Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
57 14.01.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, дванадесети
състав, на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при
секретар Й. Б., като разгледа
докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 788 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
(ДОПК).
Образувано е по
жалба на „ДИКС 2001“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гР.Ямбол,
ж.к.„Възраждане“, бл.68, вх.В, ет.2, ап.15, представлявано от Д. А. С. -управител,
против ревизионен акт (РА) №Р-02002815010743-091-001/29.07.2016г., издаден на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК от Н. К. Ж.на длъжност началник-сектор – възложил
ревизията, и П. Г. Д.на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП
Бургас –
ръководител на ревизията, в частта в която е потвърден с решение
№250/17.10.2016г. на изп. правомощията директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на
НАП. Изложени са доводи, че РА в обжалваната част е нищожен, а в условията на
евентуалност - незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при извършване на ревизията и в противоречие с
материалния закон. Иска оспорения РА да бъде прогласен за нищожен, а в
условията на евентуалност – да бъде отменен.
Делото е висящо
за втори път пред настоящата съдебна инстанция. С Решение №5017/04.04.2019г.,
постановено по адм. дело №13646/2018г., ВАС е отменил Решение
№2296/29.12.2017г. по адм.дело №2327 по описа за 2016г на Административен съд
/АС/-Бургас, допълнено с Определение № 2038/23.08.2018 г., в частта, с която е
отхвърлена жалбата на „ДИКС 2001“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт /РА/
№ Р-02002815010743-091-001/29.07.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Бургас, потвърден с Решение № 250/17.10.2016 г. на изпълняващ
правомощията на директор на дирекция ОДОП Бургас, в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 38
004,60лв. за данъчен период м.юни 2015г., както и по фактури №110/27.05.2015г и
№114/30.05.2015г, издадени от „Пи Ар груп 5“ ЕООД, както и в частта на
присъдените разноски в полза на Дирекция „ОДОП“ Бургас. Върнал е делото в тази му част за ново разглеждане от
друг състав на съда съгласно дадените указания. Върховният административен
съд е оставил е в сила Решение
№2296/29.12.2017г. по адм.дело №2327 по описа за 2016г на Административен съд
/АС/ -Бургас допълнено с Определение № 2038/23.08.2018 г., в останалата му част.
В мотивите на
решението ВАС е посочил,че жалбата е частично основателна. Изложени са доводи,
че оплакванията са основателни относно констатациите на ревезиращия екип и
първоинстанционния съд относно отказано право на данъчен кредит в размер на
38 004.60 лв. за данъчен период месец юни 2015г. С искане
№Р-02002815010743-040-003/23.03.2016г. ревизиращия орган е изискал фактурите с
дати до 30.04.2015г., които са представени от ревизираното лице. Процесните
осем фактури от юни 2015 г. не са изискани нито от ревизионните органи, нито от
съда, не са приложени към преписката и по тях са правени констатации относно
липсата им и липсата на реквизити, без да са налични по делото. Същото се
отнася и за фактури №110/27.05.2015г и №114/30.05.2015г, издадени от „Пи Ар
груп 5“ ЕООД / стР.33 т.3 от първоинстанционното решение/.
С Определение №
740/11.04.2019г., с оглед указанията на ВАС, които са
задължителни за настоящата съдебна инстанция, съдът е задължил жалбоподателят
да представи до датата на съдебното заседание цитираните в решението на ВАС
фактури с дати до 30.04.2015г., приложени с касационната жалба, както
и фактури №110/27.05.2015г и
№114/30.05.2015г, издадени от „Пи Ар груп 5“ ЕООД.
По
делото е постъпила молба от жалбоподателя –л.24 от делото, с искане за
допускане промяна в наименованието на дружеството – жалбоподател от „Дикс 2001“
ЕООД на „Кид 60“ ЕООД. Към молбата е приложен протокол от решение на едноличния
собственик на капитала - л.28 и извлечение от търговския регистъР. С молбата са
представени и изисканите от съд фактури, представени в първото по дело съдебно
заседание под опис –л.29 и приети без
възражение в същото съдебно заседание.
С
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на
29.06.2019г., съдът, с оглед изявлението на адв.Б. за промяна в наименованието
на дружеството в каквато връзка е и представеното по делото удостоверение, е заличил „Дикс 2001“ ЕООД като жалбоподател и
е конституирал като жалбоподател „Кид 60“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гР.Ямбол, ж.к. „Възраждане“ бл.68, вх.“В“, ет.2,
представлявано от управителя Д. А. С.-правоприемник на „Дикс 2001“ ЕООД.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.Б., която поддържа жалбата. Ангажира доказателства - гласни, писмени и съдебно – техническа експертиза. В
последното по дело съдебно заседание не се явява. Представя писмена защита.
Моли настоящата съдебна инстанция да постанови решение, с което да уважи
жалбата и да отмени като незаконосъобразен обжалвания РА, потвърден с Решение №
250/17.10.2016г. на изп. правомощията директор на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП
в оспорената част, предмет на настоящото производство, а именно в частта
относно отказано право на данъчен кредит в размер на 38 004,60лв. за данъчен
период м.юни 2015г., както и по фактури №110/27.05.2015г и №114/30.05.2015г,
издадени от „Пи Ар груп 5“ ЕООД. Моли да
бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно списък, който
представя.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата и пледира за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Жалбата е
подадена пред надлежен съд от легитимирано лице в законоустановения по чл.156,
ал.1 от ДОПК срок, налице е правен интерес от обжалването, поради което жалбата
е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
От доказателствата, ангажирани по делото, е видно, че заповед
за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02002815010743-020-001/22.12.2015г. (л.354 от
дело №788/2019г.), издадена от Н. К. Ж.на длъжност началник сектор „Ревизии”
при ТД на НАП – гР.Бургас, с която е възложена ревизия на жалбоподателя
обхващаща задължения за корпоративен данък и данък върху разходите за превозни
средства за периода 01.01.2012г.–31.12.2014г. и за данък върху добавената
стойност за периода 01.09.2012г.–30.11.2015г. Заповедта е изменена със ЗВР №
№Р-02002815010743-020-002/23.03.2016г. (л.352 от дело №2327/2016г.), издадена
от същия орган, с която е удължен срока за извършване на ревизия и със ЗВР
№№Р-02002815010743-020-003/19.04.2016г. (л.143 от дело №2327/2016г.), с която е
изменен обхвата на ревизията, като е удължен периода за задължения за
корпоративен данък и данък върху разходите за превозни средства с една година -
01.01.2012г.–31.12.2015г. и за данък върху добавената стойност със един месец -
01.09.2012г.–31.12.2015г.
Резултатите от ревизията са обективирани в ревизионен
доклад по чл.117 от ДОПК № Р-02002815010743-092-001/13.06.2016г. Въз основа на
извършената ревизия и съставения ревизионен доклад на основание чл.119, ал.2 от ДОПК органи по приходите, определени в посочената разпоредба са издали
ревизионен акт № Р-02002815010743-091-001/29.07.2016г. РА е обжалван по
административен ред. Решаващият орган не е приел по-голямата част от наведените
в жалбата възражения за основателни и е потвърдил частично обжалвания
ревизионен акт, като отмяната се отнася до определените с РА задължения за
данък върху разходите по чл.204, т.3 ЗКПО за данъчни периоди : 2013г. в размер
на 18,61 лв., 2014г. в размер на 28,10 лв. и за 2015г. в размер на 20.03
лв.
Съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК
съдът намира, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.
В рамките на
настоящото производство жалбоподателят ангажира гласни доказателства, а именно
двама свидетели при режим на довеждане, чиито показания съдът възприема като
достоверни, непротиворечиви и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства. Освен това са ангажирани и писмени доказателства, както и
съдебно-техническа експертиза.
Делото
е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав счита, че
следва да се произнесе по същество на спора, а именно за законосъобразността на
постановения отказ във връзка с отказано право на данъчен кредит в размер на 38 004,60лв. за
данъчен период м.юни 2015г., както и по фактури №110/27.05.2015г и
№114/30.05.2015г, издадени от „Пи Ар груп 5“ ЕООД.
Наличието
на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане
механизма, както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност,
така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото
наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната
практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на
данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е
реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49
от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава
съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за
признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на
доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване
право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е
налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху
стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето,
претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на
пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за
признаване на твърдяното от него материално право. За фактури с дата на
издаване след 30.04.2015г. не е проведено ревизионно производство. Същите не са
изискани от органа, не са проверявани при доставчика и не са събирани
доказателства в тази връзка. Съдът намира, че неправилно на дружеството е
отказано право
на данъчен кредит в размер на 38 004,60лв. за данъчен период м.юни 2015г.
През този период са били издадени 8 фактури от „Пи Ар груп 5” ЕООД, както
следва: фактура № 117/20.06.2015г. (л.33 от делото) с предмет външни осветителни
тела данъчна основа 29 520 лв. и
ДДС 5 904 лв.; фактура №118/22.06.2015г. (л.35 от делото) с предмет
светодиоден прожектор с данъчна основа 31 440 лв. и ДДС 6 288 лв.;
фактура № 119/23.06.2015г. (л.37) с
предмет защитни мрежи с крепежни елементи за обекти с данъчна основа
35 175 лв. и ДДС 7 035 лв.; фактура № 120/24.06.2015г. с предмет
изработка и доставка на кабелни надписи, обозначаващи кабелите в земята и
кабелни шахти с данъчна основа 30 750 лв. и ДДС 6 150 лв.; фактура №
121/25.06.2015г. (л.41) с предмет изработка и доставка на кабелни табели за
надписи на кабели в тъбла и съоръжения с данъчна основа 26 288 лв. и ДДС
5 257,60 лв.; фактура № 123/26.06.2015г. (л.43) с предмет доставка на
вътрешни осветителни тела с данъчна основа 12 400 лв. и ДДС 2 480
лв.; фактура № 124/27.06.2015г. (л.45) с
предмет доставка на вътрешни осветителни тела с данъчна основа 12 150лв. и
ДДС 2 430 лв. и фактура № 126/30.06.2015г.
(л.47) с предмет материали с данъчна основа 12 300 лв. и ДДС 2 460
лв.
Изброените
фактури са представени с оглед
указанията на съда в първото по делото съдебно заседание, като по делото не се
спори, че същите са осчетоводени.
Предмет на доставките по спорните фактури на посочения доставчик
са различни видове рекламни съоръжения, осветителни тела, светоиден прожектор,
защитни мрежи с крепежни елементи и дР. Всички фактури съдържат детайлно
описание на закупените стоки, същите са индивидуализирани като количество,
единична и обща цена. Фактурите са двустранно подписани за предал и приел
стоката от представители на доставчик и получател, като имат и дата на
събитието. Към фактурите са представени и протоколи, като документ за предаване
на стоките в подкрепа
на действителното осъществяване на доставките, отразени в тези фактури. В подкрепа на реалност на доставките са представени и пътни
листи, представени наред с фактурите и протоколите в първото по делото съдебно
заседание. Независимо от възраженията пътните листове са оформени съгласно
изискванията и съдържат нужните реквизити. Документите имат съответстващи си
дати и при подробно описан в листовете маршрут с час на тръгване и час на
пристигане, при което съдът намира, че документират именно транспорта на
процесните доставки. Настоящата инстанция приема, че механизмът на доставката е
изяснен, като от обсъдените по-горе доказателства –фактури, съпровождащи ги
протоколи и пътни листи, неоспорени в съдебното заседание, в което са
представени, еднозначно се установява
реалното предаване на фактурираните стоки на ревизираното лице и съответно
прехвърляне правото на разпореждане с тях по смисъла на Директива 2006/112/ЕО
като основно изискване на законосъобразното възникване на правото на приспадане
на данъчен кредит. В тази връзка съдът
намира за нужно да отбележи , че частните свидетелстващи документи, представени
от жалбоподателя, а именно протоколи и пътни листи са допустими в обсъждания
казус на основание чл. 49 ДОПК за фактите, описани в тях. Документите не са
били оспорени по реда на чл. 193 ГПК, във вР. с § 2 от ДР на ДОПК, като
оспорването съгласно чл.193, ал.1 от ГПК може да бъде направено най-късно до
края на заседанието, в което документа е представен. Протоколите към фактурите
и пътните листи са представени в първото по делото съдебно заседание и не са
оспорени от ответника. Освен това не се твърди наличието на други доставчици по
такива доставки, поради което съдът цени
документите като годни доказателства, установяващи действителното изпълнение на
договорените дейности.
Неправилно органът мотивира изводите си за липса на действително
осъществена стопанска операция с липсата на кадрова обезпеченост на
доставчиците. Ревизираното лице не може да бъде държано отговорно за извършени
от доставчика нередности и нарушения на трудовото законодателство. Съгласно
трайната съдебна практика на Върховният административен съд, отказът на органа
по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит,
поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са
извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б „а“, чл.
220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г.
относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от
Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11
и С-142/11. След служебна справка в търговския регистър съдът установи, че
доставчикът „Пи Ар Груп 5“ ЕООД, посочен във фактурите, от 24.04.2015г. е със
сменено седалище, адрес на управление и със сменен собственик на капитала. Ако
поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците
нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се
приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз
основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да
извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е
знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия
случай това не е установено. В подкрепа
на изводите за реалност на фактурираните доставки е и заключението на
съдебно-икономическата експертиза, изготвена при първоначално разглеждане на
делото, според което в счетоводството на
дружеството са спазени съответните законови изисквания, налични са данни и за
плащане по всички фактури, което като косвено доказателство, преценено съвкупно
с останалите преки такива, е допълнителна индиция за реалност на фактурираните
доставки. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е
начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в
процесния случай - да е извършена доставката на стоки от издателя на фактурата.
Настоящата инстанция намира за доказана реалността на доставките.
Изложените аргументи са относими и към фактура №110/27.05.2015г. и фактура №114/30.05.2015г. Неправилно е отказано право на данъчен кредит по
фактура №110/27.05.2015г. (л.30 от делото) с предмет авансово плащане 50% за
изработка и поставяне на рекламни съоръжения на фасада в база, намираща се в гР.Ямбол
с данъчна основа 12 150 лв. и ДДС 2 430 лв. и фактура
№114/30.05.2015г. (л.31 от делото) с предмет крайно плащане 50% изработка и
поставяне на рекламни съоръжения на фасада в база, намираща се в гР.Ямбол с
данъчна основа 12 375лв. и ДДС 2 475лв. По делото жалбоподателят ангажира доказателства за изработването и поставянето
на материали с рекламно-маркитингови цели в каквато насока е и
съдебно-техническата експертиза, която съдът цени като обективна и
безпристрастна, както и ангажираните по делото гласни доказателства.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, жалбата за основателна и като такава ще следва да
бъде уважена, а ревизионният акт следва да бъде отменен в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 38
004,60лв. за данъчен период м.юни 2015г., както и по фактури №110/27.05.2015г и
№114/30.05.2015г, издадени от „Пи Ар груп 5“ ЕООД.
С оглед
изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените
по делото разноски в размер на 2606 лева, от които 336 лева – възнаграждение за
вещо лице и 2270 лева – адвокатски хонораР. Съдът е определели депозит в размер на 400
лв., която сума е внесена от жалбоподателя.
Страната разполага с възможността да депозира молба за възстановяване на
сумата над 336 лв., посочена от вещото лице до внесената сума от 400 лв.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт №Р-02002815010743-091-001/29.07.2016г., издаден на основание чл.119,
ал.2 от ДОПК от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта, в която е
потвърден с решение №250/17.10.2016г. на изп. правомощията директор на Дирекция
„ОДОП“ при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит в размер на 38
004,60лв. за данъчен период месец юни 2015г., както и по фактури
№110/27.05.2015г ( на стойност 12 150,00 лева) и №114/30.05.2015г . (на
стойност 12 375,00 лева), издадени от „Пи Ар груп 5“ ЕООД.
ОСЪЖДА Дирекция
„ОДОП“ Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „Кид 60“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.
„Възраждане“ бл.68, вх.“В“, ет.2, представлявано от управителя Д. А. С.-правоприемник
на „Дикс 2001“ ЕООД разноски в размер на 2606 лева,
от които 336 лева – възнаграждение за вещо лице и 2270 лева – адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: