№ 3099
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. Г. Л. срещу решение от 06.02.2021 г.
по гр.д. №32241/2019 г. по описа на СРС, 90 състав, в частта, в която е признато за
установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.6 ал.1 т.9 и т.10 ЗУЕС, че жалбоподателят
дължи на ЕС на сграда в гр. София, жк. „****** *******, ул. „*******, сумата от 340,00 лв.,
представляваща сбор от дължими такси за поддръжка и управление на ЕС за периода
01.02.2018 г. – 31.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2019 г. до
окончателното плащане, и мораторна лихва за периода 01.03.2018 г. – 07.01.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №777/2019 г. по описа на
СРС, 90 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и
исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е нищожно, недопустимо и неправилно –
взето в нарушение на материалния закон. Сочи, че решението противоречи на императивни
правила на закона и на добрите нрави, както и че правото на иск е ненадлежно упражнено.
Поддържа, че решението на ЕС за процесните такси противоречи на ЗУЕС и е нищожно.
Твърди още, че размерът на процесните такси не е уточнен. Предвид изложеното
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения
иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна ЕС на сграда в гр. София, жк. „****** *******, ул. „*******, в
срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за
разликата над посочената по-горе сума до пълния претендиран размер от 3221,00 лв.,
представляваща сбор от дължими такси за поддръжка и управление на етажната собственост
1
за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2016 г. и 01.11.2017 г. – 31.01.2018 г., и в частта в която са
отхвърлени изцяло установителните искове за сумата от 32,00 лв., представляваща дължима
такса за поддръжка и управление за разговорно устройство и шахта, за сумата от 400,00 лв.,
представляваща задължение за монтирани хоризонтални щрангове за общите части на ЕС, за
сумата от 260,00 лв., представляваща задължение за ползването в периода 01.05.2017 г. –
31.06.2018 г. на междинна стая-собственост на етажните собственици, ведно със законната
лихва, считано от 08.01.2019 г. до изплащане на вземането, и за мораторна лихва за
разликата над посочената по-горе сума до пълния претендиран размер от 248,45 лв., поради
което решението в тези части е влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е
твърдението на въззивника, че процесното първоинстанционно решение е нищожно.
Нищожността на съдебното решение е последица от най-тежкия му порок, който е налице в
следните фактически хипотези: постановено е от ненадлежен орган или ненадлежен състав,
извън правораздавателната власт на съда, неизразено в писмена форма, неподписано или
толкова неразбираемо, че смисълът му не може да се извлече и по пътя на тълкуването.
Всички те касаят начина на формиране и изразяване на волеизявлението на съда – ТР №1 от
10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Нарушаването на
императивна материалноправна или процесуалноправна норма при постановяване на
съдебно решение може да доведе до неговата недопустимост или неправилност, но не и до
нищожността му /решение №15 от 26.01.2015 г. по гр.д. №3298/2014 г. на I ГО на ВКС/.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на първоинстанционното
решение. Исковата молба, по която е образувано първоинстанционното дело, и заявлението
по чл.410 ГПК са депозирани от валидно упълномощен от управителя на процесната ЕС
процесуален представител.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което
и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата
за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.41 ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е
длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на
общите части. Кои са части от сградата са общи, се сочи в разпоредбата на чл.38 ЗС.
За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е
собственик на самостоятелен обект в СЕС, както и че е взето решение на Общото събрание
за заплащане на разходи за поддръжка и възстановяване на общите части, както и техния
размер, дължим от ответника – етажен собственик.
Тежестта на доказване са носи от ищеца.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства /протокол за проведено
2
ОС на процесната СЕС от 21.02.2018 г. и приложение към него/ се установява, че размерът
на дължимата месечна такса за управление и поддръжка на ЕС и за заплата на портиер е в
размер на 13,00 лв. месечно на апартамент плюс 7,00 лв. за живущ в него, т.е. дължимата от
ответника месечна такса е в размер на 34,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника за
незаконосъобразност на проведените ОС и взетите на тях решения, както и за нищожност на
същите. Съгласно чл.40 ЗУЕС законосъобразността на решенията на общото събрание на
етажната собственост може да се атакува в отделно съдебно производство с конститутивен
иск за отмяната им. Тя не би могла да бъде разглеждана преюдициално по възражение на
ответника по предявен срещу него иск на етажната собственост или на менажиращото
дружество за изпълнение на взетите решения. Недопустимо е разглеждане на доводи за
пороци, вкл. нищожност поради нарушаване норми на ЗУЕС на решение на общото
събрание извън производството по чл.40 ЗУЕС. По делото не се твърди, нито са ангажирани
доказателства, за обжалването на решението на общото събрание по реда на чл.40 ЗУЕС.
Следователно, в настоящото производство, в което се представя решение на общото
събрание на етажната собственост, влязло в сила като необжалвано от заинтересованите
лица в указаните от закона срокове, съдът е длъжен да приложи /зачете/ последиците му в
отношенията между страните.
Ответникът не доказа положителния факт на плащането на процесните месечни
такси за поддръжка на общите части.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски, но доколкото същият не е представил доказателства за
направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20035070/06.02.2021 г., постановено по гр.д.
№32241/2019 г. по описа на СРС, ГО, 90 състав, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3