Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 11.12.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав в публично
заседание на девети декември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдия Банкова гр. дело №5527 по описа на
Плевенски Районен съд за 2019г. и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
си молба ищецът П.И.К., твърди по силата
на договор за заем от 13.06.2017г., е предал на ответника Н.И.С., сумата 2000лв.,
която ответника се е задължил да върне на 31.08.2017г. Твърди се, че сумата и до
настоящия момент не е върната. Въз основа на изложеното моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 2000лв.,представляваща
предоставен заем,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на ИМ до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски.
Ответникът не е оспорил
предявения иск.
Съдът, след като прецени
доказателствата по делото и взе
предвид становището на
страните, намира за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем е неформално възмездно
двустранно и реално съглашение, по силата на което заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да ги върне в определен срок. По делото е представена разписка от 13.06.2017г.,
от която е видно, че ответникът е получил от ищеца сумата 2000лв., със
задължение да я върне на 01.08.2017г. Представената разписка не оспорена по
надлежния ред от ответника, поради което
съдът я приема като годно доказателство относно отразените в нея
обстоятелства.Същата се ползва с доказателствена сила, като частен
свидетелстващ документ, когато издателят удостоверява неизгодни за себе си
факти. Ищецът твърди, че до датата на
падежа ответникът не е
изпълнил задължението си. По
правната си същност
това е твърдение
за отрицателен факт, което
освобождава ищеца от
тежестта на доказването
му, която е лежала върху ответникато, който е следвало да ангажира
доказателства, че е изпълнил задължението си.В този
смисъл съдът счита,
че предявеният иск
е основателен и доказан и
следва да
бъде уважен в
пълният му размер.
При този
изход на процеса
и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати
на ищеца деловодните
разноски в размер
381,74лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.240, ал.1 от ЗЗД Н.И.С.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ
на П.И.К., ЕГН**********, сумата от 2000лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен
заем от 13.06.2017г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 26.08.2019г.-датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.И.С.,
ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.К., ЕГН**********, сумата 381,74лв.,
представляваща направени деловодни
разноски.
Решението може
да се обжалва
пред ПОС в двуседмичен срок
от получаване съобщенията за постановяването му до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: