№ 45950
гр. София, 22.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета го.а в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110102017 по описа за 2023 го.а
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца Г.“ към М. обективно кумулативно съе.ени
искове за солидарното осъждане на ответниците В. П. А., М. К. М., ЕТ „С.“ и „И. да
заплатят на ищеца сумата от 19600,47 лв., представляваща разликата между стойността на
действително извършени СМР по договор № .г. и стойността на извършените плащания по
тях, с което е нанесена вреда на бюджета на Г., както и сумата от 441 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 24.10.2022г. до 12.01.2023г. От
твърденията в исковата молба и уточненията на същата с молби от 10.03.2023г. и от
22.05.2023г. става ясно, че исковете са предявени срещу първите двама ответници в
качеството им на служители на ищеца (Г.), определени със заповед да осъществяват
инвеститорски контрол, в това число да подписват актове и протоколи обр. 19 от страната
на възложителя по процесния договор, срещу третия ответник ЕТ „С.“ – като лице, на което
е бил възложен инвеститорският контрол на обекта и срещу четвъртия ответник „И. като
изпълнител на СМР на обекта, като последните двама ответници са се обогатили с
полученото за неизпълнените, но платени СМР по договора, в резултат на действията на
причинителите на вредата. Твърди се, че исковете са предявени в изпълнение на указанията,
дадени след извършена проверка на АДФИ, обективирана в доклад № .г., с който е
установена разлика между действително изпълнените СМР спрямо актуваните по договор №
.г., вследствие на което е причинена вреда на бюджета на Г.. Не се твърди, нито се
представят доказателства след изготвения доклад да е издаден акт за начет за процесните
суми.
При така изложените твърдения, които по същество се поддържат и в двете
уточнителни молби на ищеца, съдът намира, че предявените искове са недопустими. В
случая се касае за предявени искове по чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗДФИ (спрямо първите двама
1
ответници) и чл. 21, ал. 3 ЗДФИ (спрямо четвъртия ответник) и чл. 21, ал. 4 ЗДФИ (спрямо
третия ответник). Съгласно чл. чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗДФИ за противоправно причинени вреди
на организациите или лицата по чл. 4, т. 1 - 3, установени при финансова инспекция по този
закон, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица, те
носят пълна имуществена отговорност, когато вредата е причинена не при или по повод
изпълнение на служебните задължения, съгласно чл. 21, ал. 3 ЗДФИ лицата, получили нещо
без правно основание или по дарение в резултат от действието на причинителя на вредата,
дължат връщането му, като отговарят солидарно с причинителя на вредата, а съгласно чл.
21, ал. 4 ЗДФИ лицата, които са разпоредили или допуснали незаконни плащания, носят
пълна имуществена отговорност солидарно с лицата по ал. 3. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДФИ
когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно, което е и основанието,
на което ищецът претендира солидарната отговорност на ответниците според твърденията
му.
Условие за търсенето на пълната имуществена отговорност на виновните лица, респ.
лицата, които са получили нещо без правно основание в резултат на техни действия по реда
на ЗДФИ, е съставянето на акт за начет съгласно чл. 22, ал. 1 ЗДФИ. В случая ищецът не
твърди такъв да е издаден, нито след предоставената му двукратна възможност, представя
акт за начет, съставен след извършената проверка от АДФИ, с оглед на което към момента
на подаване на исковата молба не са били осъществени предпоставките, при които е
допустимо да се търси пълната имуществена отговорност на виновните лица за
противоправно причинени вреди на ищеца като организация или лице по чл. 4, т. 1 – 3
ЗДФИ, респ. отговорност на облагодетелстваните от техните действия лица. За наличие на
положителните процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск съдът следи служебно, като в случаите, в които същите не са налице, какъвто
е настоящият, исковата молба подлежи на връщане. Недопустимо е в производството да
бъде разгледан иск по чл. 59 ЗЗД (в който смисъл е изложеното в последната уточнителна
молба на ищеца), доколкото този иск е на разположение на ищеца само в случай че за него
не съществува друг ред за защита, а ищецът разполага със специалния ред по ЗДФИ, но не е
провел преди процеса процедурата, при която би могъл да търси солидарната отговорност
на ответниците по този ред.
По изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 9560 от 13.01.2023г. (пощенско клеймо от
12.01.2023г.), подадена от ищеца Г.“ към М. срещу ответниците В. П. А., М. К. М., ЕТ „С.“ и
„И..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3