№ 4768
гр. София, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20211110161605 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава втора от ЗЗДН
Подадена е молба с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН от ЕЛ. ИВ. Д., ЕГН
**********, срещу Ж. ЯНЧ. Д., лице, от което молителката има деца, с искане за налагане
на мерки за защита по ЗЗДН лично на молителката, както и за налагане на мерки за защита
на пострадалите деца на страните - Ж. Ж. Д., ЕГН **********, и ЕЛ. Ж. Д., ЕГН
**********, конституирани като страни по делото на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН. Молбата
се поддържа в съдебно заседание.
Твърди се, че ответникът е извършил спрямо молителите актове на домашно насилие в
периода 29.09.2021 – 29.10.2021 г., изразяващи се в психически и емоционален тормоз
посредством системно подронване авторитета на молителката, настройване на децата срещу
нея, незачитане на личността на молителката, несъобразяване на неприкосновеността на
дома й и неспазване на привременните мерки за режим на свиждане с децата, определени от
съда с определение № 69996 от 13.03.2020 г, издадено по гр. д. № 31010/2019 г., СРС, 84-и
състав, на основание чл. 127, ал. 3 СК.
Ответникът по молбата, редовно призован, се явява в съдебно заседание като оспорва
изцяло същата.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на молбата:
Молбата за защита е подадена от лице, за което се твърди, че е пострадало от акт на
домашно насилие – ЕЛ. ИВ. Д. в лично качество, както и от родител /роднина по права
линия/ на конституираните като пострадали деца Ж. Ж. Д. и ЕЛ. Ж. Д., поради което
съгласно чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирано лице. Същата е подадена срещу пасивно легитимиран да отговаря по молбата
ответник съгласно чл. 3, т. 3 и 4 ЗЗДН, в качеството му на лице, от което молителката ЕЛ.
ИВ. Д. има деца, както и в качеството му на възходящ /баща/ на конституираните като
1
пострадали две деца Ж. Ж. Д. и ЕЛ. Ж. Д..
Твърди се, че ответникът е осъществил спрямо пострадалите актове на домашно насилие
в периода 29.09.2021 – 29.10.2021 г., а молбата за защита е подадена на 29.10.2021 г., като е
спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”.
Видно от представените по делото социални доклади от ДСП – Слатина, /л. 64-56 и л. 95-
97 от делото/ между майката и децата има добре изградена емоционална връзка. Децата
посещават училище 23 СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ и допълнително практикуват различни
спортни дейности. Майката не ограничава контактите на децата с баща им.
При изслушване на детето Ж.Д., на възраст 11 години и десет месеца, в съдебно
заседание, същото споделя, че се разбира с двамата родители. Споделя, че родителите му се
карат за много неща, включително и за него, което го притеснява.
От показанията на разпитаните по делото свидетели к.г., майка на молителката, и д.в.,
който живее с молителката на съпружески начала, които съдът, след преценка по реда на чл.
172 ГПК, кредитира като обективни и непротиворечиви, се установява, че детето ж. общува
интензивно с баща си по телефона. В случаите, в които детето ж. е подразнен от забележка
или поведение на баба си, звъни на баща си. Детето ж. използва обидни думи по адрес на
майка си и я псува в случаите, когато същата му отправя забележки или му поставя
конкретни изисквания, свързани с ученето и реда вкъщи. В конкретен случай, в който се е
налагало ж. да разговаря с психолог в дома на майка си, той категорично отказал да го
стори, като е провел разговор с баща си и впоследствие е избухнал и отправил заплаха към
присъстващите, питайки ги дали искат да ги наръга и заколи, както и е хвърлял столове по
земята.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че молбата за защита
от домашно насилие, преценена по същество, е неоснователна по следните
съображения:
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 8 от делото/, която в частта, в
която е подадена лично от молителката ЕЛ. ИВ. Д., се явява негодно доказателствено
средство, тъй като касае обстоятелства, а именно настройване на децата срещу нея, които
молителката не е възприела лично. Декларацията може да служи за доказване на акта на
насилие, само ако деклараторът лично го е възприел, доколкото декларацията следва да
касае конкретни факти, а не преценки и изводи на молителката въз основа на обстоятелства,
които според нея съставляват резултат от осъществен акт на насилие. Това е така, защото
наказателна отговорност се носи за неистинно деклариране на факти, а не мнение на
декларатора. В случая молителката прави извод, че поведението на децата спрямо нея,
основно на детето ж., изразяващо се в обиди, псувни и неподчинение, се дължи на
„настройване на децата“ от страна на ответника срещу тяхната майка. По делото обаче,
освен от представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не се установяват,
включително и от събраните гласни доказателства от свидетелските показания на
свидетелите к.г. и д.в., конкретни обиди, псувни и заплахи, отправени от ответника към
молителката.
Що се отнася до декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН в частта, в която е подадена от името
на децата, съдът намира същата отново за негодно доказателствено средство, доколкото, с
оглед личната наказателна отговорност за невярно деклариране, не може да се декларират
2
обстоятелства от чуждо име.
От изслушване на детето ж., както и от социалните доклади по делото, също не се
установява осъществяване от страна на ответника на действия, представляващи психическо
и емоционално насилие спрямо него.
Това, което на практика се установява от събраните по делото доказателства е, че между
родителите са налице спорове, които се отразяват неблагоприятно върху психиката и
емоционалното състояние на същите. За детето ж. е трудно да зачита авторитета на майка
си, като дори си позволява обидни думи и псувни по неин адрес, проявява непокорство,
търси закрила и утеха от баща си в чести телефонни разговори.
Домашно насилие може да бъде установено при кумулативното наличие на две
предпоставки: първо - осъществен от ответника противоправен и умишлен насилствен акт в
някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 и, ал. 2 ЗЗДН, насочен спрямо молителя и установен
по своето естество, време и място на извършване, и на второ място - наличие между двете
лица на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.
Както беше посочено, страните по делото са от кръга лица, попадащи в обхвата на чл. 3
ЗЗДН, а именно чл. 3, т. 3 и т. 4 ЗЗДН. В същото време обаче не се установи извършването
на противоправни и умишлени насилствени актове от страна на ответника спрямо
молителите. Събраните по делото доказателства не подкрепят твърденията на молителката
ЕЛ. ИВ. Д. за актове на психическо и емоционално насилие, изразяващи се в подронване на
нейния авторитет, настройване на децата срещу нея, несъобразяване на неприкосновеността
на дома й и неспазване на привременните мерки за режим на свиждане.
Следва да се отбележи, че обстоятелствата, свързани с възпитателските качества на всеки
от родителите, личните отношения с децата, полаганите грижи и отношението на всеки
родител към децата, привързаността на децата към родителите и обратното, пола на децата и
възрастта им, са основания за уреждане на въпросите относно упражняването на
родителските права и мерките относно тяхното упражняване /арг. от чл. 127 СК/. Целта на
ЗЗДН е да се защитят лица, действително пострадали от домашно насилие, а не да се
уреждат спорове между родителите относно техни отношения, оказващи косвено влияние
върху поведението на децата /арг. от чл. 123 от СК/.
Предвид изложеното съдът намира, че молбата е неоснователна, поради което съдът
следва да я отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските:
Претенция за присъждане на разноски има от страна на молителката. С оглед изхода на
делото, същата няма право на разноски. Молителката следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН. На основание чл. 11, ал. 3, предл. последно ЗЗДН не се
дължи държавна такса по молбите с правно основание чл. 8, т. 2 ЗЗДН за защита на двете
деца Ж. Ж. Д. и ЕЛ. Ж. Д..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН с вх. № 79021/29.10.2021 г.,
депозирана от ЕЛ. ИВ. Д., ЕГН **********, с искане за защита лично за молителката, както
и за защита на децата на същата - Ж. Ж. Д., ЕГН **********, и ЕЛ. Ж. Д., ЕГН **********,
срещу Ж. ЯНЧ. Д., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие в
периода 29.09.2021 – 29.10.2021 г., като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН ЕЛ. ИВ. Д., ЕГН **********, да заплати по
3
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4