Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.10.2024
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, в закрито заседание на 31.10.2024 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. АННА КОФИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 1033 по описа за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.250 ГПК.
Образувано е по молба на Д.Б.Г. чрез неговата майка и
пълномощник-В.К. с искане за допълване по реда на чл.250 ГПК на постановеното
по делото решение № 260098 от 06.02.2024 г. Молителят твърди, че решението е
неразбираемо поради непълно и неясно изложение на приетата от съда за доказана
фактология, не са цитирани приетите от съда доказателства, въз основа на които
съдът приема за доказани исковите претенции и ги уважава.Прави искане на
основание чл.250 ГПК съдът да допълни решението, като се произнесе по изрично
поставени от него въпроси, като изложи мотиви по поставени въпроси от 1 до 6 и
посочи доказателствата, въз основа на които е направил правните си изводи,
както и да изложи надлежно и аргументирано
правните си изводи.В молбата са изложени и доводи, че не е проведена
процедура по възстановяване на срок за депозиране на писмени бележки и прави
искане да й се възстанови изтеклия срок от 09.05.2024 г. до 10.06.2024 г. за
процедурни действия и да започне да тече нов едномесечен срок, считано от
10.06.2024 г.
Ответникът по молбата- ЕС на сграда в гр.София, жк
„Стрелбище“, ул. „******оспорва същата.Изразява становище, че решението е
правилно, законосъобразно, мотивирано и не са налице предпоставките на чл.250 ГПК.Излага доводи, че депозираната молба всъщност представлява жалба срещу
решението, а с оглед предмета на спора липсва такава процесуална
възможност.Твърди, че съдът се е
произнесъл по цялото депозирано искане и че в молбата не се сочи конкретно по
кое искане липсва произнасяне.Моли съда да остави без разглеждане, евентуално
без уважение молбата.
Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема следното:
Молбата е подадена
в срока по чл.250, ал.1 ГПК при съобразяване на разпоредбата на чл.60, ал.6 ГПК
и е допустима-решението, което е необжалваемо, е постановено на 09.05.2024 г.,
а молбата е подадена на 10.06.2024 г. /понеделник/ чрез куриер и е допустима.Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Производството
пред въззивния съд е било образувано по въззивна жалба на ответника- Д.Б.Г.
срещу решение № 251480 от 22.10.2019 г. на СРС, 25 с-в, по гр.д.№ 48651/12
г. в частта, с която са уважени
предявените искове срещу него с правно основание вр. чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.38, ал.2 ЗУЕС.С постановеното по
делото решение въззивният съд е потвърдил
решението на СРС в обжалваната част.
Съгласно разпоредбата на
чл.250 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е
произнесъл по цялото й искане.Цитираната норма визира пропуск на съда да
формира и мотиви, и диспозитив по част от предявените пред него искания.
Настоящият съдебен състав
счита, че не е налице пропуск на въззивния съд да се произнесе по част от спорния предмет.С постановеното решение съдът
се е произнесъл по цялото искане по подадената въззивна жалба, с която е бил
сезиран, като е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.При
това положение не е налице непълнота на постановеното решение по смисъла на чл.250 ГПК.В постановеното решение съдът е формирал мотиви и диспозитив в рамките на
заявения петитум с въззивната жалба.С изложените
оплаквания в молбата на практика молителят иска допълване на мотивите на
съдебното решение, което не може да се извърши по реда на чл.250 ГПК.Доколко фактическите и правни изводи на съда са
правилни е въпрос на инстанционен контрол, когато такъв е допустим / в случая
въззивното решение е окончателно/.По реда на чл. 250 ГПК съдът не може сам да изменя изхода на правния
спор след постановяване на съдебното решение.
Искането за възстановяване на срока за депозиране на писмени бележки следва
да се остави без разглеждане.Настоящият
съдебен състав счита, че писмената защита не представлява процесуално действие,
за което да е приложима нормата на чл.64 ГПК.Същата представлява доразвиване на
доводите на страната, като съдът не е длъжен да предостави такава възможност.В
случая на въззивника е предоставена възможност за представяне на писмена защита
в достатъчен срок-1 месец от провеждане на устните състезания, като пълномощникът
му е упражнил предоставеното му право и е депозирал писмена защита преди
постановяване на съдебното решение.Недопустимо е възстановяване на срок за
депозиране на писмени защити след постановяване на съдебното решение.
Поради изложените съображения молбата следва
да се остави без уважение поради липса на правен интерес, както и с оглед
разпоредбата на чл.64, ал.3, изр. посл. ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.250 ГПК на Д.Б.Г. с ЕГН
********** чрез неговата майка и пълномощник-В.К. с искане за допълване на
постановеното по делото решение № 260281 от 09.05.2024 г., като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д.Б.Г. чрез неговата
майка и пълномощник-В.К. за възстановяване на срок за депозиране на писмени
бележки, като недопустима.
Решението е окончателно.В частта, с която е оставена без
разглеждане молбата за възстановяване на срока за депозиране на писмени бележки
решението има характер на определение и може да се обжалва с частна жалба пред
САС в 1-седмичен срок от съобщаването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.