№ 366
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000503613 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 557/18.10.2022 г. по гр.д. № 1335/2020 г. на ОС - Благоевград е
осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Д. С. Д., на основание чл. 432 ал.1 от КЗ,
сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени
болки и страдания от контузия на лявото рамо, разкъсно-контузна рана в областта на
дясната подбедрица и охлузване на двете подбедрици , вследствие на ПТП, настъпило
на 27.06.2020 г. около 10.40 ч. на път Е-79 км. 400+300 със застрахован при ответното
дружество лек автомобил марка „Рено Лагуна“ с рег. № ***, управляван от Д. Г. Д. с
ЕГН **********, платимо ведно със законната лихва, считано от 07.10.2020 г. до
окончателното изплащане на присъдената сума, като искът е отхвърлен за разликата от
12 000 лева до претендираните 26 000 лева и законната лихва върху тази разлика.
Ищецът Д. С. Д. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното
решение в неговата отхвърлителна част. Поддържа, че съдът не отчел в пълнота
установените факти, свързани с търпените от ищеца неимуществени вреди, не
приложил критериите за справедливост, не взел предвид, че е налице съчетана травма,
не обсъдил емоционалните терзания на пострадалия и направил погрешни правни
изводи относно приложението на чл. 52 ЗЗД. Неправилно не били кредитирани
показанията на майката на ищеца, доколкото в тях нямало противоречия. Присъденото
обезщетение било занижено и не държало сметка за действително търпените от ищеца
негативи. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението в обжалваната част и
предявеният иск да бъде изцяло уважен, като му бъдат присъдени още 14 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от 07.10.2020 г.
ЗД „Бул Инс“ АД не са депозирали отговор на въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
1
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Д. С. Д. е твърдял в исковата си молба, че на 27.06.2020 г., около 10:40
часа л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ***, управляван от Д. Г. Д., движейки се по главен път
Е-79, км 400+300, в посока гр. Благоевград, извършил неправомерна маневра ляв завой
за навлизане в крайпътен имот, при наличието на пътна маркировка- двойна
непрекъсната линия, отнема предимството на мотоциклет „Хонда CVR“ с peг. № ***,
който се движи по пътя с предимство в посока гр. Сандански и реализира ПТП.
Ищецът е твърдял, че пострадал при произшествието като водач на мотоциклет „Хонда
CBR“ с peг № ***. След ПТП ищецът бил откаран в МБАЛ „Благоевград“ АД със
силни болки в областта на двете подбедрици, болка в ляво рамо със силно ограничена
до невъзможна абдукция на същото, както и наличие на разкъсно- контузна кървяща -
рана на дясна подбедрица / в средна към горна трета с размери около 15-17см/ и
охлузна рана на лява подбедрица. Освен това той изпитвал силни болки, придружени
от ограниченост на движенията на шията. Бил приет в отделението по ортопедия и
травматология към болницата, където му била поставена окончателна диагноза: лезио
парциалис мускулис тибиалис антериор декстри /лезия на предния мускул от
подбедрицата вдясно/, контузио артикулацио хумеро скапуларис синистри жулнус
лацероконтузум крурис билатералис. Наложило се по спешност да му бъде
осъществена оперативна интервенция пвъв връзка с лезията на дясна подбедрица.
Ищецът е прекарал 3 дни в отделението под засилено лекарско наблюдение като през
това време му е проведено антибиотично и антикоагулантно лечение и са му правени
превръзки на раната. Той бил изписан на 30.06.2020 г. с указания да спазва домашно
лечение при покой, да щади оперираният крайник и да приема назначената
медикаментозна терапия. Указано му било още да използва патерица при придвижване
и да провежда рехабилитационна програма. Издаден му бил първоначален болничен
лист за временна нетрудоспособност за период от 34 дни. На 01.07.2020 г., поради
силни и засилващи се болки в областта на лявото рамо, ищецът потърсил лекарска
помощ, в резултат от което му била назначена медикаментозна терапия и му били
дадени указания за продължаване на домашното лечение при режим на покой.
Получените вследствие на ПТП наранявания причинили за продължително време
болки и страдания на ищеца, които през първия месец са били много интензивни, а към
момента той все още не се е възстановил. Посочил е, че с оглед пълноценното си
възстановяване ищецът следвало да изпълнява щадящ режим, без физическа активност
и натоварване, което пречело на самообслужването и посрещането със собствени сили
на обикновените битови потребности, за задоволяване на които е получавал помощ от
своите близки. В резултат на интензивните болки, ищецът не можел да спи, да се
отпусне, да се храни. Лезията на предния мускул на подбедрицата от довела до
невъзможност за движение продължително залежаване. Всяко едно елементарно
движение му причинявало силни болки в областта на двата крака, а оперираната рана
го боляла, въпреки приема на обезболяващи медикаменти. Контузията на шията
2
създавала допълнителен дискомфорт дори в легнало положение, а травмата на
раменния пояс и мишницата - невъзможност пълноценно да използва левия си горен
крайник. Процесният инцидент повлиял негативно ежедневието на ищеца - от жизнен,
позитивен и спокоен млад човек той станал тревожен и потиснат. Непрестанните
болки, неотминаващи въпреки приема на обезболяващи медикаменти и нуждата да се
придвижва с патерица го направили раздразнителен. Допреди инцидента ищецът
активно е спортувал, бил много социален млад мъж, който обичал да излиза и да се
среща с приятели. Вследствие травмите от ПТП ищецът се затворил в себе си и изгубил
желание да се среща с приятели и близки. Отслабнал, загубил форма, не искал никой да
го вижда в това му състояние, бил принуден да изостави упражняваната от него
трудова дейност. Постоянната нужда от чужда помощ го накарала да се чувства
безпомощен и тежест на близките си и всичко това повлияло много негативно и върху
мъжкото му самочувствие и его. У него се проявил страх да шофира.
Ищецът е сочил, че лекият автомобил на виновния водач е застрахован по
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗД „Бул
Инс“, със застрахователна полица № BG10H120001262961, валидна към датата на
събитието. С Претенция вх. № ОК-373094/07.07.2020 г., било депозирано искане за
обезвреда на ищеца пред застрахователното дружество, като до момента, ЗД „Бул
Инс“ АД не се е произнесъл с окончателно становище. Направил е искане до съда да се
постанови решение, с което да бъде осъден ответника ЗД „Бул Инс“ да заплати на
ищеца сумата от 26000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него в
резултат на ПТП неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва
върху тях, считано от 07.10.2020 г. /датата на изтичане на 3-месечния срок за
произнасяне - до датата на окончателното плащане.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал отговор на исковата молба.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една
страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в
качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички
елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от
ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера,
в който отговаря застрахования водач.
Механизмът на ПТП, противоправното поведение на Д. Г. Д. – водач на лек
автомобил “Хонда CBR”, с рег. №: ***, наличието на негова валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, увредите на
жалбоподателя и причинната им връзка с ПТП са установени пред първата инстанция и
са безспорни пред настоящата. Спорен е само въпросът за размера на справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
За установяване на претърпените неимуществени вреди в първата инстанция са
събрани свидетелски показания, писмени доказателства – медицинска документация и
е изслушано заключение на СМЕ.
От приетото по делото заключение на медицинска експертиза, изготвено от
вещото лице д-р А. С., изготвено въз основа на събраните медицински документи и
след личен преглед на ищеца, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът
е получил следните увреждания: контузия на лявото рамо, разкъсно-контузна рана в
областта на дясната подбедрица и охлузване на двете подбедрици. Разкъсно-
3
контузната рана в областта на дясната подбедрица е довела до трайно затруднение
движението на крайника за повече от един месец. Другите увреждания — контузия на
рамото и охлузвания в областта на двете подбедрици по своя медико- биологичен
характер се определят като временно разстройство на здравето без опасност за живота.
Получените травми са причинили значителни болки и страдания в първите 2-3 дни
след травмата. След това болките и страданията са били със значително интензитет за
период от един месец. Получената разкъсно-контузна рана при процесното ПТП е било
задължително да бъде обработена хирургично - дебридмант и шев на мускул, фасция,
подкожие, кожа. След инцидента ищецът е ползвал патерици за период от три
седмици. За период от три седмици, ищецът е било необходимо да спазва режим при
покой и без натоварване. Ищецът е ползвал патерици. С оглед на контузията на лявата
раменна става ищецът не е можел да движи свободно левия си горен крайник, а за
адекватното си лечение е било необходимо да носи имобилизация тип „Дезо”. При
лични преглед на ищеца през май 2022 г. вещото лице е установил, че ищецът още има
болки в лявата раменна става и усещане за щракане в същата. Има и болки в крака при
натоварване. Ходи самостоятелно, без накуцване, Движенията в лявата раменна и
дясна колянна става са възстановени в пълен обем. В областта на горна трета на
подбедрицата има добре зараснал цикатрикс с дължина 10-12 см.
От показанията на свидетелката А. С. – майка на ищеца, чиито показания
въззивната инстанция кредитира като логични и последователни, непротиворечащи на
друго събрани в производството доказателства, се установява, че след ПТП, Д. е бил
приет в общинската болница в гр. Благоевград. Имал охлузвания по ръцете, бил му
бинтован крака. Д. бил адекватен, но много уплашен и стресиран. Тогава бил на 27 г.
Имал и охлузвания по ръцете. Бил настанен за лечение в болницата, около 4 дни, в
Травматология. Постоянно трябвало да има придружител, защото не можел да става
сам, както и до тоалетна да отиде сам. Раната била шита, а след това се наложило да се
правят превръзки у дома. С патерици бил месец и половина - два, а след това куцал.
Спрял да излиза, по-късно нямал и приятели. И двете рамена го болели и за това не
можел сам патерици да слага и доста му помагали. И сега, като си вдигне ръката - имал
проблем. Започнал да страни от приятели и се променил като човек. До инцидента
тренирал, на фитнес ходел, спортувал, работел, а след това имал притеснения да се
качи в кола. Още имал бодежи в крака и при вдигане ръката го боляла. Пиел
обезболяващи.
При така събраните доказателства, относно размера на дължимото се на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди, при приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът
намира следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. № 486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
4
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобрази описаните по-горе увреждания и последиците от тях, и
свързаните с тях физически и психически болки и страдания на жалбоподателя, техния
вид, интензитет и продължителност, посочени в заключението на СМЕ и обусловени от
вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца при ПТП – 27 г. – възраст, която
се характеризира с много динамичен начин на живот; обстоятелството, че въпреки
това ежедневието на ищеца е било рязко променено за период от около два месеца, при
което е имала нужда от чужда помощ в ежедневието си, като първите три седмици е
бил изключително на легло и повече от месец е ползвал патерици; обстоятелството, че
е лекувана консервативно и оперативно; продължителността на основния лечебен и
възстановителен период – до 2 месеца; изпитаните стрес и страх при ПТП и промяната
в личността на ищеца, който от деен, социален, спортуващ млад мъж се е превърнал в
затворен и изпълнен със страх от шофиране човек; пълното възстановяване от ПТП с
изключение на болки при натоварване на ляво рамо и дясна подбедрица;
обстоятелството, че няма данни за негативни прояви в бъдеще във връзка с травмите;
лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към
2020 г. и като се съобрази принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на
чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размера на адекватната обезвреда на претърпените от
ищеца неимуществени вреди от ПТП е 20 000 лева. Ето защо въззивната жалба е
частично основателна.
Върху обезщетението се дължи и законна лихва, която е дължима от датата, на
която застрахователят е сезиран с извънсъдебна претенция, но доколкото ищецът
претендира лихва от по-късна дата - 07.10.2020 г. и предвид диспозитивното начало,
законна лихва следва да се присъди от тази по-късна дата.
Предвид достигане на въззивния съд до извод относно размера на справедливото
обезщетение различен от този, до който е достигнал първоинстанционният съд,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен
иска по чл. 432, ал. 1 КЗ за сума над 12 000 лева до 20 000 лева и на ищеца следва да
бъдат присъдени още 8000 лева. В останалата обжалвана част решението на ОС –
Благоевград е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски в настоящото
производство имат и двете страни, съобразно защитения материален интерес.
Жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна такса и не е сторил
разноски за такава. Той е бил защитаван безплатно от адвокат, на когото следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Защитаваният
интерес е бил 14 000 лева, от който са защитени 8000 лева, поради което на адв. Н. – Т.,
която е регистрирана и по ДДС се дължат 1138.23 лева с ДДС.
Въззиваемият е доказал разноски за адвокатско хонорар в размер на 2040 лева с
ДДС. Жалбоподателката е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
намира за неоснователно, доколкото минималният размер на адвокатското
възнаграждение при защитаван интерес от 14 000 лева е 1992 лева с ДДС, или
платеният от застрахователя адвокатско хонорар е почти равен на минималния.
Предвид защитения материален интерес от 6000 лева, на въззиваемия се дължат 874.34
лева.
5
За първата инстанция на адв. Н. – Т. се дължат още 319.18 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта ,с която на
застрахователя са присъдени разноски над 387.74 лева.
Застрахователят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС –Благоевград
още 320 лева – държавна такса, а по сметка на САС – 160 лева – държавна такса.
Водено от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 557/18.10.2022 г. по гр.д. № 1335/2020 г. на ОС -
Благоевград В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска по чл. 432, ал. 1 КЗ на Д. С. Д.
срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
търпени болки и страдания от контузия на лявото рамо, разкъсно-контузна рана в
областта на дясната подбедрица и охлузване на двете подбедрици, вследствие на ПТП,
настъпило на 27.06.2020 г., за сума над 12 000 лева до 20 000 лева и законната лихва
върху тази разлика и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Д. С. Д., ЕГН **********
допълнително сумата 8 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, търпени
болки и страдания от контузия на лявото рамо, разкъсно-контузна рана в областта на
дясната подбедрица и охлузване на двете подбедрици , вследствие на ПТП, настъпило
на 27.06.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 557/18.10.2022 г. по гр.д. № 1335/2020 г. на ОС -
Благоевград В ЧАСТТА, с която на ЗД „Бул Инс“ АД са присъдени разноски над
387.74 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 557/18.10.2022 г. по гр.д. № 1335/2020 г. на ОС -
Благоевград в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. М. Н. – Т. от САК, гр.
София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 3, сумата 1138.23 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение за въззивното производство и допълнително сумата 319.18 лева с
ДДС за производството пред ОС – Благоевград.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати в бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС – Благоевград допълнително 320 лева – държавна такса и по сметка
на САС – сумата 160 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН ********** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД сумата
874.34 лева – разноски пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7