РЕШЕНИЕ
№
304/19.12.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори
касационен състав, на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Ивайло Йосифов
Членове: 1. Росица Басарболиева
2. Диана Калоянова
при секретаря Мария Станчева и
прокурор Емилиян Грънчаров като
разгледа докладваното от съдия Калоянова
касационно административнонаказателно дело номер 304 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Оргахим резинс“ АД, ЕИК *********, гр. Русе, бул. „Трети март“ № 21,
представлявано от Р.М.Г. - изпълнителен директор и съдебен
адрес:*** срещу Решение № 519/ 11.07.2023 г. на Районен съд - Русе, постановено
по АНД № 482/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 22/13.02.2023
г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Русе. С
посоченото наказателно постановление за нарушение на чл. 123в, т. 2 от Закона
за опазване на околната среда (ЗООС), на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, на
дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
20 000,00 лева. Решението се обжалва като неправилно, постановено при
съществено нарушения на процесуалните правила, при нарушение на закона и явно
несправедливо. Иска се от съда да отмени оспореното решение и да постанови ново,
с което да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно, а
при условията на алтернативност да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
или на основание чл. 27 от ЗАНН размера на наложената санкция да бъде намален
до нормативния минимум. Претендират се и разноски за двете инстанции. В съдебно
заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен представител –
адв. П.И.,***, която поддържа касационната жалба на основания, изложени в нея
Ответникът – директор на
Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Русе, се представлява в
процеса от надлежно упълномощен процесуален представител – старши юрисконсулт
Св. К.,
която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда да потвърди
обжалваното съдебно решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение, което е надлежно мотивирано. Прави изявление, че
касационната жалба е неоснователна. Счита, че няма спор относно обстоятелството,
че жалбоподателят е оператор на инсталация, поради което е длъжен да изпълнява
всички условия в даденото му комплексно разрешително, като едно от изискванията
е да не допуска никакви химични продукти в отпадните води. Намира за правилен
извода на въззивния съд, че това изискване не е спазено. Заявява, че не е
съгласен със становището на процесуалния представител на касатора, че в
оспореното решение е обсъждано наличието на миризми във въздуха. Посочва, че
това съдебно решение съдържа такива фрази, но те са свързани изцяло с
направения от въззивния съд извод за наличието на химични продукти в отпадните
води, заради които безспорно се отделят миризми и във въздуха. Посочва, че
въззивното решение не съдържа твърдяните от касатора съществени нарушения на
процесуалните правила и нарушения на материалния закон, поради което иска то да
бъде оставено в сила.
Касационната жалба е
подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради e процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Оргахим резинс“ АД против Наказателно
постановление № 22/13.02.2023 г. на директора на РИОСВ Русе. С посоченото
наказателно постановление за нарушение на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, на основание
чл. 164, ал. 1 от ЗООС, на дружеството жалбоподател е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000,00 лева.
Въззивния съд е установил
фактическата обстановка – ответникът е постановил три заповеди за проверка, на
база на които специалисти от РИОСВ Русе са извършили проверки в „Оргахим
резинс“ АД. За резултатите е съставен Констативен протокол № НА-27/30.11.2022
г. Не се спори между страните, че жалбоподателят е оператор на "Инсталация
за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни
лакове и полиестерни смоли" и „Инсталация
за производство на акрилатни дисперсии и лепила", съгласно Комплексно
разрешително № 15-Н1/2019 г.
Между кориците на
въззивното дело е приложен Протокол за проверка № ГК-88/ 25.11.2022 г., от
който се установява, че при проверка на локална пречиствателна станция за
отпадни води (ЛПСОВ) е констатирано наличието на плаваща консистенция в
четирите утаителни коридора, от която се усеща силна миризма. Видно от
приложените обяснения на началник цех,
след констатираното от органите на РИОСВ Русе замърсяване на ЛПСОВ е
предприета вътрешнофирмена проверка, при която е установен случаен разлив на
около 20 кг смес от рициново масло и ксилен.
Сочи се в обясненията, че по-голямата част от разлива е събран, но
поради ниската вискозност на сместа, част от нея е попаднала в канализацията.
Във връзка с
констатациите, касаещи неспазване на Условие № 10.1.2.1. от комплексното
разрешително, срещу дружеството жалбоподател е бил съставен АУАН № №
0002689/12.12.2022 г. за нарушение на
чл. 123в, т. 2 ЗООС. Срещу така съставения АУАН, в срока и по реда на
чл. 44, ал. 1 ЗАНН е постъпило възражение, което административнонаказващият
орган е възприел като неоснователно.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставяне на
АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят
отмяната на наказателното постановление на това основание, като наказанието е
правилно индивидуализирано; наложено е в размер към минимума, определен от
закона.
Тази инстанция счита, че
при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, съдът е възприел правилно фактическата обстановка
и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
В
касационната жалба е направено оплакване за нарушение на процесуалните правила –
като такова се сочи, че въззивната инстанция се е позовала при произнасянето на
решението си на твърдения за множество жалби и сигнали от граждани за миризми
през 2022 г., като такова твърдение не се съдържа в наказателното
постановление. Да, действително, подобно твърдение липсва в съдържанието на
процесното наказателно постановление, но е налично в показанията на
актосъставителката, и след като тези показания са приети, допустимо е съдът да
се позове и на тях.
Релевирано
е възражение, че съдът не е анализирал правилно разпоредителната норма на ЗООС
и неправилно е приложил санкционната норма. Настоящата инстанция не приема така
изложеното оплакване, с което се цели отклонение от основния проблем. Касаторът
твърди, че след като нарушеното условие 10.1.2.1 от комплексното разрешително е
двукомпонетно, никой не е изследвал наличието на втория компонент, който е
изпълнен. Посоченото условие има следното съдържание: „Условие 10.1.2.1. Притежателят на настоящото
разрешително да зауства производствените отпадъчни води като част от смесен
поток (производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни води) в градска
канализация на гр. Русе при наличие на актуален договор с ВиК оператор и при
спазване на изискванията в него, както и при спазване на изискванията, посочени
в Таблица 10.1.2.1.“
Според жалбоподателя, след като е наличен договор с ВиК оператор, то не е
налице нарушение, извършено от дружеството, още повече, че са предприети мерки
за преодоляване на настъпилите последици. Набляга се в жалбата и са изложени
доводи относно наличието на договор като пренебрежимо малко място е отделено на
факта, че е установена плаваща консистенция в ЛПСОВ, която работи на принципа
на механичното утаяване и не разполага с възможности за улавяне на химични
вещества, разтворени в нея. При запознаване с доказателствата се установява, че
мерките, предприети от предприятието са едва след извършване на проверката и
обективиране на резултатите от нея в Протокол за проверка № ГК-88/ 25.11.2022
г., като не се отрича факта, че част от сместа от рициново масло и ксилен е
попаднала в канализацията и поради факта, че не е направено затапване в пълен обем.
Съдът приема за съответни на доказателствения материал по делото изводите на
въззивната инстанция за наличие на извършено нарушение на комплексното
разрешение и неизпълнение от страна на касатора на задълженията му в тази
връзка.
На
основание чл. 221,
ал. 2, изречение второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН
касационната инстанция препраща към мотивите на Районен съд - Русе във връзка с
твърденията за приложимост на решение на Съда на европейския съюз по дело
С-97/21 от 04.05.2023 г., които намира за обосновани и съответни на приложимото
законодателство.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя относно
приложението на чл. 27 от ЗАНН за размера на наказанието. Последното е правилно
определено – при минимална имуществена санкция в размер на 10 000 лева и
максимална такава в размер на 500 000 лева, и касационната инстанция (аналогично
на въззивната) счита, че санкция в размер на 20 000 лева съответства по
размер на извършеното от касатора нарушение, тъй като не са налични смекчаващи
обстоятелства, още повече, както е отбелязала и районната инстанция в случая не
се изследва вина поради факта, че касатора е юридическо лице.
Не е налице касационното основание явна несправедливост на
наказанието, независимо от опитите в жалбата установеното нарушение да се
омаловажи и да се твърди, че от същото не са настъпили общественоопасни
последици. В жалбата са развити подробни съображения относно същността на
понятието маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се твърди, че „нито АНО, нито въззивния съд са на направили обективна преценка
по приложението на чл.28 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за
незаконосъобразност“. Възражението е неоснователно. Както в процесното
наказателно постановление, така и в обжалваното въззивно решение са изложени
подробни мотиви в тази насока. Единственото допълнение, което касационната
инстанция иска да направи е факта, че самия касатор е направил признание за
опасността от сместа от разлетите химически вещества, което е сторено в писмо с
изх. № 101/28.11.2026 г. на дружеството,
подписано от изпълнителния директор. Сочи се в писмото, че разлива, задържан в ЛПСОВ
е почистен и като отпадък е прибран в кубитейнър, а неговото количество ще бъде
заведено с код 19 08 13* утайки, съдържащи опасни вещества от други видове
пречистване на промишлени отпадни води. Съдът посочва, че този разлив съдържа
именно опасните вещества, образували консистенцията, установена от контролните
органи в утаителите.
Касационният
съд намира оспорваното решение за валидно, допустимо и правилно, поради което
същото следва да бъде оставено в сила, а жалбата като неоснователна и
недоказана – да се отхвърли.
По
делото искане за присъждане на разноски за две инстанции е направено от
ответника, но предвид изхода на спора такива не се следват за него.
Искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е заявено своевременно от
ответника, както в представения отговор на касационната жалба, така и в
проведеното съдебно заседание.
Съгласно
чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и
в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната,
за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди сумата от 150,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 519/ 11.07.2023 г. на
Районен съд - Русе, постановено по АНД № 482/2023 г.
ОСЪЖДА
„Оргахим резинс“ АД,
ЕИК *********, гр. Русе, бул. „Трети март“ № 21, представлявано от Р.-М.Г. - изпълнителен директор да заплати
на Комисията за защита на потребителите - София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: