Решение по дело №1887/2018 на Районен съд - Велико Търново

       Р Е Ш Е Н И Е

     №

                             гр. Велико Търново, 11.12.2018 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на четиринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Мая Трифонова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 1887 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.

Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че по силата на договор за потребителски паричен кредит PLUS – 14161081 от 22.11.2016г. е предоставил на ответника в заем сумата от 2000 лв., както и сумата от 403, 20 лв. за закупуването на застраховка. Ищецът сочи, че е изплатил сумата по договора по уговорения между страните в чл. 1 начин и че кредитополучателят е удостоверил изпълнението на това му задължение с полагането на подпис в поле „удостоверяване на изпълнението”. Твърди, че това е породило задължение за ответника да погаси заема на 36 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 103, 88 лв., като уточнява, че вноските представляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й /34, 79% годишен лихвен процент и 44, 66 % - годишен процент на разходите/. Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията си по кредита на 20.03.2017г. и признава, че към тази датата са били погасени 2 месечни вноски. Посочва, че на основание чл. 5 от договора кредита е станал предсрочно изискуем на 20.04.2017г., на която датата е падежирала втората непогасена месечна вноска. Ищецът твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена на длъжника чрез покана за доброволно изпълнение, изпратена на посочения в договора адрес /чл. 9/. В тази връзка сочи, че дължимите от ответника суми по процесния договор са в размер на 2051, 83 лв. – главница, в размер на 1164, 25 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва и в размер на 185, 98 лв. – законна лихва за забава за периода 20.04.2017г. – 11.03.2018г. Ищецът сочи, че за тези вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 811/2018г. на ВТРС срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК. По изложените съображения ищецът отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че има вземане срещу ответника в горепосочените размери, за което е издадена заповед за изпълнение № 414/26.03.2018г. Претендира разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е връчен на ответника по реда на чл. 46 ГПК, чрез лице от домашните. В указания му едномесечен срок същият не е депозирал отговор на исковата молба. Не се явява в първото по делото съдебно заседание, за което е надлежно призован на основание чл. 46 ГПК, не изпраща представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с протоколно определение от 14.11.2018г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.

Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание.

Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства. От последните по безспорен начин се установява, че между страните по делото е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 22.11.2016г., че ищецът е изправна страна по него и че има вземания към ответника в размер на 2051, 83 лв. – главница, в размер на 1164, 25 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва и в размер на 185, 98 лв. – законна лихва за забава за периода 20.04.2017г. – 11.03.2018г. Ответникът не твърди и недоказва плащане. Всичко това обуславя уважаването на предявените обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД и признаване съществуването на сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение № 414/26.03.2018г. по ч.гр.д. № 811/2018г. на ВТРС.

При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, както за исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следа да бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 114, 03 лв. и на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 25 ал. 1 НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. В заповедното производство сторените разноски възлизат на 118, 04 лв. за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.Т., ЕГН: ********** *** ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-4”, Бизнес Парк София, сгр. 14 на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 2051, 83 лв. /две хиляди петдесет и един лева и 83 стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на завлението в съда – 22.03.2018г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 1164, 25 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева и 25 стотинки/ - възнаградителна лихва и СУМАТА от 185, 98 лв. /сто осемдесет и пет лева и 98 стотинки/ - законна лихва за забава за периода от 20.04.2017г. до 11.03.2018г., предсталвяващи вземания по договор за потребителски паричен кредит PLUS – 14161081 от 22.11.2016г., за които има издадена Заповед за изпълнение № 414/26.03.2018г. по ч.гр.д. № 811/2018г. на ВТРС.

ОСЪЖДА В.С.Т., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост-4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, СУМАТА от 214, 03 лв. /двеста и четиринадесет лева и три стотинки/, представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски, КАКТО и СУМАТА от 118, 04 лв. /сто и осемнадесет лева и четири стотинки/, представляваща сторените в заповедното производство разноски.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: