Определение по дело №42/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Гр. София, 07.05.2021 г.

 

           

Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията т. д. н. № 42 по описа за 2020 година на СОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ.

            Синдикът на „С.п.с.” ЕООД – в несъстоятелност е изготвил на  10.03.2021 г. списък по чл. 688, ал. 1 вр. чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на приети допълнително предявени вземания към „С.п.с.” ЕООД – в несъстоятелност и списък по чл. 688, ал. 1 вр. чл. 686, ал. 1 т. 3 ТЗ на неприети допълнително предявени вземания към „С.п.с.” ЕООД – в несъстоятелност, които са обявени в ТРРЮЛНЦ на 16.03.2021 г. под № 20210316171230.

В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило  възражение от А.Д. „П.И П.“ срещу неприемането на вземанията му, включени под № 2 в съставения списък по чл. 688, ал. 1 вр. чл. 686, ал. 1 т. 3 ТЗ на неприети допълнително предявени вземания, в общ размер от 115200 лв., от които 96000 лв. – главница без вкл. ДДС, представляваща дължимо и незаплатено адвокатско възнаграждение, и 19200лв. – договорна неустойка в размер на 20 % върху главницата.

Синдикът в становището си по чл. 690, ал. 2 ТЗ е изложил подробно доводи за неоснователност на възражението. 

Длъжникът не е изложил становище по възражението.

Съдът, като обсъди доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Възражението е допустимо – подадено е в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Видно от представения с молбата на А.Д. „П.И П.“ за предявяване на вземане от 02.03.2021 г. договор за правно съдействие и процесуално представителство от 21.10.2019 г., адвокатското дружество се е задължило да извърши проучване и правен анализ на правното, финасовото и фактическото положение на „С.п.с.” ЕООД и на правоотношенията му с „Ю.“ АД и „Е.М.“ ЕООД, да предоставя правни консултации по ЗУЕТ, да оказва правно съдействие, да изготвя документи, да осъществява процесуално представителство пред държавни и общински органи, съдилища, съдебни изпълнители и други трети лица, да осъществява представителство по пълномощие в общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост „ПАРКВЮ“, находяща се в гр. Банско и т. н., а  „С.п.с.” ЕООД се е задължило в 5-дневен срок от сключването на договора да плати на адвокатското дружество възнаграждение в размер на 96000 лв. без ДДС. В договора не е уговорен срокът на действието му.

От представените от адвокатското дружество писмени доказателства /с възражението и в о. с. з./ се установява, че в изпълнение на договора са били предоставяни правни услуги на възложителя и е осъществявано представителство в общи събрания на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост „П.“, находяща се в гр. Б.

Същевременно договора не разкрива достатъчно ясно волята на страните относно насрещните престации, което налага тълкуване.

От клаузите на договора не може да се направи еднозначен извод, че е уговорено задължение за плащане на възнаграждение срещу предоставени услуги /в какъвто смисъл съдът тълкува изложеното от процесуалия представител на адвокатското дружество в о. с. з./, тъй като липсва изрична такава уговорка /вж. в този смисъл решение № 94/20.04.2021 по гр. д. № 2752/2020 г. на ВКС, IV ГО/. Дори по пътя на тълкуването да се стигне до извода, че именно такава е волята на страните, това не обосновава извод за валидно възникване на задължението за плащане на възнаграждение, тъй като, както се посочи по-горе, в договора не е уговорен срокът на действието му, а, както е прието и от синдика, срокът е съществен елемент от съдържанието на договорите с продължително изпълнение /какъвто очевидно е сключеният между страните договор/, по който съществен елемент е необходимо да е постигнато съгласие между страните. В противен случай престацията е неопределена, съответно не възниква насрещно задължение. Следва да се отчете също, че тази неопределеност на престацията нарушава  принципа на справедливостта и на еквивалентността на насрещните престации /тъй като срещу еднократното плащане от възложителя на сумата от 96000 лв. без ДДС   изпълнителят би дължал неограничено във времето, съответно - и по обем, задължение за предоставяне на правни услуги, респ., както е в случая, за оказани правни услуги със сравнително ограничени предметен обхват и обем на извършената работа /доколкото само за такива има представени доказателства/ възложителят ще дължи значителното възнаграждение от 96000 лв. без ДДС/.

Отчитайки липсата на уговорен срок на действие на договора, същият би могъл да бъде разгледан и като договор за текущо /абонаментно/ правно обслужване, сключен като безсрочен. Но липсва основание за такова тълкуване на волята на страните, тъй като характерът на такъв вид договор предполага плащане на месечно, /както например е предвидено в чл. 6, т. 11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, годишно или за друг времеви отрязък периодично възнаграждение /с оглед свободата на договаряне/, независимо от това дали за съответния период реално са предоставени правни услуги или не, а в случая възнаграждението е уговорено като платимо еднократно.

Съобразно всичко гореизложено съдът намира, че в настоящото производство съобразно представените доказателства не се установи безспорно наличието на задължение на „С.п.с.” ЕООД – в несъстоятелност към  А.Д. „П.И П.“ за плащане на уговореното в договора за правно съдействие и процесуално представителство възнаграждение, съответно, с оглед акцесорния характер на неустойката, не се установи и задължение за плащане на неустойка, произтичащо от същия договор.

            С оглед изложеното съдът следва да остави без уважение възражението на  А.Д. „П.И П.“ и да одобри съставения от синдика списък на приетите допълнително предявени вземания без промяна.

            Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на А.Д. „П.И П.“ с БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от адв. С. П. от САК, срещу неприемането на вземанията му в общ размер от 115200 лв., включени под № 2 в съставения на 10.03.2021 г. и обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.03.2021 г. под № 20210316171230 списък по чл. 688, ал. 1 вр. чл. 686, ал. 1 т. 3 ТЗ на неприети допълнително предявени вземания към „С.п.с.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК ***********.

ОДОБРЯВА съставения на 10.03.2021 г. и обявен в ТРРЮЛНЦ на 16.03.2021 г. под № 20210316171230 списък по чл. 688, ал. 1 вр. чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на приети допълнително предявени вземания към „С.п.с.” ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК **********, както следва:

№ по ред	Име на кредитора	Размер на вземането в лева	Основание на вземането	Привилегия на вземането	Обезпечение на вземането	Дата на предявяване в съда
1	"Ч.Е.Б." АД, ЕИК *********	22,37	Фактура № **********/09.01.2020 г.		Няма	01.02.2021 г.
		от които:
1.1		22,36	Цена на консумирана електрическа енергия и достъп до разпределителната и преносната мрежа от 05.12.2019 г. до 04.01.2020 г.	Чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ
1.2		0,01	Обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, изчислено върху главницата по т. 1.1 за периода 04.02.2020 г. - 20.01.2021 г., както и	Чл. 722, ал. 1, т. 9 от ТЗ
			обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата по т. 1.1 за периода от 21.01.2021 г. до окончателното й изплащане
2	"С.С." ЕООД, ЕИК ********	329 979,27	Предварителен договор за прехвърляне на недвижими имоти от 05.04.2019 г. и решение от 10.03.2020 г. по ВАД № 13/2019 г. на Международния арбитражен съд при Сдружение "Алинс за правно взаимодействие"	Чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ	Няма	02.03.2021 г.
		от които:
2.1		290 000,00	Присъдена неустойка
2.2		39 979,27	Присъдени съдебно-деловодни разноски
	ОБЩО	330 001,64

 

 

Определението да се обяви в ТРРЮЛНЦ и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 ТЗ на Софийски окръжен съд.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 СЪДИЯ: