Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
19.12.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
ЕКАТЕРИНА КАЛОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д. № 7649 по описа за 2016г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.625 и сл. ТЗ.
Молителя „К. Г – 4“ ЕООД ЕИК ******** е
предявил молба с искане от съда да бъде открито производство по несъстоятелност
по отношение на дружеството „П.Х.„ АД ЕИК ********.
В молбата се
твърди, че молителя има вземане от търговска сделка – цена на изпълнени СМР
спрямо ответното дружество в размер на общо 78 602.31 лв. , от които
главница в размер на 52 731.44 лв. и сума
в размер на 22 069.87 лв. във вид на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата, и 3 801 лева за съдебно – деловодни
разноски. Вземането е установено с влязло в сила решение по т.д. № 45 по описа за 2010г. на ОС –
Бургас. Издаден е изпълнителен лист за вземането и е образувано изп.дело за
удовлетворяването му. В рамките на изпълнителното дело молителя е установил, че
ответникът притежава недвижими имоти и МПС, но всички са възбранени и
запорирани от НАП, като вземанията на държавата възлизат в размер на
2 235 652 лв. към 10.06.2016г.. Наред с това намира, че дружеството
има големи задължения и към други кредитори. Финансовото му състояние е влошено
и то трайно и същото не е в състояние да изпълнява задълженията си вкл. И към
молителя. Твърди, че са налице са предпоставките на чл.608,ал.1 ТЗ, поради
което моли да се открие производство по несъстоятелност спрямо ответника. Прави
и искане за приемане на вземането в случай, че се открие производството.
ОТВЕТНАТА СТРАНА
оспорва изцяло молбата. Твърди, че молбата е недопустима, тъй като вземането на
молителя е погасено по давност, тъй като макар и да е образувано изпълнително
дело няма извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността, а в
случай на допустимост, прави същото възражение, а именно че вземането на молителя е погасено по
давност, тъй като решението на ОС Бургас е влязло в сила на 3.06.2011г., а
искът е предявен след изтичане на 5 годишния давностен срок за реализиране на
това вземане. Позовава се и на приетото относно изпълнителните действия на
приетото в ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2013 на ОСГТК.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя,
представените към молбата доказателства и събраните такива в хода на
производството намира за установено следното:
По отношение
допустимостта, съдът е изразил становището си в открито съдебно заседание, но
отново излага становището си, че наличието на вземане по търговска сделка,
съответно погасено ли е по давност или не, касае спора по същество, а не
допустимостта на иска, поради което и следва да се произнесе по искането с
настоящото решение.
Видно от решението
на ОС – Бургас, влязло в сила на 03.06.2011г. ищецът има вземане от търговска сделка спрямо
ответника – незаплатена цена на извършени СМР и лихва както и присъдени суми за
разноски в проведеното съдебно производство, в размерите посочени в молбата.
Искането за откриване на производство по несъстоятелност е направено на 12.09.2017г.,
съответно предвид направеното възражение от страна на ответника, следва да се
даде отговор на въпроса погасено ли е това вземане по давност към този момент,
съответно има ли изпълняемо вземане ищеца спрямо ответника и материално
легитимиран ли е да предяви молба за откриване производство по несъстоятелност
спрямо последния.
По отношение
вземането за лихва, доколкото няма спор, че влизане в сила на съдебния акт, с
който се присъжда и до издаване на изпълнителен лист са изминали повече от 3
години, съответно предвид изричната разпоредба на чл.111,б.В от ЗЗД следва да
се приеме че това вземане на молителя е погасено по давност.
По отношение
вземането за присъдената главница – цена на извършени СМР и за присъдените
разноски, то същите са погасяват с общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД – 5
години. Същата е започнала да тече от влизане в сила на съдебния акт
3.06.2011г..Петте години изтичат на 03.06.2017г. Изтекла ли е същата или е била прекъсната с
молбата от 19.05.2017г. и с издадения
изпълнителен лист от дата 20.05.12016г., съответно с образуване на
изпълнителното съдебно производство, като е представена покана за доброволно
изпълнение по това дело от 15.06.2016г. .
За да се даде
отговор на този въпрос следва да се съобразяват мотивите изложени в т.10 и т.14
от ТР № 2 от 2013г., по т.д.2 от 2012г. Самото тълкувателно решение не дава
пряк отговор, издаването на изпълнителен лист въз основа на съдебно
изпълнително основание прекъсва ли течението на погасителната давност. В т.10
се обсъжда в рамките на изпълнителното производство кои изпълнителни действия
прекъсват давността, като ясно е посочено, че самото образуване на изпълнително
дело и изпращане на покана за доброволно изпълнение не прекъсва давността. В
т.14 се обсъжда и се дава отговор прекъсва ли давността молбата за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по отменения ГПК и се
сочи, че тази молба не прекъсва давността. Съдът намира, че при историческото
проследяване уредбата на давността в законодателството ни в рамките на изложените мотиви по т.14 на
тълкувателното решение може да се приеме, че има противоположни изводи.В един
от изводите е посочено, че искането за издаване на изпълнителен лист прекъсва
давността съобразно уредбата в ЗЗД, а
няколко абзаца по-долу, обсъждайки отменения ГПК се приема, че не прекъсва. Самите мотиви може да са само навеждащи, но не
и задължителни при вземане решението на настоящия съд. Доколкото обаче основния
аргумент е, че едностранно провеждано производство не може да доведе до
прекъсване на течението на давността относно дължимо вземане, както и
разсъжденията, кои изпълнителни действия в рамките на изпълнителното
производство прекъсват давността, като самото му образуване също е изключено
като изпълнително действие, то следва да
бъде направен извод, че издаването на изпълнителен лист и на съдебно
изпълнително основание, доколкото се извършва в едностранно съдебно
производство по искане на кредитора, не представлява действие за принудително
изпълнение, което да прекъсва давността по смисъла на чл.116,б.В ЗЗД. Не са
ангажирани доказателства и кога е предприето изпълнително действие в рамките на
образуваното принудително изпълнение – чрез налагане запор или възбрана върху
имущество на ответника, което да е из между прекъсващите давността. При така направените изводи, следва да бъде
прието възражението на ответната страна, че вземането на молителя е погасено по
давност, след установяването му и присъждането му със съдебното решение, тъй като до момента на
предявяване на молбата за несъстоятелност 12.09.2017г. петгодишната погасителна
давност е изтекла и не се установи да са
предприети валидни действия, които да са я прекъснали. В този случай молителя
не установява да има валидно вземане спрямо ответникът по търговска сделка и
съответно не е материално правно легитимиран да предяви молба по чл.625 от ТЗ.
Искането за откриване производство по несъстоятелност спрямо този ответник
следва да се отхвърли, като неоснователно само с този аргумент без да се
изследва финансовото състояние на ответника.
Ответникът не
претендира разноски, а на молителя, предвид изходът по спора не се следват.
Водим от горното
съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ молбата с правно основание чл.625 от ТЗ
предявена от „К. – Г4“ ЕООД ЕИК ******** ,гр.Бургас, ул.**********срещу „П.Х. „
АД ЕИК ********, гр.София, бул. **********,офис ** за откриване производство по
несъстоятелност, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :