РЕШЕНИЕ
№
83
гр. Русе, 04.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, трети касационен състав,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ
АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС
СПАСОВ |
при секретаря ГАЛИНА
КУНЧЕВА и с участието на прокурора ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа
докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 74 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на началника
на сектор „Охранителна полиция“ в Първо
РУ при ОДМВР – Русе срещу решение № 771/29.12.2022 г., постановено по а.н.д. №
1764/2022 г. по описа на РС – Русе, с което е отменено издаденото от него
наказателно постановление № 22-1882-000217/26.08.2022 г. против К.Й.Д., с което
за нарушение по чл. 140, ал.1 и на основание по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се навеждат касационни оплаквания
за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че нарушителят е следвало да знае
последиците, които следва да настъпят от обстоятелствата, свързани с липса на
надлежна регистрация на автомобила, в качеството му на собственик.
Иска се отмяна на
решението на РС и потвърждаване на издаденото НП.
Прави се
възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна.
Ответникът – К.Й.Д., чрез адв.Т., в съдебно заседание оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши касационна
проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Жалбата
е допустима, но е неоснователна.
За да отмени издаденото НП съдът е изложил
мотиви, че в хода на административнонаказателното производство АНО не е събрал
доказателства за релевантния факт кога и по какъв начин собственикът на
автомобила е бил уведомен съгласно разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ –
"Информационният център на Гаранционния фонд уведомява собствениците на
моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или
сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава
срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства
за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка” и
кога същия този контролен орган, имащ задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е
уведомил собственика на ППС, че служебно е прекратена регистрацията му, поради
получено уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал. 11 от КЗ.
Нито в хода на административнонаказателното
производство, нито в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са
събрани каквито и да било доказателства жалбоподателят да е управлявал
превозното средство със знанието, че управлява МПС, което е спряно от движение.
Решението е правилно.
Спорният въпрос по делото е следва ли
водачът да следи самостоятелно за задължението си да поддържа валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ и дали последиците от липсата на такава
следва да настъпят след надлежното му уведомяване за неизпълнение на законовото
му задължение.
Знанието за точната дата на служебно
прекратената регистрация е от значение за субективната съставомерност на
деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за
знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с прекратената
регистрация на моторното превозно средство и с породените от нея правни
последици.
Предвид изложеното не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който
управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по
реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на
моторното превозно средство като в този смисъл е и диспозитивът на ТП №
2/05.04.2023 г. по ТР № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС на ВАС, което е
задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Решението като правилно следва да бъде
оставено в сила.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени
претендираните разноски от 600 лв. за адвокатско възнаграждение на осн. чл.143
от АПК, във вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за
адвокатурата, във вр. с чл.18, ал.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 771/29.12.2022 г. на РРС, постановено по
а.н.д. № 1764/2022 г. по описа на РС – Русе.
ОСЪЖДА
ОДМВР – Русе да заплати на К.Й.Д. ***, с ЕГН **********, сумата от 600 лв. представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
|
|
|
|
|
|
|
ЧЛЕНОВЕ |
1. |
|
2. |