№ 57
гр. Разград, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Атанас Д. Х.
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря М. В. Н.
в присъствието на прокурора Ем. Й. Енч.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223300600077 по описа за 2022 година
С Присъда № 30/19.11.2021 г., постановена по НОХД № 927/2019 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимите АХМ. ХЮС. Х., Р. Р. Р., Р. Н. АС., Д. Д. СТ., Н. С. С.,
АС. Л. К., Т. Т. Н., Н. АФ. Р. и М. ИС. М. са признати за виновни в това, че на 05.07.2016 г.
в с. Стражец, обл. Разград, в съучастие като съизвършители помежду си и с други,
неустановени в хода на разследването по делото лица, са извършили непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
по своето съдържание деянието се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл.
325, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
За извършеното престъпление на подсъдимите АХМ. ХЮС. Х., Р. Р. Р. и Р. Н. АС. са
наложени наказания от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.
На непълнолетните към момента на извършване на деянието подсъдими Н. С. С., АС.
Л. К., Т. Т. Н. и М. ИС. М. на основание чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК са наложени наказания от
пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на основание чл. 69, ал. 1 от НК са
отложени за срок от една година.
На подсъдимия Д. Д. СТ., за когото деянието се явява извършено при условията на
опасен рецидив по чл. 325, ал. 4 от НК (стар - изм. бр. 95 от 2016 г.) е наложено наказание
една година и пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
1
изтърпяване.
На подсъдимия Н. АФ. Р. е наложено наказание една година лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване, като на основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение определеното по ВЧНД № 290/2012 г. по описа на Окръжен съд –
Разград общо наказание две години лишаване от свобода, при първоначален общ режим.
С присъдата на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимите Д. Д. СТ. и Н. АФ. Р. са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Всички подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на всеки от гражданските ищци
Искр. Хр. Искр. и Т. Хр. искр. сумите от по 4500 лева, представляващи обезщетение за
причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 05.07.2016 г., като гражданските искове са отхвърлени като неоснователни до пълния им
размер от по 5000 лева.
Подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР – Разград сумата от
1235.24 лева, разноски от досъдебното производство, и по сметка на Районен съд – Разград
деловодни разноски от 790 лева и държавна такса върху уважения размер на гражданските
искове от 360 лева.
Против присъдата са постъпили въззивни жалби както следва:
- от адв. А.М., служебен защитник на подсъдимия Д. Д. СТ.;
- от адв. А.Т. – Й., служебен защитник на подсъдимия М. ИС. М.;
- от адв. Р.В., упълномощен защитник на подсъдимия Н. АФ. Р.;
- от адв. Д.Б., служебен защитник на подсъдимия АХМ. ХЮС. Х.;
- от адв. М.Т., служебен защитник на подсъдимите Р. Н. АС. и АС. Л. К.;
- от адв. М.Е., служебен защитник на подсъдимия Н. С. С..
В жалбата на адв. А.М., служебен защитник на подсъдимия Д. Д. СТ., присъдата се
атакува като неправилна, тъй като според защитника деянието на подсъдимия не е доказано
по изискуемия от закона несъмнен начин. Отделно от това при определяне на наказанието
на подсъдимия съдът не съобразил изминА.я продължителен период от време от
осъществяване на престъпното деяние до постановяване на присъдата, поради което
наложеното наказание се явявало явно несправедливо. В жалбата се изтъкват и възражения
за недопустимост на предявените граждански искове. С жалбата се прави искане въззивния
съд да отмени присъдата, като признае за невиновен и оправдае подсъдимия С. по
повдигнатото обвинение, като на това основание отхвърли и предявените граждански
искове. Алтернативно се иска изменение на присъдата с намаляване размера на наложеното
наказание към законоустановения минимум или под него с приложението на чл. 55 от НК.
С жалбата на адв. А.Т. – Й., служебен защитник на подсъдимия М. ИС. М., се
навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния
закон, а наложеното наказание несправедливо. С жалбата се прави искане въззивния съд да
2
отмени присъдата, като върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд или постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия М. за
невиновен.
В жалбата на адв. Р.В., упълномощен защитник на подсъдимия Н. АФ. Р., присъдата
се атакува като постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
процесуални нарушения и с наложено явно несправедливо наказание. С жалбата се прави
искане въззивния съд да отмени присъдата и постанови нова, с която да признае за
невиновен подсъдимия Р., алтернативно да приложи закон за по – леко наказуемо
престъпление, като приложи и разпоредбата на чл. 55 от НК. В гражданско осъдителната
част се иска отмяна на присъдата с отхвърляне на гражданските искове, алтернативно
намаляването им по размер. Преди открито съдебно заседание пред въззивния съд е
постъпило допълнителни писмено изложение от адв. В., в което се акцентира върху
процесуални нарушения, изразяващи се във формални мотиви на първоинстанционния съд
към присъдата, приравняващи се на липса на мотиви. Претендира се за нарушение на
материалния закон, на погрешни правни изводи на съда за правната квА.фикация на
деянието, като се счита, че деянието може да се квА.фицира като административно
нарушение по УБДХ. Като трети момент се акцентира върху явна несправедливост на
наложеното наказание на подзащитния, като според защитника при определяне на
наказанието не е съобразена обществената опасност на деянието и дееца, независимо от
предходните му осъждания. Според защитника първоинстанционният съд не е съобразил
като смекчаващи вината обстоятелства процесуалното поведение на подсъдимия Р. – явявал
се е практически единствено той на множеството съдебни заседания, както и че единствено
той е възстановил на пострадА.те обезщетение от 1000 лв. С допълнителното изложение на
първо място отново се иска да се отмени присъдата и да се върне на ново разглеждане
делото, поради изключителни съществени процесуални нарушения, да се оправдае
подзащитния Н.Р. поради недоказаност на обвинението или алтернативно да се квА.фицира
същото като административно нарушение по УБДХ. Алтернативно се иска да се измени
присъдата, като с промени правната квА.фикация по основния състав на чл. 325, ал. 1 от НК
или да се приложи разпоредбата на чл. 55 НК, като бъде определено наказание пробация,
дори за по-продължителен срок, който да съответства на обществената опасност на деянието
и на дееца.
В жалбата на адв. Д.Б., служебен защитник на подсъдимия АХМ. ХЮС. Х., се
навеждат доводи, че присъдата е постановена при неизяснена и недоказана фактическа
обстановка, поради което е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение на
закона. Искането е присъдата да бъде отменена с признаването на подсъдимия Х. за
невиновен, алтернативно за изменението й с налагане на по – леко по вид и размер
наказание.
Служебният защитник на подсъдимите Р. Н. АС. и АС. Л. К. - от адв. М.Т., атакува
присъдата с доводи за нарушения в оценъчната дейност на съда по събиране и проверка на
доказателствата, довели до необоснованост на правните изводи на съда. Присъдата се счита
3
и за несправедлива относно размера на наложените на двамата подсъдими наказания.
В жалбата на адв. М.Е., служебен защитник на подсъдимия Н. С. С., присъдата се
атакува като незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при
съществени нарушения на процесуалните правила, като се иска отмяната й с признаването
на подсъдимия С. за невиновен по повдигнатото обвинение и отхвърляне на предявените
граждански искове.
С жалбите не са направени доказателствени искания.
Допълнителни съображения към жалбите не са депозирани.
Препис от жалбите са връчени на Районна прокуратура – Разград, гражданските
ищци Искр. Хр. Искр. и Т. Хр. искр., чрез повереника им адв. И.И., и на всички подсъдими
чрез защитниците им, като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание въззивникът АХМ. ХЮС. Х., редовно призован, не се явява,
представлява се от служебния защитник адв. Д.Б.. Защитникът подържа подадената
въззивна жалба на основанията, изложени в нея. Счита, че при постановяване на присъдата
съдът е допуснал сериозни нарушения и е приложил закона при липса на нА.чни
доказателства, годни да докажат извършване на деянието от подзащитният му и неговото
индивидуА.зиране. Застъпва становище, че ако има извършено деяние, то неговата правна
квА.фикация не би била по чл. 325, ал. 2, а по ал. 1 от НК. Предявения граждански иск счита
за неоснователен и недоказан по размер, като присъденото обезщетение за изключително
завишено с оглед на събраните доказателства за причинените увреждания на пострадА.те
лица. С оглед продължителния период време от извършване на деянието до постановяване
на присъдата и нА.чието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства счита
наложеното по отношение на подзащитния му наказание за завишено. Поради изложеното
моли въззивния съд на първо място да признаете подзащитния му за невиновен по
повдигнатото обвинение, алтернативно да измените присъдата, като наложи значително по -
леко по размер и вид наказание.
Въззивникът Р. Р. Р., редовно призован, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен защитник адв. А.М.. Защитникът се присъединява към вече подадените жалби
срещу присъдата от останА.те подсъдими, като изразява становище, че пострадА.те и
граждански ищци Искр. Хр. Искр. и Т. Хр. искр. първи са започнА. инцидента като са
нападнА. непълнолетните подсъдими, което е станало повод роднините на последните да се
намесят и конфликта е ескА.рал. Счита, че не е възможно да има извършени хулигански
действия от подсъдимите въз основа предварителни противоправни действия срещу тях от
пострадА.те.
Въззивникът Р. Н. АС., нередовно призован, и АС. Л. К., редовно призован, не се
явяват, представляват се от защитник адв. М.Т.. Последната счита, че в атакувания
първоинстанционния съдебен акт няма отговор на доводите, изложени от защитата и същия
схематично повтаря фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Изтъква, че
присъдата е постановена при непълнота на доказателствата, а по отношение на подсъдимия
4
А. счита, че са нА.це безспорни доказателства, че не е участвал в извършеното
престъпление. Изминалия изключително дълъг период време от извършване на деянието
сочи като аргумент за приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанията на
подсъдимите.
Въззивникът Д. Д. СТ., нередовно призован, не се явява, представлява се от защитник
адв. А.М.. Според защитника престъпното деяние, вменено на подзащитния му не е
доказано безспорно и несъмнено от обективна и субективна страна. Изтъква, че на
съдебното следствие са събрани противоречиви доказателства, като съдът е кредитирал
единствено показанията на пострадА.те лица и свидетелката Р. Р.. Първоинстанционния съд
не съобразил показанията на свидетелката Ю., според която подс. С. е бил на
местопроизшествието, носел е сопа, но не е ударил никого от пострадА.те. Предвид на това
моли съда да признае подс. Д.С. за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение,
алтернативно да му наложи наказание към минимума или при приложението на чл. 55 от НК.
Въззивникът Н. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник
адв. М.Е.. Последния изразява становище, че присъдата почива на предположения и по
делото няма доказателства за участието на подзащитния му в инцидента. Дори пострадА.я
И.И. при първото разглеждане на делото бил заявил, че не познава подсъдимия С., а и никой
друго от свидетелите не бил посочил този подсъдим, който освен това към момента на
извършване на деянието е бил само на 15 години и не било установено по надлежния начин
годността му да разбира свойството и значението на извършеното. Защитникът оспорва и
констатациите в мотивите към присъдата, че подсъдимите целенасочено предварително се
били събрА. да бият братята И.и, като според защитника поведението на братята станало
повод за нападението върху тях. Отделно навежда доводи за процесуални нарушения във
връзка процесуалното представителство на част от подсъдимите, приемането за съвместно
разглеждане на гражданските искове в наказателния процес и солидарното възлагане на
съдебните разноски на всички подсъдими.
Въззивникът Т. Т. Н., редовно призован, се явява лично и със защитник адв. Н.Г..
Подсъдимият и защитникът му се присъединяват към към вече подадените жалби срещу
присъдата от останА.те подсъдими. Молят съда да постанови присъда, с която да признае за
невиновни и оправдае всички подсъдими.
В последната си дума подсъдимият Н. изразява молбата си към съда да му намА.
наказанието.
Въззивникът Н. АФ. Р., редовно призован, се явява лично и със защитник адв. Р.В..
Защитникът поддържа жалбата с изложените към допълнителните съображения доводи за
неправилност на присъдата, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
необоснованост, нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното
наказание. Отново изтъква поведението на пострадА.те като основна причина за възникване
на инцидента, което изключвало хулиганския мотив в действието на подсъдимите.Според
защитника се касае за битов инцидент, който би следвало да се квА.фицира като дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ. Изтъква многобройни смекчаващи вината обстоятелства
5
като основание за приложението на чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подс.
Н.Р..
Подсъдимият Н. АФ. Р. в лично изявление се присъединява към становището на
защитника си и изразява желание да не влиза в затвора, тъй като полагал грижи за
малолетните си деца. В последната си дума подсъдимият Р. отново изтъква обстоятелството,
че има две деца.
Въззивникът М. ИС. М., редовно призован, не се явява, представлява се от защитник
адв. А.Т.. Защитникът изразява оплаквания от липсата на конкретизация по отношение на
действията на всеки от подсъдимите и от интерпретацията на събраните по делото
доказателства относно участието на подзащитния и в инцидента, за когото било безспорно
доказано, че е пострадал от действията единия от братята - Т.и..В заключение пледира за
оправдаване на всички подсъдими и на това основание отхвърляне на гражданските искове
като неоснователни.
Представителят на Окръжна прокуратура - Разград пледира за потвърждаване на
присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована.
Гражданските ищци Искр. Хр. Искр. и Т. Хр. искр. се представляват от редовно
упълномощен повереник на адв. И.И., която пледира за потвърждаване на присъдата в
гражданско осъдителната част.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са нА.це основания за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт поради следните съображения:
Въззивното производство е второ по ред след като с Решение № 101/06.12.2019 г. по
ВНОХД № № 356/2019 г. на Окръжен съд - Разград е отменена Присъдата по НОХД №
510/2018 г. на Районен съд – Разград поради нередовно призоваване на подсъдими за
разпоредително заседание и делото е върнато за ново разглеждане първоинстанционния съд.
Предвид на това и с оглед забраната по чл. 335, ал. 3 от НПК са несъстоятелни исканията на
част от защитниците за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд.
Приоритетно следва да бъдат разгледани оплакванията в жалбата за несъответствие
на обвинителния акт с изискванията на чл. 246 от НПК, довели до невъзможност на
подсъдимите да организират защитата си. След запознаване с проведеното разпоредително
заседание на 01.09.2020 г., настоящата инстанция установи, че не са правени искания от
страните или констатирани служебно от съда и не са обсъждани допуснати нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което е нА.це
забраната по ал. 3 на същия член от НПК и във въззивното производство не могат да се
правят възражения в тази насока. Освен това настоящия въззивен съд намира, че
обвинителният акт, по повод на които е образувано наказателното производство в първата
инстанция, отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 246 от НПК. Като се има
6
предвид естеството на инцидента, обстоятелството, че двамата пострадА. са били нападнати
внезапно вербално и физически от голям брой лица, повечето от които не са познавА.
изобщо (и част от които така и не са били установени на досъдебното производство), трудно
може да се изисква по – голяма конкретика в обвинителния акт по отношение действията на
всеки от подсъдимите.
Не могат да бъдат споделени и възраженията на част от защитниците за формални
мотиви на първоинстанционния съд към присъдата, приравняващи се на липса на мотиви.
Минималния стандарт за изписване на надлежен съдебен акт, който да е предмет на контрол
по същество, в процесния случай е изпълнен. Принципно положение е, че мотивираността
на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на присъда
следва да съдържат фактически обстоятелства, такива, каквито са били приети за
установени, анА.з и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените
материА., правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните
възражения. Според настоящия въззивен състав в мотивите към присъдата волята на
първоинстанционния съд е ясно обективирана и възраженията за липса на мотиви са
несъстоятелни.
На досъдебното производство всички подсъдими са били привлечени в качеството на
обвиняеми и им е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Независимо от това по –
голяма част от подсъдимите са се отклонили от взетите им мерки за неотклонение, напуснА.
са страната и по този начин сами са се поставили в невъзможност да вземат лично участие в
съдебната фаза на наказателното производство. Повдигнатите обвинения, с изключение на
това срещу подсъдимия Д.Д., не са тежки по смисъла на закона, и по аргумент от чл. 269, ал.
1 от НК присъствието им в съдебно заседание не е задължително.
За разпоредително заседание, насрочено за 01.09.2020 г., подсъдимите са били
призовани на известните по делото адреси, търсени са многократно на дадените на
досъдебното производство мобилни телефони, изискани са справки от ОДМВР – Разград за
задгранични пътувания на подсъдимите Р.А., Т.Н., А.К., Н.С. и М. М.. Подсъдимите Р.А.,
А.Х., Т.Н., А.К., Н.С. и М. М. са били обявени за общодържавно издирване. Установено е
било, че подсъдимите Р.А., А.К., Н.С. и М. М. се намират извън страната.
В открито съдебно заседание на 01.09.2020 г. съдът е приел, че са нА.це условията по
чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК по отношение на подсъдимите Р.А., А.К., Н.С. и М. М. и е
дал ход на разпоредително заседание, като им е назначил служебни защитници. На
разпоредителното заседание лично са присъствА. подсъдимите Д. Д. СТ., Н. АФ. Р., Р. Р. Р.,
АХМ. ХЮС. Х., Т. Т. Н..
Съдебното производство се е развило изцяло в условията на задочно производство по
отношение на подсъдимите Р. Н. АС., АС. Л. К., и Н. С. С., като още в началото на процеса
по отношение на тях са приети условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „a“ от НПК - същите не са
установени на известните им адреси, били са обявени за общодържавно издирване и към
началния етап на процеса и значителен период след това не са били издирени, предоставяни
са периодично данни от издирването, че са извън пределите на страната без данни за
7
конкретни адреси. В по - късен етап от процеса всеки от тях е бил редовно призоваван, но не
се е явил в съдебни заседания. В едно заседание се е явил подс. М. ИС. М., В някои от
откритите заседания са се явявА. подсъдимите Р. Р. Р. и АХМ. ХЮС. Х.. В
първоинстанционното производство на повечето от заседанията се е явявал подсъдимият Д.
Д. СТ., като впоследствие, поради неявяването му в заседание, за което е бил редовно
призован, мярката му за отклонение е изменена в „задържане под стража“. но не е издирен
до приключване на процеса. Преимуществено в съдебни заседания пред
първоинстанционния съд са се явявА. подсъдимите Т. Т. Н. и Н. АФ. Р., като веднъж е даден
ход на заседание и в тяхно отсъствие, при което мярката за неотклронение на подсъдимия
Н.Р. е била изменена в „Задържане под стража“. Посочените двама подсъдими са се явили и
в последното заседание пред първоинстанционния съд при постантовяване на присъдата.
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред Районен съд – Разград при
спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материА.,
обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия
са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства, и в
този смисъл възраженията в жалбите за непълнота на доказателствата са безпочвени.
АнА.тично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на
внимателен анА.з доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз
основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което споделя както доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и
изложените в мотивите към атакуваната присъда ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ, които
по същество могат да бъдат сведени до следното:
Подсъдимият АХМ. ХЮС. Х. е роден на 12.08.1989 г. в гр. Разград, с постоянен
адрес в с. Стражец, обл. Разград, с основно образование, женен, неосъждан.
Подсъдимият Р. Р. Р. е роден на 28.05.1990 г. в гр. Разград, с постоянен адрес в с.
Стражец, обл. Разград, с основно образование, неженен, счита се неосъждан (реабилитиран).
Подсъдимият Р. Н. АС. е роден на 01.07.1991 г. в гр. Разград, с постоянен адрес в с.
Стражец, обл. Разград, с основно образование, женен, неосъждан.
Подсъдимият Д. Д. СТ. е роден на 02.01.1985 г. в гр. Разград, с постоянен адрес в с.
Стражец, обл. Разград, с основно образование, неженен, Подсъдимият Д.С. е осъждан
многократно на лишаване от свобода, които наказания е изтърпявал реално. Последното му
осъждане е по НОХД № 511/2010 г. на Pайонен съд – Разград, с което за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
което е изтърпяно на 07.10.2012 г. Предвид на това деянието по настоящата присъда се
явява извършено от подсъдимия Д. при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Подсъдимият Н. С. С. е роден на 28.04.2001 г. в гр. Разград, с постоянен адрес в с.
Стражец, обл. Разград, с основно образование, неженен, неосъждан.
8
Подсъдимият АС. Л. К. е роден на 13.01.1999 г. в гр.Разград, с постоянен адрес в с.
Стражец, обл. Разград, с основно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Т. Т. Н. е роден на 04.11.1998 г. в гр. Разград и е с постоянен адрес в
с.Стражец, обл. Разград. Същият е с основно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Н. АФ. Р. е роден на 13.0б.1987 г. в гр. Разград, с постоянен адрес в с.
Стражец, обл. Разград, с основно образование, неженен. Подсъдимият Н.Р. осъждан
многократно. Последно с Определение по ВЧНД № 290/2012 г. по описа на Окръжен съд –
Разград, влязло в сила на 09.11.2012 г., му е определено общо наказание в размер на две
години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от пет години.
Подсъдимият М. ИС. М. е роден на 02.02.1999 г. в гр. Разград, с постоянен адрес в с.
Стражец, обл. Разград, с основно образование, неженен, неосъждан.
На 05.07.2016 г. бил първия ден на мюсюлманския празник Байрам и по този повод
вечерта в дома на св. И.И. в с. Стражец, обл. Разград, ***, се били събрА. на гости на
домакина свидетелите Т.и. (брат на И.И.), неговата съпруга Д. Е. и малолетната им дъщеря
Ч. Е., майка му св. Т. М., баща му св. Х. М., леля му св. Р. Р., нейният съпруг - С. С. и
братовчед му св. А. Ф.. Около 20.00 ч. С. С. си тръгнал.
Същия ден надвечер в полицията в гр. Разград бил подаден сигнал, че в селото
опасно се движат автомобили, които извършвА. неправомерни маневри. Дежурният офицер
се свързал по телефон със св. П. П. - служител в ОДМВР – Разград и живеещ в с. Стражец, и
го помолил да провери сигнала. Свидетелят П. излязъл от дома си около 21.00 часа. По
същото време лицето Б. С. от с. Стражец, тогава неправоспособен водач, управлявал л. а.
„Фолксваген Пасат“ с per. № Р 9106 РС по улиците на селото по опасен начин - рязко
активирал спирачната му система и правейки „дрифтове", минавал през кръстовищата в
селото. В близост до училището в центъра на селото той аварирал - блъснал се в бордюра на
тротоара. Това станало пред погледа на св. П. П.. Последният се приближил и поискал
документите на водача на автомобила и пътника до него, които не представили такива.
Свидетелят П. съобщил на дежурния офицер за инцидента и че водачът е неправоспособен.
На мястото бил изпратен екип на Сектор „ПП" при ОДМВР – Разград, в състава на който
бил св. Х. Х., мл. автоконтрольор. Последният установил самоличността на
неправоспособния водач и в присъствието на св. П. за установеното нарушение съставил
АУАН бл. № 704488, след което свидетелите Х. и П. напуснА. мястото. Преди да си тръгне
св. Х. забелязал, че на улицата започнА. да се събират хора. Малко след напускането на
мястото от полицейските служители около училището, в центъра на селото, се приближили
още два автомобила - „Опел Вектра" и „БМВ", които също правели дрифтове и се движели с
висока скорост.
В това време св. А. Ф. си тръгвал от дома на св. И.И., и последният и брат му св. Т.и.
излезли да го изпратят на улицата. Понеже се притеснили от движещите се се неправомерно
из селото автомобили, свидетелите решили да приберат дъщерята на Т.и., която играела на
9
улицата, и да приберат паркираната отвън кола, за да не стане инцидент. Свидетелят Ф. се
отправил към паркирания си в близост автомобил, при което братята И.и, които излезли с
него, видели двата движещи се автомобила. Свидетелят Т.и. започнал да прави знаци с ръце
към колите и им извикал да не карат по този начин, сочейки че има деца. Двата автомобила
спрели в близост до св. Т.и. и от тях слезли подсъдимите Р.Р., М.М., А.К., Т.Н., Н.С., А.Х.,
Р.А., Н.Р. и Д.С.. Св. Т.и. влязъл в спор с подсъдимите и се стигнало до размяна на реплики.
Словесния конфликт прераснал във физически, като подс. Р.Р. пръв се нахвърлил върху св.
И., нанасяйки му удари. Веднага след това срещу свидетеля се нахвърлили всички
подсъдими, като започнА. също да му нанасят удари с ръце и крака. В опитите си да се
защити Т.и. също нанесъл удари срещу тях, като успял да удари и повА. на земята подс.
М.М.. Нападнат едновременно от всички подсъдими, св. Т.и. бил съборен на земята. Св.
И.И. се втурнал да защити брат си, но част от подсъдимите започнА. да нанасят удари и на
него, като също го повА.ли на земята, и продължили да му нанасят удари с ръце и крака.
Виждайки случващото се, малолетната дъщерята на св. Т.и. много се изплашила и започнала
да пищи. Виковете й били чути от намиращите се в двора на къщата, които веднага излезли
на улицата. Св. Р. Р., виждайки действията на подсъдимите, хванала детето Е. и го прибрала
в къщата. Съпругата на св. Т.и. се спуснала към биещите се и с тяло се опитала да предпази
съпруга си, но някои от подсъдимите нанесли удари и на нея. Свидетелите Р., Х. М. и Т. М.
се опитА. да се намесят, за да преустановят побоя, като молели подсъдимите да спрат, и
опитвА. да ги издърпат и отдалечат от пострадА.те. Св. Ф., който все още не бил потеглил с
колата си, слязъл и също се отправил към групата нападатели, за да помогне на пострадА.те.
Подсъдимият Д.С. се бил въоръжил със сопа, с която нанасял удари и на двамата пострадА..
ОстанА.те подсъдими нанасяли удари на пострадА.те с ръце и крака. Докато подсъдимите
удряли братята И.и по телата и главите, на място пристигнА. още товарни и леки
автомобили, от които слезли множество хора, които не са установени в хода делото. Те
веднага се присъединили към подсъдимите в побоя над двамата пострадА.. Между
пристигнА.те имало и такива, които се опитвА. да прекратят побоя, като спрат подсъдимите.
Подсъдимите и присъединилите се към тях лица при побоя над пострадА.те променяли
положението си, като в един момент нанасяли удари на Т.и., а в следващия на И.И..
Подсъдимият Р.А. взел от едно от присъстващите лица алуминиева патерица и с нея също
нанесъл удари на пострадА.те свидетели И.и. Докато нанасяли побоя над двамата пострадА.,
подсъдимите отправяли към тях псувни на турски език - „Ще ви еба майката", а
подсъдимите Р. и А. викА. и „удряйте, бийте", Подсъдимият Н.Р. същевременно отправял
заплахи към св. Т.и. и семейството му - че ще изнасили жена му, ще отвлече дъщеря му и ще
я продаде. След известен период от време свидетели, роднини на двамата пострадА., с
помощта на излезли на улицата съседи и техни гости от Турция, успели да изтеглят
пострадА.те и да ги приберат в дома на св. И.И.. Докато се прибирА. подс. Н. Р. продължил
да отправя закани към св. Т.и. че ще изнасили жена му, ще отвлече и продаде дъщеря му и
ще запА. къщата им. Наблюдавайки побоя от разстояние св. А. И. подал сигнал на тел. 112
за случващото се, в резултат на което малко по – късно на мястото на инцидента бил
изпратен полицейски екип - свидетелите Р. Р. и К. К.. Когато полицейските служители
10
пристигнА. в с. Стражец нападателите били напуснА. местопроизшествието, поради което те
посетили къщата на св. И.И., където пострадА.те и техните роднините им разказА. за
случая. ПострадА.те братя И.и отказА. на полицейските служители предложената им
медицинска помощ, тъй като свидетелката Р. била лекар и вече била започнала да им оказва
първа медицинска помощ.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по отношение на
пострадА.я И.И. е установено, че при инцидента на 05.07.2016 г. на същия са причинени:
рана върху видимата лигавица на долна устна от дясната страна /хирургично обработена/,
разкъсно-контузна рана над лявата половина на горна устна, множествени кръвонасядания и
охлузвания по главата, тялото и крайниците, клинични данни за сътресение на мозъка. По
своята медико-биологична характеристика описаните увреждания представляват временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадА.я. ЛокА.зацията на травмите в
различни анатомични области на главата, тялото и крайниците обуславя многобройни
удари. Характерния вид на кръвонасяданията върху канта на гръдния кош от лявата страна и
по външната половина на гърба от дясната страна -очертани морави контури с
просветляване между тях, сочи действието на твърд/и тъп/и предмет/и с удължена форма и
сравнително малко напречно сечение, като тези в дясна половина на гърба са резултат от
серийно нанесени удари. Не е изключено кръвонасяданията по горните крайници да са
получени при защита - т.н. "защитни увреждания", при което ръцете са заемА. предно
анатомично положение за предпазване. Според заключението на СМЕ оздравителния период
за такъв вид травми е около 2 седмици.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по отношение на
пострадА.я Т.и. се установява, че при възникнА.ят инцидент са му причинени рана в дясна
брадичкова област /хирургично обработена/; множествени кръвонасядания и охлузвания по
главата, тялото и крайниците. По своята медико -биологична характеристика описаните
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадА.я. ЛокА.зацията на травмите в различни анатомични области на главата, тялото и
крайниците показва, че ударите са многобройни. Възможно е охлузванията по издадените
части на горни и долни крайници, както и раната по възглавничките на палеца на двете
ръце, да са резултат от съприкосновение с терена при падане с опора. Оздравителния период
за такъв вид травми е около 2 седмици.
От заключението на вещите лица по назначената тройна съдебно-медицинска
експертиза относно Т.и., изготвено след анА.з на приложената към делото медицинска
документация е, че няма причинно - следствена връзка между травматичните увреждания на
пострадА.я, посочени в медицинската документация от турски частен медицински център и
ударите, нанесени на същия по време на възникнА.я на 05.07.2016 г. инцидент.
Съдебномедицинска експертиза на подсъдимия М.М. установява, че в вследствие на
инкриминирания инцидент на същия са причинени кръвонасядане, болка, оток и ограничен
обем на движение в областта на дясна глезенна става, кръвонасядане на дясна колянна
област, охлузване на десен лакът, дясно коляно и подбедрица. По своята медико-
11
миологична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Те са причинени по общия механизъм на удари с/върху
твърд/и тъп/и предмети и от тангенциалното им действие. Същите могат да бъдат получени
при нанесен ритник в областта на вътрешния глезен на десния крак и при призимяване на
терена, придружено с влачене. Вероятно тялото е намерило опора с десен лакът и
коляно/подбедрица.
В хода на наказателното производство подсъдимият Н.Р. е изплатил на повереника на
гражданските ищци сума в размер на 1000 лв за обезщетяване на пострадА.те .
По доказателствата:
Първоинстанционният съд е приел гореописаната фактическа обстановка след
обоснован анА.з на събраните доказателства. Въззивната инстанция намира, че Районен съд
– Разград е изпълнил задължението си да анА.зира относимите доказателствени средства
при съобразяване на изискванията на чл. 13 и чл. 107 от НПК, с което е осигурил разкриване
на обективната истина и съблюдаване правата на страните. Правилно първоинстанционния
съд е кредитирал в пълна степен показанията на пострадА.те И.И. и Т.и., като е приобщил
по надлежния ред и показанията им, дадени пред предходното разглеждане на делото по
НОХД № 510/2018 г. на Районен съд – Разград, и от досъдебното производство пред съдия.
В показанията си пред различните инстанции по идентичен начин св. И.И. разпознава
подсъдимите Н.Р., Д.С. и Т.Н. като участници в побоя, и сочи също и участието
подсъдимите А.Х., Р.Р. и М.М.. Като се имат предвид обстоятелствата на неочакваното
нападение от много лица, свидетелят сравнително подробно описва как посочените
подсъдими нанасяли на него и на брат му удари с юмруци и ритници, като същевременно ги
псувА.. Неговите показания изцяло кореспондират с показанията на св. Т.и., който също
разпознава подсъдимите Р.Р., Д.Д. и Н.Р.. Този свидетел сочи и причината за възникване на
инцидента - защото подвикнал на подсъдимите да шофират по - внимателно, как
подсъдимия Р. пръв го нападнал и започнал да му нанася удари, както и действията на
останА.те подсъдими, включили се побоя - псувА., нанасяли удари с юмруци и ритници.
Свидетелят Т.и. сочи и конкретните действия на някои от подсъдимите – подс. Д.С. го удрял
със сопа, а подс. Н.Р. се заканвал, че ще отвлече дъщеря му и ще я изнасили. Според
свидетеля в нападението участвА. и други лица, повечето от които не познавал.
Показанията на двамата пострадА. са в унисон с показанията на останА.те свидетели,
очевидци на събитията - Р. Р., Х. М. и Т. М., родители на пострадА.те, Е. Ю., А. Ф. и С. Х.,
дадени непосредствено пред първия съд или приобщени от предходното разглеждане на
делото или от досъдебното производство по надлежния ред по чл. 281 от НПК. Както
правилно е посочил първоинстанционния съд, показанията на тези свидетели са
последователни, логични, като се допълват в определени насоки и въззивната инстанция
също не намира основание да не ги кредитира. Чрез тези показания, кореспондиращи с
показанията на пострадА.те, по несъмнен се доказва участието в нападението на
подсъдимите Д.Д., Н.Р., Т.Н., М.М., Н.С. и А.К., както и конкретните действия на някои от
тези подсъдими. Действително повечето от тези свидетели са близки роднини на
12
пострадА.те и в този смисъл формално заинтересовани от изхода на делото, но техните
показания изцяло се подкрепят от показанията на безспорно незаинтересованите очевидци
на събитието - св. А. Р., А. И. и В. В.. Макар и наблюдавА. инцидента от разстояние и
поради това обективно да не могат да посочат конкретни лица, тези свидетели по идентичен
начин с пострадА.те сочат причините за въникване и механизма на протичане на инцидента.
Освен това показанията на тези свидетели сочат за мащабите на нападението, осъществено
от много лица, дошли организирано с автомобили и въоръжени с прътове, което изключва
инцидента да се квА.фицира като случай на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.
Свидетелските показания относно участието на деветимата подсъдими в побоя съдът е
обвързал и с направените на досъдебното производство разпознавания от страна на двамата
пострадА. на някои от подсъдимите и със заключенията на съдебно медицинските
експертизи на двамата пострадА., които косвено потвърждават изложените от тях
обстоятелства.
Съдът обосновано не е кредитирал показанията на св. П. А. относно първопричината
за възникване на конфликта, като противоречащи не само на показанията на пострадА.те, но
и на показанията на незаинтересования свидетел А. А.. С основание съдът не е кредитирал
показанията на този свидетел и на свидетеля С. Х., като дадени тенденциозно с цел да
изключат участието на подсъдимия Н. Р. и да прехвърлят вината за инцидента само върху
непълнолетните подсъдими. Правилно съдът е приел обясненията на подсъдимия Р. изцяло
като негова защитна версия, опровергана от доказателствената съвкупност.
Не може да се приеме също тезата на защитата, че показанията на св. Е. Ю.
изключват участието в инцидента на подс. Д.С.. На първо място възрастната жена е излязла
на улицата едва след започване на конфликта, когато двамата пострадА. вече са били
нападнати от подсъдимите. Освен това от нейните показания е безспорно, че подсъдимият
С. е бил там и е държал „пръчка“, и това, че тя не е видяла лично той да удря някой от
пострадА.те защото се е опитала да го спре, не изключва участието му. Противоречи на
формалната логика подс. С. да е присъствал с тояга в ръце, без да вземе участие в
нападението, а в тази насока са и показанията на самите пострадА..
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка и събрани по делото доказателства,
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че с деянията си подсъдимите АХМ.
ХЮС. Х., Р. Р. Р., Р. Н. АС., Д. Д. СТ., Н. С. С., АС. Л. К., Т. Т. Н., Н. АФ. Р. и М. ИС. М. са
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 2
във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 05.07.2016 г. в с. Стражец, обл. Разград, в
съучастие като съизвършители помежду си и с други, неустановени в хода на разследването
по делото лица, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като по своето съдържание деянието се
отличава с изключителна дързост. Съдът е изложил подробни и обосновани съображения,
както относно обективната и субективна страна на извършеното от подсъдимите деяние,
така и за доказаността на повдигнатото му обвинение, които настоящият съдебен състав
13
споделя напълно.
Обсъждайки правната същност на осъщественото от подсъдимите деяние,
първоинстанционният съд е дал изискуемия отговор и на възраженията на защитата за
приложениео на разпоредбите на УБДХ, като категорично е отхвърлил защитната теза.
И за настоящия въззивен състав е безспорно, че деянията на подсъдимите са със
значителна тежест и разкриват по - висока степен на обществена опасност дори от
обичайните случаи на едро хулиганство. Всички подсъдими са нанасяли удари по
пострадА.те, псувА. са, като са действА. задружно и всеки от тях е допринесъл за
настъпване на противоправния резултат. На голям религиозен празник, на публично място и
в присъствието на много свидетели подсъдимите са проявили ярка демонстрация на
незачитане на обществените порядки, превъзходство над пострадА.те, чувство на
недосегаемост, като изключително грубо са нарушили установения обществен ред.
ДемонстрирА. са явно неуважение към обществото - действА. са пред немалко събрани хора
и в присъствие на малки деца, всяли са страх у всички присъстващи на инцидента.
Законосъобразно извършеното от деветимата подсъдими деяние е подведено под
квА.фициращия състав на чл. 325, ал. 2 от НК, като осъществено с изключителна дързост -
целенасочено са се събрА. в голяма група, независимо от присъствието в района на
полицейски екип на проверка, на малки деца и възрастни хора, както упорито са
пренебрегвА. опитите на част от присъстващите да преустановят побоя. Затова и
възраженията на защитата за преквА.фициране на деянието по основния състав на чл. 325,
ал. 1 от НК е неоснователно, касае се за особено тежък случай на хулиганство, осъществен
от множество лица с изключителна дързост. НА.це са всички обективни и субективни
елементи от квА.фицирания състав на престъплението по чл. 325, ал. 2 от НК, като
подсъдимите грубо са погазили установения ред и са изразили явно неуважение към
обществото, като са демонстрирА. пълно пренебрежение към принципите и нормите на
приличие на обществено място и незачитане личността на пострадА.те. Подсъдимите са
проявили нагло самочувствие на хора, които не се интересуват от закона и са в състояние да
унижат физически и психически околните. Тези им действия са станА. пред погледа на
много хора, включително и деца, които са били не само възмутени, но и стреснати и
уплашени от грубото незачитане на обществените порядки и личноста на другите.
Дори и да се приеме, че подсъдимите са били предизвикани от действията на св. Т.и.,
това по никакъв начин не може да декриминаризира деянията им. Описаните по – горе
действия на деветимата подсъдими, извършени задружно и с участието на други лица,
неустановени по делото, в присъствието на много лица и малолетни деца, и отличаващи се
изключителна дързост, грубост и безпардонност, не могат да се охарактеризират като
„битов инцидент“ и не могат да бъдат оправдани единствено с неправомерни действия на св.
Т.и. срямо подсъдимия М.М..
Правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че всички подсъдими
са действА. при извършване на престъплението "хулиганство" с пряк умисъл - съзнателно и
целенасочено брутално, агресивно и очевидно със съзнанието, че в тази насока действат и
14
останА.те подсъдими, следвайки една обща цел за предизвикване на страх у присъстващите.
Съдът не намира за основателно и възражението на адв. М.Е., защитник на
подсъдимия Н. С. С., че на съдебното следствие не било установено по надлежния начин
годността на тогава 15 годишния подсъдим да разбира свойството и значението на
извършеното.Съгласно чл. 144, ал. 2, т. 3 от НПК експертизата е задължителна, когато
съществува съмнение относно вменяемостта на обвиняемия. По делото няма каквито и да
било данни, които да вменяват съмнение в годността на подс. Н.С. да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нито са въвеждани възражения в
тази насока, поради което и съдът не е имал задължение да назначава такава експертиза.
По наказанието:
За извършеното престъпление на подсъдимите АХМ. ХЮС. Х., Р. Р. Р. и Р. Н. АС.
първоинстанционния съд е наложил наказания от осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на които на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от три години.
На непълнолетните към момента на извършване на деянието подсъдими Н. С. С., АС.
Л. К., Т. Т. Н. и М. ИС. М. на основание чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК съдът е наложил наказания
от пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на основание чл. 69, ал. 1 от НК
е отложил за срок от една година.
Отчитайки, че за подсъдимия Д. Д. СТ. деянието е извършено при условията на
опасен рецидив по чл. 325, ал. 4 от НК (стар - изм. бр. 95 от 2016 г.), съдът му е наложил
наказание една година и пет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на
изтърпяване.
На подсъдимия Н. АФ. Р. първоинстанционния съд е наложил наказание една година
лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.
Първоинстанционния съд законосъобразно е приел, че след като деянието е
извършено в съучастие от подсъдимите, неговите характеристики и негативни последици
следва да се отчетат в еднаква степен като отегчаващи вината обстоятелства спрямо всеки
един от тях.
Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимите АХМ. ХЮС.
Х., Р. Р. Р. и Р. Н. АС. първия съд е приел чистото им съдебно минало.
Спрямо непълнолетните към момента на извършване на деянието подсъдими Н. С.
С., АС. Л. К., Т. Т. Н. и М. ИС. М. освен чистото съдебно минало първия съд
законосъобразно е отчел и редукцията по чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК.
При индивидуА.зацията на наказанието на подс. Д. Д. СТ. във връзка с
квА.фикацията на извършеното от него по чл. 325, ал. 4 във вр. с ал. 2 от НК /стар/ съдът е
отчел като отегчаващи вината обстоятелства обремененото му съдебното минало и
активното му поведение при извършване на престъплението.
По отношение на подсъдимия Н. АФ. Р. първоинстанционният съд е отчел като
отегчаващи обстоятелства предишните му осъждания, активното му участие в инцидента и
употребените от него заплахи към св. Т.и., а като смекчаващи вината обстоятелства
15
заплащането на парична сума на пострадА.те за покриване неимуществените им вреди и
трудовата му ангажираност.
Като смекчаващо обстоятелство спрямо всички подсъдими съдът е отчел изминА.ят
продължителен период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата,
поради което на всички подсъдими е наложил наказания, близки до минимума, предвиден в
закона според квА.фикацията за всеки от тях и редукцията по чл. 63 от НК.
Първоинстанционния съд изрично е посочил това обстоятелство като такова с изключителен
превес, поради което и възраженията на защитата в тази насока са неоснователни.
При така възприетите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства не е било
възможно да бъде проявена по - голяма снизходителност при определяне на наказанията.
Извършеното престъпление се явява с изключително висока степен на обществена
опасност, поради което наложените наказания лишаване от свобода, близки до минимума,
при визираните отегчаващи вината обстоятелства, са дори снизходително определени.
Поради това въззивния състав не намира за възможно да коригира наложените наказания,
като не са нА.це основания за приложение на чл. 55 от НК и намаляване на наказанията под
законоустановения минимум за подс Д.С. или замяната му с пробация спрямо подсъдимия
Н.Р., още повече, че спрямо двамата са нА.це и допълнителни отегчаващи вината
обстоятелства. Процесуалното поведение на подсъдимия Р. и заплащането на парично
обезщетение на пострадА.те всидетели не могат да се приемат като изключителни
смекчаващи вината обстоятелства.
В заключение следва да се отбележи, че според настоящия въззивен състав
налагането на наказания в по – ниски размери за всички подсъдими не би изпълнило целите
на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК. Спрямо подс. Н.Р. института на условното
осъждане без съмнение не е оказал нужното превъзпитателно въздействие. Реалното
изтърпяването на наказания лишаване от свобода не са оказА. необходимото въздействие и
не са повлияли положително на подс. Д.С.. Налагането на по – леки по вид и размер
наказания на останА.те подсъдими според настоящия съдебен състав няма да изпълни
генералната превенция и да окаже възпиращо въздействие върху останА.те членове на
обществото, включително и на неустановените участници в хулиганската проява.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че за поправянето на подсъдимите АХМ.
ХЮС. Х., Р. Р. Р., Р. Н. АС., Н. С. С., АС. Л. К., Т. Т. Н. и М. ИС. М. не е наложително
изолирането им от обществото, и предвид нА.чието на останА.те условия по чл. 66 от НК е
отложил изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за срок от три години
за подсъдимите АХМ. ХЮС. Х., Р. Р. Р., Р. Н. АС.. Законосъобразно на непълнолетните към
момента на извършване на деянието подсъдими Н. С. С., АС. Л. К., Т. Т. Н. и М. ИС. М.
съдът, на основание чл. 69, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на на наложените наказания
лишаване от свобода за срок от една година.
Подсъдимият Д.С. е изтърпял на 07.10.2012 г. наказание лишаване от свобода за срок
от три години и не е реабилитиран, поради което е безпредметно да се обсъждат
предпоставките на чл. 66 от НК за отлагане на наложеното такова наказание. Затова и
16
предвид данните за съдимостта на подсъдимия законосъобразно районния съд е постановил
наложеното му наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим, каквото е изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС - за умишлени
престъпления, когато не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено.
Отчитайки, че деянието по настоящата присъда е извършено в петгодишния
изпитателен срок, определен по ВЧНД № 290/2012 г. по описа на Окръжен съд – Разград,
първоинстанционния съд законосъобразно на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в
реално изпълнение наложеното общо наказание две години лишаване от свобода. Правилно
първоинстанционния съд е определил на основание чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС
първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание една година лишаване
от свобода, отчитайки, че сборът му с приведеното наказание от две години лишаване от
свобода надвишава две години. Съгласно цитираната разпоредба съдът определя
първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за умишлени
престъпления, извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две
години. Без да посочи обаче основанието за това, за приведеното наказание от две години
лишаване от свобода съдът е определил общо режим. Тъй като в случая се привежда
отложено наказание, въззивният съд намира, че в тази хипотеза както наказанието,
наложено за престъплението по чл. 325, ал. 2 НК, така и приведеното на подс. Р. наказание
по предходното осъждане, следва да бъдат изтърпявани при първоначален строг режим на
основание чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС. Поради изложеното присъдата на Районен съд -
Разград следва да бъде изменена и в тази ѝ част.
Правилно с присъдата на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което
подсъдимите Д. Д. СТ. и Н. АФ. Р. са били с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
По гражданския иск.
Преди даване ход на разпоредително заседание при предходното разглеждане на
делото по НОХД № 510/2018 г. по описа на Районен съд – Разград пострадА.те Искр. Хр.
Искр. и Т. Хр. искр., чрез редовно упълномощен повереник адв. И.И., са предявили
граждански искове солидарно срещу всички подсъдими и родителите на непълнолетните
подсъдими Н. С. С., АС. Л. К., Т. Т. Н. и М. ИС. М.. Независимо от това съдът е приел за
съвместно разглеждане в наказателния процес предявените граждански разглеждане като е
конституирал като граждански ответници само деветте подсъдими без да конституира като
ответници родителите на непълнолетните подсъдими. След отмяна на присъдата по НОХД
№ 510/2018 г. и връщане на делото за ново разглеждане съдът законосъобразно е приел, че
гражданския иск вече е приет за разглеждане. С присъдата, предмет на настоящото въззивно
производство, всички подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на всеки от
гражданските ищци Искр. Хр. Искр. и Т. Хр. искр. сумите от по 4500 лева, представляващи
обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 05.07.2016 г., като гражданските искове са отхвърлени като неоснователни
17
до пълния им размер от по 5000 лева. „Когато искът на увреденото лице е насочен срещу
всички гражданско-отговорни субекти /в едно или в отделни производства/, напр. срещу
прекия причинител на вредата /непълнолетен делинквент/ на основание чл. 45 ЗЗД и срещу
родителите му на основание чл. 48 ЗЗД, отговорността на тези субекти е солидарна и
произтича от закона. Когато искът е бил предявен и е уважен само спрямо прекия
причинител, пострадА.ят има правен интерес в друг процес да установи, че солидарно
отговорен с него е и някой друг, ако се докаже, че са нА.це предпоставките за ангажиране на
отговорността му“ (Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 900/2010 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията Т. М..) Именно такъв е и настоящия случай, като към образуване на
НОХД № 927/2019 г. всички подсъдими са били вече пълнолетни и дееспособни.
Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, предмет на
обвинението, в деликтното му проявление. В настоящия случай са нА.це всички елементи
на фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. С оглед на установената по делото
фактология, съдът счита, че е доказана основателността на предявените граждански искове.
Така въззивният съд се солидаризира с извода на районния съд досежно уважаването на
гражданските искове, доколкото деянието на подсъдимите е противоправно и виновно и с
него на пострадА.те Искр. Хр. Искр. и Т. Хр. искр. са причинени неимуществени вреди -
физически и психически болки и страдания, унижение, а с оглед обстоятелството, че
деянието е извършено публично в присъствието на много хора и малолетните деца на
пострадА.те, същото е оказало още по-неблагоприятно влияние върху психиката на
пострадА.те. Настоящата инстанция намира, че определените от първостепенния съд
обезщетения се явяват съразмерни на извършеното от подсъдимите и причинените с него
вреди. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. Съобразно създадената съдебна практика – Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС и множеството решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290
от ГПК, по приложението от ЗЗД, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Формираната практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД
приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква изследване
на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Възприето е и
становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и обществено -икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането.
Предвид всичко изложено въззивния съд намира, че присъдата в гражданско
осъдителната част следва да бъде потвърдена.
По разноските.
С присъдата всички подсъдимите са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР –
Разград сумата от 1235.24 лева, разноски от досъдебното производство, и по сметка на
Районен съд – Разград деловодни разноски от 790 лева и държавна такса върху уважения
18
размер на гражданските искове от 360 лева. Съгласно чл. 189, ал. 3, изричение второ от НПК
когато осъдените са няколко, съдът определя частта, която всеки от тях трябва да заплати.
Като е осъдил подсъдимите да заплатят солидарно направените разноски по делото, съдът е
нарушил закона, като присъдата в тази и част следва да бъде изменена и се определят
частта от разноските, дължими от всеки от подсъдимите.
В процесния случай всеки един от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати
равни части от направените разноски както от досъдебното производство, така и на
съдебното следствие, а именно по 132.25 лева разноски от досъдебното производство и по
87.78 лева от съдебното производство.
Предвид солидарната отговорност по отношение на гражданските искове, то и
разноските са дължими солидарно от деветте подсъдими.
При извършената цялостна проверка извън конкретните доводи, развити в жалбата,
въззивният съд не установи основания за отмяна или изменение на проверяваната присъда.
Водим от горното съдът и на основание чл. 334, т. 3 от НПК въззивния съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 30/19.11.2021 г. по НОХД № 927/2019 г. по описа на Районен
съд – Разград в следните части:
В ЧАСТТА, с която е определен първоначалния режим за изтърпяване на
приведеното на основание чл. 68, ал. 1 от НК наказание от две години лишаване от свобода,
наложено на подсъдимия Н. АФ. Р. по ВЧНД № 290/2012 г. по описа на Окръжен съд –
Разград, като ИЗМЕНЯ същия от общ в СТРОГ на основание чл. 57, ал. 1, б. „в“ от ЗИНЗС;
В ЧАСТТА, с която всички подсъдими са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР –
Разград сумата от 1235.24 лева, разноски от досъдебното производство, и по сметка на
Районен съд – Разград деловодни разноски от 790 лева, като ОСЪЖДА подсъдимите АХМ.
ХЮС. Х., Р. Р. Р., Р. Н. АС., Д. Д. СТ., Н. С. С., АС. Л. К., Т. Т. Н., Н. АФ. Р. и М. ИС. М. да
ЗАПЛАТЯТ всеки един от тях по сметка на ОДМВР – Разград сумата от по 132.25 лева лева,
разноски от досъдебното производство, и по сметка на Районен съд – Разград сумата от по
87.78 лева, разноски на съдебното производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК, и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
19
2._______________________
20