№ 85
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500409 по описа за 2021 година
при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 409 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260052 от 30.11.2020 г. по гр. д. № 828/2019 г. на Районен съд – гр.
Сливница е прекратен брака между ПЛ. ИВ. КР. и М. П. КР. на основание чл. 49, ал. 1 от
СК; упражняването на родителските права върху детето Д. П. К. е предоставено на бащата и
е определен режим на лични контакти с майката; майката е осъдена да заплаща месечна
издръжка на детето в размер на 160 лв., считано от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, като е допуснато предварително изпълнение на решението в
частта относно присъдената издръжка; ползването на семейното жилище е предоставено на
съпруга; постановено е след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име М..
Решението е обжалвано от ищцата М.К. само в частта относно определения начален
момент на дължимата издръжка, както и в частта, с която е допуснато предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
В жалбата се излага възражение, че определяйки началния момент на дължимата от
ищцата издръжка от 25.11.2019 г., съдът се е произнесъл по непредявен иск, тъй като с
исковата молба ищцата е направила искане издръжката да се дължи от влизане в сила на
1
решението, а ответникът не е подал отговор на исковата молба и не направил такова искане.
Жалбоподателката сочи в тази връзка, че е доказала, че от настъпването на фактическата
раздяла с ответника тя не е преставала да полага грижи за детето, като през целия този
период от близо две години непрекъснато го е издържала. Отправено е искане обжалваното
решение да бъде отменено в частта относно определения срок за заплащане на месечната
издръжка и да бъде определено жалбоподателката да заплаща месечна издръжка, считано от
влизане в сила на решението. Иска се също да бъде отменено допуснатото с
първоинстанционното решение предварително изпълнение в частта относно присъдената
издръжка.
Ответникът по въззивнта жалба не е подал писмен отговор.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството по гр. д. № 828/2019 г. на РС- Сливница е образувано по предявен от
М. П. КР. срещу ПЛ. ИВ. КР. иск по чл. 49 от СК – за прекратяване на сключения между
страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен. Ищцата твърди в
исковата молба, че с ответника са във фактическа раздяла от една година, като
непълнолетното им дете Д. П. К. останало да живее при ответника. Отправено е искане
упражняването на родителските права върху детето да бъде предоставено на бащата и да
бъде определено местоживеенето му при бащата на посочения адрес, да се определи режим
на лични отношения между ищцата и детето, посочени в исковата молба, и да се определи
издръжка, която ищцата да заплаща на детето, в размер на 150 лв. месечно, считано от
момента на влизане в сила на решението.
Ответникът не подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК и
не е заявил становище по иска в съдебно заседание.
Предмет на настоящата въззивна проверка е обжалваното решение само в частта му за
началния момент на дължимата от ищцата издръжка на непълнолетното дете, както и
относно постановеното от съда предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката Решението е влязло в сила в частта с която родителските права са предоставени
на ответника, както и за основанието и размера на дължимата от ищцата издръжка. С
първоинстанционното решение ищцата е осъдена да заплаща издръжка в размер на 160 лв.
месечно, считано от 25.11.2019 г., т.е. от датата на предявяване на иска за развод. В
мотивите на решението си съдът е приел, че дължимата от майката издръжка следва да бъде
заплащана, считано от датата на предявяване на иска, както е поискано от ищцата.
Въззивният съд намира жалбата за частично основателна.
Съдът е сезиран с иск с по чл. 49, ал. 1 от СК.
При иск за развод, ако съпрузите не са постигнали споразумение по въпросите за
отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака, съдът служебно
постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези
права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на
2
децата – чл. 59, ал. 2 от СК. Ако такова споразумение е налице между родителите, съдът го
утвърждава по реда на чл. 49, ал. 5 от СК. Следователно, във всички случаи при дело за
развод, когато не е постигнато между съпрузите споразумение за последиците от развода,
касаещи мерките за упражняване на родителските права и издръжката на децата, съдът
служебно определя тези мерки – определя кой от двамата родители да упражнява
родителските права, режима на лични отношения с другия съпруг и дължимата на децата
издръжка.
В случая споразумение между страните по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК не е
постигнато, поради което съдът, който разглежда брачния иск, се произнася служебно по
тези въпроси. Както бе посочено, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в
частта, с която упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете
на страните е предоставено на бащата, както и в частта относно размера на дължимата от
майката издръжка. Същото се обжалва само в частта за началния момент на издръжката,
както и в частта за допуснатото предварително изпълнение на същото досежно присъдената
издръжка.
По въпроса за началния момент на дължимостта на служебно присъдената издръжка
на деца е налице задължителна съдебна практика – ППВС № 5/1970 г. и решение №
103/01.12.1971 г. по гр.д. № 85/71 г. на ОСГК. Съгласно т. 17 от ППВС № 5/1970 г.,
началният момент на служебно присъдената издръжка на деца по чл. 29 от СК /отм./ е
влизането в сила на решението относно развода и родителските права. Разпоредбата на чл.
29 от СК от 1968 г. е аналогична с разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от действащия СК, визираща
служебното определяне на мерките относно упражняването на родителските права при
развод, когато не е постигнато споразумение между съпрузите. Съгласно решение №
103/01.12.1973 г. по гр.д. № 85/71 г. на ОСГК, при служебно произнасяне от бракоразводния
съд по въпроса за издръжката, същата се дължи от влизане в сила на решението относно
предоставянето на родителските права. В горепосочените решения на ВС е разграничена
хипотезата, при която детето живее при другия родител, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, като е прието, че в този случай началният момент на
присъдената издръжка е привеждането в изпълнение на решението за предоставяне на
родителските права. Такава хипотеза не е налице в случая предвид самото твърдение на
ищцата в исковата молба, че детето към момента на предявяване на иска живее при бащата,
а с решението родителските права са предоставени именно на бащата.
С оглед на горното, началният момент, от който се дължи определената с решението
издръжка от майката, е влизането в сила на решението относно предоставянето на
родителските права, а не от датата на предявяване на иска за развод, както е приел
първоинстанионният съд. С оглед на това първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалвана му част относно определения начален момент на дължимата от
ищцата издръжка на детето Д. К., и вместо него се постанови друго, с което началният
момент на присъдената издръжка следва да се определи от влизането в сила на решението
относно предоставянето на родителските права, а именно от 20.01.2021 г.
3
Решението е законосъобразно в частта, с която е постановено предварително
изпълнение в частта му относно присъдената издръжка, предвид императивната разпоредба
на чл. 242, ал. 1 от ГПК. Предварителното изпълнение на решенията, с които се присъждат
вземанията, предвидени в чл. 242, ал.1 от ГПК, представлява правна последица, която
настъпва по силата на закона. Съдът няма възможност за преценка дали да допусне или не
предварителното изпълнение, а следва да го стори служебно и без искане от страните.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260052 от 30.11.2020 г. по гр.д. № 828/2019 г. на Районен съд –
гр. Сливница В ЧАСТТА относно началния момент на присъдената издръжка, дължима от
М.П. М. на детето Д. П. К. /датата на подаване на исковата молба на 25.11.2019 г./, И
ВМЕТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.П. М. да заплаща ежемесечна издръжка на детето Д. П. К. в размер на
160 лв. чрез неговия баща и законен представител ПЛ. ИВ. КР., считано от влизане в сила на
решението относно предоставянето на родителските права, а именно от 20.01.2021 г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част, с която е допуснато
предварителното му изпълнение в частта относно присъдената издръжка.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4