№ 115
гр. Дупница, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Роза Д. Цветанова
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510200224 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.
Подадена е жалба от Я. М. А. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. *** срещу
Електронен фиш Серия К № 5919537, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който на
жалбоподателката е наложено административно наказание ,,глоба” в размер на 800 лева, на
основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение по
чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателката навежда доводи, че издадения електронен фиш е
незаконосъобразен по съображения изложени в жалбата и моли същият да бъде отменен.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание. В писмено становище гл. юрисконсулт ***, упълномощен представител изразява
позиция за неоснователност на жалбата. Моли за нейното отхвърляне като неоснователна и
за потвърждаване на електронния фиш като правилен и законосъобразен. Прави възражение
за прекомерност на разноски за адвокатско възнаграждение в случай, че такова се
претендира, като моли такива да бъдат присъдени в минимален размер съгласно Закона за
адвокатурата ако съдът приема жалбата за основателна и отмени оспорения ЕФ. В случай, че
съдът потвърди ЕФ, моли да бъде присъдено в полза на ОДМВР – Кюстендил
възнаграждение за представителство и защита по делото от юрисконсулт в минимален
размер, определено по реда на чл. 37 от ЗА.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
1
На 21.05.2022 г. в 15:14 часа с автоматизирано техническо средство № 120сd40 било
заснето движението на лек автомобил ,,*** ” с рег. № ***, в гр. Рила, обл. Кюстендил, км.
8+500 с посока на движение към гр. Кочериново при разрешена скорост за населено място
от 50 км/ч, сигнализирано с пътен знак Д11, приспаднат толеранс в полза на водача 3 %,
установена стойност на скоростта от 81 км/ч и превишаване на разрешената стойност на
скоростта с 31 км/ч. Въз основа на заснемането, бил издаден електронен фиш Серия К №
5919537 на ОДМВР Кюстендил, срещу собственика на когото е регистрирано МПС – Я. М.
***. При описание на обстоятелствата в издадения ЕФ е изложено, че нарушението е
извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ
К/5131556.
Като нарушена е посочена нормата на чл. 21 ал.2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
като основание за налагане на санкцията – глоба в размер на 800 лв. е посочен чл. 189, ал.4
във вр. с чл. 182, ал.4, вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП. По делото са събрани като доказателства ел.
фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство;
снимков материал снет от паметта на техническото средство; справка за собственост на
процесното МПС; протокол от проверка № 48-СГ-ИСИС/10.05.2022 г.; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; докладна записка от инсп. *** относно
връчване на ЕФ; докладна записка от ПИ ***; писмо от Началника на РУ Рила до Я. А.;
протокол за използване на АТСС на 21.05.2022 г. и писмо изх. № 11-00-34/21.03.2023 г. от
ОПУ Кюстендил.
При така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна
следното:
Видно от докладна записка на инсп. *** от 30.09.2022 г. до Началника на РУ гр.
Рила, във връзка с издадения електронен фиш № 5919537 срещу Я. А., същият уведомява, че
е изпратен с писмо с обратна разписка на осн. чл. 189, ал. 5 от ЗДвП на постоянния адрес на
лицето в гр. ***, като при извършена проверка от полицейски служител на адреса, лицето не
е установено. Изготвена е докладна записка и от полицейски инспектор Кавлачки до
Началника на РУ Дупница, че относно връчване на електронния фиш на Я. А. е посетил
адреса й в гр. *** на 23.09.2022 г., но лицето не е установено. По данни на лице представило
се за неин бивш съпруг, от около година А. не живее в гр. Дупница, посочил евентуално
местоживеене в гр. ***, но без данни за точен адрес поради влошени отношения. С писмо от
10.01.2023 г. от Началника на РУ Рила до жалбоподателката А., същата е била уведомена, че
електронният фиш се счита за връчен служебно, приложен е чл. 58 от ЗАНН, тъй като след
издаването му е изпратен на единствения наличен в масивите на МВР адрес, посочен от нея,
а именно гр. ***, търсена е на този адрес първо от служители на ,,Български пощи“, за което
се твърди, че имало върната обратна разписка, а след това и от служители на РУ Дупница, за
което била изготвена докладна записка, поради което и жалбата й е неоснователна и
електронният фиш няма да бъде анулиран, а сумата по него оставала дължима.
След внимателна преценка на събраните по делото доказателства, настоящия
състав намира, че съществено е била нарушена процедурата по налагане на
2
административно наказание с електронен фиш и по-конкретно - начина на неговото
връчване. Това освен, че е въпрос касаещ допустимостта на подадената срещу него жалба, е
и въпрос по законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание. Този
извод произтича от обстоятелството, че след връчването на фиша на собственика на
автомобила, за последния, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП са налице
редица възможности за защита. Той може да посочи лицето, извършило нарушението, като
при това положение първоначалния фиш се анулира, може също така да направи писмени
възражения пред директора на съответното ОД на МВР по местоизвършване на
нарушението. Не на последно място, може да се ползва от разпоредбата на чл. 189, ал. 9,
изр. 1-во от ЗДвП, като заплати в намален размер наложената глоба. Ползването на всички
тези процесуални права обаче, се предхождат от редовно връчен с писмо с обратна разписка
електронен фиш или чрез длъжностните лица от определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, съгласно нормата на чл. 189, ал. 5 изр. 1-во от ЗДвП. Макар и
двете възможности за връчване на фиша да са дадени алтернативно в цитираната
разпоредба, то разбирането на настоящия състав е, че е следвало и двата начина да бъдат
използвани, за да се приеме, че нарушителят не може да бъде намерен. Не е имало пречки
също така и връчването да стане и по друг подходящ начин, стига ясно да личи, че фишът е
достигнал до адресата си. Това в разглеждания случай не е било направено и по този начин
са били съществено нарушени процесуалните права на жалбоподателката по издаването и
оспорването на електронния фиш.
С оглед възможностите, които има ОД на МВР е следвало да бъде направена
справка за постоянния и настоящ адрес на жалбоподателката в Национална база данни
,,Население“ и потърсена на тях, за да й се връчи електронния фиш. В тази връзка, липсват и
доказателства, че електронният фиш е бил изпратен на Я. А. с писмо с обратна разписка
така, както е предписвал закона. Едва тогава, ако тези адреси са били различни от
известните и лицето не е било намерено на тях, вкл. и на този по регистрацията на
автомобила, е следвало да се приложи общата разпоредба на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като се
отбележи на ЕФ, че не може да бъде намерена на известните адреси, а новият е неизвестен,
за да се счита фишът за връчен от деня на отбелязването. Такова нещо обаче не е било
направено от наказващия орган. Независимо, че разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
визира връчването на наказателни постановления, то същата е приложима и относно
електронните фишове, като се има предвид, че същите заместват наказателното
постановление при прилагане на облекчената процедура за санкциониране на нарушения по
чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП – аргумент от нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. С оглед на така
констатираните и изложени процесуални нарушения по връчването на електронния фиш,
които не могат да бъдат санирани при съдебното му обжалване, настоящият съдебен състав
приема, че същият е незаконосъобразно издаден и следва да бъде отменен като такъв, без да
се разглежда спора по същество.
За пълнота следва да бъде посочено, че при санкциониране на жалбоподателката е
допусната неяснота, която е довела до ограничаване правото на защита на санкционираното
3
лице. Видно от приложения електронен фиш жалбоподателката е санкционирана на
основание чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, който предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5,
ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за
съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок три месеца.
В електронния фиш обаче не е посочено конкретно по коя от изброените хипотези е
извършено повторно нарушението, за да може жалбоподателката да узнае в какво се
обвинява, респективно за какво точно е санкционирана. Законовите разпоредби трябва да
бъдат посочени конкретно, без всякакво съмнение. Те не могат да бъдат извличани по пътя
на формалната или правна логика, тъй като се създава сериозна неопределеност засягаща
правото на защита на нарушителя. В допълнение, нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП изрично
препраща към предходните три алинеи и поставя допълнителен съставомерен елемент, а
именно повторност на деянието, който изисква съответно описание чрез посочване не само
на конкретната нарушена норма, но и на предходното НП, респективно акт, с който същият
е бил санкциониран в рамките на една година преди извършване на деянието по спорния
фиш. Съгласно § 6, т. 33 от ЗДвП повторно е нарушението извършено в едногодишен срок
от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото
по вид нарушение, а когато е наложено наказание лишаване от право да се управлява МПС,
срокът започва да тече от неговото изтърпяване. Като не е посочил изложените
задължителните реквизити в съдържанието на електронния фиш,
административнонаказващият орган безспорно е нарушил правото на защита на
санкционираното лице, като по този начин се ограничава и възможността на съда да
упражни адекватен съдебен контрол върху оспорения електронен фиш.
Предвид изложените аргументи, последният се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К 5919537 издаден от ОДМВР Кюстендил, с който
на Я. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ***, на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.4 вр. с ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание ,,глоба” в размер
на 800 лева за нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Кюстендил на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5