Решение по дело №1322/2019 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 216
Дата: 29 април 2020 г. (в сила от 8 юни 2020 г.)
Съдия: Кети Косева
Дело: 20195510101322
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

Казанлък, 29.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав

                                                       Председател : КЕТИ КОСЕВА

 

При участието на секретаря Галина Гилева  като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 1322/2019 годин.за да се произнесе взе предвид следното:

   Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415 ГПК.

   Ищецът „А.з.с.на в." ЕАД, с ЕИК ******моли съда да призн.е за установено по отношение н.И.Б.Ш., ЕГН **********, че като кредитополучател по договор за стоков кредит № 2372196/03.08.2016 г. дължи на „А.з.с.на в.“ ЕАД следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 279/2019 г. по описа на Районен съд - Казанлък, а именно: 820,41 лева, представляващи главница от 7 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.07.2017 г.; 59,66 лева - договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.01.2017 г. до 21.07.2017 г.; 147,16 лева  лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-01.02.2019 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателно погасяване на дълга.

   Твърди, че на 21.08.2017 г. е подписан индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение №1 от същата дата, сключен н.основание чл. 2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., които договори са сключени между „У.К.Ф." ЕАД с ЕИК *****и „А.з.с.на в." ЕАД с ЕИК *****, по силата н. който договор вземането н.„У.К.Ф." ЕАД срещу И.Б.Ш., произтичащо от договор за договор за стоков кредит № 2372196/03.08.2016 г., е прехвърлено в полза на „А.з.с.на в." ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството - кредитор, което вземане е индивидуализирано в Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от същата дата.

   Твърди, че на ответника е изпратен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна н.„У.К.Ф." ЕАД съответно с изх.№ УПЦ-П-УКФ/ 2372196 от 28.08.2017 г.  На ответника е изпратено повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/2372196/30.04.2019 г. от името на „У.К.Ф." ЕАД, което отново не е получено от него. Съгласно чл. 4.3. от рамковия договор за цесия „А.з.с.н.в.“ в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „А.з.с.на в.“ изрично е упълномощена от „У.К.Ф." ЕАД.

   На 03.08.2016 г. И.Б.Ш. в качеството на кредитополучател е сключил договор за стоков кредит № 2372196 с „У.К.Ф." ЕАД при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при които „У.К.Ф." ЕАД предоставя стокови кредити. Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за кредит. С факта на подписването на Договора кредитополучателят удостоверил, че му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката, получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема. Съгласно разпоредбите на Общите условия към Договора за стоков кредит, когато „У.К.Ф." ЕАД отпуска стоков кредит, той се отпуска за цената на стоката, закупена от Потребителя в Търговски обект. В този случай сумата по кредита се превежда от кредитодателя директно към съответния търговец, от който кредитополучателят закупува стоката, като кредитът се счита усвоен от потребителя на датата на заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит. Така, при условията на Договора за стоков кредит, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1289,00 лева, при който отпусната сума е преведена по банковата сметка на търговеца, на 08.08.2016 год. Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 1347,16 лв., който представлява сбор от следните компоненти: чиста стойност на кредита 1289,00 лв. и застрахователна премия 58,16 лв., която кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора на 12 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.

   Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който се съдържа в договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита и съответна част от застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските.

   Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер, на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на покупката на стоката от търговския обект, като страните са договорили годишен лихвен процент в размер на 21,45%. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на 161,60 лв. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне при сключване на договора за кредит е в размер на 1508,76 лв., която съгласно клаузите на договора за кредит е платима на 12 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 125,73 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 21.08.2016 г., а последната е с падеж на 21.07.2017 г. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 21.07.2017 г., по отношение на вземанията по договора за кредит не е обявявана предсрочна изискуемост.

   Съгласно разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, същият дължи на кредитодателя, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 148,10 лв. за периода от 21.01.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда.

   Сумата, която е погасена до момента, е в размер н.629,63 лв., с която са погасени възнаградителна лихва в размер на 101,94 лв., главница в размер на 526,75 лв. и лихва за забава в размер на 0,94 лв.

   Предвид изложеното „А.з.с.на в.“ ЕАД е предявила вземането си по съдебен ред, подавайки заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу И.Б.Ш. в деловодството на Районен съд – Казанлък.

   В случай че ответникът представи списък с разноски по чл. 80 от ГПК по-висок от законоустановения минимум прави възражение за прекомерност, като моли съда да го редуцира до законоустановения минимален размер.

  

          Ответникът И.Б.Ш., с ЕГН ********** чрез назначения му особен представител адв. В.С. заявява, че   предявеният срещу него установителен иск е допустим, но неоснователен. Моли съда да отхвърли предявеният от ищеца срещу И.Б.Ш. установителен иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.124 от ГПК.

 Представеното от ищеца към исковата молба заверено копие от уведомление за извършената цесия от страна на „У.К.Ф." ЕАД с изх. №УПЦ-С-УКФ/2372196/30.04.2019 г. за връчване с исковата молба и приложенията към нея не е достигнало до длъжника с връчването на препис на исковата молба и не съставлява надлежно съобщаване на цесията на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.

   Искът с правно основание чл.422, във връзка с чл.124 от ГПК предявен срещу И.Ш. е неоснователен и недоказан тъй като с исковата молба ищецът не е представил доказателства за усвояването на кредита от страна на ответника - за заверяването на сметката на съответния търговец от който е закупена стоката със сумата на отпуснатия кредит. Твърди, че не е посочено в кой момент ответника е престанал да плаща. Възразява срещу твърдението ищеца, че ответника е бил надлежно уведомен за извършената цесия на основание чл.99, ал.З от ЗЗД. Цесията не е породила действие в отношенията между „А.з.с.на в." ЕАД и И.Б.Ш., тъй като по делото не са представени доказателства ответникът и длъжник по Договор за стоков кредит №2372196/03.08.2016 г., сключен с „У.К.Ф." ЕАД е бил уведомен от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането. Поканата за доброволно изпълнение отправена от купувача на вземането до И.Б.Ш. не е стигнала до него, видно от представените по делото неполучени уведомления. Предвид това ответника не е имал изискуемо задължение към „А.з.с.на в." ЕАД към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №279/2019 г. по описа на КРС. Не налице уведомяване и в хода на настоящото производство. Предвид това Договора за цесия не поражда действие спрямо него и цесионерът не се явява кредитор на ответника тъй като не се смятат за връчени на ответника, уведомленията за извършената цесия, когато те са приложени към исковата молба, но същата не е връчена лично на ответника, а н.неговият особен представител по делото.

  

От представените по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

   Въз основа на подадено на 01.02.2019 год. заявление, по образуваното ч.гр.дело № 279/2019 год. със Заповед № 164/05.02.2019 год. за изпълнение на парично задължение Районен съд - К.е разпоредил И.Б.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на кредитора „А.з.с.на в.” ЕАД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, сумата:          820,41 лева /осемстотин и двадесет лева и 41 стотинки/ -  главница за период от 21.01.2017 г. до 21.07.2017 г.;  59,66 лева – възнаградителна лихва за период от 21.01.2017 г. до 21.07.2017 г.;       147,16 лева – обезщетение за забава за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; законна лихва от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане н.задължението; 25,00 лева държавна такса и 75,00 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание договор за стоков кредит № 2372196, сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и И.Б.Ш. на 03.08.2016 г., Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г. между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.на в.“ ЕАД и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.08.2017 г. към този рамков договор.

Основание за образуване на настоящото производство е предписаното в чл.415, ал.1, т.2 ГПК във връзка с чл.47, ал.5 ГПК процесуално поведение за заявителя.

Исковата молба е подадена на 13.05.2019 год.

Съгласно Договор за стоков кредит № 2372196/03.08.2016 г., "У.К.Ф." ЕАД е предоставило на И.Б.Ш. кредит в размер от 1289 лева, като последният се е задължил да върне същия на 12 месечни анюитетни вноски всяка в размер на 125,73 лева с първа падежна дата 21.08.2016 г. Общият размер на всички дължими плащания по договора е в размер на 1508,76 лева. Други дължими въз основа на договора суми са  застрахователна премия – 58,16 лева; ГЛП 21,45; ГПР 23,69; Представен е погасителен план за кредита, съгласно който последната падежна дата е 21.07.2017 г.

Видно от заключението на приетата поделото съдебно-счетоводна експертиза стоката, за която е отпуснат стоковия кредит е получена от И.Б.Ш. на 03.08.2016 год., за което получилият цената на стоката ЕТ е издал фактура. Кредитополучателят погасил част от задълженията си. Непогасената част от задължението по договора за стоков кредит възлиза на 820,41 лв. главница за периода 21.01.2017 г. -21.07.2017 г. и 59,66 лв. лихва за периода 21.01.2017 г. -21.07.2017 г. Размерът на обезщетението за забава, изчислен въз основа на законния лихвен процент върху всички неиздължени на падежа парични суми възлиза н.147, 58 лв. /л.80/.

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г. и индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.08.2017 г. с Потвърждение за извършената цесия и извлечение от Приложение №1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.08.2017 г. за №214 -И.Б.Ш., от които е видно, че кредиторът на г-н Ш. е продал вземането от 907,22 лв., от които 820,41 лв. главница и 86,81 лв. лихва, което има по  договор № 2372196.

На 20.12.2016 г. „У.К.Ф." ЕАД е упълномощило „А.з.с.на в.“ ЕАД да уведомява от името на „У.К.Ф." ЕАД длъжниците на „У.К.Ф." ЕАД за извършеното въз основа на договора от 20.12.2016 г. прехвърляне на задълженията им.

Представените уведомление за извършената цесия от страна на „У.К.Ф." ЕАД от 28.08.2017 г. без изходящ номер и уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-УКФ/2372196/30.04.2019 г. от името на „У.К.Ф." ЕАД не са получени от ответника, по причина, че същият е бил извън страната, видно от записването направено върху документите, удостоверяващи доставянето на пратката.

Представеното с исковата молба заверено копие от уведомлението за извършената цесия от „У.К.Ф." ЕАД с изх. № УПЦ -С-УКФ/2372196/30.04.2019 г. не е връчено на ответника по делото поради ненамирането му на адресите посочени по делото и съобщени от лицето по реда на задължителната адресна регистрация.

 

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

 

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответникът има непогасени задължения по договор за стоков кредит № 2372196  от 03.08.2016 г. в размер на 820,41 лева главница и 59,66 лева възнаградителна лихва за периода от 21.01.2017 г. до 21.07.2017 г. Въпросът обаче дали вземането, което ищецът твърди, че има към ответника съществува и в какъв размер е, не следва да бъде разглеждан тъй като ищецът не се легитимира като кредитор на ответника.

Новият кредитор не разполага с правната възможност да претендира цедираното вземане от длъжника преди датата на уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне, тъй като извършената между предишния и новия кредитор на длъжника сделка /цесия/ няма действие спрямо длъжника до момента на уведомяването.

На основание чл.99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Не съществува правна пречка предишният кредитор да извърши уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането чрез друго упълномощено от него за целта лице. Няма пречка това друго упълномощено от предишния кредитор лице да бъде новият кредитор на длъжника.

Купувачът на вземането става кредитор н.длъжника от деня, в който съобщението, за извършеното прехвърляне достигне до длъжника. Извършеното между ищеца и „У.К.Ф." ЕАД прехвърляне на вземане към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение няма доказателства да е било съобщено на длъжника, поради което към този момент както и към настоящият момент ответникът Ш. няма изискуемо задължение към ищеца „А.з.с.на в.” ЕАД.

 

Искането на ищеца за разноски следва да бъде оставено без уважение поради отхвърляне н.предявения иск.

Ответникът няма направени в производството разноски.

На осн. т.13 от ТР 4/2013/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС издадената по ч.гр.д. № 279/2019 год. по описа н.РС-К.заповед за изпълнение не подлежи н. обезсилване при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК.

Водим от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от  „А.з.с.на в." ЕАД, с ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, **** представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. чрез юрисконсулт П. Б., със съдебен адрес по чл. 39 ал. 1 от ГПК******  против И.Б.Ш., ЕГН ********** *** иск съдът да признае за установено, че И.Б.Ш., ЕГН ********** като кредитополучател по договор за стоков кредит № 2372196/03.08.2016 г. дължи на „А.з.с.на в.“ ЕАД с ЕИК ******по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 279/2019 г. по описа на Районен съд – К., суми: 820,41 лева /осемстотин и двадесет лева и 41 стотинки/ главница от 7 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.01.2017 г. до 21.07.2017 г.; 59,66 лева /петдесет и девет лева и 66 стотинки /- договорна /възнаградителна/ лихва, за периода от 21.01.2017 г. до 21.07.2017 г.; 147,16 лева /сто четиридесет и седем лева и 16 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 21.01.2017 г. до 01.02.2019 г.; законна лихва върху главницата, считано от 01.02.2019 г. до окончателно погасяване на задължението.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред ОКРЪЖЕН СЪД  Ст. З.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                                                               След влизане в сила на решението препис от него да се приложи към ч.гр.дело №.279/2019год. на РС- К.

 

                                                                                                                                                                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: