№ 31
гр. Плевен, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Д. Ил. Т.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20214400600849 по описа за 2021 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Н.Я. – служебен защитник на
осъдения Д. АН. Б. от град Плевен, подадена срещу определение № 590 от
08.12.2021 г., постановено по чнд № 2208/2021 г. по описа на Районен съд-
Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд на основание чл.
25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК е наложил на осъдения Д. АН. Б. да
изтърпи по-тежкото от наказанията, определени му по нохд № 1740/2019 г. по
описа на Районен съд-Плевен и нохд № 47/2020 г. по описа на Районен съд-
Плевен, пробация, при следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца, при
периодичност два пъти седмично, задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от една година и шест месеца и безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на 150 часа за срок от една година.
На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал от определеното за
изтърпяване от осъдения по-тежко наказание, изтърпяното от Д. АН. Б.
наказание пробация по чнд № 1504/2020 г. по описа на Районен съд-Плевен.
На основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 2 НК, съдът е наложил
на осъдения Д. АН. Б. да изтърпи най-тежкото от наказанията, определени му
по нохд № 281/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен, нохд № 4/2021 г. по
1
описа на Районен съд-Плевен и нохд № 1109/2021 г. по описа на Районен съд-
Плевен, в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
На основание чл. 24 НК съдът е увеличил определеното за изтърпяване
от осъдения по-тежко наказание с четири месеца лишаване от свобода и е
постановил то да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.
На основание чл. 25, ал. 2 НК, съдът е приспаднал от определеното за
изтърпяване от Д. АН. Б. увеличено общо най-тежко наказание, изтърпяното
от него до момента наказание, наложено му по чнд № 986/2021 г. по описа на
Районен съд-Плевен в размер на единадесет месеца и двадесет и осем дни
лишаване от свобода.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на
определението, в частта, с която определеното за изтърпяване от осъдения Д.
АН. Б. по-тежко наказание в размер на една година и четири месеца лишаване
от свобода е увеличено – на основание чл. 24 НК, с четири месеца лишаване
от свобода. Прави се искане за отмяна на определението в обжалваната част.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от служебния
защитник на осъдения Д. АН. Б. – адвокат Н.Я..
Прокурорът изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакването, съдържащо се
в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на
постановеното определение, намира за установено следното :
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, в срока по член 319, ал. 1 НПК и отговаря на
изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правилно и законосъобразно решаващият съд е постановил въззивният
жалбоподател да изтърпи най-тежкото от наказанията, наложени му по нохд
№ 281/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен, нохд № 4/2021 г. по описа на
Районен съд-Плевен и нохд № 1109/2021 г. по описа на Районен съд-Плевен,
тъй като деянията, предмет на посочените наказателни производства, са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.
На основание чл. 24 НК първостепенният съд е увеличил определеното
за изтърпяване от осъдения Д. АН. Б. най-тежко наказание в размер на една
година и четири месеца лишаване от свобода, с четири месеца лишаване от
свобода, въпреки че не е изложил мотиви за това.
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
например решение № 322 от 29.07.1985 г. по н. д. № 342/85 г., ІІ н. о. и
решение № 275 от 28.05.2010 г. по н. д. № 195/2010 г., ІІ н. о., съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 24 НК, когато след преценка на цялостната
престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на извършените
престъпления, личната обществена опасност на самия подсъдим, подбудите
2
за извършване на престъпленията, степента и вида на вината и другите
отегчаващи обстоятелства се убеди, че и най-тежкото наложено наказание не
ще изпълни целите по чл. 36 НК и преди всичко не ще въздейства
поправително и възпитателно на осъдения.
В разглеждания случай целите на наказанието могат да се постигнат
единствено чрез увеличаване на определеното за изтърпяване от въззивния
жалбоподател най-тежко наказание. Д. АН. Б. за кратък период от време, от
19.05.2020 г. до 09.09.2020 г., е извършил при условията на повторност три
квалифицирани кражби на чужди движими вещи. Тези фактически данни
характеризират Б. като личност със завишена обществена опасност и като
човек, демонстриращ трайно изразена нагласа за извършване на
престъпления. До момента са му налагани различни по размер наказания
лишаване от свобода, които обаче не са постигнали целите, посочени в чл. 36
НК и по-специално личното му поправяне. Тези обстоятелства обосновават
извод, че е необходимо той да изтърпи едно по-голямо по размер наказание,
чрез което не само да му се въздейства поправително и възпитателно, но и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления. Лицата,
извършили две или повече престъпления, за които са осъдени с една или
повече присъди /какъвто е и Д. АН. Б./ са с по-висока степен на обществена
опасност и постигането на максимален поправително-възпиращ резултат
спрямо тях обуславя и по-строгото им санкциониране посредством
увеличаване на определеното им общо наказание. В аналогичен смисъл е и
решение № 124 от 16.03.2009 г. по н. д. № 113/2009 г., ІІІ н. о.
Увеличеното общо най-тежко наказание е законосъобразно и поради
това, че то не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния
размер, предвиден за съответния вид наказание.
Обжалваното определение следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6, във връзка с
чл. 338 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 590 от 08.12.2021 г., постановено по чнд
№ 2208/2021 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3