Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 27.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, наказателна
колегия, четвърти състав, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М. М.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 12 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № .г.
началник сектор „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП е
наложил на жалбоподателя „Е.П.“ ЕООД следните административни наказания: „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на
основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. ал. 1 ЗДДС; „имуществена санкция“ в размер на 500,00
лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр.
ал. 1 ЗДДС и „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл.
42, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, на основание чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. ал. 1 ЗДДС.
Недоволен от така наложеното му
наказание жалбоподателят по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат
– защитника си правни доводи моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно
призован, не е изпратил представител.
Районна прокуратура – Перник,
Териториално отделение – Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема от фактическа страна
следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и
заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото
наказателно постановление. Подадена е в законоустановения
срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
По делото се установява, че на
15.11.2018 г., в 17,34 ч., при извършена проверка на търговски обект – ресторант
„К.п.“, находящ се на адрес: с. К., общ. Ковачевци, обл. Перник, стопанисван от „Е.П.“ ЕООД, се е установило,
че дружеството – жалбоподател, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, е допуснало нарушение на същата, като не
е изпълнило задължението си да съхранява в търговския обект свидетелството за
регистрация и паспорт на наличното в обекта фискално устройство, модел „DATECS“ с ИН на ФУ DT 653237,
ИН на ФП 02653237 и книга за дневни финансови отчети за 2018 г. и в момента на
проверката същите не са представени, с което е допуснато нарушение на чл. 44,
ал. 1, т. 1, 2 и 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Въз основа на съставения АУАН
впоследствие било издадено и обжалваното понастоящем НП, с което на
жалбоподателя „Е.П.“ ЕООД са наложени следните административни наказания:
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл.
185, ал. 2 ЗДДС, вр. ал. 1 ЗДДС; „имуществена
санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на
основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. ал. 1 ЗДДС и „имуществена санкция“ в размер на 500,00
лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр.
ал. 1 ЗДДС.
По делото са разпитани в
качеството им на свидетели актосъставителят М.В.И. и
свидетелят по акта И.Л.З., които потвърждават фактическата обстановка, така, като
е описана в съставения АУАН.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
по делото писмени и гласни доказателства, а именно:
от показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от присъединените по реда на
чл. 283 НПК писмени
доказателства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите,
тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства.
От правна страна:
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази
задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, установи следното от правна
страна:
При разглеждане
на дела по
оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция
по същество - чл.
63, ал. 1
ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността
на постановлението, т. е. дали правилно са
приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - аргумент от чл. 314,
ал. 1 НПК, вр. чл.
84 ЗАНН. В изпълнение
на това си
правомощие, съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в
предвидената от закона писмена форма, както и при спазване на
предвидения за това процесуален ред.
В случая на жалбоподателя са
наложени три отделни административни наказания за констатираните три нарушения
на разпоредбата на чл. 42 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредбата). Съдът констатира, че в частта с която е ангажирана администратовнонаказателната отговорност на жалбоподателя
за нарушения по чл. 42, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредбата, съставените АУАН и НП
отговарят на съдържателните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не споделя становището на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 10 ЗАНН, като в
наказателното постановление погрешно е посочено, че същото подлежи на обжалване
пред Районен съд – Перник, а не пред Районен съд – Радомир. Последната
неточност касае не законосъобразността на самото наказателно постановление по
същество, а единствено реда за обжалване на последното. В случая жалбата е
подадена до съда, компетентен да разгледа делото по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗАНН. Ето защо и не може да бъде направен извод за допуснато съществено
нарушение разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя или опорочаване на производството.
Не така стои въпросът с
нарушението, касаещо непредставяне при извършената
проверка на книга за дневните финансови отчети за 2018 г., което нарушение актосъставителят М.И. е квалифицирала като такова по чл.
42, ал. 1, т. 4 от Наредбата. В издаденото НП обаче нарушението е било
квалифицирано като такова по чл. 42, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Посочената в НП
нарушена правна норма регламентира задължението на лицата по чл. 3 да
съхраняват в търговския обект КЛЕН - в тримесечен срок от датата на демонтажа
на КЛЕН, с изключение на случая по чл. 14, ал. 3. В
конкретния случай са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.
6 от ЗАНН, което е достатъчно основание за отмяна на процесното
НП в тази му част. За да предизвика целените с издаването им правни последици,
АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани
волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем
информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да
обхваща АУАН и наказателното постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават,
както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва
да е налице и съответствие на първо място между описаното в АУАН и НП от
фактическа и правна страна административно нарушение и на следващо между
описаното от фактическа страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени
законови разпоредби. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАНН административнонаказателно
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същият закон наказващият
орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното
означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието
или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице, на съответното
административно нарушение - с дадените му в същия акт фактическо описание и
правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се
„повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този
момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му
нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за
законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.
В този смисъл е недопустимо макар
и при същата фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за
административно нарушение, с правна квалификация, различна от тази, дадена в
АУАН, тъй като в случая административнонаказващият
орган допуска съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
обжалваното НП в тази му част.
При разглеждане на спора по
същество по отношение на останалите две административни нарушения настоящият
съдебен състав приема за безспорно установен и доказан както факта на
извършване на процесните нарушения, така и тяхното
авторство.
Разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т.
1 и 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин разписват, че в търговския обект лицето по чл.
3 от Наредбата е длъжно да съхранява свидетелство за регистрация и паспорт на
ФУ. В случая безспорно жалбоподателят е търговецът и той е лице по чл. 3 от
Наредбата, извършващо продажба на стоки или услуги. С оглед на това е задължен
да съхранява в търговския обект свидетелство за регистрация и паспорт на ФУ,
модел „DATECS“. Неизпълнението на тези
задължения реализира състави на административни нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 1
и 2 от Наредбата, наказуеми по реда на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр.
ал. 1 на чл. 185 ЗДДС, тъй като нарушава реда и начина за съхраняване на
документи, издавани във връзка с ФУ. Данни по делото за налични в обекта свидетелство
за регистрация и паспорт на ФУ към момента на проверката не се съдържат, като
напротив – доказателствата, представени от АНО сочат без съмнение обратното.
Няма данни същите да са представени и впоследствие от търговеца, в срока за
възражения по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като същите не са представени и в хода на
производството пред настоящата инстанция. Само своевременното им представяне и
то от страна на настоящия жалбоподател би могло да обоснове твърдението,
изложено в жалбата, че присъствалият в момента на проверката служител на
дружеството – жалбоподател е заемал длъжността „работник поддръжка“ и „от него
едва ли може да се очаква да представи поисканите документи, дори и те да се
намират в обекта“ и това обстоятелство на свой ред да е основание за
допълнителна проверка в тази посока от страна на административнонаказващия
орган, респ. да се цени от въззивния съд.
По отношение на наложените
наказания следва да се посочи, че с наказателното постановление, предмет на
съдебен контрол, при отчитане наличието само на смекчаващи обстоятелства, на
жалбоподателя са наложени имуществени санкции в минимален размер.
Според настоящия съдебен състав
правилно административнонаказващият орган не е
приложил чл. 28 ЗАНН, тъй като процесните нарушения
не са маловажни. Обстоятелството, че извършените нарушения не водят до неотразяване
на приходи не води до притовоположния извод, тъй като
тези нарушения са формални. Фактът, че същите не са довели до неотразяване на
приходи, е намерил своето основание посредством приложението на санкционната
норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. ал. 1 на чл. 185 ЗДДС. Законодателят е отчел характера и спецификата на тези нарушения, които не
водят до неотразяване на приходи, с включването на разпоредбата на изречение
второ на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, с което е определил и степента на обществена
опасност на нарушение от такъв вид, като е предвидил занижени размери на
санкциите. За да е маловажен един случай, същият следва да се отграничава от обикновените случаи на нарушения от същия
вид, каквито процесните нарушения не са. Без наличие
на други смекчаващи отговорността обстоятелства същите не представляват такива
с по-ниска от степента на обществена опасност, определена посредством
кодифициране на деянията от този вид и предвиждането за административна санкция
при реализирането им. Преценката за маловажност по смисъла на чл. 28 ЗАНН и
съобразно ТР на ВКС № 1/2007 г. се прави по законосъобразност и наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
маловажните случаи на административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. В реда на тази логика, ако процесният случай
бъде преценен като маловажен, от това ще следва, че във всяка хипотеза на
нарушение с такъв фактически състав, ще следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, тъй
като в противен случай ще е налице неравно третиране на нарушителите, което на
свой ред би обезсмислило така заложеното задължение и правило, скрепено
нормативно със санкция, именно за да бъде спазвано, а неговото неизпълнение
съответно наказвано.
По изложените съображения
настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление №
.г. на началник сектор „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
НАП следва да бъде отменено в частта, с която на жалбоподателя е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение по чл. 42,
ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин и потвърдено в останалата му част.
По разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание
чл. 63, ал. 3 ЗАНН жалбоподателят има право да иска
присъждане на разноски, които в случая възлизат на сумата от 340,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с изискванията
на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като
жалбата бива уважена частично по отношение на едно от трите административни
нарушения, за извършването на които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че на последния следва да се
присъдят разноски в размер на 113,33 лева.
Водим от
изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № .г.,
издадено от началник сектор „Оперативни
дейности“ – София в Централно управление на НАП в частта, с която на „Е.П.“
ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500,00 лева за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на
основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр. ал. 1 ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .г., издадено от началник сектор „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на НАП, в частта, с която на „Е.П.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:*** 24, са наложени следните административни наказания:
„имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева за нарушение
на чл. 42,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, на основание
чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр.
ал. 1 ЗДДС и „имуществена санкция“ в размер
на 500,00 лева за нарушение на
чл. 42, ал.
1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, на основание
чл. 53 ЗАНН, вр.
чл. 185, ал. 2 ЗДДС, вр.
ал. 1 ЗДДС.
ОСЪЖДА Н.а.з.п.
*** да заплати на „Е.П.“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***
сумата от 113,33 лева (сто и тринадесет лева и тридесет и три стотинки) –
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: