№ 149
гр. Велико Търново, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500343 по описа за 2022 година
Производството е по чл.463 ал.2 от ГПК.
С решение № 205 от 15.06.2022 г. по в.гр.д. № 794/2021 г. Русенският окръжен съд е
оставил без уважение жалбата на В. И. Г. срещу разпределение от 19.11.2021 г. на ЧСИ В.
Н. по изп.д. № 507/2021 г., като неоснователна.
С определение № 693 от 20.07.2022 г. по в.гр.д. № 794/2021 г. Русенският окръжен
съд е допълнил решението си, като осъжда В. И. Г. да заплати на И. В. Г. сумата от 300 лв.,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалба срещу горното решение е подадена от В. И. Г., с която иска да се отмени
обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се уважи изцяло предявеният от
него иск, като се отмени разпределението, направено от съдебния изпълнител. В жалбата е
изложено, че жалбоподателят не е доволен от решението, доколкото претенцията му за
разноски по процесния съсобствен имот, сторени за негова сметка, но дължими от М. И. Е.,
касаят период, включително след влизане в сила на решението за делба на имота. Твърди се,
че жалбоподателят не е бил страна по делото за делба на процесния имот и не е имал
възможност да участва в него с претенция по сметките.
Постъпил е отговор на жалбата, подаден от адв. И. П. – пълномощник на И. В. Г., с
който е изразено становище, че жалбата е неоснователна. Претендират се направените
разноски за това производство в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
От Р. М. Х. и М. И. Е. не е постъпил отговор.
1
Постъпила е частна жалба от И. В. Г., чрез пълномощника му адв. И. П., срещу
определение № 693 от 20.07.2022 г. на Окръжен съд Русе, по в.гр.д. № 794/2021 г. Искането
е да се постанови съдебен акт, с който да бъде уважена претенцията на И. Г. за присъждане
на пълния размер от заплатеното адвокатско възнаграждение. Изложено е оплакване, че
съдът няма право служебно да присъжда по-нисък размер на разноските в частта за
адвокатското възнаграждение и че възражението за прекомерност, направено от насрещната
страна в отговора по чл. 248, ал. 2 от ГПК, е преклудирано, тъй като е следвало да бъде
направено в последното заседание по делото. С жалбата се претендират разноски в размер
на 15 лв. – държавна такса.
В писмения отговор Р. Х., чрез адв. С. З., изразява становище, че Окръжен съд Русе
не е следвало да присъжда разноски в полза на И. Г., който не се явява страна по спора
между В. И. Г. и М. И. Е.. С отговора се претендират разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв.
Постъпил е и писмен отговор от В. И. Г. по подадената частна жалба против
определението на Окръжен съд Русе, с който е изразено становище че жалбата е
неоснователна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
От ответната по частната жалба страна М. И. Е. не е постъпил отговор по жалбата.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в жалбите оплаквания,
становищата на страните и данните по делото, приема следното:
Жалбата срещу решението, а също и частната жалба срещу определението,
постановено по реда на чл.248 от ГПК са подадени в срок, процесуално допустими са, но по
същество са неоснователни.
По жалбата на В. Г. против решение № 205 от 15.06.2022 г. по в.гр.д. № 794/2021 г. на
Русенския окръжен съд:
Изпълнително дело № 507/2021 г. на ЧСИ В. Н. е образувано по молба на И. В. Г.
против Р. М. Х. по изпълнителен лист, издаден от Районен съд Русе по гр.д. № 1110/2018 г.
по описа на Районен съд Русе, за изнасяне на публична продан на следния недвижим имот:
Апартамент № 14 в г. Русе, ж.к. „Дружба“ № 3, ********, със застроена площ от 104.16 кв.м.
В молбата се твърди, че правата са равни.
В хода на изпълнителното дело е постъпила молба от В. И. Г. и М. И. Е., с която
същите са поискали да бъдат присъединени като страна в делбата на изнесения на публична
продан недвижим имот, тъй като са надарени с по 1/6 идеална част от процесния имот от
съделителката Р. М. Х.. Съдебният изпълнител е присъединил в качеството на
съсобственици В. Г. и М. Е..
За недвижимия имот е обявена публична продан за периода от 4.10.2021г. до
4.11.2021г. При публичната продан за купувач е обявена съделителката Р. М. Х. при
предложена най-висока цена 105 965 лв. Тази сума е предмет на извършеното разпределение
от съдебния изпълнител.
2
На 19.11.2021 г. частният съдебен изпълнител, на основание чл. 495, вр. чл. 460 от
ГПК е извършил разпределение, при което е посочен размера на дяловете на всеки участник.
За всеки от съсобствениците на имота е определена припадащата му се сума, съобразно
притежаваните права от правото на собственост и с приспадане на припадащите им се
разноски и такси. Относно притежаваните дялове от собствеността на имота няма спор
между страните. Освен това Русенският окръжен съд е извършил справка, при която е
установил, че съгласно решението за делба същата е допусната върху процесния имот при
равни права за съделителите, като впоследствие съделителката Р. Х. е дарила на В. Г. и М.
Е. по 1/6 ид.част от собствената си ½ ид. част от имота.
Съдебният изпълнител правилно е определил разноските, които са направени в
изпълнителното производство и тези, които се дължат по това производство и ги е
разпределил между съсобствениците, като е отчел кой от тях е внесъл предварително
разноски. Съобразно разпоредбата на чл.495 ГПК съдебния изпълнител е определил сумата,
която купувачката на имота следва да внесе за изплащане на съразмерната част на
вземанията на останалите съделители.
С въззивната жалба, подадена от В. Г. против разпределението не се оспорват правата
на съсобствениците от недвижимия имот, който е изнесен на публична продан за да бъде
осребрена общата вещ и получената сума да се разпредели между съделителите.
С жалбата се иска да бъдат приспаднати направените от В. Г. разходи по
поддържането на процесния апартамент от дела на М. Е. или още да му бъде разпределена
сумата от 8830.42 лв.
По изпълнителното дело не е установено вземане на жалбоподателя В. Г. за дължими
от останалите съсобственици разноски за поддържането на имота. В изпълнителното
производство, включително и при извършване на разпределението, могат да бъдат
съобразявани само вземания, установени с влязло в сила решение и за които на страната е
издаден изпълнителен лист. В изпълнителното производство се установяват притезания
само с изпълнителен лист. Жалбоподателят В. Г. не представя изпълнителен лист за
дължима му сума, за направени разходи относно имота, поради което няма основание такива
разноски да бъдат приспадани от дела на М. Е.. Правилно Русенският окръжен съд в
решението си посочва, че наведените твърдения в жалбата относно това, че жалбоподателят
е правил разходи по имота, са ирелевантни за изпълнителното производство. Претенцията за
направени разходи по имота следва да бъде заявено или в производството по делбата с
искане по сметките или в отделно исково производство. Както бе посочено по-горе
жалбоподателят В. Г. не представя изпълнителен лист, с който да установява такова вземане
в негова полза.
Обжалваното разпределение е законосъобразно и не са налице основания за неговата
отмяна или изменение. Жалбата против разпределението е неоснователна.
До същия извод е достигнал и Русенския окръжен съд с обжалваното решение,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
3
В настоящото производство разноски не следва да се присъждат на И. В. Г., тъй като
в случая се касае за проверка на действията на съдебния изпълнител, за чиято
законосъобразност страните по изпълнението не носят отговорност. Разноски не се дължат,
тъй като страните не са отговорни за законосъобразността на действията на съдебния
изпълнител, в случая извършеното разпределение. В производството по проверка
законосъобразността на извършеното от съдебния изпълнител разпределение, независимо от
изхода на делото, разноските остават в тежест на страните, така както са ги направили. Ето
защо искането на И. В. Г. за присъждане на разноски за производството пред Апелативен
съд-Велико Търново по жалбата срещу решението, е неоснователно и такива не се
присъждат.
По частната жалба:
Частната жалбата е насочена срещу определението на РОС 20.07.2022г., с което съдът
е допълнил решението си, постановено по в.гр.д. № 794/2021г. като на И. В. Г. е присъдил
разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, след като намалява поради
прекомерност заплатеното адвокатско възнаграждение от 500 на 300 лв., като се иска
присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение от 500 лв. Определението на
Русенския окръжен съд, с което се присъждат разноски в размер на 300 лв. в полза на
частния жалбоподател е влязло в сила като необжалвано. Предмет на жалбата е искането да
се присъдят още 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното по-горе становище, че при производствата за проверка на
законосъобразността на извършено от съдебния изпълнител разпределение, разноски не се
присъждат, Великотърновският апелативен съд в настоящия си състав намира, че не е
налице основание на И. В. Г. да се присъждат допълнително още 200 лв. за адвокатско
възнаграждение, щом поначало искането му за разноски е следвало да бъде оставено без
уважение от Русенския окръжен съд. Разноските в производството против разпределението
пред окръжния съд, а в случай на жалба против решението му и в производството пред
апелативния съд, остават в тежест на всяка от страните, така както са ги направили. По
изложените съображения частната жалба е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Искането на Р. Х. и В. Г., направено в подадения отговор на частната жалба, за
присъждане на разноски от по 300лв. за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по частната жалба е неоснователно. Частната жалба е против определение,
постановено по реда на чл.248 от ГПК, т.е. относно отговорността за разноските. В
производства относно разноските, разноски не се присъждат. В производството относно
това дали съдът се е произнесъл по разноските и дали правилно ги е присъдил –
производството по чл.248 от ГПК и съответно производството по частна жалба против,
постановеното по този ред определение, на е налице основание страните в това
производство да носят отговорност за разноските, които са направени за това производство.
В тези производства не е налице изход по делото, който да обоснове отговорността на
страните за разноски, поради което те остават в тежест на всяка от страните, така както са
4
направени. Ето защо разноски в полза на страните Р. Х. и В. Г., които са подали отговор на
частната жалба не се присъждат.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 205 от 15.06.2022 г. на Окръжен съд-Русе, постановено
по в.гр.д. № 794/2021 г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. В. Г., подадена чрез пълномощника
му адв. И. П., срещу определение № 693 от 20.07.2022 г. на Окръжен съд Русе, по в.гр.д. №
794/2021 г.по описа на същия съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5