Решение по дело №74/2023 на Административен съд - Русе

 

 

 

РЕШЕНИЕ

№ 83

гр. Русе,  04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, трети касационен състав, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЧЛЕНОВЕ:	ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
	СПАС СПАСОВ

 

при секретаря ГАЛИНА КУНЧЕВА и с  участието на  прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 74 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор „Охранителна  полиция“ в Първо РУ при ОДМВР – Русе срещу решение № 771/29.12.2022 г., постановено по а.н.д. № 1764/2022 г. по описа на РС – Русе, с което е отменено издаденото от него наказателно постановление № 22-1882-000217/26.08.2022 г. против К.Й.Д., с което за нарушение по чл. 140, ал.1 и на основание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В жалбата се навеждат касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че нарушителят е следвало да знае последиците, които следва да настъпят от обстоятелствата, свързани с липса на надлежна регистрация на автомобила, в качеството му на собственик.

Иска се отмяна на решението на РС и потвърждаване на издаденото НП.

Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.

Ответникът – К.Й.Д., чрез адв.Т., в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е допустима, но е неоснователна.

За да отмени издаденото НП съдът е изложил мотиви, че в хода на административнонаказателното производство АНО не е събрал доказателства за релевантния факт кога и по какъв начин собственикът на автомобила е бил уведомен съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ – "Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка” и кога същия този контролен орган, имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал. 11 от КЗ.

Нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани каквито и да било доказателства жалбоподателят да е управлявал превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение.

Решението е правилно.

Спорният въпрос по делото е следва ли водачът да следи самостоятелно за задължението си да поддържа валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и дали последиците от липсата на такава следва да настъпят след надлежното му уведомяване за неизпълнение на законовото му задължение.

Знанието за точната дата на служебно прекратената регистрация е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с прекратената регистрация на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Предвид изложеното не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство като в този смисъл е и диспозитивът на ТП № 2/05.04.2023 г. по ТР № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски от 600 лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.143 от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 771/29.12.2022 г. на РРС, постановено по а.н.д. № 1764/2022 г. по описа на РС – Русе.

ОСЪЖДА ОДМВР – Русе да заплати на К.Й.Д. ***, с ЕГН **********, сумата от 600 лв. представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ	1.
	2.