Р Е Ш Е Н И Е №
гр.
София 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на четвърти февруари
през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр.
дело № 17241
по описа на съда за 2018 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от „Е.И.1“ ООД против Република България, представлявана
от Министъра на финансите, с която предявява обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 30
740,67 лв., която сума представлява удържана от ищеца 20% такса за производство
на електрическа енергия през периода от 01.01.2014 г.-10.08.2014 г., ведно със
законната лихва върху горната главница, считано от датата на предявяване на
иска-27.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
При условията на евентуалност
ищецът предявява искове за осъждане на Република България, представлявана от
министъра на финансите да заплати на ищеца, на основание с правно основание чл.
4, § 3 от ДЕС сумата в размер на 3111,23 лева, представляваща удържана от
дружеството такса, в размер на 20% за производство на електрическа енергия за
периода 01.07.2014 г. - 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на
депозиране на исковата молба в съда-27.12.2018 г. до пълното заплащане на
дължимите суми.
При условията на евентуалност
ищецът предявява искове за осъждане на Република България, представлявана от
министъра на финансите да заплати на ищеца, на основание чл. 55, ал.1, т.1 ЗЗД
сумата в размер на 3111,23 лева, представляваща удържана от дружеството такса,
в размер на 20% за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014
г. - 10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата
молба в съда-27.12.2018 г. до пълното заплащане на дължимите суми.
При условията на евентуалност
ищецът предявява искове за осъждане на Република България, представлявана от
министъра на финансите да заплати на ищеца, на основание чл. 59 ЗЗД сумата в
размер на 3111,23 лева, представляваща удържана от дружеството такса, в размер
на 20% за производство на електрическа енергия за периода 01.07.2014 г. -
10.08.2014 г., ведно с лихва за забава от датата на депозиране на исковата
молба в съда-27.12.2018 г. до пълното заплащане на дължимите суми.
Поддържа се, че ищецът е
производител на електроенергия от възобновяеми източници (вятърна електроцентрала)
като оперира вятърна електрическа централа „ВяЕЦ Селановци”, находяща се в ПИ
№№ 074023, 074026, 074025, землище на село Селановци, община Оряхово, област
Враца („ВяЕЦ Селановци”). ВяЕЦ Селановци е с инсталирана мощност 1,6 MW.
Поддържа се, че ВяЕЦ Селановци е изграден и въведен в експлоатация на
24.01.2011 г., видно от Разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-9/24.01.2011г.
Твърди се още, че ищецът е сключил е ЧЕЗ Електро България АД Договор № 126 от
28.01.2011 г. за изкупуване на електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ
Селановци.
Поддържа
се, че в края на 2013г. на парламентарно заседание, проведено от Комисията по
бюджет и финанси била направена поправка в Закона за бюджета за 2014г. и била
въведена 20 процентна такса, с която да се облагат приходите от електроенергия,
произведена от слънчеви и от вятърни централи.Въпреки липсата на правни и
фактически основания, които да обосноват налагането й, посредством § 6, т.2 и 3
от заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република България
за 2014г. били създадени: чл. 35а, ал.1,2и 3,чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4, чл.35в,
ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2,3 и 4 в Закон за енергията от възобновяеми
източници („ЗЕВИ”). Поддържа се, че с приемането на Закона за държавния бюджет
- 2014 от Народното събрание, бил приет и посоченият по - горе параграф, и
считано от 01.01.2014г. разпоредбите, касаещи таксата породили правно действие
и такса била удържана директно от производителите на електрическа енергия.
Поддържа
се, че с е Решение № 13/31.07.2014г. Конституционния съд обявил тези норми за
противоконституционни.
Поддържа
се, че на основание чл. 22, ал.4 от Закона за Конституционния съд законодателят
е бил длъжен да уреди възникналите правни последици от прилагането на обявените
за противоконституционни норми, а именно: удържаната такса от 20 % в периода от
01.01.2014г. до влизане в сила на Решение № 13/31.07.2014г. на Конституционния
съд. Твърди се, че срокът е изтекъл, а
нова правна уредба на тези отношения не е приета.
Твърди се,
че вследствие на бездействието на законодателния орган ищецът е претърпял
имуществени вреди, изразяващи се в стойността на платената от него 20 % такса в
общ размер на 30 740, 67 лева съгласно, издадени фактури, както следва:
1. По Фактура
№ **********/31.01.2014г. на стойност 23086, 01 лв., след удържане на 20 %
такса от 3847, 67 лв., Дружеството е получило 19 238, 34 лв.;
2. По Фактура
№ *********/28.02.2014г. на стойност 13010, 99 лв., след удържане на 20 % такса
от 2168, 50 лв., Дружеството е получило 10842, 49 лв.;
3. По Фактура
№ **********/31.03.2014г. на стойност 42300, 62 лв., след удържане на 20 %
такса от 7050 лв., Дружеството е получило 35250, 52 лв.;
4. По Фактура
№ **********/30.04.2014г. на стойност 38453,18 лв., след удържане на 20 % такса
от 6408, 86 лв., Дружеството е получило 32044, 32 лв.;
5. По Фактура№
**********/31.05.2014г. на стойност 22665, 30 лв., след удържане на 20 % такса
от 3777, 55 лв., Дружеството е получило 18887, 75 лв.;
6. По Фактура
№ **********/30.06.2014г. на стойност 26260, 58 лв., след удържане на 20 %
такса от 4376, 76 лв., Дружеството е получило 21883, 82 лв.;
7. По Фактура
№ **********/31,07.2014г. на стойност 16116,42 лв., след удържане на 20 % такса
от 2686, 07 лв., Дружеството е получило 13430, 35 лв.;
8. По Фактура
№ **********/31.08.2014г. на стойност 2585, 06 лв., след удържане на 20 % такса
от 425, 16 лв., Дружеството е получило 2159, 90 лв.;
Поддържа
се, че процесната такса, в размер на 20%, заплащана от Дружеството, не е
внасяна пряко от него в държавния бюджет, а е била удържана ежемесечно от
сумата, дължима на Дружеството като цена за произведената от него електрическа
енергия през целия процесен период, съгласно чл. 35б от ЗЕВИ. Поддържа се, че
не е създадено нормативно задължение за производителите на електроенергия да
включат в издадените от тях фактури размера на заплащаната от тях 20 % такса.
Не са създадени и единни правила относно осчетоводяването на таксата.
Поддържа се наличие на
противоправно поведение, изразяващо се в приемането на точки 2 и 3 на § 6 от
Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България
за 2014г., с които са създадени чл. 35а, ал.1,2 и 3, чл. 356, ал.1,2,3 и 4,
чл.35в, ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1,2,3 и 4 от ЗЕВИ.
Твърди се още, че
противоправността на поведението, произтича и от противоречието на приетите
разпоредби с Конституцията на Република България и правото на Европейския съюз,
подробно посочени в исковата молба. В тази връзка съдът констатира нередовност
на исковата молба, поради което ще следва да бъде дадена възможност на ищеца да
я отстрани, като за процесуална икономия ще следва да бъде насрочено съдебно
заседание по делото.
Твърди се и наличие на причинени
вреди от противоправното поведение от страна на държавата, които се изразяват в
удържането на такса в размер на 20 % от цената на продаваната от Дружеството
електрическа енергия на електроразпределителното дружество, както и пряка
причинно- следствена връзка между противоправното поведение и настъпилите
имуществени вреди за ищцовото дружество.
При условията на евентуалност
твърди, че е налице неоснователно обогатяване по отношение на удържаните такси
за периода 01.07.2014г. - 10.08.2014г., тъй като те са преведени от „ЧЕЗ
EJIEKTPO БЪЛГАРИЯ“ АД към държавата след датата на отмяна на
противоконституционните разпоредби.
При условията на евентуалност се
твърди, че е осъществена хипотезата на чл. 59 ЗЗД и платените от ищеца суми
следва да му бъдат възстановени. Налице е разместване на имуществено благо от
патримониума на ищцовото дружество в патримониума на ответника, в резултат на
което имуществото на ищеца е намаляло, съответно е настъпило обедняване. От
друга страна, настъпило е обогатяване на имуществото на ответника с размера на
заплатената от ищеца такса, като липсва и правно основание за прехвърляне на
имуществено благо.
В срока по
чл.131 ГПК Държавата депозира отговор на 15.03.2019 г. чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Л.Ч.К., надлежно упълномощена с пълномощно приложено
към отговора на исковата молба.
Поддържа
се, че предявените искове са недопустими като неподведомствени на гражданските
съдилища.
На второ
място се поддържа, че доколкото с исковата молба общо са наведени оплаквания за
извършени нарушения на правото на ЕС, то предявените искове са неподведомствени
на гражданските съдилища.
По същество
ответникът оспорва главните и евентуални искове изцяло като неоснователни,
необосновани и недоказани по основание и размер с правни аргументи подробно
изложени в отговора.
Заявява възражение за настъпила
погасителна давност с твърдението че от момента на твърдяния деликт 04.12.2013
г. до датата на предявяване на исковата молба са изминали повече от пет години.
Ищецът в съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа предявените искове по съображения
изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, за които представя
списък.
Ответникът в съдебно заседание
чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли съда да ги
отхвърли изцяло. Претендира разноски, за което представя списък.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите
на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че ищецът има
качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (вятърна
електроцентрала) като оперира вятърна електрическа централа „ВяЕЦ Селановци”,
находяща се в ПИ №№ 074023, 074026, 074025, землище на село Селановци, община
Оряхово, област Враца („ВяЕЦ Селановци”). ВяЕЦ Селановци е с инсталирана
мощност 1,6 MW и е изградена и въведена в експлоатация на 24.01.2011 г., видно
от Разрешение за ползване № ДК-07-СЗР-9/24.01.2011г. Установява се още, че
ищецът е сключил е ЧЕЗ Електро България АД Договор № 126 от 28.01.2011 г. за
изкупуване на електрическата енергия, произведена от ВяЕЦ Селановци, по силата
на който ищецът в качеството си на продавач, производител на електрическа
енергия доставя на ЧЕЗ Електро България АД в качеството на краен снабдител в
местата на продажба, а купувачът купува произведената от продавача електрическа
енергия по цени и условия, определени в договора и в съответствие с действащите
нормативни актове.
По силата на договора продавачът
се е задължил ежемесечно, до 4-то число на текущия месец да представя на
купувача фактури за предходния месец, а купувачът да извършва плащанията за
закупената електрическа енергия до 12-то число на месеца, следващ отчетния.
От 01.01.2014 г. с §6, т.2 и т.3
от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (отменен) е
въведена такса за производство на електрическа енергия от вятърна и слънчева
енергия. Размерът на таксата по ал. 1 се определя по следната формула: ТПЕЕ =
ПЦ х КИЕЕ х 20 %, където: ТПЕЕ е такса за производство на електрическа енергия;
ПЦ е преференциалната цена по чл. 31, ал. 1 без данъка върху добавената
стойност; КИЕЕ е количеството изкупена електрическа енергия от обществения
доставчик и от крайните снабдители по чл. 31, ал. 5. Производителите на
електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия са задължени за таксата по
ал. 1. Между страните не е спорно, а и това обстоятелство е известно, че
проектозаконът за държавен бюджет на Република България за 2014 г. е внесен от
правителството в 42-рото Народно събрание, без в него да фигурират
новосъздадените и атакувани от президента на републиката текстове. Между
първото и второто четене тези текстове се предлагат от представители на една
парламентарна група в Комисията по бюджет и финанси. Новите текстове в
проектобюджета се обсъждат в Комисията на заседанията на 27 ноември и 3
декември 2013 г., след което се внасят за обсъждане в пленарната зала на второ
четене на 3 декември 2013 г. и са приети след дебати на следващия ден – 4
декември 2013 г., като § 6, т. 2 и 3 от ЗДБ – 2014 г.
Така въз основа на сключения с
ЧЕЗ Електро България АД договор и за процесния период, ищецът е издал следните
фактури: Фактура № **********/31.01.2014 г. на стойност 23086, 01 лв., след
удържане на 20 % такса от 3847, 67 лв., Дружеството е получило 19 238, 34 лв.; По
Фактура № *********/28.02.2014г. на стойност 13010, 99 лв., след удържане на 20
% такса от 2168, 50 лв., Дружеството е получило 10842, 49 лв.; Фактура №
**********/31.03.2014г. на стойност 42300, 62 лв., след удържане на 20 % такса
от 7050 лв., Дружеството е получило 35250, 52 лв.; Фактура № **********/30.04.2014г.
на стойност 38453,18 лв., след удържане на 20 % такса от 6408, 86 лв.,
Дружеството е получило 32044, 32 лв.; Фактура№ **********/31.05.2014г. на
стойност 22665, 30 лв., след удържане на 20 % такса от 3777, 55 лв.,
Дружеството е получило 18887, 75 лв.; Фактура № **********/30.06.2014г. на
стойност 26260, 58 лв., след удържане на 20 % такса от 4376, 76 лв.,
Дружеството е получило 21883, 82 лв.; Фактура № **********/31,07.2014г. на
стойност 16116,42 лв., след удържане на 20 % такса от 2686, 07 лв., Дружеството
е получило 13430, 35 лв.; Фактура № **********/31.08.2014г. на стойност 2585,
06 лв., след удържане на 20 % такса от 425, 16 лв., Дружеството е получило
2159, 90 лв.
С решение № 13 от 31.07.2014 г.
на Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014 г., нормите от ПЗР на ЗДБРБ
за 2014 г. са обявени за противоконституционни.
С приетото по делото заключение
на ССчЕ, неоспорено от страните се установява, че общо за периода от 01.01.2014
г.-09.08.2014 г. от ВяЕЦ „Селановци“ са произведени 816,312 MWh електроенергия, а размерът на удържаните от ЧЕЗ „Електро
България“ АД такси по чл.35б ЗЕВИ за периода януари 2014 г.-10 август 2014 г.
от ищеца са в размер на 30 740,68 лв. Вещото лице установява, че дължимите
такси са внесени по сметката на КЕВР по реда на чл.35б от ЗЕВИ, а постъпилите в
Комисията средства са прехвърлени към централния бюджет при спазване на
указание, издадено съвместно от МФ и БНБ-ДДС 12/04.12.2014 г.
При така установената по-горе фактическа
обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Съдът разглежда предявените
искове в поредността заявена от ищеца:
Първият предявен иск е с правно
основание чл.49 от ЗЗД, с който ищецът ангажира отговорността на ответника
Държавата, поради неизпълнение на задължението й да поправи всички вреди, независимо
от това, кой държавен орган ги е причинил, които вреди произтичат от нарушаване
на българското и европейското законодателство. По-конкретно ищецът твърди, че
за него са възникнали имуществени вреди в пряка причинна връзка от
неизпълнението на задължението на законодателния орган да уреди възникналите
правни последици от процесните противоконституционни норми, както и от
нарушение на основните принципи на правото на ЕС-забрана на мерките с възпиращо
действие спрямо инвеститорите, забрана на всякакви мерки, които създават
неравнопоставеност на икономическите оператори. Ищецът твърди още, че уредбата
в ЗЕВИ е и в противоречие с нормите на Директива 2009/72/ЕО, съгласно която
държавите следва да създават условия за развитие на сектора за производство на
електроенергия от възобновяеми източници.
На първо място настоящият съдебен
състав намира предявения иск за допустим.
В съдебната практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК и в трайната практика
на съдилищата, се приема, че на основание чл. 7 от Конституцията на РБ,
държавата отговоря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия
на нейните органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде
реализирана по ЗОДОВ - специалният закон уреждащ отговорността на държавата при
участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални
субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД. Държавата е правноорганизирана социална общност. Тя е субект на правото,
различен от нейните граждани. Държавата е носител на права и задължения,
формира своя воля, различна от тази на отделния гражданин, изразява я и я
осъществява; това тя прави чрез своите органи, които действат „за“ нея и
„вместо“ нея. Народното
събрание е висш държавен орган, натоварен от Конституцията с осъществяването на
най-важни държавни функции-законодателство, контрол и други посочени функции.
Следователно допустимо е
ответникът да носи отговорност за вредите, причинени от този неин законодателен
орган.
За надлежната процесуална
легитимация на държавата са достатъчни твърденията, че ищецът я намира за
длъжник по деликтно вземане. Дали за ищеца е възникнало оспореното по делото вземане
срещу държавата, е въпрос на материално-правна легитимация по иска.
Или казано по друг начин-за действия и бездействия на държавни органи
извън хипотезите на ЗОДОВ държавата отговаря пряко именно на основание чл.7 от Конституцията, като приложение намира института на гаранционно-обезпечителната
отговорност по чл.49 ЗЗД (Решение № 289 от 10.09.2012 г. по гр.д.№ 809/2011 г.
на ІV г.о., Решение № 299/2015 от 28.01.2016 г. по гр.д.№ 1814/2013 г. на ІV
г.о., Решение № 133 от 29.06.2016 г. по гр.д.№ 5002/ 2014 г. на ІІІ г.о.,
Решение № 300 от 09.01.2019 г. по гр.д.№ 2262/ 2018 г. на ІV г.о.). По този
начин всъщност се осигурява непосредственото действие на конституционно
регламентираната отговорност на държавата за вреди.
По съществото на предявения иск.
По първия твърдян деликт - неизпълнение
на задължението на законодателния орган да уреди възникналите правни последици
от процесните противоконституционни норми, вменено му с нормата на чл.22, ал.4
от ЗКС, т.е. твърди се бездействие на законодателя. На това основание искът е
основателен, предвид следните съображения:
Народното събрание е единствения
законодателен орган и за да осъществява конкретни задачи, на него са му
предоставени определени права, които е задължен да осъществява. Според чл.84,
т.1 от Конституцията, Народното събрание разполага с изключителната
компетентност да приема, изменя, допълва и отменя законите. Държавната власт се
осъществява при съобразявяне на конституционно установения принцип на
разделение на властите, който изисква взаимно зачитане на компетентността, без
никоя от тях да накърнява самостоятелността и независимостта на останалите-
(Решение № 5 от 2003 г. на КС, Решение № 8 от 2006 г., Решение № 3 от 2018 г.
на КС).
При деликтната отговорност превес
има принципа за пълно обезщетяване на увреденото лице. Ето защо, когато
държавата накърни конкретни права на носителя на тези права, носителят на
накърненото конституционно субективно право може да обоснове своя деликтен иск
с непосредственото действие на съответната разпоредба на конституцията.
Съгласно чл.22, ал.4 ЗКС
възникналите от обявения за противоконституционен закон правни последици се
уреждат от Народното събрание. Според Правилника за организацията и дейността
на Народното събрание тези правни последици трябва да бъдат уредени в срок от
два месеца от влизането на решението на съда в сила. Разпоредбата на чл.22,
ал.4 ЗКС има предвид заварените висящи правоотношения, които са възникнали по
силата на обявения за противоконституционен закон. Този текст обаче няма
никакво отношение към необходимостта от правна уредба на съответните отношения.
Конституционният съд упражнява единствено контрол за конституционност на
законите и затова няма правомощие да дава задължителни предписания на
държавните органи, включително и на Народното събрание. Ето защо той не би
могъл го задължава да отстрани. Създаването на нужната правна уредба е от
компетентността на Народното събрание. Дали обаче ще бъде приета правна уредба
на съответния въпрос зависи единствено от Народното събрание.
Предвид горното основният въпрос,
на който следва да се отговори е: какви са правните последици от обявяване за
противоконституционен на закон, който има действие върху заварени
правоотношения. По този въпрос е образувано и к.д.№ 5/2019 г. на КС на РБ.
Настоящият съдебен състав споделя
мнението, че конституционното решение, с което един закон или разпоредби от
него, са обявени за противоконституционни няма обратно действие, т.е. то не
преурежда вече настъпили факти, а се отнася до действието на правни норми.
Затова нито тълкувателните решения на КС, нито тези, с които се решават спорове
за съответствие на закон с Конституцията, пряко не отнемат и не предоставят
конкретни права. Такова едно решение обаче, поради принципите за върховенство
на Конституцията (чл. 5, ал.1) и за нейното пряко действие (чл. 5, ал.2)
притежават възможен правовъзстановителен ефект. Ефектът е възможен /латентен/,
защото конституционното решение, без автоматично да предизвиква краен резултат
по отношение на заинтересованите лица, служи като правно основание за
претендиране на определени права. Системното тълкуване на разпоредбите на чл.
151, ал. 2 на КРБ и чл. 22, ал. 4 на ЗКС навежда на извода, че постигането на
търсения ефект поначало предполага съчетаване на акта на конституционния съд
(негативния законодател) с този на органа, приел самия акт и уреждащ
последиците от неговото обявяване за противоконституционен (позитивния
законодател). Изискването за приемане на законова уредба на възникналите от
противоконституционния акт последици придава на въпросните решения на
Конституционния съд косвен (непряк) правовъзстановителен ефект. Косвеният ефект
се състои също в необходимостта да се докаже наличието на конкретно право към
момента на влизане в сила на конституционното решение.
Когато обаче органът, който е
задължен да уреди възникналите от неприлагането на противоконституционния акт
последици, бездейства, това не означава, че сме изправени пред състояние на пълна невъзможност за защита
на основните права. В такива случаи, позовавайки се на косвения
правовъзстановителен ефект на конституционните решения, заинтересованите лица
биха могли да предявят искове пред съответните съдилища (граждански или
административни) и така на общо основание да претендират за признаване на техни
субективни права, използвайки постановеното конституционно решение като валидно
правно основание.
В хода на настоящото производство
ищецът доказа, че в процесния период 01.01.2014 г.-09.08.2014 г. и на основание
§ 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на
Република България за 2014г., с които са
създадени: чл. 35а, ал.1,2и 3,чл. 35б, ал. 1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2 и 3
и чл. 73, ал.1, 2,3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници, от
него са удържани такси в общ размер на сумата от 30 740,68 лв. Чрез
заключението на ССчЕ се доказа, че тези такси са внесени по бюджетна сметка на
КЕВР по реда на чл.35б от ЗЕВИ, а постъпилите в Комисията средства са
прехвърлени към централния бюджет.
Безспорно е, че разпоредбите на
основание на които от ищеца са удържани процесните такси, с решение № 13 от
31.07.2014 г. на Конституционния съд, влязло в сила на 10.08.2014 г., са
обявени за противоконституционни.
С оглед изложеното по-горе, при
безспорно установено бездействие на законодателя да уреди възникналите
правоотношения в този период и изричното позоваване на ищеца на Решението на КС,
съдът намира, че следва да бъде зачетен правовъзстановителния ефект на
Решението на КС, който в случая се изразява във възстановяване на правното
положение такова, каквото е съществувало преди влизане в сила на
противоконституционните разпореди, т.е. без дължимост на такса за производство
на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия.
С оглед на горното съдът намира,
че на ищеца е причинена имуществена вреда в размер на удържаната от него такса,
поради което следва да бъде обезщетен.
По размер искът е доказан,
съобразно заключението на ССчЕ и следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед уважаването на първия
предявен главен иск, съдът не дължи произнасяне по евентуалните искове.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на делото ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
направените от него разноски в пълен размер, както следва: 1229,63
лв.-заплатена ДТ, 300 лв.-депозит вещо лице и адвокатско възнаграждение в
размер на 1746 лв. с ДДС, или общо разноски в размер на сумата от 3 275,63
лв. Адвокатското възнаграждение е в минималния размер, съобразно чл.7, ал.2,
т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху който е начислен ДДС,
поради което не се явява прекомерен.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Република България,
представлявана от Министъра на финансите, гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ № 102
да заплати на основание чл.49 от ЗЗД на „Е.И.1“ ООД, дружество учредено и
регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес:*** сумата от
30 470,67 лв. /тридесет хиляди четиристотин и седемдесет и 0,67 лв./,
която сума представлява
удържана от ищеца 20% такса за производство на електрическа енергия през
периода от 01.01.2014 г.-10.08.2014 г., на основание § 6, т.2 и 3 от заключителните разпоредби
към Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г., с които са създадени: чл. 35а, ал.1,2и 3,чл. 35б, ал.
1,2,3 и 4, чл.35в, ал.1,2 и 3 и чл. 73, ал.1, 2,3 и 4 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, които са били обявени за противоконституционни с
решение № 13 от 31.07.2014 г. на Конституционния съд, влязло в сила на
10.08.2014 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от
датата на предявяване на иска-27.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от 3 275,63
лв. /три хиляди двеста седемдесет и пет и 0,63 лв./ разноски направени пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: