Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в закрито заседание
на двадесет и седми април две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
разгледа
търговско дело № 2395 по описа за 2019г. и взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба на „И.К.“ ООД срещу отказ №20191031153639/01.11.2019г.
на длъжностно лице при Агенцията по вписванията, постановен по заявление вх. №20191031153639/31.10.2019г.,
подадено за вписване на промени по партидата на дружеството в търговския
регистър, произтичащи от договор от 30.10.2019г. за прехвърляне на дружествения
дял на съдружника Х.Л.Г.на съдружника И.Г.Т..
Обжалваният отказ е
постановен при мотиви, че с представените към заявлението декларации по чл.
129, ал. 2 ТЗ е декларирано, че дружеството има неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работници и
служители.
Това обстоятелство се
установява от приложенията към процесното заявление, но в противовес на
мотивите на длъжностното лице по регистрацията не обусловя постановяване на
отказ по заявлението, тъй като липсата на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите в дружество с ограничена отговорност е предвидена с разпоредбата на
чл. 129, ал. 1 ТЗ като условие за действителност на договор за прехвърляне на
дружествен дял от капитала на дружеството само по отношение на хипотезите, при
които дружественият дял се прехвърля на трето за дружеството лице, не и по
отношение на хипотезите, при които дружествен дял се прехвърля между съдружници
в дружеството, какъвто е процесният случай.
Изводът следва и само
от буквалното и от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, но също и от целта на законодателя да предвиди измененията, приети със ЗИДКТ,
обн. ДВ, бр. 102 от 2017г., която според мотивите към законопроекта се изразява
именно в ограничаване на възможността за накърняване на правата на работниците
и служителите като последица от прехвърляне на търговското предприятие или
дяловото участие в дружеството на трети лица, които не са били част от
управленската му структура към датата на възникване и изпълнение на трудовите
правоотношения с работниците и служителите.
Предвиденото с
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ТЗ условие за вписване на последиците,
произтичащи от прехвърляне на дружествен дял - а именно представяне на
декларация за липса на неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите в дружеството,
несъмнено касае само и единствено хипотезите, при които посочените
обстоятелства са материалноправна предпоставка за пораждане на последиците от
договор за прехвърляне на дружествен дял съгласно правилата на чл. 129, ал. 1 ТЗ, тъй като всеки друг извод ще е в пряко противоречие с основната цел на
института на търговския регистър да оповести действителното правно положение
относно елементите от статута на търговско дружество, които законодателят е
счел, че са от значение за упражняване на дейността на дружеството, но и за
гарантиране на правата на третите лица, които могат да встъпят в правоотношения
с дружеството.
По изложените
съображения представянето на декларации по чл. 129, ал. 2 ТЗ за липса на неизплатени
трудови и осигурителни задължения, а и въобще липсата на такива задължения на
дружеството, не представляват условие за вписване на промените относно капитала
на дружеството жалбоподател, произтичащи от представения към процесното
заявление договор за прехвърляне на дружествен дял между съдружници в
дружеството, поради което и представените декларации за наличие на неизплатени
трудови и осигурителни задължения на дружеството не представлява основание по
чл. 24, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ за постановяване на отказ по процесното заявление.
Тъй като представените
към заявлението доказателства установяват по реда на чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ
настъпването на обстоятелствата, за чието вписване е подадено заявлението,
обжалваният отказ подлежи на отмяна като последица от подадената жалба, вместо
което и в приложение на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи указания за
вписването на тези обстоятелства.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ №20191031153639/01.11.2019г. на длъжностно лице при Агенцията по
вписванията.
ДА СЕ ВПИШАТ в
търговския регистър по партидата на „И.К.“ ООД с ЕИК *********
обстоятелствата, за които е подадено заявление вх. №20191031153639/31.10.2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.
СЪДИЯ: