№ 4770
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20231110207019 по описа за 2023
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар И.Петрова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7019 по
описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Д. Д. срещу Наказателно постановление /НП/ № 22-
4332-004877 от 27.03.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към
СДВР, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание
чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
1
200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят твърди, че НП е издадено при нарушение на процесуалния и
материалния закон, алтернативно твърди, че се касае за маловажен случай, поради
което иска наложеното административно наказание да бъде отменено. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 11.01.2023 г. И.Н. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения.
Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
На 27.03.2023 г. Г.Б. – началник група към ОПП СДВР е издала наказателно
постановление, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност –
чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието
на на НП съответстват на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това не бе
констатирано наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 11.01.2023 г. около 16.20 ч. в гр. София Д.Д. управлявал по бул. "Ботевградско
шосе" с посока на движение от ул. "Околовръстен път" към с. Долни Богров лек
автомобил модел „Мерцедес С200“ с ХХХХХ собственост на Ю.К. съгласно данните в
системата на АИС КАТ. При извършена проверка от страна на служители при ОПП-
СДВР било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на
30.09.2022 г. по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, при което било прието, че водачът е извършил
нарушение на ЗДвП и му бил съставен процесният АУАН.
Жалбоподателят не е бил уведомяван за прекратяването на регистрацията на
МПС.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на показанията на свидетелите И.Н. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
2
писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира като
еднопосочни и непротиворечиви в своята цялост като поради липса на противоречия и
по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им
обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят
Д. Д. не е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно въпросната разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
За нарушаването на това задължение в чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено
наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до
12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лева за водача, който управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен
номер.
Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП се прекратява служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни
задължението си да регистрира превозното средство.
По делото се установи от обективна страна, че жалбоподателят е управлявал МПС
по път, отворен за обществено ползване, като процесното МПС е било със служебно
прекратена регистрация. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение.
По делото няма данни собственикът на процесното МПС да е бил уведомяван за
служебното прекратяване на регистрацията му, още по-малко се твърди и доказва това
обстоятелство да е било известно на жалбоподателя като трето лице, което е ползвало
автомобила към момента на деянието. Не се твърди или доказва и че за тази
принудителна административна мярка е била съставена ЗПАМ, която да е връчена на
собственика. С оглед на това остава недоказано да е било известно на жалбоподателя,
че автомобилът е бил без регистрация към момента на деянието, поради което и той не
би могъл да формира вина, като психично отношение към деянието.
Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено
е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се наложи административно
наказание следва да се установи по безспорен начин, че деецът е осъществил виновно
състава на вмененото му административно нарушение, като изложената в НП
фактическа обстановка не може да се основава на вероятности и предположения. В
случая не се установи, че управлението на МПС с прекратена регистрация е
осъществено от жалбоподателя виновно, респективно поведението му не представлява
административно нарушение, тъй като липсва изискуем от закона елемент от
субективна страна, поради което наказателно постановление следва да бъде отменено
поради неправилно приложение на материалния закон.
Направено е изрично искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, като при този изход на спора с оглед отмяна на НП,
същото следва да бъде уважено. На адв. Г.Г. следва да се присъди сумата от 400 лв. -
3
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съобразно Наредба №1
за минималните размери на адвокатски възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22-4332-004877 от 27.03.2023 г.,
издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на Д. Д. Д. на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адвокат Г. Д. Г. от САК на основание чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4