РЕШЕНИЕ
№ 28/ 30.04.2019год. гр. Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на 04.04.2019год. / четвърти април през две хиляди и деветнадесета
година/, в състав:
Председател: Рени Ковачка
при секретаря Златка Стоянова
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията търг. дело № 49 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
По
изложени в исковата молба съображения и предвид допусното в с.з. на
04.04.2019год. изменение на иска по реда на чл. 214, ал.1 , т.3 от ГПК, Г.В.Т. ***
моли съда да постанови решение, с което
да осъди ЗД „Бул инс” АД гр.София да му заплати сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди в резултат на ПТП,
станало на 22.05.2018год. в гр. Радомир, виновният за което ПТП водач на автомобил
с рег.№ *** е застрахован при ответника по риска „гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на извънсъдебната
претенция- 20.06.2018год. до окончателното й изплащане. Ищцата претендира
присъждане и на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 22.05.2018год. в гр.Радомир
е бил блъснат от л.а марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.№ ***, управляван от
водача Т.Д.И., в следствие на което е получил множество травматични увреждания,
а именно дифузна травма на главния мозък, с открита вътречерепна травма,
фрактура на голямото крило на сфеноидалната кост вдясно, фрактура на предната и
латералната стена на десния максиларен синус с дислокация на фрагментите
проминиращи в кухината на синуса, фрактура на дъгите на зигоматичните кости със
значителна дислокация под ъгъл на дясната зигоматична кост, контузия на ляво
рамо, контузия на двете коленни стави, множество дифузни охлузвания по лицето и
ръцете, контузия с лезия на кожата на дясна китка, хематоми на меките тъкани
вдясно париетално и париорбитално, разкъсно-контузна рана на десен клепач с
дължина 3 см и фрактура на дясна пубисна кост и десен ацетабулум. Твърди, че е
търпял болки, страдания и неудобства по време на болничното му лечение на
гореописаните травми, както и през целия възстановителен период, който според
него още не е завършил. Към настоящия момент, според ищеца, продължава да бъде
обгрижван от близките си, като в резултат на травмата в главата изпитва силно
главоболие и световъртеж, има загуба на памет и забавя речта си. Твърди, че пътния инцидент се е отразил негативно и на
психиката му, тъй като и към настоя
момент се страхува да излиза навън и да се разхожда, както и не желае да
разказва за катастрофата. Според ищеца
виновен за катастрофата е водача на автомобил „Рено“и това е в този смисъл е отразеното
и в съставения Констативен протокол за ПТП № 8/22.05.2018год., поради което и
предвид факта, че виновният водач е застрахован при ответното дружество по
риска „Гражданска отговорност“, то претендира от застрахователя заплащане на
обезщетение за претърпените от него, в следствие на пътния инцидент,
неимуществени вреди, който той оценява на 150 000 лева.
В срока по
чл. 367, ал.1 от ГПК ответникът- ЗД „
Бул Инс“ АД гр.София е депозирал писмен отговор, в който е оспорил иска по
основание и размер. Според ответника водачът на лекия автомобил не е извършил
противоправно деяние, в пряка връзка с което да е причинена на ищеца вреда като
поддържа, че в случая се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като ищеца е пресичал на необозначено за
целта място, имал е възможност, но не е направил необходимото за да избегне
удара, както и че исковата претенция е прекомерно завишена. В тази връзка
излага доводи, че посочените от ищеца травматични увреждания не са в причинно
следствена връзка с претърпения пътен инцидент, че от представените медицински
документи не установява такава връзка, нито
проведеното лечение и възстановителен период и тяхната продължителност.
В срока по чл. 372, ал.1 от ГПК, ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, в която е изложил доводи във връзка с вината на водача, управлявал блъсналия го лек
автомобил и е оспорил твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат. Посочил е, че приложените от него медицински документи установяват
причинените му при пътния инцидент травматични увреждания, както и че
претендирания от него размер на обезщетението не е завишен. В тази връзка се е
позовал на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, както и на разпоредбата на чл.492,т.1
от КЗ определяща лимит на отговорността по застраховка „Гражданска отговорност“
в размер на 10 000 000 лева.
Ответникът е подал допълнителен писмен отговор, в
който е изложил допълнителни доводи в подкрепа възражението си за
съпричиняване и прекомерност на
претендираното обезщетение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните съобразно разпоредбата
на чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства-констативен протокол № 8/22.05.2018год. на РУ „Полиция“ –Радомир
към ОДМВР – Перник, протокол за оглед на местопроизшествие от 22.05.2018год.,
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експретиза и разпита
на свидетеля П.К. Й. се установява, че на 22.05.2018год., около 08.00часа, на
ул.“ Дупнишка“ до кръстовището с ул.“ Люлякова“ в гр. Радомир е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което ищцецът Г.В.Т., като пешеходец, е предприел пресичане
на пътното платно след намиращата се в близост пешеходна пътека. В този момент
по пътното платно, от дясната страна спрямо посоката на движение на ищеца се е
движил лек автомобил марка „Рено“, модел
„Меган“ с ДК № ***, управляван от Т.Д.Д.. Последният не възприел пресичащия
пътното платно пешеходец, в резултат на което последвал удар в тялото на
пешеходеца. От изготвената по делото автотехническа експертиза се установява, че
първият контакт между пострадалия и автомобила е настъпил в предната средна част на автомобила
дар в декоративната решетка пред предното стъкло и предно панорамно стъкло. Пострадалият
бил паднал и намерен от лявата страна на движение на автомобила, до предната му
част или в средатата на пътното платно. Данни
за това се съдържат и в показанията на разпитания свидетел П.Й., който
пристигнал на мястото на инцидента непосредствено след настъпването му. Свидетелят
е управлявал своя автомобил по същата улица, но в противоположна на посоката на
движение на лекия автомобил „Рено“ и е възприел местоположението както на
спрения автомобил, управляван от Т.Д., така и на тялото на пострадалия ищец.
Свидетелят сочи, че е видял пострадалия ищец да лежи на два-три метра пред
автомобила, участник в ПТП-то, в средата на пътното платно. От заключението на
вещото лице се установява също така, че
скоростта на движение на автомобила, участник в пътно-транспортното
произшествие е била 50 км.ч., че опасната зона на спиране е била 30.75 км.ч. и
че когато пострадалият пешеходец е стъпил върху пътното платно и е предприел
пресичане, водачът на автомобила е бил на разстояние на около 55.8метра. Установява
се също така пътното платно, което е пресичал ищецът е с ширина 8.10метра и е разделено
на две ленти, че е имал добра видимост, че не е
пресякал на пешеходна пътека и че преминал през лявата лента на пътното
платно и е ударен от автомобила, който се е движил в дясната пътна лента.
Преценявайки наличните данни във връзка с пътно транспортното произшествие
вещото лице заключава, че ищецът е имал възможност да възприеме движещия се от
дясната му страна на пресичане лек автомобил,като съответно водачът на виновния
за ПТП-то автомобил е имал техническа възможност да възприеме присичащия
пътното платно пешеходец. В .с.з. вещото лице уточнява, че до сблъсък между
пешеходец и автомобил би се стигнало и ако ищецът бе пресъкъл на намищата се в
близост пешеходна пътека.
Съдебно-автотехническата експретиза съдът
възприема като обективно, компетентно дадена и кореспондираща на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
За произшествието е било образувано досъдебно
производство № 122/2018год. на РПУ-Радомир, което още не е приключило.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експретиза
от вещо лице-неврохирург, от която се установява, че в следствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука ищецът е получил следните нарявания:
дифузна травма на главния мозък с открита вътрешночерепна травма, голяма
разкъсно-контузна рана на главата, фрактура на голямото крило на сфеноидалната кост в дясно-оформяща черепа
на главата, фрактура на предната и латералната стена на десния максиларен синус
с дислокация на фрагментите, фрактура на дъгите на зигоматичните кости,
контузия на ляво рамо, контузия на двете коленни стави, множество охлузвания по
лицето и ръцете, химатоми на меките тъкани вдясно париетално и
периорбитално,разкъсно –контузна рана на десния клепач и фрактура на пубисната
кост на таза. Установява се също така, че на ищеца е направена една
хирургична операция-ексцизия на
разкъсно-контузна рана на главата и е лекуван с инфузионни разствори и
медикаменти. Постъпил е в МБАЛ ** на 22.05.2018год. и е изписан на
30.05.2018год. Вещото лице е категорично, че уврежданията описани по-горе са
получени и имат пряка причинна връзка с претърпяното на 22.05.2018год. пътно
–транспортно произшествие. Според вещото лице претърпените от ищеца тежка
черепно-мозъчна травма, травма на лицето, дифузни травми на горни и долни
крайници са му причинили изключително силни болки и страдания, които постепенно
ще намалят своя интензитет, но е възможна появата на епилептични припадъци“, т.н.
„пост травматична епилепсия“. Вещото лице е констатирало, че възстановителния
период при ищеца е в начална фаза, но неговата продължителност зависи от
тежестта на травмата, възрастта му и общото му здравословно състояние. Предвижда,
че съществено възстановяване на се очаква по отношение на затруднените
движения, нарушения на паметта и съзнанието. При извършения от вещто лице
преглед във връзка с изготвяне на
допуснатата по делото експретиза, вещото лице е констатирало че ищеца е в
увредено общо състояние, контактен, но не напълно адекватен за време и трудно
подвижен. Счита, че в случая е налице увреждане на главния мозък в резултат на претърпяната тежката черепно
–мозъчна травма, което се изразява в затруднени движения, разстройство на
паметта и съзнанието. Налице са и видими белези от разкъсно-контузната рана на
париеталната област на главата.
В съсебно заседание вещото лице разяснява, че
поради естеството на получената при ПТП
травмата и предвид възрастта на ищеца не се очаква пълното му възстановяване, че
ищецът е лекуван по правилата и че усложненията от претърпяната мозъчна травма
вече са настъпили и се изразяват трудната му подвижност, моментна
неадекватност, липсата на ориентация за време и място.
Съдът възприема заключението на
съдебно-медицинската експретиза като обективно, компетентно дадена и кореспондираща
на приетите по делото и неоспорени писмени доказателства.
От показанията на разпитания по делото свидетел К.Г.,
който е син на ищеца се установява, че непосредствено след транспортното
произшествие ищецът е бил в окаяно състояние, изцяло бинтован, неадекватен и
неориентиран по време и място, неразпознаващ дори най-близките си хора.
Свидетелят установява, че ищецът е бил в невъзможност да се обгрижва сам както
по време на болничния престой /осем дни/, така и след изписването му. Той и
майка му поели грижите за него като го хранили, почисвали, сменяли му
памперсите, давали му със сламка сокове и супи. Към настоящия момент според
свидетеля ищецът е трудно подвижен, придвижва се с чужда помощ и чрез бастун, губи
ориентация и не може да стои дълго време прав, изпитва страх и болки в главата.
Показанията на свидетеля Г.
съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но им дава вяра доколкото почиват
на преки, лични впечатления и кореспондират с неоспореното заключение на
съдебно- медицинската експертиза по делото.
С молба вх.№
ОК-400973/20.06.2018год. до ответното дружество ищецът е заявил
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение като по делото не са
ангажирани доказателства застрахователят да е определил и заплатил поисканото
застрахователно обезщетение. Твърдения в този смисъл не са изложени и от
ответното застрахователно дружество.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от
Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя, каквата
възможност е предоставена от закона в полза на увреденото лице. За да е
основателен така предявения иск следва да бъде доказано наличието на
застрахователно правоотношение между ответника в качеството му на застраховател
и прекия причинител на пътно-транспортното произшествие /Т.Д.И./, в качеството
му на водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.№ ***
застрахован по риска „ражданска отговорност“. Следва да се налице и кумулативните
предпоставки по чл.45 от ЗЗД, а именно – извършено виновно от водача на лек
автомобил марка „Рено“ противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно
следствена връзка вреди за пострадалия.
Съдът
приема, че към момента на процесното ПТП
между ответното дружество и собственика
на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган„ с рег.№ ***, управляван от Т.И. е
налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“, което
обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед на това към датата на
процесния деликт съществува валидно засрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника, поради което
последният дължи на основание чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди-пряка и непосредствена последица
от пътно-транспортното произшествие.
От
събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира за установено, че
водачът на лекия автомобил „Рено“ е допуснал нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДв., тъй като не е бил внимателен и предпазлив
към пешеходците и е нарушил правилата на движение като не е контролирал непрекъснато
пътно транспортното средство и не е съобразил скоростта си на движение с
характера и интензитета на движението и
не е изпълнил задължението си да намали скоростта си и в случай на необходимост
да спре когато възникне опасност за движението, в случая преминаващ през
пътното платно пешеходец и по
непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на ищеца. Причинените в резултат на противоправното деяние от
страна на деликвента неимуществени
вреди се изрязяват в изпитаните от ищеца
болки и страдания от получените травматични увреждания от пътно-транспортното
произшествие, посочени по-горе.
С оглед установения механизъм на настъпване на
пътно-транспортното произшествие съдът намира, че не е налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, изключващо вината
на водача на автомобила, тоест не се касае за хипотеза, в която той не е бил длъжен или не е могъл да предотврати
настъпването на общественоопасните последици. Напротив, водачът е бил длъжен, а
и се установи че е имал техническата възможност за възприеме пресичащия пътното
платно пешеходец и да спре, което в случая не е сторил.
С оглед характера на получените от ищеца травматичните
увреждания, както и последиците от тях съдът намира, че сумата от 140 000 лева справедливо ще
обезщети ищеца Т. за претърпените от него неимуществени вреди. При определяне
размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелствата, при които е
настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, възрастта на
пострадалия, която към настъпване на увреждането е 77 години. Съобрази се с
обстоятелството, че преди процесното ПТП
ищецът е бил активен, самостоятелен и подвижен, а след него-изцяло зависим от
чужда помощ, неподвижен и неадеквател откъм време и място. Според съда така
определения размер на обезщетението съответства както на установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост, т ака и е достатъчен да овъзмезди ищеца за
неблагоприятните последици настъпили за него в резултат на непозволеното
увреждане. При определяне на размера на обезщетението съдът се съобрази с
Постановление № 4 от 23.12.1968год. на ПВС на ВС на НРБ, както и взе предвид и
практиката по чл.290 от ГПК на ВКС по отношение преценката на неимуществените
вреди. Счита, че посочения размер не е прекомерен, както твърди ответника, тъй
като съобразно изложените в съдебната практика критерии се налага извода, че
обезщетение в размер на 140 000лева би било справедлива компенсация за
претърпените от ищеца болки и страдания. Радмерът на обезщетението е съобразен
и с лимита на застрахователното обезщетение, така и с обществено икономическите
условия в страната.
Основателно е възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51 от ЗЗД. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя постадалия е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат. Изводът за последното не може да почива на предположения, а следва да
бъде доказано по категоричен начин по делото. В случая безспорно се установи, че
пострадалият ищец е блъснат от водача на адвотомобил „Рено“ в момент на
пресичане на пътното платно, което пресичане е извършено в нарушение на чл.113,
ал.1 от ЗДвП. Съгласно цитирания законов текст, при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминат по пешеходните пътеки, което не е сторено
от ищеца. От съдебно-автотехническата експретиза се установи, че ищецът е
прдприприел присичане на пътното платно в участък с добра видимост, поради
което същият е имал обективна възможност да възприеме приближаващия автомобил. С
оглед на това съдът намира че е налице
основанието на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението с ¼, тъй
като на толкова съотвества приноса на пострадалия за настъпване на вредите.
Предвид на това, при отчитане на приетото съпричиняване, обезщетението за
неимуществени вреди следва да се намали с 35 000 лева, като предявения от
ищеца иск се уважи за сумата от 105 000 лева и се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 150 000 лева или за 45 000 лева.
С разпоредбата на чл. 497, ал.1 от КЗ е
предвидено, че лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение
при застраховка “гражданска отговорност“, ако застрахователят не го е определил
и заплатил в срок се дължи, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането
на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ и 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл.106, ал.3 от КЗ. В случая съдът намира, че застрахователят не е могъл
да откаже да се произнесе при представянето на доказателствата по чл.496, ал.3,
т.1 от КЗ, представени с молбата на 20.06.2018год., поради което в 15 дневен
срок е следвало да заплати обезщетението, което не е сторил. Ето защо същият е
изпаднал в забава от деня, следващ деня на изтичане на петнадеседневния срок, поради
което дължи законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение от 12.07.2018год.
до окончателното й изплащане. Като неоснователна, претенцията за присъждане на
законна лихва за периода от 20.06.2018год. до 11.07.2018год. включително следва
да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38 от ЗАдв., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. Й.
възнаграждение в нормативно определения минимален размер на адвокатските
възнаграждения по чл.7, ал.2, т.4 от наредба № 1 /2014год- 3 630 лева. Така
определеното адвокатско възнаграждание не е прекомерно, тъй като е в минималния
размер предвиден в Наредба № 1 / 2004год. и е съобразено с действителната
правна и фактическа сложност на делото.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски 30 лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от
иска, както и сумата от 1800 лева с ДДС,
представляващо дължимо адвокатско възнаграждание. Така определеното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, тъй като райземът му е към минимума, предвиден
в Наредба № 1 /2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждания и
определен съобразно отхвърлената част от
иска, с включен ДДС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати по
сметка на Пернишкия окръжен съд разноски
в размер на 4 200 лева дължавна такса и 196лева разноски за вещи лица.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД
Бул Инс„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на Г.В.Т. с ЕГН ********** *** на
основание чл. 432 от КЗ сумата от 105 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, приничени в резултат на пътно транспортно произшествие,
настъпило на 22.05.2018год. в гр.Радомир по вина на водача на лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган„ с рег.№ ***, застрахован по застраховка „Граждаска
отговорност“ с полица ***, ведно със законната лихва, считано от 12.07.2018год.
до окончателното й изплащане като до пълния предявен размер от иска 150 000 лева и за присъждане на законна
лихва за периода от 20.06.2018год. до 11.07.2018год. включително ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД
Бул Инс „ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на адв. Г.Й.Й. от САК сумата
от 3 630лева адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „ЗД
Бул Инс„ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87 да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд
сумата от 4 200 лева държавна такса по делото и 196лева разноски за вещи
лица.
ОСЪЖДА Г.В.Т.
с ЕГН ********** *** да заплати на ЗД Бул Инс„ АД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата
от 30 лева разноски по делото и 1 800
лева с ДДС адвокатско възнаграждание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: