Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично заседание на
осми юли 2020г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Виржиния Миланова,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 844/2020г.
по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на К.Л.П., ЕГН **********,***, против Заповед №
20-0819-000279/16.02.2020г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“ за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/:
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до заплащане
на дължимата глоба.
Жалбоподателката в първоначалната жалба и в уточняващи
молби от 11.06.2020г. и 07.07.2020г. твърди незаконосъобразност на оспорената
заповед. Счита, че не би се стигнало до нейното издаване ако не е била подведена
от служител на ответника да подаде декларация, че не тя е била водач на лекия
автомобил. Не е била уведомена дали тази декларация е била приета или
отхвърлена, поради което е счела, че същата е кредитирана от органа. Сочи, че
това води до отсъствие на вина от нейна страна. Твърди също така, че не й е
било връчено и писмо УРИ: 819000-32845/03.07.2019г., с което я уведомяват за
подадена от собственика на МПС декларация, че тя е управлявала автомобила.
Счита, че тези въпроси са преюдициални, като такива от значение за издаване на
заповедта и моли съда да се произнесе първо по тях, като приеме, че поради
горните нарушения на процедурата се е стигнало до издаване на процесната
заповед. В горепосочените молби и в депозирани писмени бележки моли за отмяна
на оспорения акт.
Ответникът - Полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, чрез процесуален
представител – гл.ю.к.Г., оспорва жалбата. Твърди, че събраните по делото
доказателства установяват по безспорен начин извършеното от жалбоподателката
нарушение, за което е наложена ЗПАМ, поради което моли жалбата да се отхвърли
като неоснователна. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение.
След
преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и
приложимите нормативни разпоредби, съдът приема за установено следното:
Жалбата е
подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване акт и пред
надлежния съд. Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на П. на 26.03.2020г., а
жалбата против нея е подадена на 09.04.2020г. /видно от поставения печат върху
приложения пощенски плик/, т.е в законоустановения 14-дневен срок за оспорване.
Предвид горното, съдът намира, че жалбата е за допустима за разглеждане.
По нейната
основателност, съдът съобрази следното:
Предмет на жалбата е Заповед
№ 20-0819-000279/16.02.2020г. на Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор
„ПП“ за налагане на ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на К.Л.П. - водач на л.а. до заплащане на дължимата глоба, на основание
чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП.
Съгласно
описаната в акта фактическа обстановка, на 16.02.2020г., около 00.14ч. в гр.Варна,
по бул.“Вл.Варненчик“, К.П. управлявала МПС – л.а.“Мерцедес“ Ц 200 ЦДИ, с рег.№
В 8394 ВА. При извършената проверка било установено, че на същата, като водач
на посоченото МПС, собственост на трето лице – Л. Г. П, е издаден електронен
фиш /ЕФ/ серия К № **********.06.2019г., връчен й на 15.06.2019г., глобата по който същата не е
заплатила в срока почл.190 ал.3 от ЗДвП.
Гореописаната
фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява от
представените с преписката писмени доказателства. Видно от същите на
01.02.2019г. в 22.17ч. в гр.Варна, по бул.“Цар Борис І“, в посока к.к.“Златни
пясъци“ е установено и заснето с автоматизирано техническо средство извършено с
МПС – л.а.“Мерцедес“ Ц 200 ЦДИ с рег.№ В 8394 ВА нарушение на скорост
/превишена такава с 42 км/ч./ За така констатираното бил издаден ЕФ Серия К №
2520227 на собственика Л. Г. П. Последният в срока по чл.189 ал.5 изр.2 от ЗДвП
е депозирал декларация, в която е посочил, че на указания в ЕФ ден и час,
когато е установено нарушението, автомобилът е бил във владение на К.Л.П.. С
оглед декларираното обстоятелство ЕФ е бил анулиран и е бил издаден нов такъв
Серия К № 2793525 на жалбоподателката, като със същия й е наложена глоба от 600
лв. на основание чл.189 ал.4, вр.182 ал.1 т.5 от ЗДвП.
На
28.06.2019г. П. също е депозирала декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която е
посочила, че е предоставила превозното средство на Р. Д. П.. По преписката е
налично писмо УРИ: 819000-32114/28.06.2019г. от Началника на „ПП“ към ОД на
МВР-Варна до К.П., с което същата е уведомена, че собственикът на процесния
автомобил вече е подал декларация , като е посочил именно нея за извършител на
нарушението, поради което не са налице основания за анулиране на издадения на
нейно име ЕФ. Няма данни това писмо да е връчено на жалбоподателката.
При
извършената на П. проверка на 16.02.2020г. било установено, че същата не е
заплатила наложеното с ЕФ наказание глоба, поради което на същата е съставен
описания по-горе АУАН.
Видно от
приложената към преписката справка – извлечение за водач /л.13/, извършена на
15.04.2020г., ЕФ Серия К № 2793525 е връчен на 15.06.2020г. и към дата на
проверката, наложената със същия глоба не е била заплатена.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
По
валидността на акта:
Съгласно
чл.172
ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171 ал.1 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон
съобразно тяхната компетентност. Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 365з-2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР-Варна, с която /по т.1.9/ издателят й е
оправомощил полицейските
инпектори в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна да прилагат ПАМ по чл.171 т.1 от ЗДвП /каквато е процесната/ на цялата територия,
обслужвана от ОД на МВР-Варна. Оспорваният акт е издаден от Полицейски инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „ПП“, който предвид изложеното, разполага с необходимата
компетентност.
Предвид
горното и доколкото процесната заповед е постановена в предвидената от закона
писмена форма, съдът намира, че същата не страда от пороци водещи до нейната
нищожност.
По процесуалната и материално-правната
законосъобразност на акта:
Заповедта
за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172
ал.1 от ЗДвП, вр. чл.59
ал.2 от АПК. В акта са посочени конкретните мотиви, дали основание на органа
да наложи мярката, които безспорно са ясни за страната.
Предвид
гореизложеното и след извършена служебна проверка, съдът намира, че в хода на
административното производство, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи незконосъобразност на оспорената заповед.
Същата
се преценява от съда и като съответстваща на материалния закон, по следните
съображения:
Съгласно
чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП /изм. ДВ бр.101/2016г., в сила от 21.01.2017г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1.временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
б.“д“ - който управлява
моторно превозно средство с наложено
наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане
на дължимата глоба. А съгласно чл.190 ал.3 от ЗДвП /в същата редакция/ наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен
фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.
Гореописаната
нормативна уредба налага извода, че необходимите материалноправни предпоставки
за налагане на мярката са: установено по надлежен ред управление на МПС от
водач, който не е платил наложена му глоба в срока за доброволното й заплащане.
Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че в случая
тези предпоставки са били налице към момента на издаване на оспорената заповед,
тъй като безспорно е установено, че К.П. е управлявала МПС с наложено наказание
глоба по фиш, която не е била заплатена в срока за доброволно заплащане. При
наличието на тези предпоставки административният орган действа при условията на
обвързана компетентност – за него възниква задължение да наложи на водача
нормативно регламентираното ограничение - ПАМ по посочената разпоредба до
заплащане на дължимата глоба, което е и сторено от административния орган.
Жалбоподателката
на практика не оспорва горните обстоятелства, но твърди, че е била подведена от служители на ОД на
МВР-Варна да подаде декларация, че не е управлявала тя към момента на
констатиране на нарушението, за което е издаден ЕФ, както и че не е била
уведомена за вече подадена от собственика на колата декларация, в която е
посочил, че е предоставил автомобила в нейно владение. Тези възражения противно
на твърденията на жалбоподателката не са преюдициални за настоящия спор, а
напротив – са без значение за правилното му решаване, поради което не следва да
се обсъждат по същество.
Само за
пълнота следва да се посочи, че прави впечатление обстоятелството, че П. не
твърди, че не тя е извършила нарушението, за което й е издаден ЕФ, а само, че е
била подведена да подаде декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Това обстоятелство
обаче не е предмет на настоящия спор, тъй като е налице ЕФ, който й е редовно
връчен още през м.06.2019г. и не е заплатен в регламентирания от закона срок.
Както беше посочено и по-горе, това именно са материално-правните предпоставки
за издаване на процесната заповед, при наличието на които органът е длъжен да
издаде ЗПАМ. От една страна несериозно звучи, че при наличие на издаден ЕФ с
глоба от 600 лв., почти година не се е заинтересовала какъв е резултатът от
подадената от нея декларация, като е призюмирала уважаването й, или пък, че не
е знаела за подадена такава от действителния собственик Л. П, който е неин
баща. А от друга – законът /чл.189 ал.5 от ЗДвП/ предвижда възможност за
подаване на такава декларация само и единствено от собственика на автомобила,
но не и от ползвателя на същия, към момента на нарушението. При наложена по
този ред глоба, за жалбоподателката е съществувало задължение да я заплати, а
ако не е била съгласна с нея – да я оспори по надлежния ред, което няма данни
да е сторено. Срещу законните правата на гражданите
стоят техни задължения, които също следва да се спазват и при неспазването им
съответно е допустимо налагането на ПАМ, какъвто е и характера на оспорената такава.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед като издадена от
компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и
при правилно приложение на материалния закон, се явява законосъобразна. Жалбата
против нея е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на основание чл.143 ал.4 от АПК, като основателно се преценява своевременно
направеното от ответника искане за присъждане на разноски. Жалбоподателката следва да се осъди да заплати в
полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определен в съответствие с чл.24
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78
ал.8 от ГПК, чл.144
от АПК и чл.37
от Закона за правната помощ.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Л.П., ЕГН
**********,***, против Заповед № 20-0819-000279/16.02.2020г. на Полицейски
инспектор към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ за налагане на принудителна
административна мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
на водач, до заплащане на дължимата глоба.
ОСЪЖДА К.Л.П., ЕГН **********,***,
да заплати в полза на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 /сто/ лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: