№ 190
гр. София , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
в присъствието на прокурора Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600381 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения И. А. М., подадено чрез процесуалния му представител-
адв. Я. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 618/2018 г. на
Районен съд – София, НО, 107-ми състав и отмяна на постановената по него присъда от
17.06.2020г., изменена частично с решение от 11.01.2021г., по ВНОХД № 3473/2020г. на
СГС, НО, 12-ти въззивен състав.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и
основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Сочи се, че още в началото на съдебната фаза е допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в конституирането на св. Г. А. в качеството й на частен обвинител след
изтичане на законоустановения 7 –мо дневен срок по чл. 247б, ал. 4 от НПК. Твърди се, че за
да обоснове изводите си относно доказаността на престъплението, първоинстанционният
съд се е предоверил на показанията на свидетелката А., като в това число е коментирал
медицинско удостоверение от 2005 г., което е извън предмета на доказване. Същевременно,
според защитата, и двете инстанции по фактите са подходили избирателно и необективно
към показанията на свидетелите Ц. и П., като не са ги кредитирали в частта им, в която и
двамата свидетелите отричат подсъдимият М. да е влизал в автомобила, респективно да е
крещял и заплашвал пострадалата. Поддържа се, че присъдата е постановена при непълнота
на доказателствата, пример за което били неприобщените по второто обвинение
1
видеозаписи. СРС не бил положил усилия да провери версията на подсъдимия и единия от
свидетелите относно подбудите, от които била водена А., за да подаде жалба срещу бившия
си съпруг. Пренебрегнат и непроверен бил факта, че свидетелката А. е осъдена за нанесена
обида на подсъдимия М.. В заключение се поддържа искане за оправдаване на осъдения М.
на основание чл. 425, ал.1, т.2, пр.2 от НПК. Алтернативно се настоява за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 618/2018 г. на Районен съд – София и отмяна на
постановената по него осъдителна присъда спрямо И.М..
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят М., редовно призован, се явява
лично и се представлява от упълномощения си защитник - адв. А.. Последният поддържа
искането по подробно изложените в него аргументи. На първо място, счита, че още при
конституирането на страните в наказателния процес е допуснато процесуално нарушение,
като не е бил спазен императивния 7-дневен срок по смисъла на чл. 247б ал. 4 от НПК, а
молбата за конституиране на пострадалата е подадена в самото разпоредително заседание.
На следващо място, счита, че вътрешното убеждение на съдилищата по фактите се основава
на неправилен анализ на доказателствата, като е даден кредит на доверие основно на
показанията на пострадалата Г. А. и на нейните близки и роднини- майка й, брат й и
приятелката й. Същевременно, категорично са неглижирани показанията на свидетелите П.,
Г. и Ц., които не са възприели насилие или каквито и да са заплахи. Изтъква още, че
инстанциите по същество не са коментирали приложеното по делото определение на СРС, с
което е прекратено гражданското дело за домашно насилие, заведено от А. срещу бившия й
съпруг, като основанията, на които тя била завела гражданското дело и което впоследствие е
поискала да бъде прекратено, са същите каквито са и за наказателното производство.
Съзнава, че в искането са посочени нови обстоятелства, по които тази инстанция,
действайки като касационна, не може да вземе отношение, но в случай на отмяна на
постановените съдебни актове, тези доказателства могат да бъдат събрани и биха наклонили
везните в съвършено друга посока. В този смисъл моли, ако липсват основания за
оправдаване на осъдения М., да бъде отменена присъдата на СРС и делото да бъде върнато
за ново разглеждане.
Осъденият М., поддържа казаното от защитата си. Изразява възмущение от начина, по който
е осъден, като намира, че доказателствата, на които се основава присъдата са абсолютна
лъжа и измислица на една заслепена от злоба и желание за мъст жена, загубила голяма част
от материалния си статус, след раздялата с него. Твърди, че приложеното по делото
медицинско свидетелство от 2005 година, е от дата, на която със сигурност цялото
семейство са били извън страната и няма как пострадалата да се е освидетелствала. Моли да
му бъде дадена възможност да се защити, като близкото му обкръжение са готови да се явят
и да свидетелстват в негова полза, включително и децата му. В предоставената му последна
дума моли за справедливост, като настоява, че е невинен.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането. Намира, че
съдилищата в рамките на законосъобразно проведените процедури, са събрали
2
необходимите и възможни доказателства и въз основа на тях, на един правилен и в
съответствие със закона собствен анализ, основан и на вътрешното убеждение, са
достигнали до своите изводи. Oтносно твърдяното нарушение при конституиране на частния
обвинител, счита същото за неоснователно, доколкото макар и чл. 247в от НПК
действително да предполага срок, същият не е преклузивен. Сроковете за конституиране на
частен обвинител са упоменати в чл. 77, ал. 3 от НПК и те са спазени от съда. В заключение
моли искането да бъде оставено без уважение.
В реплика, защитата подчертава, че мотивите и на двата съдебни акта са идентични, което
според него говори за един необективен подход.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и
в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:
С присъда от 17. 06. 2020 год., постановена по НОХД № 618 / 2018 год. по описа на Районен
съд – София, НО, 107-ми състав, подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на
28.05.2017 год. и на 18.09.2017г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление- с
две деяния /подробно описани в диспозитива/, които осъществяват поотделно един състав на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото, се заканил на Г. М. М. с
убийство, като заканването е предизвикало в Г. М. преживяване на уплаха и страх за живота
й, поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. ал.1 , вр.чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, което да бъде изтърпяно
при първоначален „общ“ режим.
С Решение от 11.01.2021г., постановено пo ВНОХД №3473/2020г., Софийски градски съд е
изменил първоинстанционната присъда в санкционната й част, като на основание чл. 66,
ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за
изпитателен срок от четири години. В останалата част, първоинстанционната присъда е
потвърдена.
Настоящата инстанция намира, че искането за възобновяване на делото е процесуално
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по
отношение на акт от категорията на актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила
присъда, непроверена по касационен ред, от активно легитимирано за това лице по смисъл
на чл. 420, ал.2 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от
НПК.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно.
Възприетата фактическа обстановка по делото и правната й оценка от страна на
предходните две инстанции е еднаква. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за
3
виновен по повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 , вр.чл. 26, ал.1 от НК, а
въззивният съд се е съгласил изцяло с фактическите и правните изводи на
първоинстанционната присъда. Мотивите, изложени в съобразителната част на въззивното
съдебно решение, се споделят и от настоящия извънреден състав на САС.
Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към
главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели
превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Решаващите
съдилища са изпълнили задълженията си по чл.107 от НПК, относно събирането и
проверката на доказателствата. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на
аналитична дейност, касателно доказателствената съвкупност. Той е инкорпорирал изцяло
фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, като е достигнал до извод за
направена вярна оценка на доказателствата и доказателствените източници. Тези изводи на
градския съд не сочат на допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е
бил длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз
основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата
са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да
проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по
н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./. Последното не води до извод за липса на мотиви и не налага
отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, какъвто довод се
съдържа в искането. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като
настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите
по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да
се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това,
на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното
убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети
всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са
събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на
изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13,
чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на
предходните инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване.
Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна
интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. Въззивният съд
изцяло е възприел за правилен доказателствения анализ, направен от първостепенния съд.
Прави впечатление, че още първата инстанция е обсъдила всички доказателства и
доказателствени източници, при това с необходимата задълбоченост, като следва да се
отчете прецизния аналитичен подход при оценка на гласните доказателствени средства и в
частност на свидетелските показания на Г. А., З. К., Д. Я., М. А., П. П. и А. Ц..
4
Неоснователно в искането се поддържа, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила във връзка с оценката на гласните доказателствени средства в нарушение на чл.107,
ал.3 НПК. От съдържанието, както на мотивите на първоинстанционната присъда /които са
повече от изчерпателни/, така и на решението на контролиращия съд е видно, че и двете
решаващи инстанции са обсъдили поотделно и в тяхната съвкупност показанията на всички
разпитани по делото свидетели, анализирали са ги и са изложили подробни съображения кои
от относимите обстоятелства се установяват посредством всеки от тях. Оценката им е
направена с оглед тяхното съдържание и действителния им смисъл. Обясненията на
подсъдимия също не са останали без внимание и оценка, като тя е направена след
съпоставяне с останалите гласни и писмени доказателствени средства, а така и със
заключението на КСППЕ.
Въззивната инстанция с необходимото внимание, ползвайки се от събраните
доказателствени средства – гласни и писмени, е изложила съображения в подкрепа на
приетата от първата инстанция фактическа обстановка, което е довело и до същата правна
оценка. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения
материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът и от двете
инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета
на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в
разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани
с въпроса извършено ли е или не възведеното с обвинителния акт престъпление от подс. М.,
е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са
данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените
писмени доказателства и заключението по изготвената КСППЕ, чрез които точно са
установени правно-релевантните факти. След като е установено по несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е
осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им
част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Фактическите
положения, установени по делото, са изведени от долните две инстанции в резултат на
обективен анализ и се подкрепят от събраната по делото доказателствена маса.
Искането, с което е сезирана настоящата инстанция, по съдържание преповтаря някои от
направените пред предходните инстанции възражения, на които не се дължи нов отговор.
Съдилищата по фактите, в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата,
предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина.
Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото при спазване на чл. 305, ал. 2 от НПК.
В този смисъл се явява необоснован прокарания упрек относно липсата на задълбочен
анализ на събраните доказателства, респективно осланянето на осъдителната присъда
преимуществено на показанията на конституираната в качеството на частен обвинител
5
пострадала Г. А. /с предишна фамилия М./. И двете инстанции подробно са анализирали
доказателствената съвкупност, като действително на показанията на свид. Г. А. е отделено
специално внимание. За да кредитират последните като достоверни и годни да послужат за
изграждане изводите на съда, и двете инстанции са извършили задълбочена проверка и
съпоставка на показанията на свид. А. с останалите гласни доказателствени и приложените
писмени доказателства, като в резултат на тази оценка, и районният и градският съдилища
са изложили подробни съображения в кои части и относно кои обстоятелства кредитират
като достоверни ( и в унисон с другите събрани доказателства) показанията на тази
свидетелка. Аналогично, по същия начин са обсъдени с нужното внимание и показанията на
останалите свидетели, чиито възприятия имат отношение към изясняване на фактите, от
значение за предмета на доказване /З. К., М. А., Д. Я., П. П., Н. М., Б. Г. и А. Ц./. С оглед
което, развитите от защитата твърдения за липсата на достатъчна критичност от страна на
решаващите инстанции спрямо показанията на тези свидетели, се явяват напълно
несъстоятелни. На свой ред, подробно са били обсъдени обясненията на подсъдимия М.,
като в тази връзка първостепенният съд е изложил пространни мотиви защо не ги приема за
относими към инкриминираните събития. Поради тези съображения, в конкретния случай не
е налице основание за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане,
тъй като атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, само когато се установи избирателно
събиране на доказателства, липса на източници за установяване на съществени
обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно
обсъждане на доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от
действителното или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на
несъществуващи или негодни доказателствени средства. От друга страна, решаващият съд
не може да бъде упрекнат, че е кредитирал едни доказателства, а други-не. В негова
компетентност е преценката за необходимостта от събиране на нови доказателства и
проверка на събрани такива, за да бъде осигурено разкриването на обективната истина по
делото. Това от своя страна гарантира възможността съдът да вземе решение по вътрешно
убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства, като доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително установена сила.
При извършената проверка, настоящият извънреден състав не констатира нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдения М.. По реда на чл. 313
и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от приложените
мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, всички направени възражения
във въззивната жалба са обсъдени и точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е
била процесуалната равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и
устно изложение по направените доводи. Съдебните инстанции са събирали и проверявали
фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на доказване. Настоящият състав намира за
несъстоятелен и наведения в искането за възобновяване довод за допуснато съществено
процесуално нарушение, свързано с надлежното конституиране на пострадалата като частен
6
обвинител, тъй като както правилно е отбелязано и от градския съд, посочения в чл. 247в,
ал.3 и ал.4 НПК срок няма обвързващо, респективно преклудиращо, а само дисциплиниращо
действие.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по
делото и е неоснователно. При приетите за установени и от въззивния съд фактически
положения, материалният закон е приложен правилно. Описаното в съдебния акт
неправомерно поведение на подс. М., правилно е било квалифицирано по чл. 144, ал.3, вр.
ал.1 , вр.чл. 26, ал.1 от НК. Правните съображения и на този съд в полза на осъдителната
присъда по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и приетата от
първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние - по чл. 144,
ал.3, вр. ал.1 , вр.чл. 26, ал.1 от НК. Въззивната инстанция, при установяване на правно-
релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата. Изводите за виновността на
подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на посоченото
престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на разпитаните по делото свидетели, от
приложените писмени доказателства и от експертното заключение по изготвената КСППЕ.
Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано превратно.
Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Безспорно е доказано авторството на деянието. Именно тук
е мястото да бъде отбелязано, че и районният и градският съдилища са дали аргументиран
отговор защо не приемат за основателни твърденията на защитника на осъдения (изложени
за пореден път и от осъдения в настоящото искане за възобновяване), свързани с
недоказаност на обвинението, и тъй като констатациите и на двете инстанции са напълно
изчерпателни, настоящият състав не счита за необходимо да ги преповтаря.
Ето защо, като намери, че искането на осъдения М. е неоснователно по изложените в него
доводи, настоящият състав на САС прие, че не са налице основанията за възобновяване на
наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда с удовлетворяване на заявеното
искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, счете, че следва да го
остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. М., подадено чрез процесуалния
му представител- адв. Я. А. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
618/2018 г. на Районен съд – София, НО, 107-ми състав и ВНОХД № 3473/2020г. на СГС,
НО, 12-ти въззивен състав.
7
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8