№ 30408
гр. София, 26.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110140455 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. С. П. срещу „И**“
ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност и предявените с нея искове са
допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да се допусне съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, формулирани от
ищеца в исковата молба и ответника в отговора на исковата молба.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице
да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, при
депозит в размер на 300 лв., платим както следва: 200 лв. от бюджета на съда и 100 лв. от
ответника, в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е**** В*** Ж**.
Вещото лице да се уведоми за поставените задачи след представяне на доказателства
за внесен депозит.
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.11.2024 г. в
13,15 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от Н. С. П.
срещу „И**“ ЕООД с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
853,58 лЕ., представляваща трудово възнаграждение за периода 01.03.2022 г. –
30.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на
исковата молба (20.07.2023 г.) до окончателно изплащане и сумата от 115,93 лЕ.,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.04.2022 г. до 19.07.2023 г.;
540,13 лЕ., представляваща трудово възнаграждение за периода 01.05.2022 г. до
30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на
исковата молба (20.07.2023 г.) до окончателно изплащане и сумата от 64,21 лЕ.,
представляваща мораторна лихва за периода от 20.06.2022 г. до 19.07.2023 г.;
500,00 лЕ., представляваща обезщетение за неизползван годишен отпуск за 10 дни,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от дата на подаване на исковата молба
(20.07.2023 г.) до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен трудов договор на
07.02.2022 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „технически ръководител-
строителство“. Трудовият договор бил сключен за седмично работно време от 5 дни с
дневно работно време от 8 часа. По силата на т.3 от договора, уговореното трудово
възнаграждение било в размер на 1 100 лв. месечно, като било уговорено и допълнително
възнаграждение за прослужено време в размер на 0.6 % годишно. Възнаграждението
следвало да се заплаща до 20-то число на следващия месец. В трудовия договор бил
уговорен платен годишен отпуск в размер на 20 дни. Твърди се, че трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 01.07.2022 г., но до
момента на ищеца не били изплатени изцяло трудовите възнаграждения за месеци март и
юни 2022 г., както и обезщетение за неизползван отпуск за 10 дни. При тези твърдения моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
твърди, че претендираните от ищеца трудови възнаграждения са заплатени. Оспорва се и
претендираното обезщетение за неползван отпуск, като се сочи, че ищецът е работил при
ответника 5 месеца, за които пропорционалният размер отпуск се твърди, че е 8 дни.
Ответникът излага, че обезщетението за неползван отпуск за 8 дни, след приспадане на
удръжките, възлиза на 362,16 лв., която сума твърди, че също е заплатена на ищеца. Оспорва
2
и акцесорните претенции. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че за
процесния период между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по
силата на което е престирал труд в полза на ответното дружество. На следващо място
ищецът следва да установи по делото и размера на дължимото му се трудово
възнаграждение.
В тежест на ответното дружество е да докаже плащане на претендираните от ищеца
трудови възнаграждения.
По иска с правно основание чл. 224 КТ
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника,
прекратяване на същото, размера на последното получено брутно трудово възнаграждение,
размера на полагащия се платен годишен отпуск и размера на обезщетението за неползван
такъв.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
погасяването на дълга.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал.
1, т. 4 от ГПК факти:
1/ че между страните е бил сключен трудов договор на 07.02.2022 г., по силата на който
ищецът е заемал при ответника длъжността „технически ръководител-строителство“,
както и че ТПО между страните е прекратено на основание чл. 325, т. 1 КТ считано от
30.06.2022 г.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
3
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4