснато добросъвестно владение в продължение на 5г. или
на основание чл.79 ал.1 от ЗС поради упражнявано от тях непрекъснато владение
за период от 10г., което владение, независимо дали е добросъвестно или недобросъвестно,
е започнало от 9.10.2000г. , когато е
постановено решението на ПК. Претендират за разноските по делото.
Ответникът „А.О.“
ЕАД оспорва предявените искове. Счита ,че той е собственик на процесния имот на
основание:
1. Царски указ
№ 14, обнародван в ДВ бр. 76 от 05.04.1941 г. в съответствие със Закона за
приложението на общия градоустройствен план на Столичната голяма община, с
който всички земи в района на Бояна „Киноцентър” са одържавени за създаване на
зона за отдих, като собствениците им са овъзмездени.
2. Указ 973 от
1949 г. и Заповед № 2139/19.04.1948 г. на Министъра на комуналното строителство
и благоустройство, с който целият този терен е отреден за „Филмов център” и
отдаден на „Национален киноцентър София-Бояна”.
3. Акт № 4613
от 13.04.1970 г. за държавна собственост на недвижим имот, издаден от Кирковски
Народен съвет на основание Заповед № 20 на МФ и председателя на ИК на СГНС от
12.09.1967 г., с който имота в местността „Бояна киноцентъра” се предава на
Комитета за кинематография към МК, заедно с построените в него сгради през
1957, 1958 години. Впоследствие имота влиза в капитала на „Бояна-филм” ЕАД -
София.
4.Разпореждане
№ 9 от 29.07.2002 г. за едновременно намаляване и увеличаване на капитала на
„Бояна-филм” ЕАД - София, с което МС разпорежда на министъра на културата да
намали капитала на „Бояна-филм” ЕАД - София със стойността на правото на
собственост върху урегулиран поземлен имот, намиращ се в местността „Национален
киноцентър София-Бояна”, подробно описан в приложението към това разпореждане.
Със Заповед № РД-303/22.08.2002 г. на министъра на културата е намален капитала
на „Бояна-филм” ЕАД - София с урегулиран поземлен имот от 582,68 дка, намиращ
се в местността „Национален киноцентър София-Бояна”.
5.
Разпореждане № 4 от 27.05.2005 г. на Министерски съвет за изменение и
допълнение на Разпореждане № 9 на МС от 2002 г. за едновременно намаляване и
увеличаване на капитала на „Б.Ф.” ЕАД - София, с което МС разпорежда съгл. т.2
„Министърът на културата и туризма да апортира и увеличи капитала на „А.О.”
ЕАД, със стойността на правото на собственост върху имота в местността
„Национален киноцентър София-Бояна”.
6. Протокол №
ПР-2/01.06.2005г., с който министърът на културата и туризма, в качеството си
на упражняващ правата на държавата в капитала на „А.О.” ЕАД, увеличава капитала
му чрез апорт на правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ
от 582,68 дка, намиращ се в местността „Национален киноцентър София-Бояна”,
който е вписан в капитала на дружеството с Решение № 4 от 27.01.2006 г. на СГС
фирмено отделение, по ф.д. № 10649/2000 г.
Посочва, че
ищците се легитимират като собственици на имота въз основа на решение на ПК на
основание чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ. Това решение няма силата на констативен
нотариален акт, тъй като не е придружено със скица на имота, заверена от ОСЗГ, или от
техническата служба на имота, ако се касае за имот в границите на
урбанизираните територии. Посочва, че неправилно имотът е реституиран, тъй като
за него е имало издаден акт за държавна собственост. Оспорва и евентуалния иск
на ищците да са придобили имота по давност , като твърди, че ответникът владее
имота като собственик повече от 10 г. , което на друго правно основание го
прави собственик на имота. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
Ищците са
наследници на А.П. С. / по мъж В./, починала през 1981г. В хода на
производството почина и първоначалния ищец Б.С., като по отношение на него съдът
прекрати производството и на основание чл.227 от ГПК конституира като ищци неговите
правоприемници и законни наследници - съпругата
му Д.С. и двете му деца М.К.С. и Д.С., и
трите, граждани на Р Словакия.
С решение №
5866/9.10.2000г. по заявление вх.№ В561/2242А/29.04.1992г. , на основание
чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ на Поземлена комисия /ПК/ Община Витоша на
наследниците на А.П. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имот, представляващ ливада от 2 дка, VІ
кат., находящ се в строителните граници на кв.Бояна в м.“Краище“, имот пл.№
335А к.л. 659 от кадастралния план, изработен 1946г. при съседи : н-ци на С.Д.,
н-ци на К.Н., н-ци на Д.С.и н-ци на М.В..
Отбелязано е ,
че към заявлението за възстановяване е представен нот.акт №83, т.13, рег. 2719,
дело № 1949/37г., скица от Софийски кадастър от 29.11.99г. и удостоверение от
р-н Витоша по чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ.
Вписано е, че
решението на ПК е влязло в сила на 27.12.2000г.
Със заповед №
РД-57-248/29.06.2001г. на Областния управител на област София имот пл.№ 335А е
отписан от актовите книги за държавна собственост АДС № 4613/13.04.1970г.
С нот.акт №
118/22.10.2012г. ищците са се снабдили с констативен нотариален акт за
собственост върху имота.
В КККР имотът
е отразен с идентификатор 68134.2095.685.
Със заповед №
18-7911-30.05.2014г. на началник СГКК София е одобрено изменение в кадастралния
регистър на недвижимите имоти на гр.София, като на мястото на наследодателката А.С.,
като собственици са вписани ищците, наред с другия първоначален собственик –
ответника „А.О.“ ЕАД.
По
реституционната преписка на имота е представен нотариален акт № 83, том
XIII, per. 2719, дело № 1942 от 19 юли 1937 г., видно от който наследодателката
на ищците А.С. е закупила част от гора с площ 1976 кв. м, находяща се в
землището на с. Бояна, м. „Краище", цялата гора с площ около 12486 кв. м
при граници: В. В., н-ците на М.В., н-ците на Г.В.от две страни, В.В.от три
страни, а при нови съседи: С.Д., К.Н., Д.С.и н-ците на М.В., както и 966 кв.м.
от същата гора при нови съседи: Общинска гора, от двете страни Р.С.и н-ците на М.В.. През 1946г. А.С. се е снабдила с разрешение
да построи в мястото, цялото от 3990кв.м., според строителен протокол №
179/25.08.1942г. /л.81/ постройка от 12 кв.м. През 1946г. А.С. е продала гората
от 966 кв.м. /нот.акт 16/21.09.1946г., л.155, видно от материалите на
реституционната преписка тази гора от 966 кв.м. също е заявена и възстановена
на наследниците на А.С., въз основа на нот.акт №83/37г./. Или след 21.09.1946г.
А.С. е останала собственик на 1976 кв.м. гора. в м.“Краище“, Бояна. Назначената
по делото СТЕ /допълнителна/ установява, въз основа на съдържащите се в
реституционната преписка стара скица на имота в м. „Вучева Кория" и
нотариални актове за продажба № 82, том XIII, per. 2718, дело № 1948/19.07.1937
г. и № 83, том XIII, per. 2719, дело № 1949/19.07.1937г., местоположението на
имота на А.С., а именно източната част на имот пл. № 335 от кад. лист 659 по
кадастралния план от 1946г. с площ на частта 2.000 дка, идентична с имота по
Решение № 5866/09.10.2000 г. на ПК „Витоша".
Отчуждителна
преписка за гази гора няма /така удостоверение на ТОА Витоша, л.189/.
Движението на
имота по кадастрална и регулационна история е установено от СТЕ:
С Решение от
29.08.1946 г. от Протокол № 22 на градоустройствения съвет на Столична голяма
община теренът, включващ местностите „Габеро", „Равен герен",
„Жевовица" и „Манастирската нива" между селата Бояна и Драгалевци, е
отреден за Държавен киноцентър към фондация „Българско дело" при Министерството
на информацията и изкуствата.
Със Заповед №
2139/19.04.1948 г. на Министъра на комуналното стопанство и благоустройството е
одобрен подробен регулационен план (РП), съобразен с предвижданията на общия
градоустройствен план, ЗА ФИЛМОВ ЦЕНТЪР - БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ. Това е
първа регулация за територията, разработена върху основата на КП от 1946 г.
Вещото лице
посочва, че регулационният план от 1948 г. не е съхранен в архива на
Направление „Архитектура и градоустройство" при СО. Същият не е наличен и
в архива на Геокартфонд към АГКК. По устни сведения РП е „изчезнал" в периода
на реституционните процедури през 90-те години. Поради тази причина не могат да
се посочат границите и площта на обхвата му.
По кадастрален
план от 1946г. процесният имот попада в кад. лист 659. В него е отбелязан имот с
пл. № 335 с площ 3790 кв. м. В разписната книга няма данни за
собствениците на имот 335, както и за собствениците на съседните му имоти. В кад. лист 659 няма нанесен имот с пл. №
335А и площ 2000 кв. м. Имот пл.
№ 335А е образуван от югоизточната част на имот пл. № 335 към момента на реституцията
по ЗСПЗЗ.
С Указ №
973/20.12.1949 г. на Народното събрание е утвърдено изменение на общия
градоустройствен план (ИОГП) на София от 1945 г., съгласно което върху картата
на ОГП са очертани границите на терен за киноцентър, включващ местностите „Кръстово
ливаге", „Равен герен", „Манастирски ниви" и „Габеро" между
селата Бояна и Драгалевци. Процесният имот попада в границите на терена,
отреден за киноцентър съгласно ИОГП от 1949 г.
Няма
доказателства дали за отчуждения по силата на регулационния план имот А.С. е
била обезщетена. Вещото лице е установило, че в баланса на държавно предприятие
„Българска кинематография" към 31.12.1948 г. е отразено, че стойността на
включената в постоянното имущество земя представлява внесената депозитна сума
на СНС по закупуването на 1300 дка место между селата Бояна и Драгалевци, на
което ще бъде построен филмовият град. Липсват обаче писмени документи какво е
закупено и на кого е заплатено.
При действието
на РП от 1948г. е съставен АДС № 4613/13.04.1970г. на Кирковски РНС на СГНС, в
който е отразено, че се одържавява „място с площ 1118 дка, съставляващо имоти
617, 615, 178, 354, 348 регулачна пр. 38/48 г. Киноцентъра местност Бояна с
построени върху него сгради“, като са описани 25 броя сгради (л. 54, АДС е
представен от ответника). Одържавяването на имотите по горния АДС е съгласно
регулачна преписка № 38/1948 г., поради което вещото лице счита, че това са
имоти, отчуждени по силата на регулационния план, одобрен със Заповед №
2139/19.04.1948г. и изработен върху основата на кадастъра от 1946 г. АДС № 4613/1970г. не е придружен от план или скица,
отразяващи разположението на актувания терен от 1118 дка. Площта на отчужденото
място съответства приблизително на площта на терена, определен върху ОГП по
Указ № 973/1949 г.
Съгласно РП от
1972 г. територията на националния киноцентър включва в обхвата си 934.5 дка с
отреждане „За Национален киноцентър“, без обособени квартали и парцели. В
кадастралната основа на РП няма нанесени имоти, включително и за процесния имот,
но вещото лице е установило, че както имот 335, така и процесния имот / като
част от имот 335/ са включени в границите на националния киноцентър /така
приложение 3 към основната експертиза/.
Във връзка с
прилагането на реституционните закони след 1989г. е актуализиран генералния
план (Генплан) на Национален киноцентър „Бояна", като площта му е
редуцирана значително съобразно реалните технологични нужди на СИФ
„Бояна".
С Решение № 13
по Протокол № 54/15.02.1999г. на СОС е одобрено частично изменение на общия
градоустройствен план на София (ЧИОГП), съгласно което на територията на
киноцентъра са обособени две зони:
I - обществени терени - за Национален
киноцентър (североизточната част от терена по РП от 1972 г.),
II - за нискоетажно жилищно строителство
(югозападната част от терена по РП от 1972 г.).
Съгласно
актуализирания Генплан на територията на киноцентъра са обособени следните
зони:
I - зона за
малкоетажно жилищно строителство с вилообразен характер с площ 363.79дка;
ІІ -
технологична територия на Национален киноцентър с площ 328.86 дка;
III - зона за
малкоетажно жилищно строителство с вилообразен характер с площ 177.33 дка;
IV - територия за зелени връзки, част от
зона за малкоетажно жил. строителство с вилообразен характер, с площ 41.55 дка;
V - територия
за зелени връзки, част от технологичната територия на Национален киноцентър, с
площ 6.90 дка.
Към
технологичната територия на Национален киноцентър (зона II) се добавят следните
територии за водопроводни съоръжения:
ІІа - за
водонапорни басейни - 13.22 дка,
ІІб - за
полоса - водопровод - 1.59 дка,
ІІв - за
полоса - водопровод - 2.67 дка.
Зони II и V по
генплана съответстват на зоната с предназначение „обществени терени"
съгласно ЧИОГП, а зони I, III и IV по генплана - на зоната, предназначена „за нискоетажно
жилищно строителство" по ЧИОГП.
Процесният
имот попада в зона III, предназначена за малкоетажно жилищно строителство с
вилообразен характер.
С Решение №
527/04.07.2001 г. на МС е одобрена Стратегия за приватизация на „Б.Ф." ЕАД
– София, в която е предвидено отделянето на терен от активите на дружеството и
неговото безвъзмездно прехвърляне на държавата. С Разпореждане № 9/29.07.2002
г. на МС капиталът на „Б.Ф." ЕАД е намален със стойността на правото на
собственост върху урегулиран поземлен имот, включващ зони I, III и IV съгласно
актуализирания Генплан, с обща площ 582.68 дка,
а за нуждите на „Б.Ф." ЕАД са определени зони II и V, както и
водопроводните съоръжения Ila, ІІб и ІІв, свързани технологично с работния
процес на киноцентъра. Със Заповед № РД-09-303/22.08.2002 г. на Министъра на
културата, издадена на основание Разпореждане № 9/2002 г. на МС, капиталът на „Б.Ф."
ЕАД е намален със стойността на правото на собственост върху урегулиран
поземлен имот с площ 582.68 дка в м. „Национален киноцентър София - Бояна"
/представена от ответника на л.53/. С Решение по Протокол ПР-2/01.06.2005г. на
Министъра на културата и туризма (л.51), постановено в изпълнение на Разпореждане
№ 4/27.05.2005 г. на МС (л.46), капиталът на „А.О." ЕАД е увеличен чрез
апорт на недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот с площ 582.68
дка в м. „Национален киноцентър София - Бояна", оценен на стойност 112 650
000 лв. Ответникът е
представил решение на СГС от 27.01.2006 г., по ф.д. № 10649/2000 г., с което е
вписано увеличението на капитала на„А.О." ЕАД.
Със Заповед №
РД-50-04/16.01.2003 г. на Кмета на район „Витоша" процесният имот е
попълнен в кадастралната основа на РП с пл. № 117 и с площ 2000 кв. м (л. 139).
Вещото лице
посочва, че актуалният регулационен статус на процесния имот е определен с регулационния
план на м. „Национален киноцентър София - Бояна", одобрен с Протокол от
01.02.1972 г. към Заповед № 1230/15.07.1972 г. и изменението на плана за
регулация и застрояване (ИПРЗ) за кв. 1, УПИ I и VII, одобрено със Заповед №
РД-09-50-1651/17.12.2007 г. Съгласно ИПРЗ от 2007 г. са образувани УПИ VІІ 189
- За киноцентър (включва част от
технологичната територия по Генплан) и УПИ I - За Национален киноцентър (включва територията в обхвата на РП от 1972
г., за която няма одобрени ПУП с дворищнорегулационни парцели).
Процесният
имот попада в УПИ I - За Национален киноцентър .
Спрямо общия
устройствен план на Столичната община (ОУП на СО), приет с Решение № 697 от
Протокол № 51/19.11.2009 г. на СОС и Решение № 960/16.12.2009 г. на МС,
процесният имот попада в устройствена зона „Природни паркове“. Вещото лице
пояснява, че зоната е част от групата територии за природна защита,
устройството на които се осъществява съгласно Закона за защитените територии и
въз основа на планове за управление и други устройствени планове. Строителство
се допуска, ако е предвидено по тези планове и при влязъл в сила ПУП.
По кадастралната
карта и кадастралния регистър процесният имот попада в част от територията на
Природен парк „Витоша", приети с протокол от 15.01.2010 г. и одобрени със
Заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на ИД на АГКК, обн. ДВ бр. 77 от 03.09.2013
г., в сила от 04.10.2013 г.
В кадастралната
карта и кадастралния регистър процесният имот е нанесен с идентификатор
68134.2095.685 и с граници и площ, идентични с тези на имот пл. № 117 от кад.
лист 659 по кадастралния план, предхождащ кадастралната карта.
Съдът изцяло
възприема основното и допълнителното заключение на вещото лице като обективно,
задълбочено и компетентно изготвено.
Събраните по
делото гласни доказателства, във връзка с твърдяното от ищците упражнявано
владение , установяват следното:
Св. К.К.,
фактически съжител на ищцата Л.С. от 2009г., установява, че имота се намира в
м.Краище, над Киноцентъра в дясно. За първи път ходил там през 2010г. когато Л.
и нейни роднини били наели фирма да трасира имота. С боя на дърветата поставили
маркировката. Имотът бил голям, представлявал горска местност с денивелация.
Имало дървета, основи на входна врата. Маркировката от 2010г. все още стояла,
но имотът не бил ограден. В годините бил ходил с Л. поне 5-6 пъти , но тя
отделно ходила и с майка си. Когато ходили в имота, други лица не са срещали.
От Л. знае, че имотът е техен.
Св.И.Б.,
приятелка на ищцата И.Ч., установява че ходили в имота още преди 1990г. Тогава
майката на И. й разказвала какви имоти имат,
къде се намират. Около 2000г. ходили с И. да й покаже имота, който бил недалече
от Киноцентъра Бояна. 3 пъти е била в имота, последно през 2001-2002г. Нямало
ограда, но имало останки от разрушена сграда. От И. знае, че само почистват
имота, не правят нищо по него, тъй като по кадастъра се оказало, че има други
хора собственици.
Св.Г.Х.,
приятелка на ищцата Л.С., установява, че ищцата й е споделяла , че имат имот в
м.Краище, гориста местност, с площ от около 1,5-2 дка, който бил закупен от
баба й и дядо й по бащина линия. През 2001г. отишли за първи път да видят
имота, а след това всяка година го посещавали по 7-8 пъти. Имотът бил с високи
дървета, имало останала бетонна колона от портичка и каменна основа от
постройка. Ходели предимно, за да почистят, правили си пикник и се връщали. В
имота няма ограда, границите били маркирани дървета с боя. Когато са ходили в
имота не са заварвали други хора, нито е идвал някой да им прави забележка , че
се намират в чужд имот.
При така
установената фактическа обстановка, Софийски градски съд прави следните правни
изводи:
По
допустимостта на предявения иск, която се оспорва от ответника. Предявеният
положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК е допустим поради
съществуващия между страните спор за собственост върху имота. Ищците не твърдят
ответника да владее имота, поради което не предявяват иск по чл.108 от ЗС. При
липсата на твърдения за упражнено от ответника владеене върху имота, търсената
от ищците защита на тяхното субективно материално право може да се постигне
чрез предявения от тях установителен иск.
При
положителен иск за собственост, в тежест на ищците е да установят правото си на
собственост върху имота, както и посоченото в исковата молба основание за
възникването му.
Ищците
твърдят, че са собственици на имота по реституция, евентуално по давност.
Ответникът
оспорва материалната законосъобразност на решението на ПК, като твърди, че не е
обвързан от резултата на административното производство по реституцията на
имота и решението на ПК за възстановяване собствеността му на ищците не може да
му бъде противопоставено. На основание чл.17 ал.2 от ГПК съдът се произнася
инцидентно по валидността на административните актове, независимо от това дали
те подлежат на съдебен контрол. Решение № 555 от 22.10.2009г. по гр.д. №
104/2009г. на ІІ г.о. и Решение № 179 от 20.04.2011г. по гр.д. № 563/2010г. на
І г.о., и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК, сочат, че правното действие
на решенията на органите на поземлена собственост следва да се преценява
съобразно действалата към момента на постановяването им редакция на закона.
С оглед на
направеното от ответника възражение, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на решението на ПК.
Съгласно
текста на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ /последно изм. и доп., бр. 68 от 1999г./
Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на
правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена
стари реални граници. В решението се описват размерът и категорията на имота,
неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с
посочване на основанията за това. Към решението се прилага скица на имота.
Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал. 7,
удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт
за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на
собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава
общо за неговите наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона
за наследството, без да се посочват в решението.
Решението на
ПК , с което ищците се легитимират като собственици , е издадено на основание
чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от ППЗСПЗЗ.
Съгласно
чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ, редакция ДВ, бр.113 от 1999г. /действала към момента на
постановяване на решението/, Поземлената комисия постановява решение за
възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари
реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото
местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от
поземлената комисия, а за имоти в строителните граници на населените места,
определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон - и
от техническата служба на общината.
Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
В чл. 18з ал.1
/последна редакция ДВ, бр. 34 от 1992 г./ в случаите, предвидени в чл. 10, ал.
5, 6, 7 и 9 ЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие постановява решение по чл.
18ж, ал. 1. В посочените алинеи се уреждат хипотезите, при които са били отнети
земите, които се възстановяват: Възстановяват се правата на собствениците върху
залесени и самозалесили се земеделски земи, включително и върху земеделските
земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в Държавния
горски фонд /ал.5/ , Възстановяват се правата на собствениците върху дворните
места, стопанисвани от трудовокооперативно земеделско стопанство, от държавно
земеделско стопанство или от други образувани въз основа на тях селскостопански
организации /ал.6/, Възстановяват се правата на собствениците върху земеделски
земи, притежавани преди образуването на трудовокооперативни земеделски
стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били
включени в тях или в други, образувани въз основа на тях селскостопански
организации и включени в строителните граници на населените места, определени
със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, освен ако върху тях при
спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или
ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март 1991 г.
е започнал /ал.7/, По искане на собствениците се възстановява правото на
собственост върху земите, одържавени като гори, които впоследствие са
преобразувани в земеделски земи /ал.9/.
По делото се
установи, че наследодателката на ищците е била собственик на гора, която е била
отчуждена с приетия Указ № 973/20.12.1949 г. на Народното събрание, с което е
прието изменение на общия градоустройствен план на гр.София от 1945 г. Имотът е
актуван с АДС №4613/14.04.1970г. и попада в общия терен на Националния
киноцентър от 1118 дка – в технологична зона ІІІ – това е било положението и
към 2000г., когато е постановено
решението на ПК. Следователно, касае се за имот , който не е бил земеделска
земя по см. на чл.2 от ЗСПЗЗ, респ. и не отговаря на хипотезите, посочени в
чл.10 ал. 5, 6, 7 и 9 от ЗСПЗЗ. Гората е била отчуждена по реда на Закона за
общия градоустройствен план на София и следователно подлежи на възстановяване
по реда на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /ДВ бр. 15 от 21.02.1992г./.
По този закон може да се иска отмяна на отчуждаването на имоти отчуждени и по Указа
за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия градоустройствен
план на Столичната голяма община (Голяма София) (ДВ, бр. 114 от 1948 г.); по
Указа за изменение и допълнение на Закона за приложението на общия
градоустройствен план на Столичната голяма община (Голяма София) (ДВ, бр. 134
от 1948 г.), и по Закона за одобрение и приложение на общия градоустройствен
план на София (обн., ДВ, бр. 89 от 1961 г.; изм., бр. 29 от 1973 г.). Предвиден
е и друг ред и други предпоставки за възстановяване на собствеността.
Благоустройственото
мероприятие, за което е отчужден имота, е реализирано преди влизане в сила на
ЗСПЗЗ през 1991г. и ЗВСОНИ през 1992г. и това представлява пречка за
възстановяване на собствеността.
В своята
практика ВКС приема, че „целта на ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е да се
възстанови собствеността върху онези отчуждени за държавни нужди и благоустройствени
мероприятия имоти, върху които към датата на влизане в сила на този закон не е
осъществено благоустройствено мероприятие. С оглед на тази обща цел,
разпоредбата на чл. 2 от закона следва да се тълкува в смисъл, че се
възстановява правото на собственост само върху онези незастроени имоти,
отчуждени по реда на някои от посочените в чл. 1, ал. 1 от закона
благоустройствени закони, върху които към датата на влизане в сила на
реституционния закон не е започнало фактическо строителство в изпълнение на
благоустройственото мероприятие, за което незастроеният при отчуждаването имот
е бил отчужден, или в изпълнение на друго благоустройствено мероприятие, за
което имотът е бил преотреден или за което е било дадено строително разрешение“
/така Решение № 19 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 214/2010 г., I г. о.,
ГК/ .
Освен погрешно
проведената реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ, самата административна процедура
по ЗСПЗЗ не е завършена, тъй като към решението не е приложена скица на имота
/това е установено и от СТЕ/. В този
смисъл решението на ПК няма конститутивно действие и не легитимира ищците като
собственици на имота. Това решението не може да се противопостави на ответника.
Предявения от тях иск за собственост по чл.124 от ГПК е неоснователен.
По предявения
евентуален иск:
Ищците
твърдят, че се придобили собствеността върху имота по давност, като упражняват
необезпокоявано добросъвестно владение в
продължение на 5 г. или евентуално недобросъвестно владение в продължение на
10г. от датата на решението на ПК – 9.10.2000г.
Тъй като
имотът е бил държавна собственост , с оглед редакциите на чл.86 от ЗС, следва
да се проследи движението на собствеността му през годините. Следва да се има предвид, че до 1.06.1996г.
разпоредбата на чл.86 от ЗС /ДВ бр.31/90г./ изключва придобиването по давност
на вещ, която е държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ЗС
/ДВ бл.33/96г., в сила от 1.06.1996г./, по давност не могат да се придобиват
само вещите публична държавна или общинска собственост. За вещите, частна
държавна или общинска собственост, които са завладени преди 1.06.1996г.,
давностният срок започва да тече от 1.06.1996г./ така и Решение №
253/7.01.2014г. по гр.д.№ 1181/13г. на І г.о., ВКС/. С приемането на пар.1 от
ЗР на ЗД на ЗС /ДВ бр.46/2006г./ на 31.05.2006г. е въведен мораториум , с който
е постановено спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или
общинска собственост за определен период от време /впоследствие удължаван
няколко пъти, последно до 2023г./. Така 31.05.2006г. е последният ден, в който
може да се придобие чрез 10г. владение вещно право върху имот частна държавна
или общинска собственост /така и в мотивите на ТР №3/2017 от 14.02.2018г. по
т.д.№ 3/17г. на ОСГК, ВКС/.
Процесният
имот е бил одържавен 1948-49г. и към 2000г. е включен в капитала на Национален
киноцентър „Бояна", а в последствие на „Б.Ф. ЕАД. С разпореждане на МС за
периода 2002г. - 2005г. имотът е изключен от капитала на дружеството „Б.Ф. ЕАД,
но няма доказателства това разпореждане да е изпълнено, т.е. няма доказателства
през този период имотът да е бил държавна собственост и по отношение на него да
не е могла да тече давност. В случай, че имот е включен в капитала на търговско
дружество , независимо дали то е с държавно участие в капитала, то той може да
се придобие по давност, тъй като не попада в хипотезата на чл. 86 от ЗС.
Установи се,
че от 2000г. ищците са започнали да посещават имота. Отделно от това са
изразили волята си да владеят имота като собственици чрез процесуални действия
– през 2001г. да подали молба до Областния управител имота да се отпише от
актовите книги, през 2013г. са подали
заявление до главния архитект на р-н Витоша да им бъде издадено разрешение за
строеж на ограда, през 2014г. са подали молба за снабдяване със скица на имота.
Съгласно свидетелските показания, през 2010г. са трасирали имота, като
границите му били отразени с боя върху дърветата. Фактическите им действия
върху имота не са били отричани от ответника. Установи се, че имотът не може да
бъде ограден или застроен, тъй като е част от природен парк „Витоша“ и включен
в Натура 2000. В този смисъл фактическите действия на ищците са ограничени до
разрешеното от Закона за защитените територии. Подаваните от тях заявления
сочат на проявление на субективния елемент на владението.
Съгласно
разпоредбата на чл.79 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10г. Ако владението
е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 5г.
Съгласно чл.70
от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание годно
да го направи собственик , без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона
форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание.
Решението на
ПК не е годно основание да направи ищците собствениците на имота, поради което
те не могат да се ползват от кратката 5г. придобивна давност. Решението на ПК
не отговаря на изискването на чл.18ж ал.1 от ППЗСПЗЗ /основанието за издаването
му е вписано изрично в самото решение/ , тъй като не е придружено със скица.
Дори и да се приеме, че ищците не са знаели по реда на кой закон да заявят възстановяване собствеността върху гората и са
подали заявление пред ПК вместо пред СО, то ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предписват формата
на решенията на ПК. Ignorantia
legis neminem excusat. Решението на
ПК не е годно основание да направи ищците собственици на имота, поради което те
не могат да придобият имота по давност по чл.79 ал.2 от ЗС, тъй като владението
им не е било добросъвестно.
В своята
практика ВКС приема, че фактическата власт трябва да се упражнява постоянно,
спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта, като тези признаци
могат да имат различно проявление при владението на различните имоти според
техния вид, предназначение и начин на ползване и макар по дефиниция владението
да трябва да е постоянно, не е необходимо непрекъснато да се осъществява фактическо
въздействие в имота като облагородяване, обработване и др., фактическата власт
може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, ако те сочат на
намерение за своене на имота и не са прекъсвани от действията на трети лица
/решение № 503/2.05.2012 г. по гр. д. № 83/2011 г., I г. о, ВКС/ .
В периода от
2000г. до 2018г., когато са подали настоящата искова молба, ищците са
посещавали имота, трасирали са го, предприели са действия да го оградят и така
да индивидуализират границите на собствеността си.
Твърдението на
ищците, че са разбрали, че ответникът има претенции за имота едва през 2014г.,
не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от представеното от ищците
решение от 5.01.2006г. по адм.дело № 3402/2003г. на СГС, те са узнали за възраженията
на „Б.Ф.“ ЕАД по отношение собствеността на имота още през 2001г. , когато са
подали молба от 26.02.2001г. за
попълване на непълноти в одобрен кадастрален план, засягащи имот 335 по
регулационния план на гр.София. Административната
процедура по поправката на кадастралния план е продължила 2 г., като след
приключването й със заповед № РД-50-04/16.01.2003г. на кмета на р-н Витоша,
ответникът е обжалвал тази заповед. Производството по обжалването, по адм.дело
№ 3402/2003г. на СГС, е приключило на 16.10.2006г., когато решението на СГС е
влязло в сила. Т.е. в периода 2001г. – 2006г. е съществувал спор за
собствеността на имота, повдигнат в административната процедура по поправката
на кадастралния план за попълване на нови имоти, вкл. имот 117. Този спор обаче
не е довел до прекъсване на давността по см. на чл.116 б.“б“ от ГПК, тъй като
възражението на ответника не е било уважено. Така ищците са придобили
собствеността върху имота с изтичането на 10 г. срок по чл.79 ал.1 от ГПК.
Предявения от тях втори евентуален иск следва да бъде уважен.
Ответникът не
ангажира доказателства той да е придобил собствеността върху имота по давност,
каквито твърдения е изложил в отговора на исковата молба.
По разноските:
Ищците
претендират разноски по списък в размер на 5052,80лв.
Ответникът
претендира разноски по списък в размер на 300лв.
Страните по
оспорват списъка с разноски на противната страна.
С оглед
основателността на предявения евентуален иск на ищците, на основание чл. 78
ал.1 от ГПК, на ищците се следват изцяло направените от тях разноски по делото.
При този изход
на спора , разноски на ответника не се следват.
Воден от
горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ главния иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК,
предявен от ищците И.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***; Д.П.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***; Л.П.С., ЕГН **********, с адрес ***; С.Р.Ч., ЕГН **********, с
адрес гр. София, район „Младост", ж.к. „*********, Щ.С., гражданин на
Република Словакия, роден на *** год., с адрес гр. Братислава, Република
Словакия, район „Старе место", ул. „*********Б.С., гражданин на Република
Словакия, роден на *** год., починал на 18.08.2020г.
в гр.Братислава, Словакия (заместен в процеса от наследниците си по закон съпруга
Д.С., гражданин на Република Словакия, родена на *** год., с адрес Братислава,
Р Словакия, район Петржалка, ул. „*********, дъщеря М.К.С., гражданин на
Република Словакия, родена на *** год., с адрес Братислава, Р Словакия, район
Вайнори, ул. „*********, и дъщеря Д.С., гражданин на Република Словакия, родена
на *** год., с адрес Братислава, Р Словакия, район Петржалка, ул. „*********); А.С.,
гражданин на Република Словакия, роден на *** год., с адрес гр. Братислава,
Република Словакия, район „Вайнори", ул. „*********и Л.С., гражданин на
Република Словакия, родена на *** год., с адрес гр. Братислава, Република
Словакия, район „Старе место", ул. „*********срещу ответника „А.О.“ ЕАД ,
ЕИК*********със седалище *** и адрес на управление ***, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание
Решение № 5866 / 09.10.2000 год. за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Бояна, взето от
Поземлената комисия в Община Витоша, Област София- град, и по наследство, на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор N 58134.2095.685
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, две хиляди деветдесет и
пет, точка, шестстотин осемдесет и пет/, находящ се в гр. София, Район Витоша,
трайно предназначение на територията - защитена, начин на трайно ползване - за
друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план 117, 000019, квартал 1,
парцел I, при съседи - имоти с идентификатори NN 68134.2095.691,
68134.2095.687, 68134.2095.686, 8134.2095.682.
ОТХВЪРЛЯ
евентуалния иск с правно основание чл.79 ал.2 от ЗС, предявен от ищците И.С.Ч.,
ЕГН **********, с адрес ***; Д.П.Ч., ЕГН **********, с адрес ***; Л.П.С., ЕГН **********,
с адрес ***; и С.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес гр. София, район „Младост",
ж.к. „*********, Щ.С., гражданин на Република Словакия, роден на *** год., с
адрес гр. Братислава, Република Словакия, район „Старе место", ул. „*********Б.С.,
гражданин на Република Словакия, роден на *** год., починал на 18.08.2020г. в гр.Братислава,
Словакия (заместен в процеса от наследниците си по закон съпруга Д.С.,
гражданин на Република Словакия, родена на *** год., с адрес Братислава, Р
Словакия, район Петржалка, ул. „*********, дъщеря М.К.С., гражданин на
Република Словакия, родена на *** год., с адрес Братислава, Р Словакия, район
Вайнори, ул. „*********, и дъщеря Д.С., гражданин на Република Словакия, родена
на *** год., с адрес Братислава, Р Словакия, район Петржалка, ул. „*********); А.С.,
гражданин на Република Словакия, роден на *** год., с адрес гр. Братислава,
Република Словакия, район „Вайнори", ул. „*********и Л.С., гражданин на
Република Словакия, родена на *** год., с адрес гр. Братислава, Република
Словакия, район „Старе место", ул. „*********срещу ответника „А.О.“ ЕАД ,
ЕИК*********със седалище *** и адрес на управление ***, за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание изтекла
в тяхна полза 5г. придобивна давност на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор N 58134.2095.685 /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, две хиляди деветдесет и пет, точка, шестстотин осемдесет и пет/, находящ
се в гр. София, Район Витоша, трайно предназначение на територията - защитена,
начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс, номер по
предходен план 117, 000019, квартал 1, парцел I, при съседи - имоти с
идентификатори NN 68134.2095.691, 68134.2095.687, 68134.2095.686,
8134.2095.682.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по евентуалния иск с правно основание чл.79 ал.1 от
ЗС, предявен от ищците И.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***; Д.П.Ч., ЕГН **********,
с адрес ***; Л.П.С., ЕГН **********, с адрес ***; и С.Р.Ч., ЕГН **********, с
адрес гр. София, район „Младост", ж.к. „*********, Щ.С., гражданин на
Република Словакия, роден на *** год., с адрес гр. Братислава, Република
Словакия, район „Старе место", ул. „*********Б.С., гражданин на Република
Словакия, роден на *** год., починал на 18.08.2020г.
в гр.Братислава, Словакия (заместен в процеса от наследниците си по закон
съпруга Д.С., гражданин на Република Словакия, родена на *** год., с адрес
Братислава, Р Словакия, район Петржалка, ул. „*********, дъщеря М.К.С.,
гражданин на Република Словакия, родена на *** год., с адрес Братислава, Р
Словакия, район Вайнори, ул. „*********, и дъщеря Д.С., гражданин на Република
Словакия, родена на *** год., с адрес Братислава, Р Словакия, район Петржалка,
ул. „*********); А.С., гражданин на Република Словакия, роден на *** год., с
адрес гр. Братислава, Република Словакия, район „Вайнори", ул. „*********и
Л.С., гражданин на Република Словакия, родена на *** год., с адрес гр.
Братислава, Република Словакия, район „Старе место", ул. „*********срещу ответника
„А.О.“ ЕАД , ЕИК*********със седалище *** и адрес на управление ***, че ищците
са собственици на основание изтекла в тяхна полза 10г. придобивна давност на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор N 58134.2095.685
/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, две хиляди деветдесет и
пет, точка, шестстотин осемдесет и пет/, находящ се в гр. София, Район Витоша,
трайно предназначение на територията - защитена, начин на трайно ползване - за
друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план 117, 000019, квартал 1,
парцел I, при съседи - имоти с идентификатори NN 68134.2095.691,
68134.2095.687, 68134.2095.686, 8134.2095.682.
ОСЪЖДА „А.О.“ ЕАД , ЕИК*********със седалище *** и адрес на управление *** да
заплати на И.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***; Д.П.Ч., ЕГН **********, с адрес
***; Л.П.С., ЕГН **********, с адрес ***; и С.Р.Ч., ЕГН **********, с адрес гр.
София, район „Младост", ж.к. „*********, Щ.С., гражданин на Република
Словакия, роден на *** год., с адрес гр. Братислава, Република Словакия, район
„Старе место", ул. „*********Б.С., гражданин на Република Словакия, роден
на *** год., починал на 18.08.2020г. в
гр.Братислава, Словакия (заместен в процеса от наследниците си по закон съпруга
Д.С., гражданин на Република Словакия, родена на *** год., с адрес Братислава,
Р Словакия, район Петржалка, ул. „*********, дъщеря М.К.С., гражданин на
Република Словакия, родена на *** год., с адрес Братислава, Р Словакия, район
Вайнори, ул. „*********, и дъщеря Д.С., гражданин на Република Словакия, родена
на *** год., с адрес Братислава, Р Словакия, район Петржалка, ул. „*********); А.С.,
гражданин на Република Словакия, роден на *** год., с адрес гр. Братислава,
Република Словакия, район „Вайнори", ул. „*********и Л.С., гражданин на
Република Словакия, родена на *** год., с адрес гр. Братислава, Република
Словакия, район „Старе место", ул. „Пражска" N 3227/21, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК, сумата 5052,80лв. разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: