РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 19.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №07650 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

              По изложените в исковата молба обстоятелства,  ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, е поискало да бъде установено по отношение на Р.М.Н., че дължи на ищеца сумата в общ размер на 4 999.34 лв. /четири хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. С молба рег. №36783 /18.12.2019г. ищцовото дружество е конкретизирало, че претендира по ДПК №****, главница в размер на 1852.00 лева и договорно възнаграждение в размер на 3146.61 лева. Посочено е че ако съдът приема, че не е налице издадена заповед за изпълнение касателно  договорното възнаграждение в размер на 3146.61 лева, иска да се приеме в условията на евентуалност, като осъдителен иск за посочената сума, както и присъждане на направените разноски в настоящето производство. 

Ответницата е подала отговорна исковата молба, като оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното: 

             Видно от приложените по делото писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че на ****г. е бил сключен Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № **** между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор от една страна и Р.М.Н. като длъжник от друга страна. Договора е бил сключен при параметри, посочени от същия в раздел V на ДРЗ „Параметри на искания револвиращ заем“. Съгласно т.2 от ОУ това е молба от клиента за отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер, одобрен от кредитора.

Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са били както следва: Общо задължение по договора: 8177.40 лева, включващо: Сума за изплащане на заема: 2000 лв.; Срок на заема: 48 месеца; Размер на вноска: 168.01 лв.; Дата на погасяване: 15-ти ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 157.70 %; Годишен лихвен процент 98.52%, Лихвен процент на ден: 0,27%. Договорът е подписан при Общи условия /по-нататък наричани за краткост „ОУ”/. ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б“ от ДЗР/.

              Не се спори по делото, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като е превел на 25.09.2013г. парична сума в общ размер на 2000.00 лв. по посочената от длъжника Р.М.Н. банкова сметка, ***овата молба преводно нареждане (документ за кредитен превод № **** с референция: **** от 25.09.201 Зг.).

               От своя страна длъжника е поел задължение да погасяват предоставения заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за револвиращ заем. Изготвен е погасителен план с определени 48 равни месечни вноски в размер на 168.01 лв., с падежна дата - всяко 15-то число на месеца.

                Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към ДРЗ № **** е изтекъл на дата 15.10.2017г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

               Ищеца сочи, че към настоящия момент размерът на погасеното от Р.М.Н. задължение по ДПК № **** е в общ размер на 3203.27 лв. /три хиляди двеста и три лева и двадесет и седем стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 3178.06 лв. /три хиляди сто седемдесет и осем лева и шест стотинки/. Сумата от 25.21 лв. /двадесет и пет лева и двадесет и една стотинки/ е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.10.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на вноските по заема, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на просроченото плащане.“.

              Видно от заключението на вещото лице Я.П., се установява, че    на дата **** г. е подписан Договор за револвиращ заем № **** между „Профи кредит България" ЕООД като кредитор и клиент Р.М.Н., с посочени параметри по договора. За периода от усвояване на кредита до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и към датата на експертизата кредитополучателят е платил общо 3 203,27 лева, с която кредиторът е погасил: 147,27 лева главница, 3 030,79 лева договорна/възнаградителна лихва. Съгласно параметрите на одобрения револвиращ заем годишния лихвен процент е 98,52% и договорната лихва за 48 анюитетни вноски е в размер на 6 177,40 лева.

За периода на договора не е сключван анекс към него и не е променян лихвения процент. Договорната лихва е в размер на 6 177,40 лева.  В заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 11575/16.04.2019 г. е посочена дата на прекратяване на договора - 18.08.2015 г. Договорната лихва е начислена и погасена съгласно договора и няма надплатена сума. За забава в плащанията е начислена лихва за забава:

върху размера на главницата в размер на 98,52% или общо 11,91 лева върху размера на погасителната вноска /главница и договорна лихва/ в размер на основе лихвен процент за периода плюс 10 пункта или общо 13,30 лева . Надплатената лихва е в размер на 11,91 лева представляваща начислената лихва за забава за периода от сключване на договора до датата на последното плащане - 30.06.2015 г. върху размера на главницата.

 Размерът на главницата неплатена към датата на прекратяване на договора - 18.08.2015 г. е в 1840,53 лева, от тях: 1 783,11 лева с ненастъпил падеж, 57,42 лева с настъпил падеж. За периода от сключване на договора до датата на прекратяване на договора - 18.08.2015 г. начислените суми са посочени в таблица № 2 в констативната част на експертизата - главница и договорна лихва по погасителни вноски и лихва за забава по т. 10.1 от Общи условия към договора в размер на 0/1П плюс 10% годишно. Месечната погасителна вноска е в размер на 168,01 лева. Надплатените суми за лихва за забава в размер на 11,91 лева по месеци посочени в констативната част на експертизата.

Предвид всичко изложено съдът приема, че е установено по делото наличието на сключен  договора за заем, по смисъла на чл.240, ал.1 от ЗЗД, поради което ищеца е доказал съществуването на такъв договор, както и че сумата е получена от ответника, като същата, както бе посочено не оспорва това обстоятелство.

 На първо място следва да се посочи, че предвид издадената заповед за изпълнение по гражданско дело  №   ****г.,  по описа на ПРС, за ищеца не е налице правен интерес от установителен иск относно заплащане на договорно възнаграждение в размер на 3146.61 лева, тъй като в издадената заповед е налице произнасяне само относно главница по договора за кредит но не и относно договорно възнаграждение. Предвид на това и с оглед направеното искане, няма пречка този иск да бъде разгледан в условията на евентуалност като осъдителен. 

  Съдът намира, че клаузата за договорно възнаграждение нарушава несъмнено  добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. В случая са нарушени добрите нрави в обществото защитаващи правата на потребителя, представляващ лице което е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност/§13 т.1 от ДР на ЗЗП/. От друга страна добрите нрави следва да защитават и търговеца като финансова институция предоставящ потребителски кредити, като в случая следва да се намери баланс като следва да се изхожда от принципните положения установени в момента от основната банкова финансова институция в лицето на Българската народна банка. Тя е институцията, която определя икономическата политика в страната както и основният лихвен процент и въз основа на който се определя и законната лихва.От друга страна при всяко едно парично задължение независимо какъв произход има, между страните може да бъдат уговорени различни по своя вид, характер и естество лихви. Обикновено като база за определянето им е размера на законната лихва в страната, като всяка банкова или небанкова финансова институция използва различни икономически лостове и обосновки за предлага и да уговаря с клиентите си различни размери на лихвата въз основа на който да бъде определен размера на съответното парично вземане който кредитополучателят се задължава да плати на кредитора. Обикновено при сключване на договор за потребителски кредит страните уговарят заплащане от кредитополучателя на договорна лихва, представляваща цената на отпуснатия кредит и заради която му се предоставя в заем определена парична сума. Освен договорна лихва обикновено се уговаря между страните заплащане и на мораторна лихва за забава дължима при просрочване на месечните погасителни вноски. Предвижда се примерно и заплащане и на наказателна лихва, респективно неустойка.Логично е и е в съответствие с добрите нрави най-нисък размер да има възнаградителната лихва по договора за потребителски кредит доколкото тя се дължи при нормалното и точно изпълнение на задълженията по договора в количествено и качествено отношение и в уговорения срок затова има качеството на възнаградителна лихва, и че при това изпълнение на договорните си задължения и двете страни имат интерес-потребителят да може като икономически по-слабата страна по договора да изпълнява качествено и в срок задълженията си свързани с погасяването на кредита от една страна, а от друга кредиторът да е напълно сигурен, че договорът ще бъде изпълнен съобразно уговореното в количествено и качествено отношение и с получаване в пълен размер на уговорената възнаградителна (договорна) представляваща печалба за търговеца. Тангирането на договорната лихва към размера на законната лихва е справедливо и обществено оправдано както от гледна точка на добрите нрави така и от гледна точка интересите на кредитора. По друг начин биха стояли нещата при уговарянето на мораторна лихва за забава при забава в плащането или на наказателна лихва или на неустойка. Касае се все за различни форми на неизпълнение на договора за потребителски кредит и е нормално и логично да бъдат уговорени по-високи нива на дължимост на посочените обезщетения в сравнение с уговорената възнаградителна лихва. И това е така доколкото съответното обезщетение за забава или неустойка има преди всичко санкциониращ характер, тъй като се касае за ненормално, нетипично развитие на договорните отношения и при положение че едната страна е била добросъвестна и е изпълнила точно задължението да предостави кредит на другата, докато втората е неизряден платец, затова и това нетипично и некоректно за търговските отношения поведение следва да бъде сериозно санкционирано. Нормално и в съответствие с добрите нрави, е в този случай лихвите дължими при неизпълнение да са със значително по-висок праг и размер, който обикновено следва да надхвърля размера на възнаградителната лихва. Целта е в тези случаи неизправната страна да е напълно наясно предварително със задълженията си и техния размер при неизпълнение на договора. Логиката на по-високия размер на лихвите при неизпълнение на договора е да се стимулира задължената страна по такъв начин, че същата да не допуска каквото и да било неизпълнение на задълженията си по договора под угрозата от евентуално драстично увеличаване на задължението към финансовата институция. В случая с потребителя  и финансовата институция ищец е налице финансов парадокс. Размерът на възнаградителната лихва индивидуално определена от кредитора при база годишен лихвен процент от 98.52% или потребителят връща   почти три пъти размера на кредита спрямо отпуснатата сума.   

  Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на договорно възнаграждение в размер на 6177.40лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми.  

  Предвид гореизложеното съдът намира, че по процесния Договор за потребителски кредит ответникът следва да дължи само уговорената главница.    Същевременно доколкото съдът намира уговорката за договорно възнаграждение за нищожна и с оглед заключението на вещото лице , следва от претендираната договорна лихва да се приспаднат сумите внесени от ответницата, с които са се  погасявали на части   вноските за договорно възнаграждение. Както бе посочено вещото лице е установило, че ответницата е внесла по договора за кредит сумата от 3203.27 лева. От горното следва, че ответницата е погасила изцяло главницата по договора и следващата се лихва за забава. Предвид изложеното така предявения установителен иска за заплащане на главица по договора следва да бъде отхвърлен като неоснователен.   

Предвид изхода на делото, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата сумата от 700.00 лева, направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение .

  Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

            

             ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, с които е поискало да бъде установено по отношение на Р.М.Н. ЕГН: ********** ***, че дължи на ищеца  главница в размер на 1852.00 лева, както и ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество договорно възнаграждение в размер на 3146.61 лева, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, дължими се Договор за револвиращ заем (ДРЗ) № ****.  от ****г.,   сключен между страните, като неоснователни и недоказани.  

ОСЪЖДА  ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,  да заплати на Р.М.Н. ЕГН: ********** ***,  сумата от 700.00 лева, направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.                               

              След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  №   ****г.,  по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Вярно с оригинала:С.Г.                            

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: