Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
…………………………….., Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на
двадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар Румела Михайлова
и с участието на прокурор Александър Атанасов от Варненска окръжна
прокуратура изслуша докладваното от съдията административно дело №1441/2017г.
Производство
по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Делото
е образувано по исковата молба на М.Л.Ж. – изтърпяващ наказание „доживотен
затвор“ във Варненския затвор срещу Министерството на правосъдието и Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във
връзка с чл.74 ал.2 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./. Иска се съдът да
установи дискриминационно третиране и да присъди обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 25 000 лева за периода от 2007г. до настоящия
момент и присъждане на лихви за забава от датата на увреждането до
окончателното изплащане на обезщетението.
Първоначално
делото е било образувано пред Варненския районен съд, който го е препратил по
подсъдност на Варненския административен съд. Настоящият съд е приел, че ищецът е предявил
обективно съединени искове по чл.71 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от ЗЗДискр. и иск по
чл.74 от същия закон за обезщетение за
вреди, причинени от дискриминационните действия.
В
съдебното заседание на 27 септември 2017г. М.Л.Ж. уточнява, че исковата му
претенция обхваща периода от м.януари 2007г. до м.декември 2014г. и е свързана
с обезщетение за материални вреди в размер на 5 000 лева /за това, че е
заплащал 98 стотинки на минута за телефонен разговор/ и за нематериални вреди в
размер на 20 000 лева /не е могъл да разговаря с адвоката си за
организиране на своята защита/. Смята, че отговорна за причинените му вреди е
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Тоест, в това съдебно заседание
ищецът е изменил искът си за обезщетение
по отношение на претендирания период на увреждане и относно вида на вредите. Посочил е, че вредите са причинени от
дискриминационното действие на управата на Затвор – Варна, изразяващо се в
предоставяне на телефонни услуги на по-ниски цени на изтърпяващите наказания в
Трудово-поправителните общежития
/общежития от открит тип/ и общежития от закрит тип в Разделна, което е
към Варненския затвор. Предоставянето на по-скъпи телефонни услуги на
изтърпяващите наказание „доживотен затвор“ във Варненския затвор, ищецът
намира, че уврежда равенство в третирането по смисъла на чл.74 от ЗЗДискр.
В
съдебното заседание на 8 ноември 2017г. адв.М.К., служебен защитник на ищеца
отново изменя периода на търсеното обезщетение и вместо от януари 2007г. до
декември 2014г., го променя на 07.10.2006г. до настоящия момент. Подчертава, че ответници по искът за
обезщетение са Министерството на правосъдието /МП/ и Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/. В същото заседание, в което е участвал
лично и ищецът, той уточнява, че искът за обезщетение за нематериални вреди,
произтичащи от дискриминация в периода
от 2006г. до 2010г. е срещу Министерството на правосъдието, защото е ползвал
телефонни услуги на цена 0.98 лева на минута за разлика от изтърпяващите
наказание в ТПО от закрит и открит тип. Отново
сочи, че дискриминацията срещу него е съществувала в периода от 2006г. до
2014г. и е причинена от двамата ответници. В същото заседание заявява, че е бил
дискриминиран по социално и лично положение. Смята, че е дискриминиран по
отношение на лицата, които изтърпяват ефективно наказание при друг вид режим,
както и по отношение на останалите граждани на Република България, които не са
лишени от свобода.
В
съдебното заседание на 20 декември 2017г., М.Л.Ж. уточнява за пореден път, че
исковата му претенция обхваща периода от м.октомври 2006г. до настоящия момент.
В хода на устните състезания сочи, че през 2015г.-2016г. е премахната фирма „Контел“
и са поставени телефонни апарати на „Мобика“, които според него са на
по-разумни цени, но е няма постоянен достъп до телефон.
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” притежава правосубектност, тъй като е
юридическо лице към Министъра на правосъдието
със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, съобразно
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС.
Ответниците
- Министерството на правосъдието и
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се представляват от
юрисконсулт С.С., която в писмено становище с вх.№15163/26.09.2017г.
подчертава, че в хода на съдебното производство не са събрани доказателства за
неравноправно третиране на ищеца и претърпени от него вреди, които да са пряка
и непосредствена последица от дискриминационно отношение. В писмените бележки, представени в съдебното
заседание на 20.12.2017г. и в хода на устните състезания, юрисконсулт Славова изтъква,
че М.Ж. не е бил дискриминиран по някой
от защитените признаци по чл.4 от ЗЗДискр. Лицата, изтърпяващи различни
наказания и при различен режим, имат различен достъп до телефон, което не
представлява дискриминация. Смята, че двата иска срещу МП и срещу ГДИН:
установителен и осъдителен са неоснователни и недоказани и иска да бъдат
отхвърлени, като съдът присъди в полза на ответниците юрисконсултско
възнаграждение.
Представителя
на Варненска окръжна прокуратура също намира исковете срещу Министерството на
правосъдието и срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за
неоснователни и недоказани и иска тяхното отхвърляне. Подчертава, че исковата
претенция, обхващаща периода до 30.05.2012г. е погасена по давност и съдът
следва да се произнесе само за тази след 30.05.2012г. Счита, че не е установено
неравно третиране спрямо ищеца по смисъла на чл.74 ал.1 и ал.2 от ЗЗДискр. Не
може да има неравно третиране между осъдени на доживотен затвор и тези,
настанени в трудово-поправителни общежития, защото двете категории лишени от
свобода не се намират при сравними сходни обстоятелства. Ищецът изтърпява
наказанието си в зона за засилен надзор и охрана, в която осъдените стоят в
постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Услугите на „Контел“
са били на цени еднакви за останалите лишени от свобода в Затвор Варна. По
делото не са установени незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
затворническата администрация и затова искът за обезщетение по ЗОДОВ за
материални и нематериални вреди е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
По
въпросът: "На кой съд са
подсъдни делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал.1, т. 1
и т. 2 от Закона за защита от дискриминацията, за установяването на нарушението
по този закон, респ. за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да
възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения?" е образувано тълкувателно дело №1/2016г. между ОСС от ГК от ВКС и ОСС от I и II колегия на
ВАС, по което няма постановено тълкувателно постановление/решение. До
постановяването му, исковете по чл.71 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗДискр.: за
установяване на нарушението, представляващо дискриминация и за осъждане
на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения са
подсъдни на районните съдилища, както е посочено изрично в ал.1 на чл.71 от
ЗЗдискр.
Искът
за обезщетение по чл.74 от ЗЗДискр., може да бъде предявен по реда на ЗОДОВ и е
подсъден на административния съд, когато лицето е претърпяло вреди от нарушение
на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането и тези
вреди са причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни
органи и длъжностни лица.
С
исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
25 000 лева срещу МП и ГДИН за периода от м.януари 2007г. до настоящия
момент, т.е. до завеждането ѝ на 23.05.2017г. ведно с лихви за забава от
увреждането до пълното му изплащане. Последвалото изменение на исковата
претенция за обезщетение за материални вреди в размер на 5 000 лева и за нематериални вреди в размер на
20 000 лева. Изменено е основанието на иска, като е запазен петитума –
осъдителен иск спрямо двамата сочени ответника. По правилата на чл.214 ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, основанието на иска може да бъде изменено в
първото по делото заседание, както това е сторено от ищеца в настоящото
производство. В исковата молба както юридически факт, от който е произтича
исковата претенция е дискриминационно отношение във връзка с предоставяне на
по-скъпи телефонни услуги на М.Л.Ж. в сравнение с лишените от свобода,
настанени в ТПО и общежития от открит и закрит тип. Останалите изменения на
основанията на предявения осъдителен иск, свързани с ограничения достъп на
ищеца до телефон, поради това, че е в зона
със засилен надзор и охрана, съдът намира за недопустими и неуместни по смисъла
на чл.214 ал.1 от ГПК с оглед защитата на ответниците, тъй като юридическия
факт, от който произтича обезщетението за вреди е променен след първото
заседание по делото /решение №59/27.04.2015 по дело №4647/2014 на ВКС, ГК, III г.о., докладчик
съдията О. К./. Първоначално
сочения юридически факт – неоснователно действие по предоставянето на по-скъпи
телефонни услуги на лишените от свобода в Варненския затвор от тези, изтърпяващи
наказание в ТПО и в затворнически общежития от закрит и открит тип е заменен с
друг юридически факт – режима на изтърпяване на наказанието наложено на ищеца и
свързаното с него ограничение на придвижването и свободното време, а оттам и намаления
достъп до телефонни услуги. Изменението на периода на увреждане вместо от м.януари 2007г. на
м.октомври 2006г. също е недопустимо, защото е направено извън срока по чл.214
ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК.
Следователно, предмет на настоящото
дело е иск за имуществени вреди в размер на 5 000 лева и иск за
неимуществени вреди в размер на 20 000 лева срещу МП и ГДИН за периода от м.януари
2007г. до 23.05.2017г. ведно с лихви за забава от увреждането до пълното му
изплащане, предявени на основание чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. във връзка с чл.1 ал.1
от ЗОДОВ във връзка с неравно третиране по отношение на предоставените в Затвор
Варна телефонни услуги на цени по-високи от тези, предоставени в същия период
на изтърпяващи наказания в затворнически общежития от закрит и открит тип към Варненския затвор. По смисъла на новата
редакция на чл.41 ал.2 от Закона за изтърпяване на наказанията и задържане под
стража няма трудово-поправителни общежития, а затворнически общежития от
закрит и открит тип, поправителни домове
за непълнолетни и арести.
Съдът
намира за основателно възражението на прокурора от ВОП за изтекла погасителна
петгодишна давност по чл.110 от Закона за задълженията и договорите, предвид
липсата на посочен друг срок в ЗОДОВ. Тоест, исковата претенция на М.Л.Ж. за
обезщетение за вреди, настъпили преди 23.05.2012г. е погасена по давност и не
следва да бъде разглеждана в настоящото съдебно производство.
Съдът като взе предвид становищата на страните
и направените уточнения,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
приложимия към правните отношения закон, намира за установено следното
от фактическа страна:
От
представената служебна справка с вх.№9051/05.06.2017г. става ясно, че М.Л.Ж. е постъпил
в затвора в гр.Варна на 12.10.2006г. като подсъдим по НОХД №2244/2006г. по
описа на Варненски окръжен съд за престъпление по чл.152 ал.3 т.4 във връзка с
ал.1 т.2 от НК. Присъдата по делото е получена за изпълнение на 16.12.2008г. в
размер на 13 години лишаване от свобода при „строг“ режим на изтърпяване. На
30.03.2010г. е получена за изпълнение присъда №62/13.05.2008г. по НОХД
№1873/2008г. на ВОС, с която М.Л.Ж. е осъден на доживотен затвор без замяна при
специален режим на изтърпяване за престъпление по чл.116 ал.1 т.12 и чл.54 от НК. На основание чл.25 във връзка с чл.23 ал.1 от НК, съдът е групирал
наказанията по двете наказателни дела в общо наказание „доживотен затвор без
замяна“ при специален режим на изтърпяване, което е започнало на 27.07.2005г. С
протокол №5/05.10.2006г. на комисия по чл.73 от ЗИНЗС режимът на изтърпяване на
наказанието е заменен от „специален“ на „строг“.
Приложен
е рамков договор входиран в Министерството на правосъдието на 19.09.2006г. и в ГДИН на 21.09.2006г. между
МП и „БиВифон България“ ЕООД, представлявано от управителя Ч. Като с валиден международен паспорт
до 14.12.2007г., въпреки че според чл.12 ал.1 от същия, таксите за телефонните
разговори са валидни за периода от 2006г. до 2011г. включително. В ал.3 на
същата разпоредба от договора е отбелязано, че таксите за телефонните разговори
валидни от 01.01.2012г. ще бъдат преговаряне най-късно до 30 ноември 2011г. В
договорът не е посочен изрично срок на действието му, но от цитираните
разпоредби следва, че ще продължи да се
прилага между страните и след 01.01.2012г., въпреки че международния паспорт на
управителя и едноличен собственик на капитала на фирмата-изпълнител изтича на
14.12.2007г. Това обстоятелство повдига въпроси, на които не може да бъде
търсен отговор в настоящото
производство.
От
заповед №Л-5691 от 16.10.2007г. на гл.директор на ГДИН става ясно, че договорът
между Министерството на правосъдието и „БиВифон България“ ЕООД е подписан за 10
години и въвежда система в местата за лишаване от свобода организация и контрол
при провеждане на телефонни разговори. Отбелязано е изрично, че телефонната
система се въвежда във всички затвори и ще бъде въведена в експлоатация в края
на м.октомври 2007г. Подчертано е, че на лишените от свобода се осигурява достъп
до телефонен пост след ставане от сън до вечерна проверка, като обвиняемите и
подсъдимите имат право на телефонна връзка със защитниците си без ограничения
по брой и време. Системата „Контел“ осигурява безплатна месечно оборотна карта
за разговори на новопостъпили лишени от свобода за уведомяване на близки и
защитници, за постъпването им в МЛС или по друг повод, разрешен от началника на
затвора или упълномощено от него лице. Лишените от свобода могат да получават
суми за ползването на телефонния пост без ограничения, които се начисляват към
дебита на карта „Контел“, над сумата, която се ползва е извън размера,
определен в чл.52 и чл.56 от ППЗИН за осъдените и чл.180 от ППЗИН за обвиняеми
и подсъдими. Телефонните разговори се провеждат без ограничение в броя, като
всеки е с продължителност до 5 минути, определена от системата на доставчика на
услугата, като след изтичането им разговорът автоматично се изключва. Всеки
лишен от свобода може да заяви 10 телефонни абоната, с които желае да поддържа
връзка, които се одобряват от съответния ИСДВР. Промени в одобрените за връзка
телефонни абонати се внасят по молба на лишените от свобода веднъж месечно. При
неспазване на изискванията за провеждане на телефонен разговор, същия може да
бъде прекратен и началника на затвора може да забрани за срок от един месец
телефонни разговори с лица, оказващи отрицателно влияние. Не могат да се
налагат ограничения за провеждане на телефонни разговори с възходящи, низходящи
роднини по права линия, братя, сестри и съпрузи.
Видно
от приложение №9 към посочения по-горе договор, цените на телефонните разговори
са посочени в евро и без да е включен данък върху добавената стойност, са както следва: 1/ за страната: мобилен
разговор – 0.42 евро без ДДС на минута; местно повикване и тарифна зона І – 0.1
евро без ДДС на минута; тарифна зона ІІ – 0.15 евро без ДДС на минута; тарифна
зона ІІІ – 0.20 евро без ДДС на минута; 2/ за чужбина: чужбина І – 0.75 евро
без ДДС на минута, чужбина ІІ – 1 евро без ДДС на минута, чужбина ІІІ – 1.25
евро без ДДС на минута, чужбина ІV – 1.5 евро без ДДС на минута, чужбина V –
2.5 евро без ДДС на минута, чужбина VІ и VІІ – 4.5 евро без ДДС на минута. По силата на този договор изпълнителят
„БиВифон България“ ЕООД се задължава да изгради в местата за лишаване от
свобода, ръководени от възложителя, независимо работеща в тях подсистема,
трафикационна система Contel
/Контел/, която дава възможност на лишените от свобода да провеждат телефонни
разговори посредством бар-кодова идентификация. В ал.6 на чл.1 от договора е
посочено, че в затворите се предвижда поставянето на 1 телефонен апарат на 100
лишени от свобода, а в следствените арести – по 1 телефонен апарат на 50
задържани.
Видно
от писмо вх.№9270/07.06.2017г., телефонната система „Контел“ е стартирала в
Затвор Варна на 31.10.2007г., в затворническото общежитие Варна през м.февруари
2014г. и в затворническото общежитие /ЗО/ Разделна – на 09.04.2014г. Преди да
влезе в действие тази система, в корпуса на Затвор Варна телефонните разговори
са се провеждали по график за всички групи и по списъци, утвърдени от началника
на затвора. Настанените в зоната за засилен надзор и охрана са провеждали
разговори по същия начин, по който и лишените от свобода от общите части на
корпуса. Посочено е, че в Затвор Варна има 9 телефонни апарата във всеки
коридор, в ЗО Варна има един брой и в ЗО Разделна – 3 броя. Уточнено е, че
наличието на телефонни оператори и кои да бъдат те, не се определя от
съответния началник на затвора, а от ГДИН – гр.София. Цените на телефонните
разговори се определят от договора на ГДИН гр.София с фирма „Контел“ във всички
затвори в България.
Приложено
е писмо на управителя на „БиВифон България“, в което е посочено, че системата
„Контел“ е въведена в експлоатация в Затвор Варна към 31.10.2007г., оттогава до
20.12.2009г. цените на телефонните разговори са съобразно договорените по
приложение №9 към договора с Министерството на правосъдието, а именно: местно
повикване с три зони, съответно: 0.23 лева, 0.35 лева и 0.47 лева на минута с
ДДС; мобилни разговори: 0.98 лева на минута с ДДС, 7 международни зони, чиито
цени с вкл.ДДС са съответно: 1.76 лева, 2.34 лева, 2.93 лева, 3.51 лева, 5.85
лева и 10.53 лева. Считано от 20.12.2009г. цените на мобилните повиквания са
намалени до 0.74 лева на минута с ДДС и са били валидни и до 21.02.2012г.
Телефонните
разговори са били осъществявани от оператор „БиВифон България“ чрез системата „Контрел“
на едни цени до 30.11.2015г., които са променени от 01.12.2015г., както следва:
цена на минута към всички фиксирани мрежи в страната – 0.23 лева с вкл.ДДС, цена
на минута към всички мобилни мрежи в страната – 0.38 лева с ДДС, цена на минута
към международни мрежи І – 0.64 лева с ДДС, цена на минута към международни
мрежи ІІ – 1.36 лева с ДДС, цена на минута към международни мрежи ІІІ-1.72 лева.
Подчертано е, че правата на лишените от свобода, настанени в ЗО от открит тип и
правата на тези, настанени в зона за засилен надзор и охрана се съблюдават и
осъществяват съгласно нормативната уредба.
По
делото не бяха представени доказателства за цената на телефонните разговори в
периода от 21.02.2012г. до 01.12.2015г., въпреки че са били изискани от
ответника с протоколно определение от съдебното заседание на 08.11.2017г., в
което е присъствал процесуалния представител на двамата ответници.
Считано
от 21.09.2016г. Държавно предприятие „Фонд Затворно дело“ е сключил договор с
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД за срок от 6 месеца или до
изчерпване на стойността на договора за осигуряване на фонокарти с предплатени
включени минути за телефонни разговори в местата за лишаване от свобода на
територията на Република България. Единичната цена на фонокартата посочена в
договора е 3.33 лева без ДДС или 4 лева с ДДС. Според ценовото предложение към
договора с „БТК“ ЕАД, цената на разговора за 1 минута в лева без ДДС е:
селищен: 0.13 лева, междуселищен І, ІІ и ІІІ зона: 0.13 лева, национални
мобилни: 0.27 лева, международни І група: 0.27 лева, международни ІІ група:
0.53 лева, международни ІІІ група: 0.58 лева, международни ІV група: 2 лева,
международни V група: 2.67 лева и международни VІ група: 3.18 лева.
Видно
от двата цитирани по-горе договори с „БиВифон България“ ЕООД и с „БТК“ ЕАД за
предоставяне на телефонни услуги във всички местата за лишаване от свобода,
като договорените цени на телефонни разговори за минута са еднакви както за
затворите, така и за поправителните домове и затворническите общежития. Според
писмените доказателства, ответниците не са проявили неоснователно действие за
предоставяне на телефонни услуги на лишените от свобода във Варненския затвор
на цени по-високи в сравнение с тези, настанени в затворническите общежития и в
поправителните домове за периода от 23.05.2012г. до 23.05.2017г., за който
претенцията за обезщетение не е погасена по давност. По-късното въвеждане на системата
„Контел“ в затворническото общежитие Варна /от февруари 2014г./ и това в
Разделна /от април 2014г./ не обосновава неоснователно действие по
предоставянето на по-скъпи телефонни услуги в Затвор Варна /от
31.10.2007г./ в сравнение с тези две
места за лишаване от свобода. От този факт не може да се направи извод за
настъпването на вреди за ищеца, който изтърпява наказание във Варненския затвор,
които да са свързани с високи цени на телефонни разговори.
Съгласно
справка на началника на Затвор Варна с рег.№559/06 от 22.11.2017г. в периода
2006г.-2008г. в Затвор Варна и общежитията към него е прилагана заповед
№Л-2049/25.05.20014г. на главния директор на ГДИН и издадените във връзка с нея
организационни заповед на началника на затвора и началника на ЗО Разделна. Изрично е заявено, че съгласно действащите
административни актове, в нито един от тях не е поставено ограничение в начина
на третиране на лишените от свобода съобразно категорията, вида наказание или
режима на изтърпяването му. Всички лишени от свобода, пребивавали във
Варненския затвор през периода 2006г.-2017г. са били еднакво третирани по
отношение на правото им на телефонни разговори. Единствени отлики, които могат
да се направят досежно процесния период са тези предвидени в текстовете на закона,
а именно: чл.44 ал.4 и 5 от ЗИН /отм./, чл.167г от ППЗИН 8отм./ действали до
2009г. и текстовете на чл.71 и чл.72 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС. Според
визираната заповед в местата за лишаване от свобода телефонните разговори са за сметка на лишените от свобода и се изготвя
списък на тези, които желаят да провеждат такива. Списъкът се утвърждава от
началник сектор СДВР или началника на затворническото общежитие и се предава на
дежурния главен надзирател или командир на отделение. Лишените от свобода могат
да провеждат телефонни разговори в рамките на работното време. В почивните и
празничните дни и след изтичане на работното време, по преценка на дежурния
главен надзирател /дежурен командир на отделение, дежурен по арест/ при
наличието на изключителни причини от семеен характер, провеждането на разговори
може да се разреши под контрола на служител от надзорно-охранителния състав,
като се отбелязва в дневника за приемане и сдаване на дежурства. Лишените от
свобода могат да закупуват фонокарти от лавката на затвора, поправителния дом
или затворническото общежитие, а в случаите когато такава липсва, да получават
при посещения от близки и защитници. В изпълнение на горепосочената заповед,
началника на Варненския затвор е издал своя заповед от 31.05.2004г., в която е
разпоредено да се създаде нужната организация за снабдяване на затворническите
лавки с фонокарти за съответните телефонни апарати. Началникът на ЗОПТ Разделна
към Варненския затвор също е издал заповед от 03.06.2004г. в изпълнение на заповед
№Л-2049/25.05.20014г. на главния директор на ГДИН, в която е отразено, че
телефонните разговори се провеждат по график и списък, които се предават на
дежурния командир на отделението за деня, за да организира контрола по
провеждането им. Телефонните разговори на лишените от свобода е било предвидено
да се провеждат в рамките на работното време на администрацията или след
приключване на работния процес /на работещите затворници/ в подходящо за това
време, но не повече от 30 минути. В почивни и празнични дни и след изтичане на
работното време, по преценка на дежурния командир на отделение, при наличието
на изключителни причини от семеен характер, провеждането на телефонни разговори
може да се разреши под контрола на служител от НОС и това се отразява в нарочна
докладна записка, придружена с молба на осъдения.
Според
докладна записка от 13.10.2017г. на инспектор-психолог при Затвор гр.Варна,
лишеният от свобода М.Л.Ж. е участвал редовно в провежданите групови занимания
с лишени от свобода с доживотни присъди от момента на настаняването му в зоната
с повишена охрана и сигурност, включително в периода от 2007г. – 2014г. Представена
е справка с рег.№559/06 от 14.11.2017г. на началника на Затвор Варна, в която е
заявено, че в Затвор Варна се осигурява достъп на лишените от свобода до
телефонен пост, съобразно заповед №Л-4051/2 от 03.10.2016г., издадена от
гл.директор на ГДИН – София /приложена по делото/. В нея е посочено, че всеки
лишен от свобода може да разговаря с неограничен брой телефонни абонати и без
ограничение на продължителността на разговора, който е за сметка на затворника.
Характерът и съдържанието на разговорите не подлежат на контрол от
администрацията, но не могат да съдържат нецензурни и обидни думи, заплахи и
закани и да застрашават или нарушават сигурността и реда в затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие. Не се ограничава провеждането
на телефонни разговори с низходящи, възходящи роднини по права линия, братя,
сестри, съпруги, лице, с което лишения от свобода се намира във фактическо
съжителство, защитници и повереници. Лишените от свобода могат да закупуват
фонокарти за телефонните апарати в затвора от лавката на затвора, поправителния
дом или затворническото общежитие, както и да получават такива по време на
свиждане или чрез кореспонденция с близките си. В справката е подчертано, че
лишените от свобода в зоната с повишена сигурност в Затвор Варна са настанени
на основание чл.70 ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС в постоянно заключени помещения при
засилен надзор и охрана. Същите могат свободно да ползват телефонния апарат
монтиран в буферната зона и намиращ се непосредствено до решетката на коридора,
когато са отключени за ползване на лично време, хранене и провеждане на
дейности от социално-възпитателен характер. Извън тези случаи, при заявено
желание от страна на затворник му се осигурява достъп до телефонен апарат. В
отговор на началника на Варненския затвор с изх.№559/06 от 14.11.2017г. се
твърди, че телефонната система „Контел“ на фирма „БиВифон България“ е въведена
в Затвор Варна на 31.10.2007г., в ЗО Варна – м.февруари 2014г. и в ЗО Разделна
– 09.04.2014г. Преди нейното въвеждане, телефонните разговори в корпуса на
затвора са се провеждали по график за всички групи и по списъци, утвърдени от
началника на затвора. Този достъп до телефонни услуги е важал и за настанените
в зоната за засилен надзор и охрана. В Затвор Варна е имало 9 телефонни апарата
във всеки коридор, в ЗО Варна – един апарат и в ЗО Разделна е имало 3 телефонни
поста. Цените на телефонните разговори от сключването на договора до
30.11.2015г. са били различни от тези, влезли в сила от 01.12.2015г.
В
изготвената медицинска справка от 17.10.2017г., съставена въз основа на
амбулаторните журнали на психиатричен кабинет в МЦ на Затвор Варна, са описани
следните посещения на лишения от свобода М.Ж.: 14.09.2007г. – „Споделя, че се
чувства по-добре. Проведена психотерапевтична интервенция.“, 01.12.2012г. –
„Вторичен преглед при психиатър. Диагноза: Диссоциално разстройство на
личността, дадена терапия.“, 17.11.2012г. – „Проведен консулт с психиатър. Диагноза:
Диссоциално разстройство на личността. Дадена терапия.“, 17.07.2013г. –
„Преглед при психиатър. Диагноза: Диссоциално разстройство на личността. Дадена
терапия.“, 10.09.2017г. – „Споделя психотравматични оплаквания от личен
характер. Проведена психотерапевтична интервенция. Диагноза: Инсомния“
/безсъние/. Ищецът не установи дали „диссоциалното разстройство на личността“ и
„инсомнията“ /безсънието/ са пряка и непосредствена последица от по-високите
цени на телефонните разговори, заплащани от него в сравнение с лишените от
свобода, настанени в затворническите общежития във Варна и Разделна и в
сравнение с гражданите, които са на свобода. Поради това, съдът не може да
приеме за доказан искът за обезщетение за нематериални вреди.
Жалбоподателят
твърди, че високата цена на телефонните разговори в Затвор Варна му е попречила
да разговаря често с адвоката си във връзка с уточняване на защитна позиция
по ВНОХД №224/2008г. по описа на Варненския апелативен
съд – Наказателно отделение, за което е приложил определение №181/30.05.2008г.,
но обезщетения за вреди, настъпили през 2008г. са погасени по давност към
23.05.2012г. Смята, че е бил
дискриминиран по отношение на тарифата на телефонните разговори, защото тя е била
0.98 лв/минута в Затвор Варна и 0.20 лв-0.23 лв на минута в затворническите
общежития във Варна и Разделна.
В
хода на съдебното производство бяха разпитани свидетелите К.С.Р. и М.Б.К..
Според показанията на К.С.Р. до края на 2015г. и началото на 2016г. в зоната за
засилен надзор и охрана е ползвана телефонна система „Контел“, след което
телефонния оператор е бил заменен с „БТК“. Сочи, че няма ограничения към кой
номер са разговорите и фоно картите се закупуват единствено и само от
затворническата лавка и чрез тях може да се разговаря в страната и чужбина със
стационарни или мобилни телефонни номера. До началото на 2016г. са имали
ограничения в обажданията до 10 телефонни номера, които са заявявани
предварително пред началника на Варненския затвор с посочване на техните
притежатели. Свидетелят признава, че до настоящия момент в зоната със засилен
надзор и охрана имат свободен достъп до телефон, който е монтиран в тази зона, но
само в свободното им по график време: три пъти дневно – сутрин, на обяд и вечер.
Графикът е изготвен по групи така, че отделните групи да не се смесват. Подчертава,
че затворниците в тази зона не могат да бъдат търсени по телефона отвън. Сочи,
че тарифата на разговорите на „Контел“ във Варненския затвор е била 98 стотинки
на минута към мобилен оператор. Заявява, че след въвеждането на система „Контел“ от 2007г. до 2014г.
включително е може да си закупуват импулсни карти на „Булфон“ и на „Мобика“, но
не са могли да ги ползват в Затвор Варна, които са били използвани в
затворническите общежития към него във Варна и Разделна. Споделя, че в резултат
на високите телефонни тарифи ищецът е изпитвал безпокойство, гняв и безсилие,
защото не е можел да контактува редовно с адвоката си. Свидетелят М.Б.К.
посочва, че след въвеждането на системата „Контел“ през 2006г.-2007г. в
Варненския затвор, в общежитията към него все още са се ползвали телефоните на
„Булфон“ и „Мобика“, които са били на различни тарифи. Високата тарифа на
„Контел“ е карала ищеца да страда, да се ядосва, да се чувства безпомощен и
подтиснат, да изпитва безпокойство. Споделял му е, че се чувства дискриминиран,
отхвърлен, отритнат и пренебрегнат.
Свидетелските
показания /на лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор/ не опровергават
писмените доказателства, представени от ответниците относно равно третиране по
тарифата на телефонните разговори и достъпа до тях на всички лишени от свобода
в свободното им време по график, свързан с правилата за вътрешния ред и закона.
По
отношение на достъпа до телефон, поради това, че ищецът е в зона със засилен
надзор и охрана, съдът посочи по-горе, че намира за недопустимо и неуместно
такова изменение на основанието на исковата претенция по смисъла на чл.214 ал.1
от ГПК с оглед защитата на ответниците, тъй като юридическия факт, от който
произтича обезщетението за вреди е променен след първото заседание по делото /решение №59/27.04.2015 по
дело №4647/2014 на ВКС, ГК, III г.о., докладчик съдията О. К./. По тази причина,
съдът не намира за необходимо да бъде разгледан въпроса с достъпа до телефонни
услуги, още повече от свидетелските показания стана ясно, че дори лицата,
настанени в зоната със засилен надзор и охрана имат неограничен достъп до
телефон в зависимост с графика на свободното им време, но най-малко 3 пъти
дневно, който е в съответствие с организацията на вътрешния ред с оглед на
създадени правила за безопасност и избягване на конфликти между самите
затворници. В разглеждания казус, достъпът до телефонни услуги на лишените от
свобода с доживотна присъда, изтърпявана в зона за засилен надзор и охрана, по
определен график, свързан с ограниченото им свободно време и с избягване на
конфликти с други затворници, е обективно оправдано с оглед на законова цел /чл.2
т.1 от ЗИНЗС/ и се явява подходящо и необходимо средство за нейното постигане.
В
случаят, през периода 23.05.2012г.-23.05.2017г. ищецът е лишен от свобода с доживотен затвор и
настанен в зона за засилен надзор и охрана, следователно неговото третиране по
отношение цената на предоставяните телефонни услуги в този периода трябва да
бъде спрямо останалите лишени от свобода във Варненския затвор, осъдени на
доживотен затвор и изтърпяващи наказанието си в зоната за засилен надзор и
охрана. Независимо от това, договорът с „БИВИФОН България“ ЕООД от 2006г. и
този с „БТК“ ЕАД от 21.09.2016г. е сключен във връзка с осигуряване на
телефонни услуги на едни и същи цени във всички места за лишаване от свобода
без разлика между затвори и затворнически общежития, видно от ценовите приложения
към тях. Следователно, в периода 2006г.-2016г. е имало равенство в третирането
на лишените от свобода във Варненския затвор и затворническите общежития към
него по отношение на цените на телефонните услуги, видно от централизираните
договори.
Ищецът
не представи факти, въз основа на които да може да се направи предположение, че
е налице дискриминация, за да бъде задължена по реда на чл.9 от ЗЗДискр. ответната
страна да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен.
Провеждането
на телефонни разговори между лишените от свобода и техните близки или адвокати
е свързано с правото на личен живот /в рамките на ограниченото придвижване в
затвора/ и с правото на защита. Видно от обсъдените по-горе доказателства,
приложени по делото, това право не е било нарушено от неравно третиране между
лишените от свобода във Варненския затвор и затворническите общежития към него.
Първо, няма данни това право изобщо да е било нарушено. И второ, няма данни да
е било нарушено от неравно третиране на М.Л.Ж. спрямо останалите лишени от
свобода във Варненския затвор. Сравнение между честотата на контакти с близки и
адвокати между лишените от свобода и гражданите, които не са осъдени не може да
се прави, защото положението на първите е в резултат на законово задържане. Определение
№181/30.05.2008г. на Варненския апелативен съд, Наказателно отделение по ВНОХД
№224/2008г. не потвърждава обратното, защото може да касае липсата на
процесуална активност от страна на М.Л.Ж. или на неговия адвокат, което не може
да бъде вменено във вина на настоящите ответници по това дело. Ищецът не
представи доказателства, че е бил възпрепятстван от затворническата
администрация да осъществи контакт с адвоката си. Писмените доказателства
сочат, че затворниците във Варненския затвор не са били лишавани от контакти с
близките си и със своите адвокати. Освен това, цитираното определение е
свързано с период, по отношение на който искът за обезщетение е погасен по
давност.
От
доказателствата по делото става ясно, че администрацията на Варненския затвор
не е предприела такива мерки, които да предвиждат автоматичното предоставяне на
безусловно предимство по отношение на цената на телефонните разговори за едни
лишени от свобода за сметка на други. Отделно от това, ищецът не доказа
настъпването на имуществени и неимуществени вреди.
Въз
основа на установената фактическа обстановка по двата осъдителни иска за
имуществени и неимуществени вреди, съдът прави следните правни изводи:
При
преценка основателността на иска по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. трябва да е налице нарушение
на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, което
да се основава на незаконен акт, действие или бездействие на затворническата
администрация на Варненския затвор, в случая касаещи предоставянето на ищеца на
телефонни услуги на по-високи цени в сравнение с други лишени от свобода при сравними сходни обстоятелства или поради
неговия пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном,
гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България
е страна е бил по-малко благоприятно
третиран или е бил поставен в особено
неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба,
критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са
обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта
са подходящи и необходими.
На основание чл. 203, ал. 1 от Глава единадесета на АПК, исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Според чл. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От
цитираната разпоредба следва: за
да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко
кумулативни предпоставки, от една страна – вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието
и настъпилата вреда.
Правото
в областта на дискриминацията забранява различното третиране на лица или
групи лица в еднакво положение, както и еднаквото третиране на лица
или групи лица в различно положение. Дискриминация е налице, когато
физическо лице е поставено в
неблагоприятно положение на основание на „характеристика, предмет на защита“. Дискриминацията се проявява в различни
форми: пряка дискриминация, непряка дискриминация, тормоз и подбуждане към
дискриминация.
Определящ
елемент на пряката дискриминация е различното третиране: трябва да се
докаже, че лицето е било третирано по‑неблагоприятно поради
наличието на характеристика, попадаща в обхвата на „признак, предмет на
защита“. Наличието на по‑неблагоприятно третиране се установява посредством
сравнение между ищеца и друго лице в сходно положение, което не
притежава характеристиката, предмет на защита. Възможно е „признакът, предмет на защита“
да не е пряката причина за различното третиране. Достатъчно е пряката
причина да е неразривно свързана с „признака, предмет на защита“.
Съдът на Европейския съюз и националните съдилища са възприели понятието
за дискриминация поради връзка, отнасящо се до ситуации на по‑неблагоприятно
третиране на физическо лице поради връзката му с друго физическо лице,
което притежава „характеристика, предмет на защита“. В случая, М.Ж. не доказа,
че неговото лично или обществено положение /изтъкнати от него като „признак,
предмет на защита“/ е причина да бъде по-неблагоприятно третиран в сравнение с
останалите лишени от свобода във Варненския затвор и затворническите общежития
към него във Варна и Разделна. Въпреки че правото на ЕС разглежда тормозът като
отделно нарушение, той представлява специфична проява на пряка дискриминация. В
исковата молба няма твърдения за тормоз или подбуждане към дискриминация и
затова тези две форми на нарушения не следва да бъдат разглеждани в настоящото
съдебно производство.
Пряка дискриминация е налице,
когато: дадено лице е третирано неблагоприятно; в сравнение с начина,
по който са били или биха били третирани други лица, които са в сходно
положение; и основанието за това е наличието на конкретна характеристика
на тези лица, която попада в обхвата на „признак, предмет на защита“. ЕСПЧ
използва формулировката, че трябва да е налице „разлика в третирането
на лица в аналогични или достатъчно сходни ситуации“, която се „основава
на подлежаща на идентифициране характеристика.“ /ЕСПЧ, решение от 16 март
2010 г. по дело Carson и други срещу Обединеното кралство (жалба
№ 42184/05), точка 61; ЕСПЧ, решение от 13 ноември 2007 г. по дело
D.H. и други срещу Чешката република (жалба № 57325/00) точка 175н; ЕСПЧ,
решение от 29 април 2008 г. по дело Burden срещу Обединеното кралство
(жалба № 13378/05), точка 60/. Във връзка с това, съдът счита, че не беше
установено различно третиране от страна на администрацията на Затвор Варна
спрямо М.Л.Ж. спрямо останалите лишени от свобода в същия затвор във връзка с
неговото лично или обществено положение.
Централен
елемент на пряката дискриминация е разликата в третирането на дадено
лице. От това следва, че първата характеристика на пряката дискриминация
е наличието на данни за неблагоприятно третиране. Такива данни ищецът не
предостави.
Наличието
на неблагоприятно третиране е от значение за установяване на случай на
дискриминация, когато третирането е неблагоприятно в сравнение
с третирането на лице в сходно положение. Оплакване от „високи цени
на телефонните услуги“ би представлявала валидна претенция за наличие на
дискриминация само ако може да се докаже, че ищецът е заплащал по-висока тарифа
на телефонните разговори в сравнение с другите лишени от свобода във Варненския
затвор. Това означава, че е необходимо да се приведе „случай за
сравнение“, т.е. лице, намиращо се в общо взето сходни обстоятелства, като
основната разлика между двете лица е „признака, предмет на защита“. Според европейското и българското право в
областта на защитата срещу дискриминация, „признака, предмет на защита“
представлява: пол, сексуална ориентация, увреждане, възраст, раса, етнически
произход, национален произход и религия или убеждение. За да е налице
пряка дискриминация трябва да има причинна връзка между по‑неблагоприятното
третиране и признакът, предмет на защита. Не
е задължително прилаганото правило или практика да съдържат изрично
позоваване на „признака, предмет на защита“, доколкото те се позовават на друг
фактор, който е неотделим от признака, предмет на защита. Казано
накратко, когато се преценява дали е налице пряка дискриминация, е достатъчно
да се установи дали по‑неблагоприятното третиране се дължи на „признак,
предмет на защита“, което не може да се отдели от конкретния фактор, който
е предмет на жалбата. В конкретния
случай, ищецът не посочи факти, които да установяват по-неблагоприятно третиране,
което да се дължи на някои от признаците – предмет на защита, посочени в чл.4
ал.1 от ЗЗДискр., нито по отношение на признака, изтъкнат от него: лично и
обществено положение, поради което съдът намира, че в претендирания период М.Л.Ж.
не е бил пряко дискриминиран от страна на ответниците.
Елементите на непряката дискриминация
са, както следва: неутрално правило, критерий или практика; които засягат
група, обединена от „признак, предмет на защита“, по значително по‑отрицателен
начин; в сравнение с други лица в сходно положение. Непряката
дискриминация се характеризира с разграничаващо въздействие или последици:
трябва да се докаже, че в резултат на определено решение дадена група
е поставена в неблагоприятно положение, като се направи съпоставка
с група за сравнение. Такава съпоставка може да бъде направена между
лишените от свобода с доживотна присъда или между лишените от свобода във
Варненския затвор, но не и между лишените от свобода във Варненския затвор и
тези, настанени в затворнически общежития и поправителни домове. Под никакъв
предлог не може да се приеме, че лишените от свобода са в сходно положение с
гражданите, които не са осъдени, за да се прави сравнение между тях по
отношение на достъпа до телефонни услуги. За да докаже дадено физическо лице
наличие на непряка дискриминация, то трябва да приведе доказателства, че лица,
които имат обща характеристика, предмет на защита, търпят като група
разграничаващи последици или въздействие, в сравнение с лицата, които
не притежават тази характеристика. Разликата между групата на изтърпяващите наказание във
Варненския затвор и групата на настанените в затворническите общежития, както и
групата на свободните граждани не се дължи на тяхното лично или обществено
положение /признак, предмет на защита, изтъкнат от ищеца/.
Според
ЕСПЧ: „… разлика в третирането на лица, които по същество са в сходно
положение, мярката е дискриминационна, ако няма обективна и разумна
обосновка; с други думи, ако не е предприета с легитимна цел или
ако липсва достатъчна степен на пропорционалност между използваните средства
и целта, която трябва да бъде постигната“. В разглежданото дело, мярката,
свързана с достъпа и цената на телефонните услуги в местата за лишаване от
свобода е пропорционална, защото е свързана със законова цел – чл.2 т.1 от ЗИНЗС. Също така, лишените от свобода не могат да имат достъп до свободния
пазар на стоки и услуги и да договарят индивидуални цени, тъй като
предоставянето на такива в затворите, затворническите общежития и
поправителните домове изисква провеждане на обществена поръчка. Самите
параметри на такава обществена поръчка не могат да бъдат разглеждани в подобно
производство. Те биха могли да бъдат предмет на проверка от контролни органи
като Сметна палата, прокуратура, Държавна финансова инспекция и пр.
За
да приеме, че различното третиране е пропорционално, съдът трябва да се
увери, че: целта не може да бъде постигната с други средства, които
накърняват в по‑малка степен правото на равно третиране или, казано
по друг начин, че понесеното по‑неблагоприятно третиране във връзка
с постигането на целта е свързано с възможно най‑малки
вреди; преследваната цел
е достатъчно важна, за да се обоснове съществуващото ниво на накърняване. Следователно,
ако е налице обоснована необходимост за различното третиране, тогава същото не
представлява дискриминация. Различното третиране може да бъде обосновано,
когато е предприето с легитимна цел и средствата, използвани за
постигане на тази цел, са подходящи и необходими. По отношение на ищеца,
различните цени и достъп до телефонни услуги в процесния период се дължи на
факта, че е лишен от свобода с доживотна присъда, настанен в зона за засилен
надзор и охрана, поради което предоставянето на телефонни услуги чрез
обществена поръчка и по график, съобразно вътрешния ред е подходяща, необходима
и пропорционална законова мярка.
Както
в правото на ЕС, така и в ЕКЗПЧОС се отчита, че дискриминация може да
е налице не само в случаи на различно третиране на лица в сходно
положение, но и в случаи на еднакво третиране на лица в различно
положение. В последната ситуация се говори за „непряка дискриминация“,
защото се различава не третирането, а последицата от това третиране, които
засягат по различен начин лица с различни характеристики. В член 2,
параграф 2, буква б) от Директивата за расовото равенство се посочва, че
„проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба,
критерий или практика биха поставили лицата от дадена раса или етнически
произход в особено неблагоприятно положение в сравнение с други
лица“. ЕСПЧ е използвал в някои от по‑новите си решения това
определение на непряката дискриминация, като е посочил, че „разликата
в третирането може да се прояви под формата на непропорционално
неблагоприятно въздействие на обща политика или мярка, която, макар да е
формулирана формално неутрално, представлява дискриминация срещу определена
група“. Неутрално правило, критерий или
практика е това, което се прилага към всички.
В
обобщение, правото в областта на дискриминацията забранява различното
третиране на лица или групи лица в еднакво положение, както
и еднаквото третиране на лица или групи лица в различно положение.
Ищецът не се намира в еднакво положение с лицата, които не са лишени от
свобода, за да се приеме, че е налице различно третиране, водещо до
дискриминация. Дори напротив, ЕСПЧ е посочил, че „правото на лицата да не
бъдат подлагани на дискриминация при упражняването на правата, гарантирани от
ЕКЗПЧОС, е нарушено и когато държавите отказват да третират различно
лица, които се намират в съществено различно положение“ /ЕСПЧ, решение от
6 април 2000 г. по дело Thlimmenos срещу Гърция (жалба № 34369/97),
точка 44; ЕСПЧ, решение от 29 април 2002 г. по дело Pretty срещу
Обединеното кралство (жалба № 2346/02), точка 88/.
Следователно, няма данни по делото в
посочения от ищеца период да е бил подложен на пряка дискриминация от
длъжностни лица на ответниците. Същият не е бил подложен и на непряка
дискриминация в посочения от него период, за който претендира обезщетение. Цените
на телефонните разговори са били еднакви във всички места за лишаване от
свобода на територията на България в процесния период в резултат на проведена
обществена поръчка. Разликата им с ценовите предложения на телефонни услуги към
останалите български граждани, които не изтърпяват присъда, не представлява
пряка или непряка дискриминация, защото това не са лица, намиращи се
в общо взето сходни обстоятелства, като основната разлика между ищецът и
останалите граждани на свобода да е един
от признаците, предмет на защита по ЗЗДискр. и ЕКПЧ. Разликата между тези две
групи се дължи на постигането на законова цел, свързана със законно задържане
на съответните компетентни органи или с изтърпяване на влязла в сила присъда.
От
изложеното, може да се направи заключение, че по делото не бяха установени
неоснователни действия на ответниците или техните длъжностни лица включително
администрацията на Варненския затвор през периода от 23.05.2012г. до
23.05.2017г., чрез които правото на личен живот и правото на защита чрез
провеждане на телефонни разговори между М.Л.Ж.
и неговите близки или адвокат да е било нарушено посредством неравно третиране,
представляващо пряка или непряка дискриминация.
Ищецът
не доказа неоснователни действия на длъжностни лица на ответниците, от които за
него да са настъпили материални или
нематериални вреди, които да са в причинно-следствена връзка с цената на
предоставените телефонни услуги в Затвор Варна. Искът за обезщетение на основание чл.74 от ЗИНЗС във връзка с чл.1 от ЗОДОВ за материални и нематериални вреди следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въпреки
този изход на делото, съдът смята, че не следва да се присъжда юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответниците, предвид финансовото положение на ищеца,
освобождаването му от заплащане на държавна такса и предоставянето му на правна
помощ с определение №1543/07.06.2017г. по настоящото съдебно производство.
Мотивиран
от изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл.4 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искът
на М.Л.Ж. срещу Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията"
и
Министерството на правосъдието за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
в размер на 5 000 лева и неимуществени вреди в размер на 20 000 лева от
нарушение на права, уреждащи равенство в третирането, поради неоснователни
действия на администрацията на Варненския затвор в периода от 01.10.2007г. до
23.05.2017г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: