№ 193
гр. Благоевград, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Г. В. М.
като разгледа докладваното от Атанас Маскръчки Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600520 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано
по въззивен протест от РПБ, ТОП срещу Присъда № 13 / 28.03.2024 год.,
постановена по н.о.х.д. № 512 / 2023 год. по описа на РСП, с който се оспорва
законосъобразността и обосноваността на постановения съдебен акт.
Според изложените в протеста съображения и доводи,
поддържани от участващия във въззивното производство прокурор от ОПБ,
присъдата, с която подс. Р. С. е признат за виновен и осъден за извършено
престъпление по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК, като е оправдан по
първоначалното обвинението за престъпление по чл.216, ал.1 НК е
необоснована и незаконосъобразна в оправдателната й част. Прокурорът
счита, че инкриминираното деяние на подс. Р. С. неправилно е квалифицирано
като маловажен случай по смисъла на чл.93, ал.1, т.9 от НК и е приложен
привилегирования състав на чл.216, ал.4, вр. ал.1 от НК. Иска се подсъдимият
бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по основния състав на чл.216, ал.1 от НК и да му бъде наложено
1
съответно наказание. В съдебно заседание се застъпва и становището, че с
оглед наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
наказанието на подс. С. следва да бъде определено при условията на чл.55 от
НК.
Производството по отношение на въззиваемия Р. С. се провежда в
негово отсъствие, при условията на чл.269, ал.1, ал.3, т.4, б.“а“ и б.“б“ от НПК.
Същият се представлява от договорен защитник, който счита, че протеста е
неоснователен и моли присъдата на районния съд да бъде потвърдена като
законосъобразна и правилна.
Във въззивното производство не са ангажирани нови
доказателства.
Окръжният съд разгледа протеста в качеството си на въззивна
инстанция и след като обсъди изложените от страните възражения и доводи,
при спазване на изискванията на чл.313 от НПК, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е
процесуално допустим, а разгледан по същество е неоснователен:
С обжалваната присъда подс. Р. М. С. от гр. П. е признат за
виновен в това, че на 21.03.2023 г., около 03,35 часа, в гр. П., в игрална зала
„...“, находяща се на ул. „... в гр. П., противозаконно е унищожил чужда
движима вещ, а именно – първи вертикален монитор на игрален автомат
марка „Е...“, на стойност 1893 лева, собственост на „Е.“ ООД гр. П. с
управител А.М. от гр. С., като чрез замахване със сила и хвърляне на чаша с
уиски - умишлено е счупил горепосочения монитор, като деянието
представлява маловажен случай - престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от
НК, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по основния състав на чл. 216 ал. 1 от НК. На основание чл. 216,
ал. 4, пр.2 вр. ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК съдът е осъдил подс. Р. С. на
наказание „...“ в размер на ....
Подс. Р. С. е осъден да заплати направените на досъдебното
производство разноски в размер на 193,52 лева – представляващи
възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно[1]оценителна
експертиза по сметка на ОДМВР -Б..
Постановено е вещественото доказателство - 1 бр. флаш памет
2
собственост на Ф.Г.Д. – приложена в кориците на досъдебното производство
да се съхранява по делото в сроковете, предвидени в ПАС, а при поискване да
се върне на Ф.Д..
Настоящият състав на въззивния съд намира, че фактическите
положения по делото са правилно установени. Със законоустановените
способи за събиране и проверка на доказателствата, обективно, всестранно и
пълно са изяснени всички релевантни за изясняване на делото обстоятелства.
В резултат на анализа на доказателствения материал се установява по
несъмнен начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р. М. С. е на ....
На 20.03.2023 г. вечерта, около 21.30 часа, подс. Р. С. посетил
игрална зала за хазартни игри „...“, находяща се на ул. „... в гр. П.,
стопанисвана от „Е.“ ООД, гр. П.. По това време в залата се намирали св. Й.А.
в качеството му на крупие – отчетник, както и неговият колега и портиер в
игралната зала – св. А.К.. Подс. С. бил редовен посетител на игралната зала и
седнал да играе на машина марка и модел „Е...“, със сериен номер № ....
Машината представлявала игрален плот с бутони и слотове, над който имало
вертикално разположени три броя игрални монитори със сензорни екрани. В
хода на играта подс. С. залагал различни парични суми, като понякога печелил
или съответно губил заложените парични суми. Същият играел в
продължение на няколко часа, като поръчвал алкохол на бара в игралната зала
и пиел от него, държейки чашата си с уиски до игралния плот на машината.
Около 03.35 часа на 21.03.2023 г., след няколко поредни загуби на
значителни парични суми, подс. Р. С. се ядосал и импулсивно хвърлил чашата
си с алкохол по един от стъклените монитори на игралния автомат марка и
модел „Е...“, със сериен номер №..., на който играел, при което мониторът се
счупил и вече не можел да бъде използван по предназначение.
Действията на подс. Р. С. били видени от стоящия близо до него
св. Й.А., който веднага отишъл до подсъдимия и го попитал защо е счупил
монитора на игралната машина. Подс. С. му отговорил, че е сторил това, тъй
като е ядосан защото е загубил значителна парична сума. Звукът от
счупването на монитора бил чут и от намиращия се в залата св. А.К., който
също веднага дошъл при подсъдимия и установил счупения от него монитор.
Служителите в игралната зала разяснили на подс. Р. С., че следва да
3
възстанови стойността на причинените от деянието му щети. Последният
поискал да продължи да играе, но му било отказано. След това подс. С.
напуснал игралната зала.
Св. К. сигнализирал за случая органите на РУ-П., а св. А.
уведомил св. Ф.Д., изпълняващ длъжността регионален мениджър на
игралната зала. Органите на РУ-П. незабавно посетели местопроизшествието
и извършили оглед на същото. Св. Д. също посетил игрална зала, където видял
счупения монитор и установил, че същият следва да бъде сменен с нов, тъй
като в резултат на счупването монитора на практика е унищожен и в това си
състояние не може да продължи да се използва по предназначение.
Работещите в игралната зала предали на полицейските служители
един брой флаш-памет със запис от инкриминираната дата от камерите за
видео-наблюдение, монтирани в игралната зала, който запис бил приложен
като веществено доказателство по досъдебното производство.
По делото е назначена и изготвена съдебно-оценителна
експертиза, като видно от заключението на вещото лице счупеният от подс. Р.
С. монитор на игрален автомат марка и модел „Е...“, със сериен номер №...
възлиза на сумата от 1893 лева.
С протокол за доброволно предаване от 24.03.2023 г., подс. Р. С. е
възстановил причинената от деянието му щета, като предал сумата от 1893
лева на водещия разследването орган, а с разписка от 31.03.2023 г. тази
парична сума била предадена на св. Д. в качеството му на пълномощник на
управителя на ощетеното юридическо лице „Е.“ ООД гр. П. – А.М. от гр. С..
Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на
анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на
съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност.
По същество извършения доказателствен анализ, изложените съображения и
направените изводи от районния съд са безспорни и се споделят изцяло и от
настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага детайлно да
бъдат излагани същите съображения.
Предвид установените по делото фактически дадености по
несъмнен начин се установява наличието на всички елементи на състава на
престъплението по възприетата от районния съд правна квалификация:
Подс. Р. С. на 21.03.2023 г., около 03,35 часа, в гр. П., в игрална
4
зала „...“, находяща се на ул. „... в гр. П., противозаконно е унищожил чужда
движима вещ, а именно – първи вертикален монитор на игрален автомат
марка „Е...“, на стойност 1893 лева, собственост на „Е.“ ООД гр. П. с
управител А.М. от гр. С., като чрез замахване със сила и хвърляне на чаша с
уиски - умишлено е счупил горепосочения монитор, като деянието
представлява маловажен случай - престъпление по чл. 216, ал. 4, вр. ал. 1 от
НК.
Въззивният съд намира за правилни изводите на първата
инстанция, че в случая се касае за маловажен случай на престъпление по
чл.216, ал.1 от НК. Известно е, че преценката за "маловажност" се извършва
на основата на фактите по делото, свързани с начина на извършване на
деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици (не само
имуществените вреди), данните за личността на дееца и всички останали
обстоятелства от значение за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното. Най-общо, маловажен случай е налице, когато с
оглед всички посочени обстоятелства, извършеното престъпление
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на престъпления от този вид. "Маловажността" на едно
деяние с оглед на конкретната преценка на съда, е не само стойностен, но и
комплексен изразител на обществената опасност, поради което следва
задължително да бъде извършена преценка и на всички обстоятелства относно
обществената опасност на дееца. /Р - 233 - 1971 г. на І н.о. на ВС на РБ/. При
разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на
престъплението и наличието на условията на чл. 93, т. 9 НК за обсъждане на
обективираната в термина "маловажен случай" законодателна воля, ВКС е
категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в
кумулативна даденост, както обстоятелствата относно обществената опасност
на деянието, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения,
обстоятелствата характеризиращи инкриминирания предмет, особености във
връзка с начина на неговото осъществяване, липсата или незначителността на
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца,
социалните отражение и отзвук на престъплението, така и фактическите данни
досежно личността на автора на престъпното посегателство /Решение № 556
от 19.06.2007 г. на ВКС по н. д. № 262/2007 г., III н. о./.
В случая настоящият състав на въззивния съд споделя
5
съображенията на първата инстанция, че степента на обществена опасност и
моралната укоримост на самото деяние е по-ниска от обикновените случаи.
Действително стойността на причинените вреди не e много малка и
подсъдимият е с обременено съдебно минало, но същевременно не следва да
бъдат игнорирани обстоятелствата, при които е извършено престъплението,
както и наличието на позитивни промени и положителни характеристични
данни, касаещи извършителя на деянието. В тази връзка следва да бъде
отчетено, че преобладаващо подсъдимият е осъждан за престъпления, което не
са тежки по смисъла на закона, като последното осъждане е за деяние,
извършено през 2015 год. и липсват данни за наличие на последващи
криминални деяния. Междувременно подс. С. е успял да намери препитание в
чужбина и да се грижи за многолюдното си семейство. Очевидно
инкриминирания случая е инцидентна проява, резултат от непремерена
емоционална реакция от загуба при игра на късмета, като причинените на
заведението щети са своевременно възстановени от подсъдимия. Няма
никакви данни подсъдимия да е експликирал различно от процесното
противоправно поведение. В тази връзка съдът приема, че към настоящия
момент извършителят на това деяние не може да бъде определен като личност
с екстремно висока степен на обществена опасност, налагаща и реципрочно
третиране с налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Ето
защо няма база, на която да се стъпи, за да се прецени, че стореното от него
застрашава обществените отношения в достатъчна степен, изисквана от
закона, за да бъде деяние по чл.216, ал.1, пр.1 НК, счетено за съставомерно.
Липсата на обществена опасност изпъква още повече в сравнение и с
останалите предмети на престъпна деятелност, визирани в обсъжданата
норма. В този смисъл съдът счита възраженията на прокурора за
неоснователни.
Конкретният акт на престъпни прояви на подс. Р. С. обективира
отношението му към деянията (неговата интелектуалната и волевата
насоченост). Подсъдимият е осъзнавал противообществения характер на
деянието, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Ето защо, анализирайки деянията от субективната им страна,
съдът счита, че същото е извършени с пряк умисъл
При изложените съображения законосъобразно и обосновано с
присъдата си първоинстанционния съд е признал подс. Р. С. за виновен в
6
извършване на престъпление по престъпление по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК и
го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по основния състав
по чл.216, ал.1 от НК.
За извършеното престъпление по чл.216, ал.4 вр. ал.1 от НК
съставът на районният съд е наложил на подс. Р. С. предвиденото
алтернативно наказание ... в максималния размер от 300 лева. Въззивният съд
намира, че така определеното наказание е индивидуализирано
законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази връзка са отчетени
степента на обществената опасност на конкретното деяние, както и всички
други обстоятелства, касаещи степента на обществената опасност на
извършителя, посочени по-горе. С оглед на разпоредбата на чл.54 от НК
правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите вината
обстоятелства, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и
материалното положение на подсъдимия.
Съдът счита, че наложеното в конкретния случай наказание ще
способства за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева
система за спазване на установения правопорядък и ще възпира извършването
в бъдеще на други обществено-опасни деяния, с което от своя страна ще се
реализира личната превенция – основна цел на наказанията по чл.36 от НК.
Наред с това санкционирането с визираното наказание ще способства да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото с цел генерална превенция.
Правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Р. С. е осъден да
заплати разноските по делото.
При цялостната служебна проверка на обжалваната присъда,
настоящият състав на въззивния съд не констатира неправилно приложение на
материалния закон или съществени нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмяна или изменение на обжалвания съдебен акт.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК,
Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 13 / 28.03.2024 год., постановена
7
от РСП по н.о.х. дело № 512 по описа за 2023 год.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8