№ 393
гр. Костинброд, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20231850100749 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Гражданският
процесуален кодекс / ГПК /.
Производството е образувано по искова молба вх. № 4084 от 08.09.2023
година подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С.“, със законен представител Р.М. - Т. – управител,
чрез адв. Х. - САК против ответника А. Г. Д., ЕГН ******* от гр. С., с която
ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният
дължи сумата в общ размер на 1 020.95 лева, от които : 819.13 лева - главница
и 201.82 лева – лихва за забава, за периода от 20.08.2020 г. до 23.01.2023 г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 31.01.2023 г.
до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е
предявен иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, след като по
ч.гр.д. № 333 / 2023 г. по описа на РС – гр. Костинброд лицето е подало
възражение в срок и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 1,
вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението,
като довнесе дължимата държавна такса.
1
Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на
Договор за потребителски кредит в евро № FL465896 / 02.10.2008 г., сключен
между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД / с предишно наименование
„ЮРОБАНК и ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД / и А. Г. Д., ЕГН *******, с който се
отпуска кредит в размер на 6 800 евро, така както страните са уговорили в чл.
2 от Договора.
Ищецът сочи, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е изпълнила
задължението си по договора и е предоставила кредит в размер на 15 000.00
лева.
Съгласно чл. 3 от договора кредитополучателят дължи на банката лихва
равна на сбора на БЛП на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за потребителски
кредит в евро, за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка в размер на 3.75 пункта. В чл. 4 е посочен ГПР по
разрешения кредит – 12.85 процентни пункта. Ищецът сочи още, че в чл. 9 от
Договора е посочено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски
кредитополучателят дължи лихва / неустойка /, за времето на забавата върху
просрочените суми в размер на законната лихва за забава. А съгласно
разпоредбата на чл. 21 от договора кредитополучателят потвърждава, че е
предварително уведомен за всички условия на договора.
С Допълнително споразумение, във връзка с посочения по – горе
договор за потребителски кредит в евро, страните са приели, че вземанията
към банката са в размер на 7 157.38 евро, но са се съгласили банката да
опрости дълга до размера на 3 841.90 евро, при условие, че
кредитополучателят погаси 3 315.48 евро на датата на подписване на
споразумението. И тъй като това условие не е изпълнено задължението на
ответника е възстановено в размер и при условията на договора за кредит.
Ищецът твърди, че на 02.10.2018 г. е настъпил крайният срок за
погасяване на кредита, т. е. от тази дата до датата на подаване на заявлението
пред СРС - 31.01.2023 г. не са изминали давност - пет години.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
сумата в общ размер на 1 020.95 лева, от които : 819.13 лева - главница и
201.82 лева – лихва за забава, за периода от 20.08.2020 г. до 23.01.2023 г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 31.01.2023 г.
2
до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото.
Ищецът редовно призован, не изпраща представител. Същият е
депозирал писмени бележки вх. № 5709 / 10.10.2024 г., чрез адв. Х. – САК, с
която поддържа така предявените искове и моли съдът да постанови решение,
с което да признае исковете за основателни и доказани и да присъди на ищеца
направените разноски, като излага подробно доводите си и прилага списък по
чл. 80 от ГПК / към молбата от 22.04.2024 г. – л. 98 /.
Ответникът редовно призован не се явява, не се явява и неговият
упълномощен защитник – адв. М. – АК – Шумен, който с писмения отговор
оспорва исковете, прави възражение за изтекла давност относно главницата и
лихвите, като излага подробно доводите си.
Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира
за установено следното от фактическа страна :
От приложения като доказателство заварен препис от Договор за
потребителски кредит в евро № FL465896 / 02.10.2008 г., сключен между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД / с предишно наименование „ЮРОБАНК и ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД / и А. Г. Д., ЕГН *******, е видно, че се отпуска кредит
в размер на 6 800 евро, така както страните са уговорили в чл. 2 от Договора.
По делото е приложена като доказателство молба за отпускане на
потребителски кредит от 01.10.2008 г. подадена лично от ответника, както и
искане за откриване на разплащателна сметка на физически лица.
Приложени са извлечения от „Юробанк България“ АД относно
вземанията на лицето по разплащателната му сметка, от които е видно, че
ответникът е извършил 11 вноски по кредита.
Приложен е и препис от Договор за възлагане на вземанията / цесия / от
18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД, с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
От приложеното като доказателство към делото Уведомление до
ответника е видно, че с Договор за възлагане на вземанията / цесия / от
18.01.2016 г., сключен между „Юробанк България“ АД, с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
„Юробанк България“ АД е прехвърлилила на ищеца цялото вземане на
3
ответника произтичащо от Договор за потребителски кредит в евро №
FL465896 / 02.10.2008 г. / няма данни ответникът да е получил уведомлението
/. Ищецът счита, че с връчването на ИМ ответникът е получил редовно и
уведомлението за прехвърляне на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422, ал.,
във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че между „Юробанк
България“ АД / кредитор / и А. Г. Д., ЕГН ******* / кредитополучател / на
02.10.2008 г. е бил сключен Договор за потребителски кредит в евро №
FL465896 за сумата от 6 800.00 евро за текущи нужди, като крайният срок за
погасяване на кредита е бил до 02.10.2018 г.
Също така съдът намира, че направеното възражение от страна на
упълномощеният защитник на ответника – адв. М. – САК за изтекла давност
по отношение на вземането за неоснователно, тъй като заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е подадено пред съда на 31.01.2023 г., т. е.
преди датата да изтече пет годишната погасителна давност.
Също така от събраните по делото доказателства е видно, че към датата
на последната падежирала и непогасена вноска по Договор за отпускане на
потребителски кредит № FL465896 изискуемостта на цялото задължение е
настъпила именно на 28.11.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Договорът за кредит е разновидност на договора за заем, а при последния е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи / по см. на ТР №
3 / 18.05.2012 г. по т. д. № 3 / 2011 г. на ОСГТК на ВКС /, а представлява
частични плащания по договора, поради което е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 от ЗЗД.
Претенцията за лихва за забава, която в чл. 9 от Договор за
потребителски кредит в евро № FL465896 / 02.10.2008 г. е определена в
размер на законната лихва е сбор от падежирали и неплатени вноски за
лихвата, за периода от 20.08.2020 г. до 23.01.2023 г., т. е. в тригодишния
4
период преди подаване на заявлението, респективно настъпване на давност.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че не е изтекъл петгодишния
давностен срок от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 31.01.2023 г., тъй като в периода от 02.02.2018 г. до 31.01.2023
г. не са изтекли 5 / пет / години.
С оглед горното, съдът намира искът за основателен и доказан, поради
което следва да постанови решение, с което да приеме за установено
съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ
размер на 1 020.95 лева, от които : 819.13 лева - главница и 201.82 лева –
лихва за забава, за периода от 20.08.2020 г. до 23.01.2023 г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението – 31.01.2023 г. до
изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по
делото.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в исковото
производство /, а именно : сумата от 75.00 лева – довнесена ДТ и 180.00 лева
– юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, а в заповедното
производство – 25.00 лева – заплатена ДТ и 180.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Г. Д., ЕГН
******* от гр. С. вземането на от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК : *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С.“, със законен представител Р.М. - Т. –
управител в общ размер на 1 020.95 лева, от които : 819.13 лева - главница и
201.82 лева – лихва за забава, за периода от 20.08.2020 г. до 23.01.2023 г.,
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 31.01.2023 г.
до изплащане на вземането, като основателно и доказано.
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН ******* от гр. С. да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.“,
5
със законен представител Р.М. - Т. – управител на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК съдебни разноски, а именно : сумата от 75.00 лева – довнесена ДТ и
180.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, а в
заповедното производство – 25.00 лева – заплатена ДТ и 180.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6