РЕШЕНИЕ
№ 4315
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330110651 по описа за 2021 година
Предявен е иск по 422 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по искова молба
на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против А. Г. Д., ЕГН: ********** с адрес:
***** гр.******, ул.*******, вх. ***, ет. ***, ап.*** за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 965,92 лв. главница и лихва от 378,04 лв. за периода от
12.01.2017 г. до 23.03.2021 г. Претендира разноски
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит от 31.03.2014 г. Предоставена е в заем сума от 3000 лв. С решение по г. д. *****/2015
г. на ПРС договорът е приет за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Следователно се
дължи обратно само сумата от 3000 лв., с която лицето неоснователно се е обогатило. До
момента е заплатена сума от 2056,84 лв. Забава е настъпила на 12.01.2017 г. с влизане в сила
на решението на съда. Вземането е притендирано ч. г. д. 5099/2021 г. Постъпило е
възражение от длъжника.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва иска. Отрича получаването
на сумата. Притендира изтекла погасителна давност. Отправя възражение за прихващане на
задължението срещу вземане по друг договор от 01.12.2014 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, намира за установено от фактическа страна
следното:
1
От представения договор за кредит 31.03.2014 г.; платежно нереждане от 31.03.2014 г.;
справка (лист 11 от делото) е видно, че на същата дата 31.03.2014 г. между страните е
постигнато съгласие за предоставяне от първия на последната на сума от 3000 лв. в заем.
Същата е наредена от дружеството по банковата и сметка на ответнищата в ********** на
същата дата. Към 14.06.2021 г. при ищеца се води заплатена от длъжника по договора сума
от 2056,84 лв.
От приложеното ч. г. д. 5099/2021 г. на ПРС е видно, че за припендираното вземане ищеца
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу, която е отправено в срок
възражение от длъжника.
От представения догово за кредит от 01.12.2014 г. е видно, че между страните е сключен и
друг договор за кредит от 01.12.2014 за предоставяне в заем на сума от 2450 лв. за срок от 24
месеца-до 10.12.2016 г.
От представената покана за доброволно плащане от 31.10.2019 г. е видно, че ответницата е
притендирала от ищеца заплащане на сума от 3022,48 лв. недължимо платена по договора за
такси и комисионни.
От приложеното гр. дело *****/15 г. на ПРС е видно, че с влязло в сила решеине от
12.01.2017 г. е признато за установено, че ответницата не дължи на ищеца суми по договор
за кредит от 31.03.2014 г. над усвоената такава от 3000 лв.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищцата е сключила потребителски договор с ответника за заемна сума от 3000 лв.
Уважаването на предявения иск налага от страна на ищеца да се установи при условията на
пълно и главно доказаване предавене на процесната парична сума на ответницата, както и
липса на основание за това. В тази връзка по делото е ангажирано писмено доказателство-
преводно нареждане от 31.03.2014 г. на сума от 3000 лв. към сметка на ответницата в
**********. Съобразно направеното оспорване от последната на получаването на сумата
съдът намира, че от страна на ищеца подлежи на установяване факта на постъпване на
паричната сума в сметката на Д.. Такива доказателства не се ангажират. Не се ангажират и
доказателства установяващи извършване на плащания от А. Д. на задължения по договора.
Това налага извод за недоказаност на предаването на процесната сума в държане на
ответницата, което от своя страна е достатъчна предпоставка за отхвърляне на иска за нея и
без да се обсъждат останалите възражения за изтекла погасителна давност и прихващане на
задължението срещу насрещни тава.
Отхвърлянето на иска по отношение на притендираната главница сочи недължимост и на
законната лихва за притендирания период 12.01.2017 г. до 23.03.2021 г., което налага същия
да се отхвърли и за това вземане.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответницата не следва да се
присъждат поради липса на представени доказателства за сторени такива.
2
Тъй като ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокатско
дружество *********** следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от
ЗА, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. и при съобразяване на факта на
регистрация по ЗДДС, което е в общ размер от 388,92 лв. за настоящето призводство и 360
лв. за заповедното производство.
На ответинка разноски не се дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В против А.
Г. Д., ЕГН: ********** с адрес: ***** гр.******, ул.*******, вх. ***, ет. ***, ап.*** иск за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 965,92 лв. (деветстотин
шестдесети пет лева и 92 ст.) главница и лихва от 378,04 лв. (триста седемдесет и осем лева
и 04 ст.) за периода от 12.01.2017 г. до 23.03.2021 г.за които е издадена заповед за
изпълнение по чгд 5099/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В да заплати на адвокатско
дружество *********** с ЕИК ******* с адрес гр. *****, бул. ****** № ******, ет. **, оф.
** представлявано от ******** Д. Д. сумата от 388,92 лв.(триста осемдесет и осем лева и 92
ст.) адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА за настоящето
призводство 360 (триста и шестдесет) лв. адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 38 от ЗА за заповедното производство по чгд 5099/2021 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
3