Определение по дело №298/2024 на Административен съд - Стара Загора

Преди открито съдебно заседание проведено на 30.04.2024 год., процесуалният представител на жалбоподателят И. С. С., адв. С., депозира молби с множество доказателствени искания. Съдът отложи произнасянето си в закрито съдебно заседание, след като се запознае подробно с направените доказателствени искания и направи преценка относно тяхната относимост и допустимост, както и като се вземе в предвид становището на ответната страна. След внимателен анализ на поставените въпроси и преглед на представените и приети като писмени доказателства по делото документи, съдът намира за установено следното по отношение на направените искания, по реда на поставянето им в писмената молба:

Относно изискването на заверен прение от Окръжен съд Хасково на Присъда /с мотивите/ № 11/31.01.2000 год. по НОХД №76/1998 год.. Решение № 126/07.11.2000 год., по ВНОХД № 471/2000 год. на Апелативен съд Пловдив, Решение № 216/29.05.2001 г. по НОХД №82/2001 год. на ВКС.

Ответника счита, че не е налице процесуална необходимост от изискването на присъдите, но прилага към становището си препис от Определение по НОХД №76/1998 год. от 07.02.2003 год. на Окръжен съд Хасково.

Доказателственото искане е неоснователно. С приложеното определение е извършена кумулация на наложените на жалбоподателят присъди по негово молба и е определен първоначален „специален“ режим на изтърпяване на наказанието. С така представеният документ се установява първоначално определения режим на изтърпяване на наказанието.

Относно искането да бъдат изискани по служебен път от Окръжна прокуратура – Стара Загора заверени преписи от становището на Окръжна прокуратура - Стара Загора по издаването на обжалваната заповед, във връзка с вменените й по чл. 5. ал. 1 ЗИНЗС задължения да упражнява надзор за спазване законността при изпълнение на наказанието.

Ответника възразява срещу това доказателствено искане, но прилага писмо, с което оспорената заповед е изпратена на Окръжна прокуратура Стара Загора, като отговор или резолюция не е върната.

Съдът намира искането за неоснователно. Процедурата за произнасяне от страна на Началника на Затвора Стара Загора за продължаване на режима на изтърпяване на наказанието доживотен затвор, е разписана в разпоредбата на чл.198 от ЗИНЗС, като в същата не е предвидено становище на Окръжна прокуратура за това. Ето защо за конкретния спор, съдът намира, че това обстоятелство е ирелевантно за спора и искането следва да бъде отхвърлено.

Исканията в т.3 и т.5 касаят прилагането на административната преписка по издаването на оспорената заповед, която е представена по делото преди депозирането на молбата от адв. С..

4. Относно искането да се задължи Началника на Затвора-Стара Загора да представи по делото дали на И. С. предоставяне ли е възможност за участие в специализирани програми за въздействие за намаляване на риска от рецидив и вреди /по смисъла на чл. 156, ал. 1, т. 3 и чл. 157 ЗИНЗС/? И ако да кога, в какви такива специализирани програми е бил включван и как се е представил по тях? Ако не: защо не е бил включван в такива специализирани програми? На И. С. предоставяна ли му е възможност за участие в образователни, обучителни или квалификационни дейности /по смисъла на чл. 159 ЗИНЗС/? И ако да: кога, в какви такива дейности е бил включван, и как се е представил по тях? Ако не: защо не е бил включван в такива дейности?

Ответника възразява срещу така направеното доказателствено искане.

Съдът намира същото за неоснователно. По делото е представена пълната административна преписка, в която не са налице данни за включването в такива мероприятия, нито отправянето на покани за участие. Чл.156 от ЗИНЗС касае съдържанието на индивидуалния план, а чл.157 от ЗИНЗС определя лицата които осъществяват специализираните програми за индивидуална и групова подготовка и целите на тези програми, като участието на лишените от свобода е доброволно. Ако е налице искане на жалбоподателят за включването в такива програми и му е било отказано, то се касае за положителен факт, който следва да бъде доказан от страна на жалбоподателят. Ето защо съдът намира същото за неоснователно.

Относно искането да се задължи Началника на Затвора-Стара Загора да представи по делото справка, от която да се установява следното: За какво точно дисциплинарно нарушение, с какво точно дисциплинарно наказание е бил наказан С. за всяка една /по отделно/ от Заповедите за налагане на дисциплинарно наказание, издадени от Началника на Затвора-Стара Загора, изброени в обжалвания ИАА: Заповед №Л-58/06.01.2022 год., Заповед № Л-6239/15.12.2022 год., Заповед № Л-29/04.01.2023 год., Заповед № Л-94/27.02.20023 год. и Заповед №Л-3149/28.06.2023 год.

Ответника счита, че така направеното доказателствено искане е излишно, доколкото заповедите са представени по делото, а към молбата си прилага заповед с №Л-3149/28.06.2023 год.

Съдът намира искането за неоснователно. По делото е представена административната преписка, която съдържа изброените заповеди, но което обстоятелство не е взето в предвид от адв. С.. Допълнително представената заповед от 28.06.2023 год. следва да бъде приета като писмено доказателство. Искането е неоснователно, тъй като справката ще съдържа информация, която се съдържа в преписката по издаването на оспорената заповед.

Относно искането за допускането в качеството на свидетели З. Ж. - инспектор-психолог, от Затвора - Стара Загора; З. Д. - инспектор СДВР, ЗПС-2 от Затвора-Стара Загора и лишения от свобода М. Г. Х..

Ответника възразява срещу искането, като счита, че становищата на служителите са приложени по делото и е недопустимо даването на обяснения за начина на формиране на вътрешното им убеждение. Що се отнася до Х., счита законосъобразността на един ИАА не следва да обуславя от субективните възприятия на трети лица.

Съдът намира искането за неоснователно. По делото са налице дадени становища на Ж. и Д., в качеството им на длъжностни лица в Затвора Стара Загора и същите са официални документи, със съответната доказателствена сила. Ирелевантно за законосъобразността на оспорената заповед е начина на формиране на вътрешното им убеждение.

Що се отнася до допускането в качеството на свидетел на лицето М. Х., съдът намира същото за неоснователно. На съдът е служебно известно отрицателното отношение на Х. към надзорния състав в Затвора Стара Загора от една страна, а от друга страна за част от процесния период не е изтърпявал наказанието си в Затвора Стара Загора.

Относно искането за допускането на съдено-медицинска и съдебно-психологическа експертиза, които да отговорят на формулирани в т.8 и т.9 от молбата въпроси, детайлизирани със съответните подточки.

Ответника възразява срещу така направеното доказателствено искане.

Съдът намира искането за неоснователно.

Настоящето здравословно състояние се доказва със съответните писмени доказателства, тъй като същото не е относимо към спора по делото и не се отразява на установения риск от рецидив. Аналогични са мотивите и за психологическото състояние на жалбоподателят. Нещо повече, формулираните въпроси целят установяване на субективното отношение на жалбоподателят към определени служители и обстоятелства, които същият би могъл да изрази и лично в съдебно заседание, без да е необходимо допускането на съдебно – медицински и съдебно – психологически експертизи.

Относно доказателствените искания в т.10.1 – 10.8.

Част от тези искания се съдържаха и в предходните искания. Както и по-горе бе изложено, по делото е представена цялата административна преписка, като въз основа на нея следва да се установи и фактическата обстановка по делото. Ако няма изложени доказателства за едно или друго обстоятелство, то същото ще се приеме като недоказано от съда. Ако жалбоподателят желае да докаже определени факти, като подаването на молби до ответника, респективно жалби, то следва да се има в предвид, че същите представляват положителни факти и в негова тежест е да ги докаже по надлежен ред, а не чрез изискването на различни справки от Началника на Затвора, явяващ се и ответник по делото.

В т.11 от молбата се съдържа становище по съществото на спора, а не доказателствено искане. Това становище ще бъде обсъдено в мотивите на решението.

Въз основа на гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя, съдържащи се в молбата с вх.№2364/30.04.2024 год.

ПРИЕМА като писмени доказателства писмо с изх.№30/20001 на Окръжна прокуратура Хасково; определение №101/07.05.2003 год., постановено по НОХД №76/1998 год. по описа на Окръжен съд Хасково; писмо изх.№ 1969/05.04.2024 год. на Затвора Стара Загора; Заповед №Л-3149/28.06.2023 год. на Началника на Затвора Стара Загора.

Екземпляр от определението да се изпрати на страните по делото.