№ 323
гр. Враца, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Гражданско дело №
20231400100480 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба на Н. С. Д., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез пълномощника му адв.П. К., със съдебен адрес:
***, с която са предявени обективно съединени искове срещу "МБАЛ Бяла
Слатина" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, както
следва:
1/ Иск за сумата 35 201,11 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за управление за периода м.април 2021 г. до
м.март 2022 г.;
2/ Иск за сумата 6 835,67 лв., представляваща лихва за забава,
начислена върху всяко отделно дължимо месечно плащане до датата на
завеждане на исковата молба.
Претендира се и присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2020 г. ищецът, в качеството
си на ***, е сключил договор за управление с ответното дружество "МБАЛ
Бяла Слатина" ЕООД, в качеството му на възложител. Сочи, че дължащото му
се по този договор възнаграждение - неговият размер и начин на изчисление,
е определен съобразно посоченото в чл.8, ал.1 и чл.9 от същия.
Твърди, че в периода от м.април 2021 г. до м.март 2022 г.
възложителят по този договор неправилно е изчислявал и съответно изплащал
дължащото му се възнаграждение, тъй като при неговото формиране като
процент от начисления фонд работна заплата (ФРЗ) са били изключени
добавки към трудовите възнаграждения на служителите на болничното
заведение/дружеството, които са били дължими съгласно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от
13 март 2020г., Заповед № Ф1-01-477/20.08.2020г. на министъра на
1
здравеопазването, както и съгласно изпълнението на Проект №
BG05МР90Р001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на
здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-
19“, финансиран от ОП „Човешки ресурси“ и Указания за изпълнение на
сключените договори за финансиране с лечебните заведения в изпълнение на
посочения проект, съгласно които изплащаните допълнителни
възнаграждения представляват трудови възнаграждения по смисъла на
Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата и като такива следва да бъдат включени при изчисляването на
размера на дължащото му се възнаграждение по сключения договор за
съответния месец.
Ищецът посочва, че в периода м.септември 2020г. – м. март 2021г.,
възложителят-ответник правилно е изчислявал и изплащал дължащото му се
възнаграждение, тъй като при неговото формиране са били начислени върху
брутната работна заплата в дружеството/ФРЗ и посочените добавки.
Твърди, че от м. април 2021г. без основание и самоволно, е извършено
намаляване на дължащото му се възнаграждение по сключения договор, тъй
като при неговото изчисляване вече неправомерно са били изключени
добавките от ФРЗ за периода м.април 2021г. до м. март 2022г. В исковата
молба са направени подробни изчисления за всеки месец от този период,
представляващи дължащата му се разлика, която не му е била изплатена и
която според ищеца му се дължи по сключения договор за съответния месец.
В исковата молба се посочва, че ответното дружество е било поканено
от ищеца на 28.07.2023г. чрез нотариус Г. Х. с рег. *** в НК, с нотариална
покана да заплати дължимите възнаграждения за процесния период, заедно с
лихвата за забавата, съобразно посочените изчисления, но същият нито е
изпълнил, нито е взел становище в указания в нотариалната покана срок.
Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от "МБАЛ-Бяла
Слатина" ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощника му адв. Н. М., съдебен адрес:
***, в който предявените искове се оспорват по основание и размер.
Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните е
съществувало правоотношение, основано на договор за възлагане на
управлението на "МБАЛ-Бяла Слатина" ЕООД, сключен на 04.11.2020 г., по
силата на който ищецът Д. е управлявал и представлявал болницата.
В отговора ответникът излага изчерпателни доводи, че претендираните
от ищеца суми за неизплатено възнаграждение по договора за управление в
процесния период, ведно със законна лихва върху същите, са изцяло
недължими. В тази насока се позовава на чл.3 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (в сила от 01.07.2007г., приета с ПМС №
4 от 17.01.2007г.), Закон за нормативните актове, Проект № BG05МР90Р001-
1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата на здравеопазването в
условия на заплаха за общественото здраве от COVID-19“, чл. 8, чл.10, чл.12
от Договора за възлагане на управлението относно същността и компонентите
на брутната работна заплата, както и характера и предназначението на
„добавките Ковид“. Твърди, че тези добавки не са елемент от брутната
работна заплата и не следва да бъдат добавяни при калкулиране
възнаграждението на ищеца. Счита, че противоречи на морала и
добросъвестността тази финансова помощ, предназначена целево за медиците
2
от първа линия в борбата с COVID-19, да бъде добавяна при калкулацията на
възнаграждението на мениджъра на болницата, който не е рискувал живота си
и не е извършвал пряко дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на
пациенти с това заболяване.
Във връзка с направените възражения относно размера, се сочи, че
ищецът може да претендира само за сума, която се формира на база нетно
плащане, а не брутно плащане, каквото ищецът в изчисленията си е
използвал, тъй като се начисляват и внасят в полза на бюджета данъчни и
осигурителни вноски и претендираните суми следвало да се редуцират с 10 %
ДДФЛ (данък върху доходите на физическите лица).
Относно недължимостта на сумите по втория иск - като акцесорно
вземане, ответникът се позовава на изложените в отговора възражения
относно неоснователността на първия иск, като отделно от това посочва, че
ищецът е бил *** на болницата и в това си качество е нареждал заплащането
на възнагражденията, контролирал е изплащането им и е носил отговорност
на управление на финансовите ресурси, поради което няма право на лихва за
забава.
Иска се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани, както и присъждане на разноски за настоящето производство,
включително и адвокатско възнаграждение.
Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение
на насрещната страна.
В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства и
е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен
състав приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно, че между страните е съществувало
правоотношение, основано на Договор за възлагане на управлението на
„МБАЛ Бяла Слатина“ ЕООД, сключен на 04.11.2020 г., по силата на който
ищецът Н. С. Д. е управлявал и представлявал болничното заведение в
процесния период от м.04.2021 г. до м.03.2022 г.
От приложеното като доказателство по делото заверено копие от този
договор е видно, че в чл.8 на същия е договорено месечно възнаграждение на
***я на лечебното заведение в размер на 400% от отчетената средна месечна
брутна работна заплата в дружеството за съответния месец, а според чл.9
средната брутна работна заплата се изчислява като отношение на реално
изплатените брутни трудови възнаграждения (без обезщетенията по чл.220,
чл.221, ал.1, чл.222, чл.224, ал.1 и чл.225 от КТ и без изплатените
възнаграждения по граждански договори) и средносписъчен състав на
дружеството (без жените в отпуск по майчинство).
Към исковата молба са приложени справки за определяне
възнаграждението на ***я на "МБАЛ-Бяла Слатина" ЕООД за периода от
м.04.2021 г. до м.03.2022 г., подписани от счетоводител, в които са отразени
начисления ФРЗ по ведомост, списъчния състав на персонала, средната
брутна работна заплата и дължимото възнаграждение за съответния месец.
С Нотариална покана рег.№ 3674, том 1, акт 108 по описа на Г. Х. –
нотариус с рег.№ 407 на НК и район на действие РС-Бяла Слатина, Н. С. Д. е
поканил "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД да му изплати в двуседмичен срок
3
дължимото и неизплатено възнаграждение по Договор за управление от
04.11.2020 г. в размер на общо 35 201,11 лв., ведно с лихвата за забава,
изчислена върху всяка една от дължимите месечни суми за възнаграждение
до датата на връчване на нотариалната покана. От извършеното отбелязване
върху гърба на поканата е видно, че същата е връчена на 28.07.2023 г. на
актуалния към този момент *** на лечебното заведение д-р С. Т.. Между
страните не се спори относно обстоятелството, че в посочения срок
ответникът не е извършил исканото от ищеца плащане.
От заключението на допуснатата и изслушана по делото съдебно-
счетоводна експертиза, което е прието от съда като обективно, компетентно и
неоспорено от страните, се установява, че за периода от м.10.2020 г. до
м.03.2021 г. вкл. в "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД е начислявано и изплащано
месечно възнаграждение на ***я на дружеството на база ФРЗ, формиран с
включени COVID добавки. За периода от м.04.2021 г. до м.03.2022 г. вкл. в
"МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД възнаграждението на ***я е определяно и
начислявано на база ФРЗ, формиран без COVID добавки, като за този период
му е начислено и изплатено възнаграждение в общ размер от 83 348,17 лв.
Вещото лице е дало заключение, че възнаграждението на ***я за периода от
м.04.2021 г. до м.03.2022 г., изчислено на база ФРЗ с включени COVID
добавки, би възлязло на общо 119 024,66 лв., при което разликата с
изплатеното възнаграждение възлиза на 35 676,49 лв. В експертизата е
посочено, че за процесния период дружеството не е изпадало в
неплатежоспособност, ежемесечно е отчитало печалба от дейността си, като
към 31.12.2021 г. е приключило със счетоводна печалба от 247 хил.лв. преди
данъчно облагане. Сочи се също, че лечебното заведение е обслужвало без
забавяне всичките си задължения към кредитори, вкл. и тези за трудови
възнаграждения. Към 31.12.2021 г. "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД разполага с
парични средства, от които 761 хил.лв. в разплащателна сметка и 1 хил.лв.
касова наличност.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал.1, пр. 1, във
вр. с чл.286 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Както бе посочено, по делото не се спори, че страните са били в
правоотношение, произтичащо от сключен помежду им договор за възлагане
на управление по чл.141, ал.7 ТЗ. По своята правна същност този договор е
мандатен - договор за поръчка и съществена негова характеристика е
равнопоставеността на страните, поради което ***ят няма качеството на
работник или служител на дружеството по смисъла на КТ. Тъй като
основните правомощия на ***я да управлява и представлява дружеството
произтичат от закона и от факта на избирането му, в договора за възлагане на
управлението неговите права само се конкретизират, като могат да се
уговорят и размера на възнаграждението му, начина на плащането му,
размера и начина на ползването на отпуски, различни обезщетения и пр. С
оглед вида и характера на правоотношението между ***я и управляваното от
него дружество и с оглед правната природа на договора за възлагане на
управлението, възнаграждението на ***я, дължимо от дружеството, е
възнаграждение по граждански договор, а не е трудово възнаграждение.
В конкретния случай предмет на исковата претенция е присъждане на
4
неизплатена част от договореното възнаграждение по сключения между
страните на 04.11.2020 г. Договор за възлагане управлението на "МБАЛ Бяла
Слатина" ЕООД за периода м.04.2021 г. – м.03.2022 г.
Не се спори, че съгласно чл.8 на същия договор на ***я на лечебното
заведение се дължи месечно възнаграждение в размер на 400% от отчетената
средна месечна брутна работна заплата в дружеството за съответния месец.
Спори се по въпроса дали в средната месечна брутна работна заплата в
дружеството по смисъла на чл.8 от договора, служеща като база за
изчисляване възнаграждението на ***я, следва да се включват т.нар. COVID
добавки, които в рамките на процесния период са били изплащани в
лечебното заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че макар и възнаграждението на
***я на лечебното заведение да не е трудово, с оглед посочения начин на
формирането му, а именно – на база средната месечна брутна работна заплата
в дружеството, при отговора на спорния по делото въпрос следва да се изходи
от възприетите в трудовото право понятия.
Разпоредбата на чл.20 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /НСОРЗ/ определя, че в брутното трудово
възнаграждение извън случаите на чл.177 и чл.228 КТ се включва основното
трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото
друго не е предвидено в КТ. Основната заплата, според легалното
определение, дадено в чл.4, ал.1 от НСОРЗ, е възнаграждение за
изпълнението на определени задължения и отговорности, присъщи за
съответното работно място или длъжност в съответствие с приетите
стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на
извършваната работа. Допълнителните трудови възнаграждения са различни
плащания: за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична
квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през
почивни дни и дните на официални празници, за времето, през което
работникът или служителят е на разположение на работодателя извън
територията на предприятието и др. Разпоредбата на чл.15, ал.1 НСОРЗ
предвижда, че допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер
са тези по чл.11 НСОРЗ - за по-висока професионална квалификация
(работник или служител, притежаващ образователна и научна степен
"доктор" или научна степен "доктор на науките") и по чл.12 НСОРЗ - за
придобит трудов стаж и професионален опит. Според чл.15, ал.2 НСОРЗ, за
допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и
допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време.
Следователно в брутното трудово възнаграждение, извън случаите на
определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск и на
обезщетенията по чл.228 КТ, се включва основното трудово възнаграждение
и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими
и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или вътрешните
правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов
договор. /в този смисъл – вж мотивите на Тълкувателно решение № 2 от
12.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГК, Решение № 540 от
5
7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 895/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 78 от
08.03.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 153/2020 г., ІV г.о., ГК и др./.
В случая ищецът поддържа, че за процесния период в брутното
трудово възнаграждение по смисъла на чл.8 и чл.9 от договора е следвало да
бъдат включени и добавките към трудовите възнаграждения на служителите
на болничното заведение/дружеството, които са били дължими съгласно
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13 март 2020г., Заповед № Ф1-01-
477/20.08.2020г. на министъра на здравеопазването, както и съгласно
изпълнението на Проект № BG05МР90Р001-1.099-0001 „Подкрепа на
работещи в системата на здравеопазването в условия на заплаха за
общественото здраве от COVID-19“, финансиран от ОП „Човешки ресурси“ и
Указания за изпълнение на сключените договори за финансиране с лечебните
заведения в изпълнение на посочения проект.
Съгласно чл.15а, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), по време на извънредното положение,
съответно на извънредната епидемична обстановка и до три месеца след
нейната отмяна Националната здравноосигурителна каса и Българският
лекарски съюз, съответно Българският зъболекарски съюз, може да подпишат
анекс към съответния национален рамков договор, който съдържа заплащане
за работа при неблагоприятни условия по време на обявеното извънредно
положение, съответно на извънредната епидемична обстановка и до три
месеца след нейната отмяна на изпълнителите на медицинска помощ,
съответно на дентална помощ, условия и ред за заплащането и методика за
определяне размера на сумите. Средства може да се осигуряват и чрез
допълнителен трансфер от бюджета на Министерството на здравеопазването.
Според ал. 2 на същата законова разпоредба, Министерството на
здравеопазването може да изплаща допълнителни възнаграждения за
постигнати резултати на служители в системата на Министерството на
здравеопазването и подведомствените му разпоредители с бюджет, работещи
при неблагоприятни условия на труд по време на обявеното извънредно
положение, съответно на извънредната епидемична обстановка, включително
за дейности, свързани с поставяне на ваксини срещу COVID-19.
От тази разпоредба, както и от действалите в процесния период
разпоредби на НРД за медицинските дейности 2020-2022 г., както и от
приетата във връзка с приложението им Методика № РД-НС-01-1 от
17.02.2022 г. за определяне на размера на сумите, заплащани от НЗОК на
изпълнители на медицинска помощ, на дентална помощ и на медико-
диагностични дейности за работа при неблагоприятни условия по повод на
обявена епидемична обстановка, е видно, че заплащането за работа при
неблагоприятни условия по повод на обявената епидемична обстановка се
извършва само за месеците, през които на територията на страната със
заповед на министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични
мерки.
Съдът намира, че тези допълнителни плащания с оглед временния им
характер, не представляват основно или брутно трудово възнаграждение в
изложения по-горе смисъл на НСОРЗ. Този извод се налага и от целта им, а
6
именно – да обезщетят и компенсират неблагоприятния ефект за медицинския
и немедицински персонал, пряко ангажиран и участвал при провеждането на
дейностите за лекуване на пациенти, представляващи потвърден случай на
COVID-19. От въведените изисквания за тяхното изплащане е видно, че
същите не зависят единствено от отработеното време, а и от множество други
предпоставки – обявено извънредно положение/извънредна епидемична
обстановка и непосредствена работа с пациенти, представляващи потвърден
случай на COVID-19. Освен това по делото липсват доказателства
изплащането на същите да е предвидено в индивидуалните трудови договори
или във ВПОРЗ, съгласно изискванията на чл.20 НСОРЗ.
Фактът, че с Методика № РД-НС-01-1 от 17.02.2022 г. и
предхождащите я Указания, които са приложени по делото, е предвидено, че
т.нар. COVID добавки са разходи за допълнителни трудови възнаграждения,
съгласно Кодекса на труда на основание чл.13, ал.1, т.4 от НСОРЗ, не
придава на същите характер на допълнителни възнаграждения с постоянен
характер, които да се включват в брутното трудово възнаграждение по
смисъла на посочената наредба. Тъкмо напротив, извънредният характер на
същите изрично се подчертава от посоченото в Методиката, че тези
допълнителни трудови възнаграждения са извън обхвата на останалите
трудови възнаграждения на лицата.
Не могат да бъдат възприети доводите на ищеца, че в чл.9 от договора
за управление изрично е посочено как се изчислява средната брутна работна
заплата и кои конкретни суми следва да бъдат извадени от реално
изплатените брутни трудови възнаграждения, като сред същите не фигурират
т.нар. COVID добавки. Съдът намира, че понятието за брутни трудови
възнаграждения по чл.9 от договора не следва да бъде разграничавано от
понятието за брутно трудово възнаграждение по смисъла на КТ и НСОРЗ,
поради което при определяне на същото са приложими всички изложени по-
горе в мотивите правни доводи.
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че при
изчисляване възнаграждението на ***я за процесния период правилно в
базата, върху която се формира същото, не са били включени добавките към
трудовите възнаграждения на служителите в болничното заведение, дължими
съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Ето защо предявеният иск с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Изводът за неоснователност на главния иск води до извод за
неоснователност и на претенцията за мораторна лихва, с оглед акцесорния
характер на последната. Ето защо искът за присъждане на обезщетение за
забавено плащане също следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски има ответникът "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД. От приложените по
делото договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане, фактура
и списък по чл.80 ГПК е видно, че ответното дружество е направило разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 3 466,09 лв. без ДДС или 4 159,31
лв. с вкл.ДДС и разноски за експертиза в размер на 300,00 лв.
От насрещната страна е направено възражение за прекомерност на
7
договореното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника, което съдът намира за неоснователно. Договореният и изплатен
размер на адвокатския хонорар е в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и то при отчитане само цената на иска за главница в размер
на 35 201,11 лв. С договора за правна защита и съдействие е договорено
отделно адвокатско възнаграждение за иска за мораторна лихва в размер на 1
180,28 лв. с ДДС, но по делото липсват доказателства това възнаграждение да
е изплатено. В представения от ответника списък по чл.80 ГПК също не са
описани такива разноски.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу "МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, иск за сумата 35 201,11 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение по договор за управление за периода м.април 2021 г. до
м.март 2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и иск за сумата
6 835,67 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху всяко отделно
дължимо месечно плащане до датата на завеждане на исковата молба, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Н. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
"МБАЛ Бяла Слатина" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, направените пред първата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 4 159,31 лв. с вкл.ДДС и разноски за експертиза
в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
София в двуседмичен срок от връчването на преписи от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8