РЕШЕНИЕ
№ 2162
гр. Пловдив, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330113681 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, против В. СТ. А., ЕГН **********, с която е предявен
установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
240 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между ответника и трето лице – кредитор „Креди Йес” ООД е
сключен на 15.05.2019 г. Договор за паричен заем № ****, въз основа на който дружеството
е предоставило заем. Ответникът се задължил да върне заема в общ размер на 1766.33 лева,
от която сумата в размер на 266.33 лева представлявала договорна лихва. Било договорено
заемната сума, ведно с договорената лихва, да бъде върната в срок до 25.11.2019 г., на 9
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 196.26 лева, платими
при първа погасителна вноска 25.03.2019 г. и последна погасителна вноска с падеж–
25.11.2019 г. Твърди се, че ответникът заплатил общо 4 броя погасителни вноски, всяка в
размер на 196.26 лева. Срокът на договора изтекъл, но ответникът не погасил изцяло
задълженията си. Останала незаплатена главница в размер на 888.64 лева.
Твърди, че на 15.01.2020 г. между кредитора и ищеца е подписано Приложение № 1
към Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г., по силата на който
вземанията на „Креди Йес“ ООД срещу ответника, произтичащи от Договор за паричен заем
№ **** от 15.05.2019 г., били прехвърлени на дружеството-ищец, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви.
Сочи се, че цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената
цесия, като на ответника били изпратени от страна на „Креди Йес“ ООД, чрез „АСВ“ ЕАД,
два броя уведомителни писма за извършената цесия, които се върнали в цялост като
неполучени.
Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 6131/2021 г. по описа на ПдРС,
XIX граждански състав, за сумата от 888.64 лева, представляваща главница по Договор за
1
паричен заем № ****, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК– 13.04.2021 г., до окончателното й
погасяване.
Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което
за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК.
Моли предявеният иск да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда до окончателното погасяване.
Претендира направените разноски за заповедното и за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна
страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 6131/2021 г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с. в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № 3531/14.04.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника, за следните суми: 888.64 лева – главница, дължима по Договор за кредит
№ ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда –13.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което
за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК.
Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което същият е допустим,
тъй като е предявен в срок, имащо за предмет същото вземане.
Относно неговата основателност, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже, при условията
на пълно и главно доказване, възникване на процесното вземане и неговия размер, в т.ч. –
наличието на валидно правоотношение по Договор за паричен заем № **** от 15.05.2019 г.,
сключен между ответника и „Креди Йес” ООД, по който е предоставена съответната
парична сума в размер на 888.64 лева, която е усвоена от ответника и е настъпил падежът за
погасяване на всички вноски. Ищецът следва да докаже пълно и главно валидно
прехвърляне на вземанията в негова полза, както и, че длъжникът е уведомен за цесията от
цедента.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил
задължението си.
По делото не е представен твърденият Договор за паричен заем № **** от 15.05.2019 г.
/дата, изрично посочена като момент на възникване на правоотношението в заявлението и в
исковата молба/. Следователно, не се установява наличието на облигационната обвързаност,
във връзка с която се заявява да е начислена и дължима претендираната сума. С
определението по чл. 140 ГПК /получено редовно от ищеца – разписка л. 49/, на основание
чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът е дал изрични указания в горния смисъл – че не се представят
доказателства за правоотношение по Договор за паричен заем от сочената дата – 15.05.2019
г.. Въпреки тях, ищецът не ангажира доказателства за установяването му. Само изложеното
е достатъчно за отхвърляне на претенцията. Не се доказва възникване и наличие на договор
от тази дата, т.е. липсва поддържаното основание за дължимост на процесната сума.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, по смисъла
на чл. 154, ал. 1 ГПК, недоказаното се приема за нестанало.
2
Тъй като не се установи първият от елементите на фактическия състав на предявения
главен иск, същият е неоснователен, а обсъждането на останалите кумулативно изискуеми
предпоставки за уважаването му принципно е безпредметно.
За пълнота, може да се добави следното - налице е Договор за паричен заем № ****,
сключен между ответника и „Креди Йес” ООД, но от друга дата – 26.02.2019 г. /л.5/, като
съгласно същия размерът на отпуснатия заем е в размер на 1500 лева, а не, както се твърди
в заявлението и в исковата молба от ищеца в размер на 888.64 лева. Същият представлява
различно правоотношение, респ. различно основание за начисляване на суми, поради което
и се явява ирелевантен за конкретния казус.
Нещо повече, дори да се приеме, че е налице Договор за паричен заем № ****, сключен
между ответника и „Креди Йес” ООД от 26.02.2019 г., това обстоятелство не може да
обоснове дължимостта на претендираната от ищеца сума, дължима по различен договор от
този, посочен, както в заявлението, така и в исковата молба – Договор за паричен заем №
**** от 15.05.2019 г. за различна предоставена в заем сума на ответника.
Всеки отделен договор е източник на отделно облигационно правоотношение и
поражда отделни задължения.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и
главно доказване съществуването на сключен между ответника и „Креди Йес” ООД
Договор за паричен заем № **** от 15.05.2019 г., при посочените условия.
Ето защо предявеният иск следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът не е направил разноски, поради което и такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
против В. СТ. А., ЕГН **********, установителен иск с правна квалификация почл. 422
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД, за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 888.64
лева - главница по Договор за паричен заем № **** от 15.05.2019 г., сключен с „Креди
Йес“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на 15.01.2020 г. с Приложение № 1 към
Договор за покупко – продажба на вземания /цесия/ от 28.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 13.04.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена е
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3531/14.04.2021 г. по
ч.гр.д. № 6131 по описа за 2021 г. на ПРС, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
4