№ 3446
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110207481 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от КР. СВ. Ф., с ЕГН ********** против
наказателно постановление №21-4332-013169/29.06.2021 г. на началник група
към СДВР, отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал.
1 т.1 ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 ЗДвП за
нарушение на чл.100 ал. 1 т.2 ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. на основание
чл.175 ал.1 т.1 ЗДвП, лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца и са
отнети 8 контролни точки по Наредба №Iз-2539 на МВР за нарушение на
чл.140 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, тъй като вмененото на жалбоподателя нарушение не е
извършено – фактическата обстановка описана в АУАН и НП е невярна,
същият не е „управлявал каквото и да е МПС”, не е индивидуализирано
мястото на нарушението, в АУАН не са посочени датата на раждане на
нарушителя, което е задължителен реквизит, липсва точен час на
нарушението, а е посочено „около 17.15 часа”, не са описани пътната
маркировка и интензивността на движение.
Предлага на съда да отмени изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Ход на делото е даден при условията на чл.61 ал.4 ЗАНН –
жалбоподателят е търсен /за двете дати на съдебни заседания/, на посочения
от него адрес в жалбата, който съвпада с този в АУАН и НП **********.
1
Призовките да върнати в цялост с отбелязване, че по данни на касиера на ЕС,
че жалбоподателят не живее на адреса.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 06.06.2021 г. около 17:15 часа, в гр.София, по ул. „Кракра”, с
посока на движение от ул. „Шипка” към ул. „Шейново”, жалбоподатеят
управлявал мотоциклет „Кавазаки” с рег.№РВ **** А, собственост на Д.Д., с
ЕГН **********.
Бил спрян за проверка от свидетелите П.И. Матронин и С.Д. Д. пред
№13, като същите установили, че регистрационната табела на мотоциклета не
е поставена на определеното от закона място, а на подвижна панта под
опашката на мотоциклета и няма видимост към нея. При проверката било
установено също, че водачът не представя контролен талон към СУМПС и
свидетелство за регистрация на МПС част 2. Същият е сам на мотоциклета.
Свидетелят П.И. М., заемащ длъжността мл. автоконтрольор към СДВР,
отдел Пътна полиция-СДВР съставил и връчил надлежно на жалбоподателя
АУАН №GA404802/06.06.2021 г.
Била изготвена докладна записка от 06.06.2021 г. /л.5 от делото/.
Няма данни по делото, жалбоподателят да се е възползвал от
възможността, предоставена му по чл.44 ал.3 ЗАНН.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
2
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
приложената заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Спазени са изцяло сроковете за издаването им.
Абсолютно неоснователни са възраженията в жалбата, че не е
индивидуализирано мястото на нарушението. Същото коректно е посочено -
гр.София, по ул. „Кракра”, с посока на движение от ул. „Шипка” към ул.
„Шейново”. Посочен е и часа – 17.15 часа и по този начин са изпълнени
изцяло изискванията на чл.42 ал.1 т.3 ЗАНН и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, които не
изискват дори посочване на часа, а само датата на извършване на
нарушението. Разпоребите на чл.42 и чл.57 ЗАНН не изискват като
задължителен реквизит, както се твърди в жалбата посочена дата на раждане
на нарушителя, а само посочване на собственото, бащиното и фамилното име
и възрастта на нарушителя, както и ЕГН, само, че в случай, че е чужденец,
какъвто жалбоподателя не е - и датата на раждане.
Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати процесуални
нарушения, поради липса на описание на пътна маркировка и интензивността
на движение. Тези обстоятелства биха били от значение за съставомерността
на нарушения на ЗДвП предпоставящи ПТП, какъвто не е настоящия случай.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани
доказателства по делото се установява извършването на нарушениията,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
3
Разпитаният актосъставител П.И. М. е очевидец на нарушенията и
същият в показанията си от дата 11.07.2022 г. е категоричен, че
регистрационната табела на управлявания от жалбоподателя на процесната
дата мотоциклет е била поставена на подвижна панта под опашката на
мотоциклета и няма видимост към нея. При спирането на водача и
извършената проверка били установени още две нарушения – че Ф. не носи в
себе контролен талон към СУМПС, както и свидетелство за регистрация на
МПС част 2.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие се установи по
безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС - мотоциклет
„Кавазаки” с рег.№РВ **** А, чиято рег. табела не е била поставена на
определеното за това място, съгласно изискването на чл. 140 ал. 1 ЗДвП и чл.
10 ал. 5 от Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства (Наредба №I-45/24.03.2000 г.).
В конкретния случай, управляваното от жалбоподателя МПС е имало
поставена рег. табела, но същата е била поставена по такъв начин, че да не
може да се възприеме ясно и безпроблемно нейното съдържание
/регистрационнен номер/. Табелата с регистрационния номер не е била
закрепена перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното
средство, нито в лявата част, така че да се осигури неината видимост и
осветеност нощно време, а е била закрепена на подвижна панта под опашката
на мотоциклета.
Без значение за съставомерността на нарушението е от кого е
монтирана по този начин рег. табела, щом същата не е поставена по начина,
който е определен в закона.
Установи се по безспорен начин, че жалбоподателят Ф. не е носел в
себе си и не е представил на контролните органи контролен талон към
СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС част 2, каквито задължения
той има по чл.100 ал. 1 т.1 и т.2 ЗДвП.
Жалбоподателят е извършил трите нарушения при форма на вината
пряк умисъл (чл. 11 ал. 2 пр. 1 НК). Същият е съзнавал, че управлява МПС, на
4
която табелата с рег. номер не е поставена на предвиденото за това място.
Съзнавал е и че не носи в себе си контролен талон към СУМПС и
свидетелство за регистрация на МПС част 2, което управлява.
Съдът приема, че извършените от жалбоподателя административни
нарушения не представляват маловажни случаи по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
По делото не са налице доказателства, от които да следва, че нарушенията
разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните
нарушения от същия вид.
Наказанията за нарушения на чл.100 ал.1 т.1 и т.2 ЗДвП в размер на 10
лв. са в определения от закона абсолютен размер, поради което спазването
на чл. 27 ал. 2 и 3 ЗАНН в конкретния случай не следва да се обсъжда, тъй
като съдът не може да наложи наказание под определения от закона размер.
Наказанията по чл. 175, ал. 1 т. 1 ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. /при
граници от 50 до 200 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца
/при граници от 1 до 6 месеца/, са правилно индивидуализирани с оглед на
това, че жалбоподателят е бил наказван с множество влезли в сила фишове и
наказателни постановления, видно от Справка картон на восача /л.6 – л.8 от
делото/, което го характеризира като участник в движението, които системно
не спазва установения правов ред.
Съгласно чл.6 ал.1 т.4 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), изд. от
министъра на вътрешните работи, правилно за нарушение на чл.175 ал.1 т.1
ЗДвП са отнети на жалбоподателя 8 контролни точки.
Въз основа на всичко по-гореизложено, наказателното постановление
като правилно и законосъобразно - следва да се потвърди изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
013169/29.06.2021 г. на началник група към СДВР, отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на КР. СВ. Ф., с ЕГН **********, на основание чл.183 ал.1 т.1
пр.2 ЗДвП са наложени: глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100 ал. 1
т.1 ЗДвП, на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 ЗДвП - глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл.100 ал. 1 т.2 ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.1 ЗДвП -
глоба в размер на 100 лв., лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца и
са му отнети 8 контролни точки по Наредба №Iз-2539 на МВР за нарушение
на чл.140 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6