Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.11.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. БОРИСОВА
Членове
: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Д. Танева, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНЧХД №
2745 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХІ НПК.
С Присъда от 18 октомври 2017 г., постановена от
СРС, НК, 17 ти състав по НЧХД № 10121/2016 г. съдът е признал подсъдимия П.П.И.
за НЕВИНОВЕН в това, че на 08.12.2015 г., в гр. София, на паркинга на бл. 130 в
ж.к. Захарна фабрика, да се е заканил на тъжителя З.П.М. с ЕГН ********** с
престъпление против неговата личност, с думите „аз сега Ще те унищожа” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му у тъжителя, поради което и на основание чл. 304 НПК
го е оправдал по повдигнатото в тъжбата обвинение за извършено престъпление по
чл. 144, ал. 1, пр. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е осъдил
частния тъжител З.П.М. ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия П.П.И. направените по делото
разноски - заплатено възнаграждение на защитник в размер на 1200 лева съгласно
представен договор за правна защита и съдействие, фактура и приходен касов
ордер.
Срещу така постановената присъда е постъпила
Въззивна жалба от адвокат Г.С. от САК, повереник на Частния тъжител З.М.. В
жалбата се сочи, че присъдата на първата инстанция е неправилна, а деянието в
което е обвинен подсъдимият – съставомерно на повдигнатото обвинение. Сочи се,
че СРС неправилно е игнорирал показанията на свидетелите С. и К., както и
подадения сигнал до СРП. Оспорва се присъдата и по отношение на присъдените
разноски. В заключение се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за
разглеждането му от друг състав.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от
адв. Г.С. в което се прави разбор на доказателствата и отново се моли жалбата да бъде уважена.
По делото е постъпило и Допълнение към въззивна
жалба лично от частния тъжител по делото З.М. в която заявява, че поддържа
изцяло подадената от неговия адвокат въззивна жалба и излага аргументи за
неправилно установена фактическа обстановка : същият никога не бил живял в гр.
София, жк. ********, а имал наследствен апартамент в жк. Захарна Фабрика на
който паркинг се бил случил инцидентът. Сочи, че се е уплашил значително от
отправената му от подсъдимия закана, тъй като той имал буен нрав и имали
пререкания и на ОС на блока, поради което и подал сигнал до СРП. В заключение
се сочи, че деянието е съставомерно и се прави искане жалбата да бъде уважена.
В съдебно заседание повереникът на ЧТ – адв. С. заявява, че делото трябва
да бъде прекратено и върнато на СРС за изпълнение на дадените указания, а именно
– заплащане на държавна такса в размер на 6 лв., заплатена по сметка на СРС.
Твърди, че не е заплащал сумата от 6 лв. нито по сметката на СРС, нито по тази
на СГС. Отделно заявява, че поддържа жалбата и допълнението към нея, като същевременно
оспорва възражението, депозирано от защитата на подсъдимия.
Частният тъжител М. на свой ред също заявява, че поддържа въззивната жалба
и допълнението към нея.
Подсъдимият И., редовно призован, не се явява, но правото му на защита е
обезпечено посредством процесуалния му представител – адв. В..
В хода по същество адв. С. счита, че СРС неправилно е анализирал събраните
доказателства, като е извадил от контекста т.нар. заплаха. Релевира, че за да е
съставомерно деянието, не е необходимо да се стигне до или тежко нараняване, за
да се приеме, че лицето е уплашено. Твърди, че ако действително изразът „Ще те унищожа“ е несъставомерен според
първоинстанционния съдебен състав, то е трябвало още в началото да прекрати
делото, а не да го гледа година и половина. В подкрепа на тезата си, че действията
на СРС са неправилно по цялото дело, посочва, че районният съд не знае или „се
прави, че не знае“ по коя сметка се дължи държавна такса за въззивната жалба. В
заключение моли съдът да уважи жалбата, като отмени присъдата и признае подс. И.
за виновен. Претендира съдебни разноски.
Жалбоподателят М. поддържа изцяло заявеното от адв. С..
Защитата на подсъдимия – адв. В. – моли съдът да отхвърли жалбата като
неоснователна. Счита, че мотивите на СРС са изключително подробни, посредством
които е достигнал до верни правни изводи. Посочва, че никъде съставът на
районния съд не е твърдял, че оправдава подс. И. поради непредприемане
фактически действия за извършване на заканата. Възразява срещу твърдението на
повереника, че делото следвало да бъде прекратено, ако съдът смятал, че
деянието не представлява престъпление. Прави кратък анализ на доказателствата,
като счита, че не е безспорно доказано присъствието на подзащитния й на
инкриминираното място в посочения час. С оглед всичко изложено моли съдът да
потвърди оправдателната присъда.
Съдът, като обсъди доводите в
жалбата и допълнението към нея, както и тези изложени в съдебно заседание от
страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:
Подсъдимият П.П.И. е роден на ***
г., българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, женен,
работещ, с ЕГН **********, с адрес ***. Той бил управител на „ПиС“ ЕООД и се
занимавал с дистрибуция на вина и организиране на дегустации на вина.
Подсъдимият П.И. и тъжителят З.М.
живеели в един жилищен блок на адрес - гр. София, ж.к. ********като подсъдимият
бил избран за член на Управителния съвет на Етажната собственост. Във връзка с
дейността му по събиране на задълженията от етажните собственици и ремонт на
общите части на сградата, отношенията между двамата били влошени, като
подсъдимият имал пререкания и с друг техен съсед - св. К.. Тъжителят З.М. бил
завел няколко съдебни дела за оспорване на решения на Управителния съвет на
Етажната собственост, както и дело от частен характер лично срещу подсъдимия И.,
по повод на което двамата често влизали в словесни пререкания. На 18.11.2015 г.
между двамата отново имало пререкание, за което тъжителят подал сигнал до
прокуратурата.
На 08.12.2015 г. около 18:00 часа
тъжителят З.М. се намирал на паркинга пред блок 130 в ж.к. Захарна фабрика
заедно със св.Е.С., като двамата били в автомобила на свидетелката и говорели
във връзка със сключена застраховка за автомобила на тъжителя от св. С.. Същата
предала на тъжителя застрахователна полица за корекция на данни за автомобила
му, в сила от следващия ден - 09.12.2015 г. Докато двамата разговаряли, към
автомобила на свидетелката се приближил подсъдимият И., който видял, че
тъжителят се намира в автомобила на пасажерското място. Подсъдимият бил афектиран във връзка с
воденото срещу него от тъжителя дело от частен характер и затова с по-висок
тон, стоейки пред автомобила, поискал обяснение от страна на тъжителя М.
относно делото. След това подсъдимият отишъл от дясната страна на автомобила и
отворил предната дясна врата, като започнал да вика на тъжителя кога ще
прекрати заведеното срещу него дело. Подсъдимият посегнал към ръката на
тъжителя и се опитал да го извади от автомобила. През това време тъжителят М.
спокойно отговарял на подсъдимия и му обяснил, че няма да оттегли жалбата си и
поскал подсъдимият да ги остави намира. Св. С. също го помолила да се отдръпне,
но подсъдимият продължил с виковете си, като казал на подсъдимия да оттегли
жалбата си и му викнал „Сега Ще те
унищожа!“. Тогава тъжителят казал на подсъдимия, че ако не го остави, ще
подаде жалба срещу него, след което подсъдимият се оттеглил назад и св. С.
успяла да потегли с автомобила. Малко по-късно тя оставила тъжителя на близка
бензиностанция, където той слязъл от автомобила и се прибрал вкъщи.
По същото време на паркинга на
блок 130 се намирал и св. К., който се прибирал от работа и видял подсъдимият
да стои пред непознат автомобил и да разговаря на висок тон с намиращия се в
автомобила тъжител, като свидетелят чул и вика му „Ще те унищожа“, след което видял как подсъдимият се отдръпва от
автомобила и той потегля.
Кратко време след инцидента св. К.
разговарял с тъжителя по телефона и последният му се оплакал от поведението на
подсъдимия и му съобщил, че е разстроен и ще заведе ново дело срещу И..
Същата вечер след случая
подсъдимият И. се срещнал със своя познат св. Ж., който бил управител на „Г.ВМД“
ЕООД, стопанисващо обект - „Ваr and Dinner TEA“ в
ж.к. Младост. Двамата имали уговорка същата вечер по повод студентския празник
подсъдимият да организира презентация и дегустация на вина от изба „Шато
Коларово“, като същият отишъл в заведението преди началото на организираната
вечер около 19:00 часа и останал там до 21:00 часа. Във връзка с организираната
дегустация, подсъдимият предал безвъзмездно на св. Ж. 3 броя бутилки вина за
дегустацията.
Във връзка със случилото се на
18.11.2015 г. и на 08.12.2015 г. тъжителят З.М. подал до СРП жалба на
17.12.2015 г„ в която подробно описал твърденията си относно конфронтацията си
с подсъдимия И. на 18.11.2015 г. и бегло споменал и за случая от 08.12.2015 г.
В жалбата той посочил, че подсъдимият многократно и преди тези случаи му
нанасял „психически тормоз“ и с действията си целял „да го сплаши“ за да се
откаже да търси правата си по ЗУЕС и да оттегли тъжбата си по предходно
заведено дело от частен характер. По повод жалбата била назначена проверка по
пр.пр. 50380/2015 г. и били снети обяснения от замесените лица. С постановление
на прокурор от СРП от 17.05.2016 г. било отказано образуването на досъдебно
производство по случая, като същото било потвърдено с постановление на прокурор
при СГП от 27.07.2016 г.
След получаване на съобщението за
постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство, на 06.06.2016
г. тъжителят З.М. подал тъжба срещу подсъдимия П.И. до СРС, въз основа на която
е образувано и настоящето дело.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните от първоинстанционния
съд гласни и писмени доказателства и доказателствени средства както следва:
Гласни: обясненията на
подсъдимия И. и показанията на свидетелитеЕ.С., Р.К. и М.Ж..
Писмени: справка за съдимост на подс. И.; копия на материалите по пр.пр.№
50380/15 г. по описа на СРП, застрахователна полица; удостоверения за актуално
състояние от ТР; приемо - предавателен протокол за дегустация на вина;
удостоверение за регистрация на обект за обществено хранене, договор за наем и
заявление за работно време на търговски обект.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случаи
като процесния, когато са налице взаимоизключващите се твърдения на различни
лица, изясняването на обективната истина налага събирането на доказателства за
множество контролни обстоятелства по отношение на главния факт на процеса с
оглед извършването на преценка за достоверност на противостоящите версии в
свидетелските показания, като a priori не може да бъде изключена правдивостта
на което и да било от тях. Предвид изложеното е необходимо да се изследва съответствието на застъпената от всекиго от
свидетелите, както и от самия подсъдим версия за развитието на ситуацията с
останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдивост и
вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им.
С оглед изчерпателен и детайлен анализ на
доказателствената съвкупност правилно СРС е отчел наличието на две групи
свидетели, обосноваващи две, диаметрално различни версии относно хода на
събитията през инкриминираната вечер и участието на подс. И. в тях. От една
страна са показанията на свидетелите С.
и К., а от друга – показанията на св. Ж.
и обясненията на подс. И.. За да отсее спорните моменти и да издири обективната
истина, настоящият съдебен състав подобно на контролирания подложи на
внимателен анализ заявеното на всеки един от горепосочените свидетели.
В подкрепа фактологията на събитията, също както
първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на
свидетелите С. и К. като логични, правдиви и обективни. При извършена
самостоятелна преценка за достоверност на показанията им, въззивният съд
намира, че в направения от СРС анализ е разкрито точното им съдържание, като
обосновано последните са оценени като достоверни и са били използвани от съда
при формиране на фактическите му изводи. Според настоящата съдебна инстанция не
се разкрива предубеденост в свидетелстването на лицата, независимо от
обстоятелството, че свидетелите са познати на частния тъжител (С. е
застраховател на частния тъжител и го познава от 30 години, а К. е освен съсед,
но и приятел на ЧТ М.), доколкото показанията им по повод изследваните събития
са еднопосочни и непротиворечиви, като намират подкрепа и в другите ангажирани
по делото доказателствени източници – представената и приета застрахователна
полица от 08.12.2015г. Предвид горното въззивната инстанция, аналогично на
първоинстанционния съд, възприе с доверие изложеното от двамата свидетели по
повод непосредствено възприетото от тях поведение от страна на подс. И. към
частния тъжител М.. Както С., така и К.
са преки очевидци на инкриминираното в частната тъжба деяние и от показанията
им се установява както деня и часа на същото, така и конкретната ситуация, в
която са изречени думите от подс. И. към ЧТ М., а именно: „Отменяй бързо
делото, защото иначе ще бъдеш унищожен“, „Ще
те унищожа“. Действително в показанията си св. С. не посочва поименно подс.
И. като лицето, изпречило се пред колата й и отправило инкриминираните думи към
М., но същата е възприела негови външни характеристики, които съпоставени със
заявеното от св. К. съответстват да описват подс. И.. Съдът, в този му състав,
също намира, че показанията на горепосочените свидетели отразяват достоверно
стеклите се събития през инкриминираната вечер. Настоящата съдебна инстанция не
намери основание да се съмнява и в посоченото от св. К., че е станал очевидец
(макар и от известно разстояние и ненамесил се в конфликта) на отправените от
страна на подс. И. към частния тъжител думи. Същевременно и двамата свидетели –
С. и К. ясно и последователно разказват за случилото се така, както лично са го
е възприели, като от заявеното от тях не се установява по безспорен начин
чувството на осезаем страх, изпитан от тъжителя М.. Въззивният съд изцяло се
солидализира с констатацията на СРС, че от заявеното от св. С. по-скоро се
установява собственото й емоционално състояние от появата на подс И. пред
автомобила й и последвалия разговор между него и тъжителя М.. Самата тя твърди,
че „З. (Частният тъжител) запази пълно самообладание“. Свидетелят К. от своя
страна веднага след случката, на която е станал свидетел, е позвънил на
тъжителя М., за да го попита относно случилото се, като последният му е казал,
че „е много разстроен и не може да обясни, но П. пак го бил нападнал“.
Съдът подложи на самостоятелен анализ и обясненията на
подсъдимия, така, както е направил и СРС, като прецени същите едновременно в
тяхното качество на доказателствено средство и на средство за защита. Правилно
първоинстанционният съд не е дал вяра на тези обяснения в частта им, в която
подсъдимият отрича да е присъствал на паркинга и да е разговарял с тъжителя
през инкриминирания ден. В процесния случай дадените от И. обяснения правилно
са преценени от контролирания съд именно в светлината на ефикасно средство за
защита, с което се опитва да намери логично алиби за своето местонахождение към
инкриминирания интервал от време на 08.12.2015г. От съществено значение е
проверката за достоверността на обясненията на подс. И.. По принцип
обясненията на подсъдимия винаги изискват внимателна преценка за достоверност,
тъй като освен важно доказателствено средство са и средство за защита,
необвързано със задължение за установяване на истината. При съблюдаване на
правилата за доказателствената тежест по чл. 103 от НПК, за да бъдат приети за
достоверни, не се изисква те да намират подкрепа, а да не се опровергават от
несъмнено установени доказателства или да не се дискредитират на собствено
основание поради неясноти, необясними празноти или тъй като съдържат обективно
невъзможна версия. В настоящия случай е видно, че заявеното от подсъдимия се
опровергава от надеждни доказателства, каквито са свидетелските показания на С.
и К. – преки очевидци на деянието.
Въззивният съд споделя извода на първата инстанция
относно частичната достоверност на
заявеното от свидетеля Ж.. Несъмнено св. Ж. споделя коректно възприятията си
относно познанството си с подсъдимия и установените търговски контакти, които
поддържа с него. Правилно СРС е кредитирал тази част от показанията на св. Ж.,
в която той заявява, че на 08.12.2015г. с подс. И. са организирали събитие по
дегустация на вина в заведението на св. Ж., като същата е продължила докъм
20:30 часа. Следва да се отбележи, че възприемането на определени свидетелски
показания като достоверни, е въпрос на вътрешно убеждение на решаващия съд. От
друга страна, подлежи на контрол правилността на процеса на формиране на
вътрешното убеждение и този контрол сочи, че невъзприемането на показанията на
св. Ж. в по-голямата им част не е произволно, а е резултат на анализ и
съпоставяне с други доказателствени източници. Първоинстанционният съд не само
е констатирал противоречието между заявеното от последния с останалите
кредитирани по делото доказателствени източници, но и е селектирал частта от
заявеното, на която дава вяра. В тази си част показанията му намират
доказателствена опора както в обясненията на самия подсъдим, така и в приетия приемо-предавателен
протокол за предоставени 3 бр. бутилки вина за дегустация. Резонно
контролираният съд е обърнал внимание на приемо-предавателния протокол за
дегустация на вино, като с оглед количеството предоставено вино от страна на подс. И. – 3 бутилки – то
подготовката по тяхното дегустиране не предполага продължителна времева
ангажираност от страна на подс. И.. Версията на подс. И., че е присъствал в
заведението на св. Ж. е вярна, но в различен времеви интервал, а именно – подс.
И. е отишъл в заведението на св. Ж. след 18:00, а не както твърди – от 16:30 до
20:30. Съдът не възприема показанията на св. Ж. в тази им част, тъй като този
доказателствен източник стои вътрешно неустойчиво и изолирано в описания общ
ход на събитията. Показанията му не отговарят на обективните находки по делото,
намерили отражение в свидетелските показания
на С. и К..
Фактическата обстановка е добре
изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и
по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на
делото. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и
доказателствени средства са направени правилни фактически изводи. При
изпълнение на задълженията си по чл. 13 и чл. 14 НПК, съдът е осигурил
възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е
изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени
доказателства, обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Право на съда е да
прецени на кои доказателства да даде вяра и въз основа на кои да постанови
съдебния си акт, стига да не допуска процесуални нарушения при допускането,
събирането и проверката им. За обосноваване на фактологията си, първостепенният
съд е извършил внимателен анализ на приобщената по делото доказателствена
съвкупност, кредитирал е показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите
са логични, последователни и убедителни.
При самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд не намери основания за промяна във възприетата от
контролирания съд
фактическата обстановка,
като досежно изписаното „ж.к. Света Троица“, вместо „Захарна фабрика“ като
място на извършване на инкриминираното в тъжбата деяние, въззивният съд счита,
че става въпрос за техническа грешка, като пропускът на съда не влияе върху
правните му изводи и не съдържа в себе си основание за отмяна на така
постановената присъда. Същевременно, съдът прецени като причина за погрешното
изписване на кварталите посочения в справката за съдимост на подс. И. адрес ***)
и близостта на двата квартала „Света Троица“ и „Захарна фабрика“ като географско
разположение (един до друг), с оглед на което счита възражението на защитата за
напълно несъстоятелно.
Въз основа
на правилно изяснената фактическа обстановка
съдът е извел правните си изводи, че с деянието си подсъдимият П.П.И. не
е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, предвид систематичното си място, (раздел V – „Принуда”) от глава II на НК
(”Престъпления против личността”) закриля от противоправни посегателства
личната свобода на гражданите. С реализирането на това престъпление от дееца се
цели промяна на поведението и действията на заплашения, въпреки волята му в
желаната от дееца насока. За осъществяване му се изисква обективиране чрез думи
или действия на закана с извършване на престъпление против личността и/или
имота на пострадалия и/или негови ближни, която да е приета от лицето и би
могла да възбуди основателен страх от осъществяването й.
В случая от доказателствата по делото несъмнено се
установи, че подсъдимият И. на 08.12.2015г.,
около 18:30 часа, в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, на паркинга на бл. **е
изрекъл към частния тъжител М. думите „Ще
те унищожа“, като тези му думи са били възприети от свидетелите С. и К..
Въззивният съд изцяло се присъединява към детайлния
анализ на СРС, вкл. към правните му изводи и аргументи. Контролираният съд
правилно е разгледал въпроса за съставомерност на инкриминираното деяние и с
оглед на цялостната обстановка на инцидента и съществуващите тогава отношения
между тъжителя и подсъдимия, за да достигне обосновано до извода, че обективно
действията на подс. И. не са били в състояние да предизвикат основателен страх
у частния тъжител М. за осъществяването
на заканата "Ще те унищожа"
спрямо пострадалия.
Първоинстанционният съд, анализирайки в цялост
хронологията на събитията, вкл. напрегнатите междусъседски отношения между
частния тъжител и подсъдимия, вярно е заключила, че отправената реплика „Ще те унищожа“ не разкрива по съдържание
заплаха от такова естество, че да може да възбуди основателен страх от
осъществяването й. Законът не изисква заканата да е възбудила страх у адресата,
а е необходимо и достатъчно да би могла да възбуди такъв страх у него. Това
обаче не означава, че нещата следва да се оценяват независимо от субективното
възприятие и отношение на дееца към отправената закана. Преценката е винаги
конкретна и определена с оглед възприемането на адресата. В тази връзка, с
основание са коментирани показанията на свидетеля С., както и събитията,
предшествали отправянето на репликата и следващите такива. Настоящият съдебен
състав също намира, че изречените от подс. И. думи са механична емоционална
реакция, предизвикана от изострените отношения, които има с тъжителя, вкл.
съдебни дела, и не цели да предизвика
страх от осъществяването й.
Досежно възражението на защитата, касаещо прекратяване на
назакателното производство на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, настоящият
въззивен състав счита за абсолютно неоснователно. Защитата не държи сметка за
предпоставките, срока и реда за прекратяване на наказателно производството от
съда. Предпоставките за прекратяване на наказателното производство от
съдията-докладчик се съдържат в разпоредбата на чл.250, ал.1 НПК, където т. 1
препраща към общите основания по чл. 24 от НПК. От тях са изключени само две
(по т.1 и т.5), защото касаят въпроси, по които се дължи произнасяне с
окончателния съдебен акт по съществото на делото или които не могат да бъдат
непосредствено решени в стадия за предаване на съд на обвиняемия. С оглед
гореизложеното и доколкото се касае за орган на власт (съдът), който има
изрично предвидени правомощия и компетенции отвъд които не може да разпростира
своята дейност, то обективно е невъзможно наказателното производство да бъде
прекратено в съдебна фаза от съда на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Доколкото за съставомерността на едно
деяние е необходимо то да отговаря изцяло
на всички визирани от законодателя обективни и субективни признаци на състава на
даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент от
противното, неосъществяването на
който и да е от признаците на
състава на престъплението, означава, че не е
извършено престъпление по този законов текст от конкретния подсъдим. Резонно районният
съд е заключил, че доколкото липсва елемент от обективната страна, обсъждането
на субективните елементи се явява безпредметно, а на основание чл.304 от НПК е
оправдал подс. И..
С оглед изхода на делото СРС
правилно е възложил разноските в тежест на частния тъжител М..
Предвид
всичко изложено Софийски градски съд, НО, ХІІІ въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 18 октомври 2017 г., постановена от СРС, НК, 17 ти състав по НЧХД № 10121/2016г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ………………..
Членове : 1…………...........
2………………..